Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 30.09.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Алина Т., като
разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 3948 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 189235/01.09.2020 г.,
постановено по гр.д. № 25030 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 52-ри състав, съдът е отхвърлил
предявения от ищеца Ц.М.Й. срещу П.Т.К.иск с правно основани чл. 422, ал. 1,
във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр.
с чл. 535 от ТЗ за признаване за установено, че П.Т.К.дължи на Ц.М.Й. сумата в
размер на 5000,00 евро, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на
27.06.2016 г. в гр. София, с падеж 27.12.2016 г., за която сума в
производството по ч.гр.д. № 24039 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 52-ри състав
са издадени на 30.06.2017 г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. С решението СРС е осъдил ищеца да заплати на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 890,00 лева, представляваща съдебни
разноски.
С Определение № 20198570/08.09.2020
г. районният съд на основание чл. 227 от ГПК е конституирал на мястото на
починалия П.Т.К.неговите наследници Т.П.Т., С.П.К., А.П.Б..
Постъпила е въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в
която се поддържа, че решението на първостепенния съд е неправилно и
необосновано, постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. В
жалбата се твърди, че съдът неправилно е разпределил доказателствената
тежест за ищеца за доказване на валидно възникнало задължение за ответника,
предвид наличието на редовен от външна страна менителничен
ефект. Твърди се, че е налице последващо изменение на
доказателствената тежест в обжалваното решение.
Посочва се, че съдът неправилно е формирал правни изводи въз основа на фактите
по делото, което било в резултат на неправилно възприетите от съда доказателства.
Поддържа се, че районният съд не се е съобразил с всички приложени и приети по
делото доказателства, като в мотивите му липсва обсъждането им, а от своя
страна мотивите са фрагментарни. Твърди се, че разпределената от съда доказателствена тежест не е била приложена в хода на делото
и не е била съобразена при преценката на събраните доказателства. Посочва се,
че записът на заповед е едностранна, формална абстрактна сделка, като каузата
за издаване на менителничния ефект не е част от
същественото съдържание на сделката и предпоставка за действителността ѝ.
При спор относно източника на обективираното в записа
на заповед задължение за плащане поемателят не е
длъжен да докаже съществуването на каузален източник на задължението, доколкото
може да основе правата си и само на правното действие на записа на заповед.
Съдът е следвало да съобрази, че е налице хипотеза на въведено от страна на
ответника твърдение, че вземането по издадената от него заповед за изпълнение
било свързано и с конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което било
обезпечено с издадения запис на заповед. Съгласно указанията на ОСГТК на ВКС в
ТР № 4 по тълк. дело № 4 на ОСГТК на ВКС, при редовен
от външна страна менителничен ефект ищецът не бил
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника – издател, по
повод или във връзка с което бил издаден записът на заповед. В този случай
ответникът е бил длъжен да установи фактите, на които основава твърденията си
за обуславящо каузално правоотношение, като източник на вземането по записа на
заповед, а ответникът не бил сторил това. Твърди се, че ответникът не бил
оспорил фактите, свързани с издаването на процесния
запис на заповед, нито неговото съдържание или редовност. Към момента на
приключване на съдебното дирене ответникът не бил ангажирал доказателства, чрез
които да се установи изпълнение на поетото задължение или за настъпването на
какъвто и да е друг юридически факт, който законът да свързва. В жалбата се
посочва, че в решението липсва обсъждане на въпроса ответникът дали е доказал
стореното от него оспорване. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са
постъпили два отделни, но с идентично съдържание, отговора на въззивни жалби от С. П.К. и А.П.Б.. В същите се поддържа,
че решението на районния съд следва да бъде потвърдено, че същото кореспондира
със събраните по делото доказателства и приложимите законови разпоредби. Сочи
се, че районната инстанция правилно е разпределила доказателствената
тежест между страните. От показанията на разпитания свидетел се доказвало, че процесният запис на заповед бил обвързан с каузална сделка
между страните – предоставяне на заем в размер на 5000,00 евро от ищеца на
ответника. Ищецът е следвало да докаже, че е предал сумата, описана в записа на
заповед, който е служил за обезпечение на договора за заем.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил и отговор на въззивна жалба от Т.П.Т., но с
Определение от 23.09.2021 г. въззивният съд е
прекратил производството спрямо същата, поради което не следва да се коментират
доводите в посочения отговор.
С определението си от 23.09.2021 г. въззивният съд на основание чл. 227 от ГПК е конституирал
на мястото на починалия въззивник Ц.М.Й. лицата Б.Ц.К.,
К.Ц.А., А.Ц.С., П.Ц.Л. и Д.С.Л..
В открито съдебно заседание новоконстититуираните въззивници
не са се явили лично и не са изпратили процесуален представител да ги
представлява.
В открито съдебно заседание въззиваемите не са се явили лично, но са били
представлявани от адв. В.. На етап ход по същество е
направено искане въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Направено е искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В исковата молба ищецът е изложил
твърдения, че на 27.06.2016 г. в гр. София е дал заем на ответника в размер на
5000,00 евро, като бил издаден запис на заповед. За събиране на вземането било
образувано ч.гр.д. № 24039 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 17-ти състав, в
рамките на което производство била издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу която
ответникът своевременно е възразил.
В отговора на исковата молба, депозиран
в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е оспорил предявения с иск с възражение,
че не е издател на менителничния ефект.
С Определение от 01.03.2019 г.,
постановено по реда на чл. 140 и чл. 146 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест по делото, като е указал на ищеца,
че следва да докаже редовен от външна страна менителничен
ефект и наличието на каузално правоотношение, неговото съдържание и
изискуемостта на вземането по него, за което като обезпечение е издаден процесният запис а заповед.
В четвъртото открито съдебно заседание,
проведено на 02.10.2019 г. ответникът е посочил, че от доведения от ищеца
свидетел ставало ясно, че записът на заповед бил издаден във връзка с каузално
правоотношение – предоставен заем, като страната изрично е заявила твърдение,
че подобна каузална сделка е нямало и ответникът не е получавал заем от ищеца.
Във връзка с тълкувателната практика на върховната инстанция ответникът е
поискал ново разпределение на доказателствената
тежест, като в предмета на делото да се въведе за изследване и каузалната
сделка.
С Определение от 14.10.2019 г. районният
съд е отменил определението си за обявяване на проектодоклада
по делото за окончателен и определението си от 01.03.2019 г. в частта относно
разпределената вече доказателствена тежест по делото,
като е указал, че ищецът следва да докаже редовен от външна страна запис на
заповед, а ответникът – наличието на каузално правоотношение, по повод на което
е издаден запис на заповед, разкриващо основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга.
По делото е била назначена съдебно-почеркова експертиза, заключението по която съдът
кредитира като компетентно изготвено от специалист в съответната област и след
запознаване с материалите по делото. От експертните изводи се установява, че
положеният подпис на издателя на процесния менителничен ефект е именно ответникът, като не се
установяват признаци на подправка или преработка в текста на записа на заповед.
Касателно
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, следва
да се отбележи, макар районният съд да не е кредитирал показанията му, че в
настоящия случай е приложима забраната за допустимост по чл. 164, ал. 1, т. 3
от ГПК и същите се явяват недопустими, доколкото свидетелските показания са
ангажирани за доказването на договорни отношения на стойност над 5000,00 лева,
сключени между лица, за които няма данни да са роднини по смисъла на цитираната
разпоредба.
Въз основа на гореустановените
фактически положения въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание по чл.
422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ.
В атакуваното съдебно
решение районният съд е приел, че е налице редовен от външна страна менителничен ефект, но ищецът не е успял да докаже
каузалното правоотношение, във връзка с което същият е бил издаден. Видно от приетия по делото документ, озаглавен „запис на заповед“, същият
отговаря на изискванията на закона. Въззивният съд
обаче не счита, че за уважаване на исковата претенция е било необходимо
доказване от ищцовата страна на сключването на
сделката, във връзка с която е бил издаден документът.
В т. 17 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, върховната инстанция е разяснила, че предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 9
от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа
на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В
производството по установителния иск, предявен по
реда чл. 422, ал.
1 от ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, което е било сторено в
настоящия случай. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.
При редовен от външна
страна менителничен ефект и направено общо оспорване
на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството
по чл. 422 от ГПК на изследване ще подлежи и каузалното правоотношение. Това е така,
тъй като възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието
изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените
от ответника - длъжник релативни възражения. Ако страните обаче спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга,
като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е
издаден записът на заповед, съдът разглежда в мотивите на решението този
въпрос. При доказана връзка между конкретно каузално правоотношение и записа на
заповед, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда
заявените от длъжника релативни възражения, относими
към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 от ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът -
кредитор в исковата молба е посочил именно такова – заемно правоотношение.
Съгласно константната практика на върховната инстанция, постановена след приемане
на горецитираното тълкувателно решение (Решение
№ 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., І ТО, Решение № 20 от
19.06.2018 г. по т. д. № 1151/2017 г., І ТО, Решение № 38 от 07.04.2015 г. по
т. д. № 1008/2014 г., І ТО, Решение № 218 от 21.01.2019 г. по т. д. № 304/2018
г., І ТО, Определение № 143 от 12.02.2016 г. по т. д. № 1869/2015 г., І ТО), при
пряк менителничен иск ищецът носи тежестта да установи
само редовен от външна страна запис на заповед. Ищецът би имал интерес, но не и задължение, от установяване на каузална
причина за издаване записа на заповед само за да преодолее защитата на ответника, в случай
че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за
издаване на менителничния ефект. За посочването на
кауза, но недоказването ѝ, ищецът не би могъл да се санкционира с
отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка. Съгласно Решение №
15 от 16.06.2017 г. по т. д. № 1484/2015 г., І ТО на ВКС и цитираната в него
практика, в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът - кредитор доказва
вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на
релативно възражение от ответника, ищецът - поемател
не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално
правоотношение. Към хипотезата на липса на инвокиране
на релативно възражение се приравнява и общото възражение на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. и когато в исковата
молба е разкрита обезпечителна функция на менителничния
ефект. Общо оспорване от ответника по менителничния
иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване
на записа на заповед. Хипотези на такова общо оспорване, при което няма
относително възражение, са: твърденията за липса на каквото и да е каузално
отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записът
на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално
правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът
на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична
сума ответникът не е получил насрещна престация от
ищеца и други.
В настоящия случая с
исковата молба ищецът е въвел в процеса каузално правоотношение, във връзка с
което е бил издаден записът на заповед – заем в размер на 5000,00 евро. Ответникът
не е посочил конкретни факти относно причината за издаване на записа
на заповед, а в отговора по чл. 131 от ГПК е отрекъл съставянето му. В
открито съдебно заседание от 02.10.2019 г. ответникът, представляван от
процесуалния си представител, е оспорил наличието на каузално правоотношение –
сключен договор за заем. Направеното от ответника оспорване на иска не разкрива
каузата, поради която той е издал записа на заповед, и представлява
общо възражение за безпаричност на менителничния ефект. Процесният запис на заповед е
редовен от външна страна, а след като ответникът не е твърдял и не е доказал
каузална причина за издаване на менителничния ефект, различна
от твърдяната от ищеца, причина за издаването на ефекта не подлежи на
изследване по делото. За посочването на кауза, но недоказването
ѝ, ищецът не е следвало да бъде санкциониран с отхвърляне на исковата му
претенция.
Предвид изложеното,
районният съд неправилно е отхвърлил исковата претенция с мотивите за
недоказаност на сключване на договора за заем в качеството му на реална и
неформална сделка. Безпредметно е подробното обсъждане на останалите доводи в
жалбата. Решението на районната инстанция следва да бъде изцяло отменено, а
исковата претенция – уважена в пълен размер.
При този изход на спора
на въззивника-ищец се дължат разноски за двете
инстанции – 195,58 лева за държавна такса (колкото се явява дължимата такава
според обжалваемия интерес и Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс) и 550,00 лева за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство; 391,16 лева за държавна такса за заповедното и първоинстанционното исковото производство; 200,00 лева за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и 200,00 лева за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исковото производство (предвид списък
по чл. 80 от ГПК, находящ се на л. 110 от делото);
300,00 лева за депозит за вещо лице по назначената в първоинстанционното
производство експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 189235/01.09.2020 г., постановено по гр.д. № 25030 по описа за 2018 г. на
СРС, II ГО,
52-ри състав, в цялост, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц.М.Й.,
ЕГН **********, срещу П.Т.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ, че С.П.К., ЕГН **********, и А.П.Б., ЕГН
**********, и двете със съдебен адрес: *** – адв. Я.В.,
(конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия П.Т.К.) дължат
на Б.Ц.К., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Ц.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, П.Ц.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.С.Л., ЕГН
**********, с адрес: ***, (конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото
на починалия Ц.М.Й.) сумата от 5000,00 (пет хиляди) евро, представляваща вземане
по запис на заповед, издаден на 27.06.2016 г. в гр. София, с падеж 27.12.2016
г., за която сума в производството по ч.гр.д. № 24039 по описа за 2017 г. на
СРС, ГО, 52-ри състав са издадени на 30.06.2017 г. заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН **********,
и А.П.Б., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: *** – адв.
Я.В., да заплатят на Б.Ц.К., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Ц.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Ц.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, и Д.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата в размер на 1836,74 лева (хиляда осемстотин тридесет и
шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща сторени в първоинстанционното и въззивното
производство разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.