№ 112
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110106727 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът „Ливърпул Виктория Иншурънс Къмпани Лимитед” твърди, че по
договор за имуществена застраховка е заплатил на застрахования сума в
размер на 2 520,59 британски паунда, представляваща застрахователно
обезщетение за щети на л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. №MF14WYD,
настъпили в резултат от ПТП на 01.10.2019г. в с. Бабинци, на ул.„Главна” при
№ 40. Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с
рег. № ОВ 6891 АМ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 10.02.2022г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва, че
процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при него водач, както
и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и настъпилите
вреди. Оспорва също така наличието на застрахователно правоотношение
1
между ищеца и собственика на увредения автомобил, както и
правосубектността на ищцовото дружество. Сочи, че в изпратено от
увредения уведомление за щета същият е заявил, че няма сключена
имуществена застраховка „Каско”. Ответникът оспорва и размера на вредите,
като твърди, че извършването на ремонт в България би било значително по-
целесъобразен и евтин. Не оспорва качеството си застраховател по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. №ОВ6891АМ към датата на настъпване
на процесното ПТП. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съдът намира заявеното от ответника оспорване на правосубектността на
ищцовото дружество за неоснователно – по делото е представена справка от
Търговския регистър във Великобритания, от която е видно, че ищецът е
регистрано дружество с ограничена отговорност с номер 03232514.
Между страните не се спори, че за л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”,
с рег. № ОВ 6891 АМ е сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на
автомобила.
От приетите по делото писмени доказателства – заверен препис на
сертификат за автомобилна застраховка и приложение за подновяване с
представени по делото преводи от заклет преводач се установява, че към
датата на ПТП – 01.10.2019г. между ищеца и собственика на увредения л.а.
2
марка „Ауди“, с рег. № МF14WYD – Мирослав Миладинов, е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане
„Каско” на МПС със срок на застрахователно покритие от 07.06.2019г. до
06.06.2020г., при уговорено самоучастие в размер на 600 паунда в случай на
реализиране на случайни щети при шофиране от страна на застрахования,
като е предвидена и възможност за използване на застрахователната полица в
чужбина. Предвид това, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за липса на валидно правоотношение по договор за застраховка
„Каско“ за увредения автомобил. Обстоятелството, че Мирослав Миладинов е
подал пред ответника уведомление за настъпилото застрахователно събитие, в
което е инкорпорирано и изявление, че същият няма сключена застраховка
„Автокаско“, не може да обоснове различен извод, доколкото в тази част
документът има характер на частен такъв и макар да обективира признание на
факт, се ползва единствено с висока доказателствена стойност, но не обвързва
съда с материална доказателствена сила – в този смисъл Решение №70 от
19.02.2014г. по гр.д.№ 868/2012 на ВКС, IV гр.о. Отделното, по делото
безспорно се установи, че Мирослав Миладинов е заявил пред ищеца
претенция във връзка с настъпилото застрахователно събитие, във връзка с
която е образувана ликвидационна преписка и е заплатено застрахователно
обезщетение, което сочи на извод, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между страните е съществувало застрахователно
правоотношение по сключения договор за имуществено застраховане. Ето
защо, доколкото при доказателствена тежест за ответника да установи
фактите, на които основава възраженията си /чл.154, ал.1 ГПК/, по делото не
са ангажирани никакви други доказателства за това страните да са прекратили
договора, съдът приема, че към датата на ПТП – 01.10.2019г. между ищеца и
собственика на увредения л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. №MF14WYD
е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско“ на МПС.
От събраните по делото писмени доказателства – уведомление за
настъпило застрахователно събитие, депозирано пред ответника на
02.10.2019г., двустранен констативен протокол за ПТП, формуляр с
инструкции, претенция №200-70-343563 от 23.0.2019г. и оценка №LV924979,
както и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля П. Христова Г. – водач на л.а. марка „Фолксваген”, модел
3
„Голф”, с рег. № ОВ 6891 АМ, се установява, че в срока на застрахователното
покритие, на 01.10.2019г., в с.Бабинци, Република България, при извършване
на маневра на заден ход за излизане от паркомясто от редица на успоредно
паркирани автомобили, водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег. № ОВ 6891 АМ, поради несъобразяване с положението на паркирания зад
него л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. №MF14WYD, реализира ПТП с
последния, като го удря в предната част.
Предвид изричното признание на свидетеля Г. – водач на автомобила,
нанесъл уврежданията по застрахованото при ищеца МПС, по делото
безспорно се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е
виновното поведение на последната, която е нарушила нормите на чл. 5, ал. 1,
т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 40, ал.1 ЗДвП, като не е съобразила положението на
паркирания зад нея л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. №MF14WYD и при
извършване на маневра за движение на заден ход за излизане от реда на
паркираните автомобили е допуснала съприкосновение с превозното средство
и по този начин му е причинила имуществени вреди.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. марка
„Ауди”, модел „А6”, с рег. №MF14WYD. В доказателствена тежест на
въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. В случая по делото не са събрани никакви
доказателства, от които да се установява да е налице съпричиняване, а
именно паркиране на непозволено място и по начин, затрудняващ
движението на превозните средства. Напротив, водачът на застрахования в
ответното дружество автомобил изрично признава, че застрахователното
събитие се дължи изцяло на неговите действия. При така установения
механизъм на ПТП и противоправното поведение на водача П. Х. Г., както и
описаните от свидетеля и в протокола за ПТП вреди за л.а. марка „Ауди”,
модел „А6”, с рег. №MF14WYD, конкретизирани в представената оценка №
LV924979: предна броня, десен фар, десен калник и конзола, преден десен
подкалник, съдът счита, че последните се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена валидна застраховка „Гражданска
4
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Чл. 400, ал. 1 КЗ установява за действителна стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, съгл. ал. 2 на същия текст, стойността за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и др. без прилагане на обезценка.
Следователно, след като увреденият автомобил е регистриран в Обединено
кралство Великобритания и съответно поддържан в тази държава, стойността
на възстановителния ремонт, като извършван в същата държава следва да
бъде съобразен с реално заплатената в сервиза във Великобритания стойност
за възстановяване на това имущество, дотолкова доколкото съобразно
цитирания текст на тази цена е възстановено имуществото на пострадалия /в
този смисъл Решение № 57 от 07.07.2016г. по т.д. № 3751/2014г., I Т.О. на
ВКС/. В случая от заключението на ССчЕ се установява, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 2 520,59 паунда, от
които 1920,59 паунда в полза на извършилия ремонта за отстраняване на
щетите сервиз, и 600 паунда в полза на собственика на увредения л.а. марка
„Ауди”, модел „А6”, с рег. №MF14WYD. Заплатената от ищеца сума от 600
паунда не е недължимо платена, доколкото уговореното самоучастие в
договора за имуществено застраховане касае само случаите на настъпване на
застрахователно събитие при движение на застрахования автомобил – в
конкретния случая л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. №MF14WYD е бил
паркиран при настъпване на произшествието, поради което и са били налице
предпоставките застрахователят да възстанови на Мирослав Миладинов 600
паунда, заплатени от застрахования на сервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил. Действителният размер на щетите на база средни
5
пазарни цени във Великобритания, съобразно заключението по изслушаната
САТЕ, е за сумата от 2 520,59 паунда или 5 542 лв., който напълно съвпада с
размера на изплатеното от застрахователя обезщетение. Предвид това,
правото на регрес на ищеца е възникнало за посочената сума, поради което
съдът намира иска за основателен и като такъв следва да се уважи за пълния
предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски в размер на 834,87 лв. – заплатена държавна такса и
възнаграждения на вещи лица по САТЕ и ССчЕ. Не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на ищеца за осъщественото процесуално
представителство от адв. Г. Я., доколкото видно от представените документи
за плащания, същите разноски са сторени от различни от ищеца лица, поради
което не следва да се присъждат в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати „Ливърпул
Виктория Иншурънс Къмпани Лимитед”, идентификационен №03232514, със
седалище и адрес на управление Англия, на основание чл. 411 КЗ сумата от
2 520,59 британски паунда, представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 01.10.2019г. в с. Бабинци,
Република България, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
10.02.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 834,87 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6