Р
Е Ш Е
Н И Е №40
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.Д.
28.03.2019 г.
Д.КИ ОКРЪЖЕН СЪД......
ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на дванадесети март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т..д.№298
от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Р.К.Ж. ЕГН **********,с
адрес-***,чрез адв.Н.В.,ВАК,съдебен адрес-***,офис 13 срещу „*****“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-гр.София,1172,район ***с цена на иска сумата от
65 000 лв.,частичен от общ размер 80 000 лв.-неимуществени вреди и за
сумата от 5 355,41 лв.-имуществени
вреди.Правното основание на предявения иск е чл.432 от КЗ.
В хода на производството ищцата е
починала,като на нейно място са конституирани като ищци наследниците й-С. С. С.ЕГН
********** и К. С. С.ЕГН **********,съгласно молба от 08.03.2019г.по делото.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
На 12.08.2017г. ищцата се намирала
на улицата пред дома си в гр.Д.,ул.“Р.“№5а и почиствала около паркираните автомобили.Давайки
на заден ход я ударил л.а. с ДК № ТХ ***,управляван от В.Р.В..След удара ищцата
паднала на земята.
За автомобила е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №BG30/116002173897 в ответното дружество.
След произшествието Р.Ж. е
настанена в болницата в гр.Д. по спешност.Постъпила е в ортопедично
отделение.Извършени са множество прегледи и консулти със специалисти.
На 16.08.2017г.под пълна анестезия
е направена операция на тазобедрената й
става,която е заменена с изкуствена такава.
Получените увреждания са :
Счупване на дясна бедрена шийка
,довело до затруднението на движението на десен долен крайник-средна телесна
повреда.
След операцията и предвид
напредналата възраст на ищцата за нея било невъзможно да се придвижва,не можела
да помръдне.И към настоящия момент тя продължава да търпи болки и страдания,състоящи
се в невъзможността да се придвижва и обслужва сама.Променен е начина й на
живот-не може да пазари,както и да се обслужва сама.Налице са и психически
увреждания.Почти не излиза от дома си,опитва се да ходи с проходилка ,но й е
изключително трудно.От жизнена и енергична жена ищцата се е превърнала в инвалид,който
за всяко свое действие се нуждае от чужда помощ.
Във връзка с лечението си Р.Ж.
продължава да харчи парични средства,тъй като не всичко се покрива от здравната
каса.Към момента на завеждане на исковата молба тя разполага с документи за
направени здравни разходи в размер на 5 355,41лв.
За настъпилото ПТП е образувано
досъдебно производство№720/2017г.по описа на Първо РПУ МВР Д.,което е
приключило и е внесено за наказване на виновния водач.Образувано е
НАХД№805/2018г.,което е прекратено на основание изявлението на ищцата,че не
желае деецът да бъде наказван.
На основание чл.380 от КЗ е
предявена застрахователна претенция пред ответното дружество,но въпреки
представените документи,то е отказало да заплати застрахователно обезщетение,тъй
като не било ясно,че водачът е виновен за настъпилото ПТП.
С тези мотиви се претендира
изплащане от страна на застрахователя на сумата от 65 000 лв.,частично от
общ размер 80 000 лв.,за неимуществени вреди,представляващи обезщетение за
причинените болки и страдания и психически стрес,ведно със законната лихва от
датата на увреждането-12.08.2017г.до окончателното изплащане на сумата,както и
сумата от 5 355,41 лв.-имуществени вреди,по описаните в исковата молба
фактури.
В срок от ответното дружество е постъпил
писмен отговор,в който се оспорва прететнцията по основание и размер,както на
основния ,така и на акцесорния иск за лихва за забава.
Претендираното с исковата молба
обезщетение се счита за прекомерно завишено и несъответстващо на практиката на
съдилищата по сходни случаи и с критериите за справедливост по смисъла на чл.52
от ЗЗД.Същото е несъответно на характера
и степента на причинените от деянието неимуществени вреди,респективно на
интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност.Според
ответника налице е принос на пострадалата за настъпване на вредите от
процесното ПТП.
За безспорно се признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение ,относно л.а. „Рено 5“,с рег.№Тх ***,по
силата на застрахователна полица №BG30/116002173897 от 14.08.2017г.,сключена с
ответника по делото.
Оспорва се обстоятелството,че В.Р.В. е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и
Правилника за неговото прилагане,съответно не е причинил процесното ПТП,така
както е описано в подадената искова молба.Липсва основния елемент на
деликта-противоправно поведение на водача на лекия автомобил.Не са налице
всички елементи на фактическия състав на деликта,поради което не следва да се
ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение.На
следващо място следва да се има предвид,че образуваното наказателно
производство е било прекратено
единствено по желание на пострадалата и не е приключило с краен
акт,който да установи наличието или липсата на вина на водача.В същото време от
материалите по наказателното дело е видно,че такова счупване може да се
получи при самостоятелно падане ,без
придадена външна сила.
Претенцията за неимуществени
вреди е с прекалено завишен размер,като съгласно Постановление
№4/25.05.1961г.на Пленума на ВС,обезщетение за имуществени вреди се присъжда
само и единствено след като се установи,че действително са претърпени такива
вреди.Претендираният размер на обезщетението не е съобразен и с приноса на
пострадалата за настъпването на щетите.
Представените медицински документи
не са достатъчни да установят размера на имуществените вреди и връзката им с
настъпилото ПТП.Счита се,че смяната на тазобедрената става не се е наложило
изключително от настъпилото произшествие.Следва да се съобрази както възрастта
на ищцата,така и настъпилите дегенеративни изменения,характерни за възрастта й,а
също и факта,че след настъпване на събитието същата е била в добро физическо
състояние ,отказала е спешна медицинска помощ и се е прибрала.
Оспорва се твърдението,че при
ищцата Ж. е налице психическо разстройство –това твърдение не е подкрепено с
каквито и да било обективни данни.Не са представени медицински документи за
потърсена специализирана помощ и лечение.
Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,изразяващо се в
това,че Ж. се е намирала на пътното платно,а не обозначени за това
места,навлязла е внезапно в платното за движение,без да съобрази навлизането си
в платното за движение с движещия се автомобил,неговата посока и отстояние.
Оспорва се размера на имуществените
вреди.
Счита се,че не се дължи законна лихва за
забава.
В срок от ищеца по делото е
постъпила допълнителна искова молба,с която се оспорва становището на ответника,изразено
в отговора.
Ищецът намира,че са налице всички
елементи на непозволеното увреждане,а именно вина ,вреда,противоправно
поведение на дееца,настъпили щети,причинно следствена връзка между щетите и
настъпилите вреди.
Сочи се,че е нарушена разпоредбата
на чл.40 от ЗДвП,която водачът на автомобила не е изпълнил-факт ,установен при
извършеното разследване на ПТП по ДП №720/2017г.по описа на Първо РПУ на МВР
гр.Д..Това,че образуваното наказателно производство не е приключило със съдебен
акт,с който да се установи липсата или наличието на вина на водача,не сочи на
извода,че липсва вина.Възможността,уредена в чл.343 ал.2 от НК,пострадалото
лице да поиска прекратяване на наказателното производство,не означава ,че
водачът не е виновен.
Това,че счупването може да бъде
получено при самостоятелно падане по никакъв начина не означава,че не е
причинено от ПТП.
Претенцията се счита за
основателна по своя размер,което ще бъде доказано в процеса.Същото се отнася и
до оспорването на претенцията за имуществени вреди.Твърдението за психическо
разстройство не е такова за наличие на болестно състояние,а за стреса от
невъзможността за продължаване на обичайния начин на живот.
Безпочвено е твърдението за
внезапно навлизане в пътното платно,тъй като изобщо липсва навлизане в платното
за движение,а още по малко за внезапно такова.Не става дума и за движещ се
автомобил,а за такъв който потегля от място и няма как ищцата да знае или
предполага,че този автомобил ще потегли.
В своевременно подаден допълнителен
отговор ответникът поддържа становището си в отговора,че водачът на лекия
автомобил няма вина за настъпване на автопроизшествието,че е налице
съпричиняване от страна на ищцата.Уточнява се,че преди потегляне автомобилът е бил с включен и
работещ двигател,който се чува,а също при маневра на заден ход има определени
светлинни обозначения,които няма как да останат незабелязани.
Поддържа се възражението за
прекомерност на претендираното обезщетение,както и доводите за неоснователност
на претенцията на лихва за забава.
В съдебно заседание страните
поддържат становищата си,депозирани в исковата молба,допълнителната искова
молба и отговорите.
Окръжният съд,като се запозна с
доказателствата по делото-писмени и гласни и експертното заключение на комплексната
съдебно медицинска и техническа експертиза,както и с материалите по приобщеното
към делото НАХД №805/2018г.,намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим.Спазена е
разпоредбата на чл.380 от КЗ-предявена е застрахователна претенция към
ответното дружество от
30.08.2017г.Образувана е преписка по щета№0801-005297/2017.01.С писмо
изх.№3549/13.09.2018г.ответното дружество е отказало изплащане на
застрахователно обезщетение по причини,изложени в писмото.
Не се спори наличието на
застрахователно правоотношение по полица №BG30/11********** по застраховка „Гражданска отговорност“,договор сключен на 14.08.2016г.
със срок на валидност 14.08.2017г.
На
12.08.2017г.,видно от представения Протокол за оглед на ПТП от същата дата,е
настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „Рено 5“ с рег.№ **,с
водач В.Р.В. и пешеходец-ищцата по делото. ПТП е настъпило на ул.“Р.“№5,като
според водача на процесното МПС пешеходката се е намирала на пътното платно,при което като е извършил
маневра за придвижване на заден ход водачът не е забелязал ищцата и е блъснал
същата.Местопроизшествието не е запазено.По автомобила са установени следи от
протриване,разположени на задната броя на 0,75 м.от левия му габарит и на
височина 0,60 -0,65 м.от пътното платно.Пробата за алкохол на водача е
отрицателна.
Съгласно съставения протокол за
автотехническа експертиза от
29.08.2017г. не са установени повреди по
автомобила от преди инцидента,които биха могли да са причина за неговото
настъпване.
Вследствие на инцидента е
причинена телесна повреда на ищцата,състояща се в счупване
на дясна бедрена шийка .Същата е приета за лечение на 12.08.2017г.и
изписана от болницата на 28.08.2017г.,след проведена операция за смяна на
тазобедрената става.Увреждането е причинило затруднение на движението на долен
десен крайник за около пет-шест месеца.Следоперативният период е протекъл
спокойно-видно от представените заключения на съдебно медицинските експертизи
по писмени данни по досъдебното производство.По делото са представени като
писмени доказателства заявка за закупуване на медицински изделия –тотална
ендопротеза на стойност 2 980 лв.,талон за заплащане на потребителска
такса в размер на 375 лв.,фактура за закупуване на медикаменти от 21.08.2017г.за
39,54 лв.,фактура от 26.08.2017г.за закупуване на превързочни материали и
медикаменти за сумата от 157,50 лв.,фактура
от 28.08.2017г. за сумата от 69,96лв.лекарства,фактура от 30.08.2017г.за сумата
от 149,89 лв.-за матрак и фискален бон от 08.09.2017г. за медикаменти-за сумата
от 105,52 лв.Представените доказателства за извършени медицински разходи не се
оспорват от ответника по делото,но се твърди,че не всички разходи са извършени
във връзка с възстановяването на ищцата от процесното ПТП.
Срещу водача на застрахования
автомобил е образувано АНХД№805/2018г.по описа на ДРС,което е прекратено въз
основа на декларация на ищцата по чл.343 ал.2 от НПК.
В съдебно заседание са разпитани
свидетелите К. С.,дъщеря на ищцата и В. В.-водач на процесното МПС и без
родствена връзка.
Св.С. ,която живее в един дом с
пострадалата установява,че след инцидента се прибрала в къщи и откарали
пострадалата в Бърза помощ.Приели я с диагноза счупена тазобедрена шийка,натъртване и охлузване и трябвало да
бъде оперирана,за да я вдигнат на крака.След операцията ищцата стояла около
седмица в болницата,след което я изписали.Тя не можела да се движи
самостоятелно и да полага грижи за себе си.В рамките на месец два викали
физиотерапевт,но и до настоящия момент пострадалата се движела с
проходилка.Извикали човек ,който да й помага почасово.За хигиенните и
физиологичните й нужди се грижела предимно свидетелката-на възрастната жена й
било неудобно както от жената ,която се грижела за нея,така и от дъщеря й.Наложило
се да вземат инвалидна количка,тъй като не можела да стои права.Опитвала да се
изкъпе сама ,но паднала в банята.Ползвали памперси.Преди инцидента ищцата не е
имала никакви оплаквания,била дейна и работлива жена и дори помагала на дъщеря
си за отглеждане на внук й-тийнейджър,за когото се грижела и му готвела.Не е
страдала от заболявания,които да налагат смяна на ставата й.Само веднъж
посетила личния лекар,заради повишено кръвно налягане.От деен и енергичен човек
ищцата се превърнала в инвалид,безполезен за себе си и семейството си.
Св.В. ,водач на автомобила
свидетелства за това,че при инцидента времето е било сухо и ясно.Решил да отиде
до магазина,запалил автомобила си,но без да включва на скорост,тъй като имало
лек наклон .Не видял жената ,макар да гледал в огледалата.Тогава нещо
издрънчало и той видял падналата на земята жена .Помолил я веднага да я закара
в болницата,но тя категорично отказала,казала че се чувства добре.Тогава я
качил у тях и я сложил в леглото и останал при нея ,докато дошъл зет й и я
закарали в болницата.Не разглеждал уврежданията по колата,тъй като се занимавал
с пострадалата жена.
По делото е изслушана комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза,която съдът възприема като
документално обоснована и обективна,от която се установява следното:
По данни на водача на автомобила
пешеходката се намира на около 1,90 м.от тротоара-два метра след Ор1 и на 1,90
м.вдясно от Ор2 по приложената към експертизата схема.Данните са взети от
водача,тъй като местопроизшествието не е запазено,а колата му е била прибрана в
гаража.По автомобила са налице следи от протриване по облицовката на задната броня на разстояние
0,75 м.от левия му габарит и слабо изразено протриване на външната повърхност
на стъклото на разстояние 0,75 м.от левия му габарити на височина 1,15 м.от
платното за движение.Според показанията на пострадалата ,тя се намирала на
пътното платно ,за да почисти пред дома си и пред улицата.Според
автотехническата част от експертизата водачът на лекия автомобил е имал
възможност да възприеме пострадалата,която се намирала в изправено или леко
приведено положение на тялото ляво ,странично от автомобила,ако бе използвал
всички огледала за задно виждане-това в купето и тези отстрани на автомобила.Колата
се е намирала на около 15 метра от пострадалата пешеходка,а опасната зона за
спиране на автомобила е била около 2,10 м.В случай,че водачът бе изчакал
пешеходката да се отстрани от платното или бе сигнализирал за тръгване на автомобила ,ударът би се
предотвратил.Уврежданията са в пряка причинно следствена връзка с удара в
автомобила.Липсват данни пешеходката да е изскочила рязко на пътното платно.
Съгласно медицинското заключение при
станалия пътен инцидент ищцата е получила счупване на бедрена шийка на десен
крак.Била и е извършена операция-тотална смяна на тазобедрената става.След
оперативния период протекъл спокойно.Така получената травма е обусловила трайно затруднение на
движението на десен крак за периода от 3-6 месеца.Към момента пациентката може
да се придвижва и да стъпва на земята,но движенията й са в ограничен
обем-ползва проходилка.Няма изгледи за пълно възстановяване на двигателните
функции на долни крайници.
Всички представени
документи,описани в експертизата за извършени плащания удостоверяват необходими
разходи във връзка с лечението й.
Предвид така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице са основания за ангажиране
на отговорността на застрахователното дружество-ответник по делото,а
именно:наличие на валидно застрахователно правоотношение,сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, относно процесния
автомобил.Виновното поведение на водача е доказано-при деликт вината се
предполага до оборването й.То е в тежест на ответното дружество.Нарушена е
разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал..2 от ЗДвП,а именно –при придвижване на заден
ход,водачът е длъжен да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство,а когато
това е невъзможно да осигури лице,което да му сигнализира за опасности.Според
вещите лица по делото водачът е можел да забележи пешеходката при използване на
предвидените за задно виждане огледала в автомобила и е имал техническата
възможност да спре и да предотврати ПТП при скоростта ,с която се е движел.Вината
на водача не се изключва от това,че производството по АХД№805/2018г. по описа
на ДРС е приключил с прекратяване,по силата на разпоредбата на чл. 378 ал.4 т.3
във вр.с чл.24 ал.1 т.9 от НПК и чл.343а ал.2 от НК,по искане на пострадалата.Видно
от експертното заключение налице е пряка причинно-следствена връзка между
настъпилото увреждане и удара с лекия автомобил.Принципно такова увреждане би
могло да бъде причинено и без удар,но в конкретния случай именно ударът е
допринесъл за настъпването му.Липсват данни за заболяване на ищцата ,от което
да се получи подобна травма,а напротив налице са доказателства точно в обратния
смисъл.
Що се отнася до твърдяното
съпричиняване,съдът намира следното:Пострадалата е допринесла с действията си
за настъпване на вредата,тъй като същата се е намирала на пътното платно и е
почиствала пред дома си и пред улицата,видно от показанията на същата дадени на
,досъдебното производство.Съпричиняването съдът определя в размер на 10 %,тъй
като отговорността на водача е значително по-висока от тази на пешеходеца.
При определяне на справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД,съдът взема предвид на първо място
продължителността и интензитета на претърпените от пострадалата болки и
страдания,които са продължили и до нейната кончина,настъпила в хода на
производството.Тя е била жизнеспособна жена и макар и в напреднала възраст е
помагала всячески на близките си с домакинските задължения,грижата по
непълнолетното дете на дъщеря си и е оказвала подкрепа на семейството си.След
инцидента същата е била в невъзможност не само да се грижи за другите ,но и
сама за себе си,включително за биологичните си и хигиенни нужди,което й е
тежало изключително много и я е карало да се чувства непълноценна и в тежест на
околните.Напредналата възраст,противно на твърдението на ответното дружество ,не
е причина за намаляване на обезщетението,а напротив предполага дълъг
възстановителен период.Известно е до какви последствия води при възрастните
хора залежаването ,вследствие на болестно състояние или както е в настоящия
случай на инцидент,водещ до обездвижването им.До смъртта си пострадалата е
останала в същото безпомощно състояние,както и след изписването си от
болницата.Следва да се съобрази и икономическата конюнктура и нарастващите
застрахователни лимити по застрахователните договори.
Предвид гореизложеното съдът
намира,че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД е обезщетение в размер на
40 000лв.След като се вземе предвид и съпричиняването ,което съдът определя на 10 %,на наследниците
на починалата ищца следва да се присъди сумата от
36 000 лв.поравно на двамата ищци.
Що се отнася до имуществените
вреди,доказани са вреди,непосредствено свързани с лечението и възстановяването
на пострадалата в размер на 3 935,41 лв.До този размер искът е основателен
и доказан,а за горницата не са представени доказателства,поради което като
недоказан искът подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира заплащане на адвокатски
хонорар по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА-възнаграждението по минимума на Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,което с оглед цената
на предявения иск е сумата от 2 640,60 лв.Пропорционално на уважената част
от иска се дължи сумата от 1 498,86 лв.,която следва да се възложи в
тежест на ответника по делото.На ответника се дължи присъждане на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска,а именно 518,85 лв.На основание чл.78ал.3
от ГПК сторените от ответника разноски следва да се присъдят в тежест на ищеца.
В полза на бюджета на съда следва
да се присъди съответната държавна такса върху уважената част от иска,а именно
сумата от 1 597,41 лв. и сумата от 112 лв.разноски,на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Водим от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „*****“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-гр.София,1172,район ***да заплати поравно на С.
С. С.ЕГН ********** *** и К. С. С.ЕГН ********** *** сумата от
36 000 лв./тридесет и шест хиляди лева/,представляваща обезщетение за
неимушествени вреди,причинени от настъпило на 12.08.2017г.ПТП,ведно със законна
лихва считано от 12.08.2017г. до окончателното изплащане на главницата,като за
горницата до 65 000лв./частично от 80 000лв./ ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА „*****“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-гр.София,1172,район ***да заплати поравно на С.
С. С.ЕГН ********** *** и и К. С. С.ЕГН **********
*** сумата от 3 935,41 лв./три хиляди деветстотин тридесет и пет лева и
четиридесет и една ст./,представляващи имуществени вреди,претърпени от ПТП от
12.08.2017г.,като за горницата до
5 355,41 лв.ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
ОСЪЖДА *****“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-гр.София,1172,район ***да заплати на Д.ки
окръжен съд държавна такса в размер на 1 597,41 лв. /хиляда петстотин
деветдесет и седем лева и четиридесет и една ст./ и сумата от 112 лв./сто и
дванадесет лева/разноски,заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА *****“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление-гр.София,1172,район ***да заплати поравно на С. С. С.ЕГН ********** ***
и и К. С. С.ЕГН ********** *** сумата от
1 498,86 лв./хиляда четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет и шест
ст./-разноски,представляващи адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА С. С. С.ЕГН ********** ***
и и К. С. С.ЕГН ********** *** да
заплатят по равно на *****“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление-гр.София,1172,район ***сумата от 518,85 лв./петстотин и осемнадесет
лева и осемдесет и пет лева/-сторени по делото разноски,пропорционално на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: