Решение по дело №48696/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2718
Дата: 16 февруари 2024 г. (в сила от 16 февруари 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20221110148696
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2718
гр. ............ 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110148696 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 185519/07.09.2022г., уточнена с писмена молба вх.
№ 244753/11.11.2022 г. и устно в проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание, на
....... ЕАД, ЕИК ........, срещу Н. Д. О., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Г. И. Д.,
ЕГН **********, починал на 29.12.2012 г., с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./
6 078,48 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
........... 2./ 15,00 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода м. 08.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2022 г., до окончателното
плащане; 3./ 1 496,80 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2019 г. –
24.08.2022 г., и 4./ 3,84 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.10.2019 г. –
24.08.2022 г.
В исковата молба и в последващите уточнения от 11.11.2022 г. и 04.10.2023 г. ищецът
излага твърдения, че ответникът, в качеството си на наследник на Г. И. Д., ЕГН **********
/починал на 29.12.2012 г./, е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ........, и е имал
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
процесния период, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия,
приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била
доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в
края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че
собственикът на имота не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата
за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите
условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Д. О., чрез назначения му по делото особен
представител адвокат К. А., САК, е подал писмен отговор на исковата молба с изразено становище
1
за неоснователност на предявените искове. Намира за недоказано качеството на наследодателя му
на титуляр на вещни права върху процесния недвижим имот, респ. поддържа, че не е пасивно
материално легитимиран да отговаря за процесните задължения. Навежда възражение за
погасяване на част от вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни
и недоказани.
Третото лице - помагач на страната на ищеца – „........ ООД, не взема становище по исковата
молба.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Софийски районен съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В проведеното на 04.10.2023 г. първо открито съдебно заседание, като е констатирал
неяснота в обстоятелствената част на сезиращата съда искова молба относно сочения за
топлоснабден недвижим имот, настоящият съдебен състав е оставил същата без движение и е
указал възможност на процесуалния представител на ищеца да индивидуализира ясно и коректно
исковия имот. В съдебно заседание ищецът е уточнил, че процесният имот е следният: ...................,
находящ се в гр. ............ район „Младост“, ............ ....
По делото е представен като писмено доказателство документ, наименуван „Списък за
разпределение на топла вода за битови нужди в жил. сграда на ул. „Ленин“ 148, бл. 6,
получавана от ОСП „.............. и Газификация“ – София“, видно от който под № 20 от него
фигурира лице с имена Г. И. Д. за вх. Б, ап. 7, срещу чиито имена е положен саморъчен подпис,
неоспорен в процеса. За ................... в списъка е посочено лице с имена Димитър Ангелов Ангелов,
срещу чиито имена е положен саморъчен подпис, неоспорен в процеса.
В изпълнение на указания на съда, дадени по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, по делото е
постъпило писмо вх. № 229926/15.08.2023 г. от ......................... /л. 95/, с което се уведомява съда,
че след справка в информационния масив на дирекцията е установено, че в нея няма подадена
информация за деклариране на недвижим имот с декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот,
представляващ ................... в гр. ............ ж. к. „Младост – 1“, бл. 118, ..., тъй като блок с посочения
№ не е наличен на територията на община „Младост“.
В изпълнение на указания на съда, дадени по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, по делото е
постъпило писмо вх. № 279959/09.10.2023 г. от ......................... /л. 129/, с което се уведомява съда,
че след справка в информационния масив на дирекцията е установено, че в нея няма данни за лице,
декларирало недвижим имот с адрес в гр. ............ ж. к. „Младост – 1“, бл. ............ ..., ............... .
В изпълнение на указания на съда, дадени по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, по делото е
постъпило писмо вх. № 356434/11.12.2023 г. от ......................... /л. 154/, с което се уведомява съда,
че лицето Н. Д. О. няма декларирано недвижимо имущество в отдел ОП – Младост.
В изпълнение на указания на съда, дадени по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, по делото е
постъпило писмо вх. № 360784/14.12.2023 г. от ......................... /л. 164/, с което се уведомява съда
отново, че лицето Н. Д. О. не е декларирало в отдел ОП – Младост недвижим имот, находящ се в
гр. ............ ж. к. .................и не може да бъде представен документ за собственост на посочения
имот.
В изпълнение на указания на съда, дадени по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, по делото е
постъпило писмо вх. № 365064/19.12.2023 г. от Столична община – район „Младост“ /л. 165/, с
което се уведомява съда, че имотът, находящ се в гр. ............ ж. к. .................не е продаван от
Столична община – район „Младост“ и не е общинска собственост.
По делото е представено писмо рег. № СИС23-ВК08-393-/1//11.12.2023 г. от Столична
община – направление „Архитектура и градоустройство“ /л. 160/, видно от което след проверка
в архивите не е намерено досие на блок № ............ находящ се в гр. ............ ж. к. „Младост – 1“, вкл.
не са налични данни за сключени договори по реда на чл. 117 ЗТСУ с предмет процесния имот.
С писмения отговор на исковата молба е представена Справка № 905936/17.07.2023 г. от
Агенция по вписванията – Служба по вписванията – гр. София за вписвания, отбелязвания и
заличавания в периода 01.01.1998 г. 0 17.07.2023 г. за лицето Г. И. Д., в която не се съдържат данни
за разпореждания с процесния имот.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 30.09.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ............ ............ вх. А и
Б, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „.................“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите
си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за апартамент № 7 е
2
посочено лице с имена Г. И. Д.. В приложения списък не се съдържат данни за ..................., вкл.
относно неговия представител.
На 02.10.2002 г. е сключен договор между „.................“ ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. ............ ............ вх. А и Б, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия,
както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от
".............. София" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
По делото е представено и прието Съобщение към фактура № **********/31.07.2019 г .,
както и Обща фактура № **********/31.07.2020 г. с посочен получател: Г. И. Д., гр. ............ ж. к.
„......... бл. ............ ..., ..............., номер на инсталация ..........
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество
за абонат ..........със задължения за периода м.07.2019 г. – 31.07.2020 г. в общ размер на 7 594,12
лева, от които 6 093,48 лева – главница, и 1 500,64 лева – лихви.
От третото лице – помагач „.................“ ООД , с молба от 21.09.2023 г., са представени и
приети като доказателства по делото 2 брой индивидуални справки за отопление и топла вода,
съставена от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот, находящ се в гр. ............ ж. к.
„......... бл. ............ ..., ..............., с абонатен № 103069, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., с посочен клиент Г. И. Д., както и 3 броя констативни
протокола за извършен отчет – в които е отразено, че за ................... не е бил осигурен достъп за
реален отчет на дати 27.04.2018 г., 05.05.2018 г., 08.05.2019 г., 18.05.2019 г., 08.06.2020 г. и
13.06.2020 г., което обстоятелство е удостоверено чрез подпис на лица от жилищната сграда, сред
които не фигурират Г. И. Д. или Н. Д. О..
В производството пред СРС са изслушани заключенията на вещите лица инж. Б. В. – Т. и
А. Б., съответно по допуснатите съдебно – техническа /СТЕ/ и съдебно – счетоводна експертиза
/ССчЕ/, като съобразно уточненията, направени в открито съдебно заседание на 04.10.2023 г.
експертите са изготвили заключенията си въз основа данни за ..................., находящ се в гр.
............ ............ ... /съобразно уточнението на ИМ, направено в същото съдебно заседание/.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да
достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача
да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за
дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
3
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови
нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице.
Спорен между страните е въпросът относно това възникнало ли е и съществува ли помежду
им облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия до
индивидуализирания в проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание недвижим имот,
представляващ ..................., находящ се в гр. ............ ............ ....
След извършен съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл.
„Списък за разпределение на топла вода за битови нужди в жил. сграда на ............ получавана от
ОСП „.............. и Газификация“ – София“, Справка № 905936/17.07.2023 г. от Служба по
вписванията – гр. ............ списък на етажните собственици, приложен към протокол от проведеното
на 30.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр.
............ ............ вх. А и Б, Обща фактура № **********/31.07.2020 г., индивидуални справки за
отопление и топла вода, констативни протоколи за извършен отчет и изисканите и представени от
Столична община справки за процесния имот, настоящият състав намира за недоказани при
условията на пълно и главно доказване твърденията на ищеца за притежавани от наследодателя на
ответника – Г. И. Д., ЕГН **********, вещни права върху недвижимия имот, представляващ
..................., с адрес в гр. ............ ............ ..., които по силата на наследственото правоприемство да
са преминали в патримониума на ответника в настоящото производство – Н. Д. О.. Сред
доказателствения материал по делото, въпреки процесуалните усилия на ищеца, не се събраха
преки писмени доказателства, легитимиращи Г. И. Д. като собственик или вещен ползвател на
сочения за топлоснабден обект, респ. такива, легитимиращи Н. Д. О. като собственик или вещен
ползвател на имота. При преценка на гореизброените косвени доказателства съдебният състав
намира, че също не би могъл да бъде формиран извод за придобито от посочените лица право на
собственост върху исковия недвижим имот. Това е така, доколкото представеният Списък за
разпределение на топла вода за битови нужди /л. 10/ нито касае процесната жилищна сграда, нито
сред индивидуализираните в него обекти /графа 4/ фигурира .................... Макар в този списък да се
съдържа посочване на лице с имена Г. И. Д., в него не се констатира допълнителна
индивидуализация на посоченото лице /ЕГН/, която по несъмнен начин да установява, че това е
именно наследодателят на ответника, нито се установява връзка на това лице и процесния
................... /за чиято коректна индивидуализация съдът е дали нарочни указания на ищеца в
проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание/. Твърдяната от ищеца вещноправна
връзка между наследодателя на ответника и имота не се установява и от приетия списък на
етажните собственици, приложен към протокол от проведеното на 30.09.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ............ ............ вх. А и Б, доколкото в
същия лицето Г. И. Д. с ЕГН ********** е посочено за собственик на апартамент № 7 /графа 1 от
таблицата/, а не на ..................., който изобщо не фигурира в списъка, но за който се съдържа
нарочно отбелязване в издадената от ищцовото дружество Обща фактура №
**********/31.07.2020 г. /от която се извличат данни за открита при ищеца партида именно за
посочения имот/ и представените от ФДР индивидуални справки за отопление и топла вода и
констативни протоколи за извършен отчет. Последните сами по себе си, като неподписани частни
документи, също не могат да послужат за установяване на вещни права върху имота, още повече,
че част от тях са едностранно съставени от ищеца, а в другата част от тях няма отбелязване на
ответника или наследодателя му като представител за ..................., за който не е бил осигурен
достъп, респ. не е положен подпис от тях в качеството на клиент. При така изложеното и с оглед
наличието на изрично направено с писмения отговор на исковата молба оспорване в тази насока, в
тежест на ищеца е било ангажирането на годни доказателства относно релевантните обстоятелства,
4
обуславящи съществуването на облигационно отношение между него и ответника Н. Д. О., за
което съдът изрично му е възложил доказателствена тежест с доклада по делото, приет за
окончателен в проведеното на 04.10.2023 г. Ищцовото дружество не е сторило това, поради което
следва да понесе процесуалните последици от това – арг. чл. 154 ГПК.
Недоказването качеството потребител на ТЕ обуславя извод, че ответника Н. Д. О. не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове за цена на ТЕ и
цена на услуга за дялово разпределение, поради което същите са неоснователни и подлежат на
отхвърляне само на това основание.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава върху всяка от главниците.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответника. В случая, последният не е
сторил и не претендира такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....... ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.
............ ул. ......... срещу Н. Д. О., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждането му да заплати сумата от 6 078,48 лева – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ........... сумата от 15,00 лева – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода м. 08.2019 г. – м. 04.2020
г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.09.2022 г., до окончателното плащане; сумата от 1 496,80 лева – мораторна лихва върху
първата главница за периода 15.09.2019 г. – 24.08.2022 г., и сумата от 3,84 лева – мораторна лихва
върху втората главница за периода 01.10.2019 г. – 24.08.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на .......
ЕАД – „........ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5