№ 29
гр. София , 20.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно търговско
дело № 20201001002492 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 621 от ТЗ във връзка с чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 38259 от 23.04.2020 г., с която
„Уест Солюшън“ ЕООД и „Трохала Енерджи“ ЕООД са обжалвали
Определение № 4538 от 10.09.2020 г., постановено по т. д. № 949/2017 г. на
СГС, ТК, VI – 2 –ри състав, с което съдът е оставил без уважение искането на
жалбоподателите за изменение на постановеното по същото дело
Определение № 1659 от 15.04.2020 г. Сторени са оплаквания за неправилност
на обжалвания съдебен акт, същият бил постановен при нарушение на
материалния закон. Излага се, че разглеждането на възражение по реда на чл.
692 от ТЗ нямало характер на самостоятелно производство, а е част от това по
несъстоятелност поради което присъждането на разноски в рамките на
същото е недопустимо. Твърди се, че в представените фактури,
свидетелстващи за заплатен от страна на „Продеа Инвестмънтс“ адвокатски
хонорар, липсвало посочване на основание, което, от своя страна, било
аргумент в полза на тезата, че производство по чл. 692 от ТЗ няма характер на
самостоятелно такова. На последно място, сторени са оплаквания за
неправилност поради необоснованост на обжалвания съдебен акт, като се
изтъква, че съдът не бил посочил обжалваемия интерес, както и че бил
изчислил неправилно дължимите разноски.
Моли се за отмяна на обжалваното Определение.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срок отговор на
така подадената частна жалба, с който е оспорила същата като неоснователна.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните
1
във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
С постановено по т. д. 6431/2017 г. Решение № 1461 от 12.06.2018 г.,
САС, ТК, 9 –ти състав, е отменил Решение от 29.09.2017 г., постановено по т.
д. № 949/2017 г. на СГС, ТО, като е уважил молбата на „Трохала Енерджи“
ООД за откриване производство по несъстоятелност спрямо „Стърлинг
Пропъртис България“ ЕООД /н/ с произтичащите от разпоредбата на чл. 632
от ТЗ последици. С окончателно Решение № 9 от 10.04.2019 г., постановено
по т. д. № 2099/2018 г., ВКС, ТК, I ТО, е отменил въззивното Решение в
частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за
същата 29.04.2014 г.
С Определение № 1659 от 15.04.2020 г. съдът по несъстоятелността, като
е приел, че не се установява да съществуват приетите от синдика вземания на
„Продеа Инвестмънтс“, представляващи договорна неустойка по Рамков
договор от 30.09.2015 г., е уважил частично възражението на „Трохала
Енерджи“ ООД с вх. № 101822 от 12.08.2019 г., изключвайки вземането на
„Продеа Инвестмънтс“ за посочената разлика. С Определението си съдът е
осъдил „Трохала Енерджи“ ООД да заплати на „Продеа Инвестмънтс“
съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар, в размер на
27 071, 41 лв.
С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 4538 от
10.09.2020 г. съдът по несъстоятелността е отхвърлил молбата на частните
жалбоподатели за изменение на Определение № 1659 от 15.04.2020 г. в частта
за разноските.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери от правна
страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок, същата изхожда от надлежни страни, имащи право
и интерес да обжалват, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Производството по несъстоятелност съставлява гражданско многофазно
съдебно производство, включващо множество, изрично уредени от закона
вътрешни производства, насочени към постигане на визираната в чл. 607 от
ТЗ цел. Такова особено производство е и регламентираното в глава XLIII
производство по предявяване и приемане на вземанията, обхващащо фазите
по предявяване на вземанията, приемане, оспорване чрез възражение и
одобряване. Соченото производство съставлява само необходим
факултативен етап от универсалното принудително изпълнение и няма
характер на самостоятелно съдебно производство. Горният извод важи и за
отделните негови фази, включително за фазата по оспорване на приетите
2
вземания по реда на чл. 693, ал. 3 от ТЗ. Последната се развива пред съда по
несъстоятелността и в рамките на производството по несъстоятелност. Актът
на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ не съставлява "акт, с който приключва делото в
съответната инстанция", поради което правилата на чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 4
от ГПК са изцяло неприложими.
Отделно от изложеното, процесуалната защита на кредитора в
производството по несъстоятелност обхваща съвкупността от фактически и
правни действия, насочени към предявяване, приемане и удовлетворяване на
вземанията му, вкл. процесуално му представителство във всички фази и
етапи на производството по несъстоятелност. Сторените разноски за
процесуална защита подлежат на възмездяване като на основание чл. 7, ал.3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела за несъстоятелност минималното възнаграждение се
изчислява на базата на стойността на предявените вземания по методиката на
ал. 2. Подлежащите на възмездяване разноски за процесуално
представителство обаче касаят престираните услуги във всички фази на
производството по несъстоятелност като кредиторът не е легитимиран да
претендира възмездяване на отделни разноски за всеки отделен стадий на
производството. Вземането за разноски подлежи на самостоятелно
предявяване и приемане по реда на чл. 685 – 688 от ТЗ. Разноските на
кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по
несъстоятелност се удовлетворяват по реда на чл. 616, ал.2, т.4 от ТЗ с
привилегия по чл. 722, ал.1, т.12 от ТЗ. като изключение от посоченото
правило е налице единствено по отношение на самостоятелните, паралелни на
несъстоятелността съдебни производства, предвидени в ТЗ – производствата
по искове с правно основание чл. 694, 645, 646, 647 от ТЗ и др. Отговорността
за разноски за процесуална защита по посочените самостоятелни искови
производства се разпределя съобразно общите правила на чл. 78 и сл. от ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че съдът по
несъстоятелността, постановявайки Определение № 1659 от 15.04.2020 г.,
неправилно е присъдил разноски в полза на кредитора с прието вземане
„Продеа Инвестмънтс“.
Горното налага извода за неправилност на постановеното по реда на чл.
248 от ГПК и обжалвано пред настоящата инстанция Определение № 4538 от
10.09.2020 г., което следва да бъде отменено, като вместо него постановено
друго, с което Определение № 1659 от 15.04.2020 г. бъде отменено в онази му
част, в която „Трохала Енерджи“ ООД е осъдено да заплати на „Продеа
Инвестмънтс“ съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски
хонорар, в размер на 27 071, 41 лв.
На последно място, предвид недължимостта на разноски в
производството по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, безпредметно е разглеждането на
оплакванията на жалбоподателите досежно размера на присъдените такива.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4538 от 10.09.2020 г., постановено по т. д. №
949/2017 г. на СГС, ТК, VI – 2 –ри състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Определение № 1659 от 15.04.2020 г., постановено по т. д. №
949/2017 г. на СГС, ТК, VI – 2 –ри състав, В ЧАСТТА, в която „Трохала
Енерджи“ ООД е осъдено да заплати на „Продеа Инвестмънтс“ съдебни
разноски, в размер на 27 071, 41 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 613а, ал. 3 от ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4