РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Силистра, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20243420101541 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал.1,
предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр.с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и с чл. 22 от ЗПК, за установяване нищожността на целия
договор за потребителски кредит № .... от 13.03.2024 г., сключен от „Кеш Пойнт
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Столична
община, ......., представлявано от Н. П. П., и ищеца Н. П. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Силистра,........ Претендират се и разноски по делото.
В исковата молба за се твърди, че:
Процесният договор за потребителски кредит № ..... от 13.03.2024 г. нарушава
разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, поради което е недействителен, поради следните
съображения:
не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1; чл.11, ал. 1, т.7 — т. 12 и т.20 и ал.2; и
чл.12, ал.1, т.7-т.9, сътветно договора за потребителски кредит е недействителен
и заемателя дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и
връщането на лихвата и други разходи;
не е спазено изискването на чл.11. ал.1. т. 10 от ЗПК, т.к. договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
1
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същия като %). Липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 65,23 %, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и
разбираем начин (чл.10, ал.1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други
разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за
потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 50 %
(така както се сочи в чл. 3, ал.2) и при това положение, не става ясно защо и как
е формиран ГПР в размер на 65,23%;
към годишния процент на разходите не е включена неустойката, определена в чл.
11, ал. 1, в общ размер на 317,42 лева, която е разсрочена и добавена към всеки
месец към месечната сума за плащане. Така не само е създадена предпоставка за
неоснователното обогатяване на кредиторът, но и има за цел или резултат
заобикаляне на изискването на ЗПК, като кредиторът не е посочил истинската
сума на годишния процент на разходите;
в индивидуалния договор с ищеца, клаузите на контракта не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за
периодичен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе;
клауза, като уговорената в чл.11, ал. 1 от договора за паричен заем, според която
се дължи неустойка в размер на 317,42 лева (и при отпуснат кредит от 600 лева)
при неизпълнение на задължението по чл.6.1 за осигуряване в тридневен срок от
датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на
физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се
намира в пряко противоречие с преследваната цел от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, транспортирана в ЗПК; Подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.
Следвало е проверка на кредитоспособността на потребителя, както е посочено в
чл.16 от ЗПК да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва
след предоставянето му да се сключи договора за кредит;
неустойка за неизпълнение на задължението, което не е свързано пряко с
претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на
кредитора, съответно нищожна. Освен това се заобикаля законът - чл.33, ал.1 от
2
ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата. С
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.
33, ал.1 от ЗПК. Кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявеният иск, по следните съображения:
- не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. На основание чл. 26, ал. 4
ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея;
- валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.
Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК;
- клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е
индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Ясно изразеният
размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за
неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на
договора. Така Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о.,
ТК. В процесния договор лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е
посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една
анюитетна вноска е изрично описана в Погасителния план;
- по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са
спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора
за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е
размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не
може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При
нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 69% и
ГПР определен в процесния договор в размер на 65,23%, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за
забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК;
3
- уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване
на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне
между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя
след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно,
че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е
сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя
услуга. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на
годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за
потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое
от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна,
обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения
договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между
страните. Неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били
напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава;
- оспорената неустойка е действителна. Била е уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на
договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора
условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при
потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води
задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Процесният
договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е
попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация
за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски
формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора,
вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно
добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да
предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14
/четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на
чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски
формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на
обезщетения или такси. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването
на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или
предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на
4
заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и
законоустановените си права.
- в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само
ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена.
В този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна
преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално
изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за
неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка. В настоящия случай
неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.
- не е налице неравноправност в нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като
едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са
ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички
аспекти на финансовото му задължение към търговеца. В Погасителния план към
договора са изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска,
както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено.
- в периода 2023 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо 7 договора, които съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
Договорите са сключени с трите дружества, които са финансови институции от групата
на ЕМ ВИ ФАЙНЕНС, ЕИК/ПИК ********* – чиято собственост са „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК *********, „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ********* и КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********. Наличието на 7 договора за идентични кредитни
продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка,
опровергава твърденията на ищеца. Ищецът е сключил договорите с единствената цел
да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове
за недействителност. Това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните
си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че
никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между ответника „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 114 Е, ет.5, представлявано от Н. Пенчев Пенчев и ищеца Н. П.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, бул. „Македония“ № 84, ет. 4. ап. 10 е
подписан договор за потребителски кредит № 1035076 от 13.03.2024 г.
Съгласно договора, ответникът е одобрил и предоставил на ищеца кредит със
5
следните параметри: Размер на кредита: 600 лева., Размер на погасителна вноска: 3 х
11.67 лв. и 7 х 92.51 лв., Ден за плащане: сряда, Вид вноска: двуседмична, Годишен
процент на разходите: 65.23 %, Брой вноски: 10, Фиксиран лихвен процент: 50 %, Дата
на първо плащане: 27/03/2024 г., Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция — по
избор на кредитополучателя, Дата на последно плащане: 31/07/2024 г., Такса за
усвояване: няма, Обща сума за плащане: 682.58 лева.
Съгласно чл.4 кредитополучателят с полагането на подписа си в договора
удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 600 лева,
съгласно параметрите, посочени в чл. 3 от договора и се задължава да я заплати на
кредитора, в сроковете и условията, описани в договора и в приложения погасителен
план към договора за кредит. Договорът служи като разписка, удостоверяваща
получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя.
Съгласно чл.5.(1) Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения:
Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или
Поръчителство на едно или две физически лица; които отговарят кумулативно
на следните условия:
1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не
по-малко от 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за
страната.
3. Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора.
4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със
кредитора, по които е налице неизпълнение;
5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ;
6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в
алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор.
6
Съгласно чл. 11. (1) С подписването на настоящия договор Кредитополучателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното
в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор
за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 317.42 лева.
(2) Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата
неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в Приложение 1 към
настоящия договор за кредит начин.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
с установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно
формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези
по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски
кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10,ал.1 от ЗПК
писмена форма на хартиен носител и шрифт. Съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-6 и т.8-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
Не е спазено изискването договорът да е съставен на ясен и разбираем език
съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, който установява забрана договорът да съдържа
неравноправни клаузи по арг. от чл.145, ал.2, вр. чл.147 от ЗЗП. Договорът не отговаря
на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/ - 65,23%, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В тази връзка са основателни твърденията на ищеца, че липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същия като %). Липсва конкретизация относно начина, по който е
7
формиран посочения ГПР в размер на 65,23 %, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните
изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 от ЗПК).
При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи
извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва в размер на 50 % и при това положение, не става ясно защо и
как е формиран ГПР в размер на 65,23%. Фактически неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.
Съгласно клаузата на чл.11 от договора, ако не предостави договореното в чл. 5
от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 317,42 лева, като
дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в
Приложение 1 към настоящия договор за кредит начин. Подобна уговорка е в пряко
противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК,
т.к. прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този
начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Проверка на кредитоспособността на потребителя
(чл.16 ЗПК), е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава
да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции е нищожна, поради накърняване на добрите нрави (т. 3 от ТР
№1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г. на ВКС)
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди и подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника,
но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК
като подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Плащането за „неустойка“ се явява възнаграждение, дължимо под условие, т.к.
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не
8
са типичните последици от договорно неизпълнение, а вместо това договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-
висока цена, прикрита като неустойка. „Неустойката“ е вписана в т.4.4., част III
Разходи по кредита от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, а непредоставянето на обезпечение е
посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат и този
факт е индиция, че предоставянето на обезпечение е условие от което зависи размера
на разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по кредита, а не
обезщетение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че договор за
потребителски кредит № ..... от 13.03.2024 г., сключен между „Кеш Пойнт България“
ООД и Н. П. Н. не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с
оглед което същият е недействителен.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски, за които има доказателства по делото. По делото е
заплатена държавна такса в размер на 50 лева, която следва да бъде присъдена, както
и има представени доказателства, за заплатено адвокатско възнаграждение. Същото
обаче не се следва да бъде присъждано, на първо място, т.к. от платежното нареждане
не може със сигурност да бъде установено, че се отнася до настоящото дело. На
следващо място – на настоящият състав на съда е служебно известно, че същото
платежно нареждане е представено и по ГД №1497/2024 г. по описа на РС-Силистра, с
което възникват съмнения дали не се злоупотребява с правото на разноски.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на целия договор за потребителски кредит № ....
от 13.03.2024 г., сключен между „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Столична община, ......., представлявано от Н. П.П. и
ищеца Н. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, ......, поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: Столична община, ...... представлявано от Н. П. П., да заплати на Н. П.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра,....... сумата в размер на 50 лева - платена
държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
10