ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 223/28.06. Година 2019 Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На двадесет и седми юни Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова
ЧЛЕНОВЕ: Вилиян
Петров
Ангелина
Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВЧНД № 229 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
Предмет на въззивното производство е определение № 460
по ЧНД № 531/2019 г. на Окръжен съд гр. Варна, постановено на 31.05.2019 г., с
което съдът се произнесъл по жалба на А.К., и потвърдил постановление на
Окръжна прокуратура гр. Варна за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 723/2016г. по описа Второ РУ при ОД на МВР Варна.
Въззивното производство е образувано по жалба на А.К..
Счита се, че в определението e неправилно, необосновано и при
едностранно възприемане и анализиране на случилото се в полза на свид. Д. П.,
като се иска отмяната му ведно с постановлението за прекратяване на
наказателното производство и връщане на делото за допълнително разследване.
За да се произнесе по жалбата съставът на апелативния
съд прецени следното:
В постановлението си от 11.04.2019г. прокурор от ОП
гр. Варна, след като се е запознал с материалите по делото, преценил, че не са
налице доказателства смъртта на П. К. да е в пряка причинно-следствена връзка с
предприетото от свид. Д. П.. Според прокурора, П. е имал действия, „целящи
отблъскването на неправомерно нападение“, без да са налице данни П. да е
провокирал агресивно поведение от страна на К., който замахвал с нож и бастун и
му нанесъл удари. Прокурорът счел, че не са налице доказателства П. да е
нанесъл удар/и по главата и тялото на К., и с оглед обстоятелството, че на
19.05.2016г. К. претърпял ПТП отнесъл установените контузии на мозъка като
резултат от това произшествие. Изводът на прокурора довел до прекратяване на
производството на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК.
Сезиран с жалба на наследника на пострадалия, ВОС потвърдил фактическите и правни изводи на прокурора по чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК и на основание чл. 243 ал. 5 от НПК потвърдил изцяло постановлението.
След запознаване с материалите по делото съставът на
въззивната инстанция счита, че постановлението на прокурора и определението на
съда съдържат изводи по фактите, които предвид доказателствената основа на
делото към момента, са необосновани. Констатациите на ВОС: „Разследването е изчерпило възможните
доказателствени способи за събиране
на правнозначими по случая доказателства, като не са останали неизяснени обстоятелства, свързани с причините за
смъртта на К. и обстоятелствата, при които е настъпила. Събраните по делото
доказателства дават отговор по всички
въпроси, посочени в жалбата.“ – не могат да бъдат подкрепени. Незабелязаните
към момента пропуски при изследването на травмите, респ. непрецизирани чрез
експертно изследване; пренебрегването на противоречията между гласните
източници и поставянето на предмета на доказване на основата на предположения,
категорично подронват възприетата от прокурора и първоинстанционния съд фактическа
обстановка, повлияло и върху дължимите правни решения. Съображенията в този
смисъл:
І. При запознаване с материалите по СМЕ, историята на
заболяване, МУ за освидетелстване на пострадалия П. К., фотоалбума, изготвен
при извършен оглед на труп (липсва
протокол за такъв оглед) се установява, че част от уврежданията по главата
и тялото му не са намерили експертна оценка.
1. А)В анамнезата по данни на близките е била подадена
информация за удар с бастун в главата – л. 92, т.1. Видно е обаче, че при
описване на локалния статус – л. 92, гръб, лекар е отбелязал „Охлузна рана фронтопериетално вляво.“.
В разчитането на образното изследване от 22.05.2016г.,
преди операцията, КТ: Главен мозък – нативно, л. 96, гръб, т. 1, д-р Попова е
посочила: „Кости на черепа: Дискретно
прекъсване на лява темпорална кост – не може да се изключи фисура.“.
В МУ от 28.05.2016г., л. 115, т. 1, един от
специалистите, привлечени в екипа на вещите лица по делото, дава разположение и
размери на „дълбоко ожулване,
покрито с червеникаво-кафява коричка, с издължена форма, ход отпред-назад и
отляво-надясно, с размери 3/1 см.
Подлежащо на ожулването се установява петнисто синкаво-мораво кръвонасядане с
неправилна форма и размери около 4/3см.“
След това е описана хирургичната рана. За всички травми, вкл. охлузването и
кръвонасядането, е прието, че са причинени по
указаното време /22.05.2016г./ и начин – удар с бастун.
При аутопсията от 31.05.2016г. – л. 53, т. 1, вещото
лице описва охлузването и кръвонасядането около хирургичната рана – над и под
нея, като отбелязва други размери на дълбокото ожулване – дължина около 2, 5 см и ширина 5-6мм, и за кръвонасядането диаметър около 4 см.
При тези данни е било необходимо да се уточни – какви
са били размерите на раната към 22.05.2016г., къде точно е била разположена,
съответствала ли е на пукнатината на черепната кост. В отсъствие на такива
отговори, напълно неубедително е да се твърди, че на пострадалия са били
причинени „дискретни“, „леки“, „повърхностни“, „незначителни“ травматични увреждания.
При ползване на образното изследване би могла да се установи и дебелината на
костта, която е била пукната.
Б) По делото са предадени две части от бастун, л. 80
(Коларова) – около 50см; л. 81 (П.)– около 40 см.
Не е извършено изследване – дали това са части от един
общ предмет, дали съответстват на общата му дължина или има липсващо парче (в
този смисъл са показанията на Коларова, заболяла по-късно, но чиято свидетелска
годност не е изследвана към 30.05.2016г.), не е измерена дебелината на този
бастун.
Съпоставката с отговорите по п. 1. А), при
установяване и на ръста на свид. П. и на пострадалия, би уточнило несъмнено –
получено ли е охлузването/кръвонасядането с този бастун или част от него, в
какво разположение са били пострадалият и свидетелят, с каква сила е бил
причинен ударът и т.н. - правнозначими, но неизследвани до момента въпроси.
В) По снимковия материал от извършен оглед на труп, л.
27, снимката в средата, се установява неописано при аутопсията травматично
увреждане със забелване на кожа. В отсъствие и на самия протокол за оглед на
труп, само снимката не е достатъчна да се уточни – къде по тялото на
пострадалия е това нараняване, кога и как е било причинено.
В тази насока е наложително допълване на изводите на
вещото лице, изготвило аутопсията, при отчитането значението и на мерната
линия, ползвана при снимките, подпомагаща установяването на размерите на
увреждането.
Ако се установи, че нараняването е получено
прижизнено, то би следвало да бъде отнесено към определен времеви момент и
съпоставено с другите увреждания.
2. В обсега на компетентността на вещите лица попадат
част от въпросите, разграничаващи травмите, получени от пострадалия –
хипотетично на 19.05.2016г. и доказано – чрез медицинските книжа, в частност -
МУ от 28.05.2016г., на 22.05.2016г. Друга част от отговорите следва да бъдат
набавени от доказателствени източници – гласни и писмени.
Нито един свидетел по делото, в отсъствие на друг
обективен източник, не съобщава К. да е имал външни наранявания при т.нар. ПТП.
Не е било посетено мястото; не е бил разпитан подробно свид. Николай Димитров
(нито другия очевидец - съпругата му) – относно позата на шофьора в колата,
поставен колан, наличие на протектор на шофьорската седалка; не е било
изследвано техническото състояние на автомобила към момента на предаването му.
Именно поради тези доказателствени непълноти – само в
сферата на предположенията към настоящия момент е твърдението, че тогава К. е
ударил главата си в детайл на купето, което е сложило началото на
причинно-следствен процес, завършил със субдуралния хематом.
А) Вещите лица не изключват съвкупно постигане на
резултата – травмата на мозъка, тъй като отчитайки напредналата мозъчносъдова
болест, приравняват възможните да доведат до тежкото състояние увреждания - в
резултат на падане, удар на седалището, удар на главата в детайли на купето.
На тази основа не е разгледан и отхвърлен извод за
допринасяне от страна на действията на свид. П. за развитието на един отпочнал
четири дни преди това процес.
Б) По-съществен пропуск на СМЕ 416-2017г., изготвена
от пет вещи лица, е неубедителното отнасяне на контузията на мозъка към ПТП от
19.05.2016г., последвано от светъл период на липса на оплаквания.
Никъде в експертното заключение не са съобразени
образните изследвания на мозъка, в частност от 22.05.2016г. – л. 96, гръб, т. 1
от ДП. При това от вещите лица декларативно е посочено, че в зависимост от
дебелината на засегнатия съд би била проявена и общомозъчната симптоматика.
Относими данни се съдържат в констатациите по образните изследвания (а при
необходимост могат да бъдат изискани и на електронен носител, преснет в
историята на заболяването) – съществено различната дебелина на слоя в ляво и
дясно, наличието на „лекостепенна компресия и контралатерална дислокация на ляв
страничен вентрикул“, дискретно прекъсване на лява темпорална кост. Към момента
тези обективни констатации не са интерпретирани от вещите лица.
ІІ. Основателни са възраженията на жалбоподателя -
защо от фактическа страна и прокурорът, и съдът са изключили удар с бастун,
нанесен от Д. П. спрямо К., а при анализа на доказателствата такъв удар е бил
коментиран.
Едновременно с това съдът е отхвърлил необходимостта
от допълване на доказателствата по делото чрез изискване на записите от НС 112,
относно съобщението, подадено от Коларови – най-близко по време до случилото се
и дало повод на полицейския екип незабавно да посети адреса.
1. Съществуват сериозни противоречия между показанията
на свид. Атанасов и П.. Извън провеждането на една неефективна в случая, очна
ставка, налице е възможността свид. Атанасов да опише на място какво е
наблюдавал. По този начин биха се установили и фактите, свързани с
отварянето/затварянето на входната врата на жилището, разположението на крака
на свид. П., позицията, в която са се дърпали за бастуна, мястото на което К. е
бил отхвърлен/блъснат и паднал, взети ли са били връзката ключове от П. и т.н.
Факт е, че свид. Атанасов не е видял шамари, удари с
бастун, които са предхождали решителната му намеса. Но този свидетел установява
факти и обстоятелства, опровергаващи приетото от прокурора, че свид. П. се е
защитавал от действията на К.. Свид. Атанасов заявява, че вниманието му е било
привлечено от думкане по металната врата на сем. Коларови и размяна на реплики.
Когато отива свидетелят вижда, че свид. П. е подпрял с крак вратата и той го е
спрял да мине през прага на жилището. В този момент К. е имал нож в ръката си,
но коментарът на П. е бил „Виж го, нож иска да ми вади“. Следователно – с оглед
показанията на свид. Атанасов, П. е думкал по вратата, възпрепятствал е
затварянето й, държал е половината бастун и изобщо не се е чувствал застрашен
от пострадалия. Доколкото сам е провокирал критичната ситуация, участвал е
активно в нея и е нанасял удари по пострадалия, не се е оттеглял, а напротив –
искал е да мине през прага в жилището, П. не демонстрирал никакъв страх,
объркване и т.н. признаци, които да позволят поведението му да бъде оценено
като „защитно“ и в отговор на „неправомерното поведение“ на пострадалия.
2. Изпращането на екип на Второ РУ в дома на Коларови
сочи, че е бил подаден сигнал до НС 112. Изискването на записа от проведения
разговор, в съответствие с искането на жалбоподателя, би допринесло както за
решаване на противоречията между гласните доказателства, така и за събиране на
непосредствен източник – описанието на случилото се от самия пострадал.
Доказателствата
по настоящото наказателно производство не са събрани в пълнота и експертно
интерпретирани по начин, който да позволява безспорни и категорични изводи по
прилагането на материалния закон. Фактите по делото не са изследвани всестранно,
поради което обективно е невъзможно да се даде отговор за правната им оценка. В
съответствие с дадените от съда указания, следва да бъдат извършени и
следствените действия, които да позволят максимално очертаване на предмета на
доказване, отстраняване на непълнотите и противоречията и постигането на професионален,
компетентен отговор относно травматичните увреждания, получени на 22.05.2016г.
и връзката им със смъртта на пострадалия. Едва след пълно и обосновано
експертно изследване и с оглед извършване на други относими към предмета на
доказване процесуално-следствени действия, прокурорът би могъл в съответствие с
принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК да упражни правомощията си по чл. 242 ал.
1 от НПК.
Поради което и въззивната инстанция намери, че
постановеното определение и потвърденото с него постановление за прекратяване
на наказателното производство следва да бъдат отменени като необосновани.
По изложените съображения и на основание чл. 243 ал. 8
от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 460,
постановено на 31.05.2019 г., на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 531 по описа
на същия съд за 2019г. и постановление от 11.04.2019г. на прокурор от ОП гр. Варна
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 723/16г. по описа на Второ
РУ при ОД на МВР Варна.
ВРЪЩА делото на прокурора за
изпълнение на указанията по обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: