Решение по дело №7128/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 787
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20211110207128
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. А. Г.
при участието на секретаря Б.Р. П.
като разгледа докладваното от В. А. Г.Административно наказателно дело №
20211110207128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 542676- F555001/
19.10.2020 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП, София, което
на „.„ ., представлявано от Б.. , за нарушение на разпоредбата на чл.124, ал.2
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 53,
ал.1, вр. чл. 27 /чл. 83/, чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/, чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена иимуществена санкция
в размер на 1341.33 лева.
Депозирана е жалба срещу процесното НП, в която се акцентира на
обстоятелството, че неправомерно е наложено наказанието на жалбоподателя.
Сочи се на допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление;
алтурнативно – намаляване на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание процесуален представител на жалбоподателя
поддържа жалбата с искане за отмяна на НП. Подробни аргументи изнася в
писмена молба.
Въззиваемата страна чрез свой процесуален представител оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като недоказана и
1
неоснователна.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На жалбоподателя е извършена проверка от ТД на НАП. Проверката
приключила с констатация, че на 30.01.2020 г. „.„ .е осъществило облагаема
доставка на хранителни стоки, с което е настъпило данъчно събитие по
смисъла на чл.25 от ЗДДС, като за тази доставка е издаден данъчен документ
по смисъла на чл.112 от ЗДДС – фактура №.от същата дата.
Била подадена справка-декларация № .г. за месец януари 2020 г. и
отчетни регистри. Дружеството-жалбоподател не отразило фактура №.от г. с
ДО в размер на 6706.67 лв. и ДДС в размер на 1341.33 лв. в дневника за
продажби за данъчен период месец януари 2020 г.
Във връзка с горните констатации бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F555001 от 19.06.2020 г. за
нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС.
Въз основа на акта, при същите фактически положения, е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на „ „ , представлявано от Б
К Б, за нарушение на разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС, на основание чл.
53, ал.1, вр. чл. 27 /чл. 83/, чл.3, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена
иимуществена санкция в размер на 1341.33 лева.
Фактическата обстановка по-горе се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на
св.Д. ХР. М.; АУАН, копия от извадки от дневник за продажби, копие от
фактура, копия от заповеди за компетентност, справка Търговски регистър.
Съдът прецени показанията на св.М. като последователни и логични,
без противоречия, подкрепени от събрания по делото писмен доказателствен
материал, затова ги кредитира изцяло.
На писмените доказателства съдът даде вяра, доколкото те са
информативни относно предмета на делото, достоверни и обективни.
Липсва спор между страните по доказателствата.
От приложени по делото заповеди за компетентност се извежда
2
обстоятелството, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са съставени от правоимащи лица в кръга на тяхната
компетентност.
При така установената фактическа обстановка съдът намери следното от
правна страна:
За жалбата се установява да изхожда от дружество, против което е
изданено наказателното постановление, тя е депозирана в законоустановен
срок и е насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт.
Констатира се идентитет на текстово и цифрово описание на нарушението в
АУАН и в НП, позволяващо да се разбере административното обвинение.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, преклузивни по своя характер.
Разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС предвижда задължение за
регистрираното по същия закон лице да отрази издадените от него или от
негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби
по чл.119 от ЗДДС в дневника за продажбите за данъчния период, през който
са издадени. За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-
декларация и отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен
период до 14-то число на месеца, следващ данъчния период вкл., за който се
отнасят, съгласно чл.125, ал.1,3,5 от ЗДДС. За данъчен период месец януари
2020 г. жалбоподателят не е отразил фактура №********** от 30.01.2020 г. с
ДО в размер на 6706.67 лв. и ДДС в размер на 1341.33 лв. в дневника за
продажби.
Настоящият съдебен състав констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП, и с оглед нарушено право
на защита на санкционираното дружество. Така по отношение на съставения
на „“ АУАН №от г. не става ясно, с разписка от 22.06.2020 г. /неразделна
част от акта/ на кое лице е връчен той – дали на вписания печатно на първи
ред на разписката Б. К. Б., представляващ дружеството, или на вписаната на
следващия ред ръкописно Т. Т. П., доколкото текстът, следващ „разписка“, е
следният: „Днес 22.06.2020 Б. К. Б. с ЕГН ********** на длъжност в
качеството си на Т. Т. П. на Д.Г..... получих /със задължението да го предам/
АУАН № F555001 от 19.06.2020 ...“. Смисълът на цитата остава напълно
неясен, лишен от логика, като отразеното в акта не може да се извежда по
пътя на субективната мисловна дейност. Отделно от това, от приложено по
3
делото копие от пълномощно се чете, че Б. като представляващ „Д. Г.“ .е
упълномощил да получава и подписва актове за установяване на
административни нарушения не Т. Т. П., а „Т. П.“ . с представител П. Затова
съдът не намира да са изпълнени изискванията на чл.42 , чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Налице е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на
жалбоподателя да организира адекватно защитата си по административното
обвинение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП. Само
за пълнота на изложението, в наказателното постановление не е обективирана
преценка, дали случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е
налице маловажен случай на нарушение, следва да не са настъпили
обществено-опасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д.
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административно-наказващия
орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В случая, въз основа на
установената фактическа обстановка и обстоятелствата на извършеното
нарушение, административно-наказващия орган се е задоволил лаконично да
отбележи, че нарушението е за пръв път, като не е обосновал извода си, че се
касае за нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а не за маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 542676- F555001/
19.10.2020 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП, София, което
на „Д. Г.„ , представлявано от Б. К. Б., за нарушение на разпоредбата на
чл.124, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
основание чл. 53, ал.1, вр. чл. 27 /чл. 83/, чл.3, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл.182, ал.1 от ЗДДС е
4
наложена иимуществена санкция в размер на 1341.33 лева.
НЕ УВАЖАВА искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговоро изготвяне на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5