№ 1110
гр. Бургас, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120204112 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на *** ЕИК *** срещу Наказателно
постановление № 42 от 19.10.2022 година издадено от директор на ОДБХ - Бургас с което на
жалбоподателя на основание чл. 132, ал.2 вр. ал.1 т.1 ЗХ е наложено адм. наказание:
"имуществена санкция" от 4000 лв. за нарушение на чл.26 ал.14 ЗХ.
В жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно и неправилно, като
моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява адв.Х., която
поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.
За административно-наказващия орган - редовно призован, се явява процесуален
представител - юрисконсулт Н.. Оспорва жалбата, като моли НП да бъде потвърдено, също
излагайки подробни съображения.
Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след
обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна
следното:
При извършена проверка на 25.07.2022г. в стопанисван от жалбоподателя обект –
павилион на *** в гр.*** се установи, че се предлагат за продажба сандвичи, дюнери,
бургери и салати. При извършена в последствие справка в регистрите на БАБХ – гр.Бургас
се установява, че обекта е стопанисван от ***.Прието е, че жалбоподателя не е уведомил в
тридневен срок надлежния орган за промяна на обстоятелствата, като е прието, че е нарушил
чл.26 ал.14 ЗХ.
За това нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН. Въз основа на цитирания
АУАН е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 128 ал.2 вр.
чл.132 ал.2 вр. ал.1 ЗХ е наложено адм.
наказание: "имуществена санкция" от 4000.00 лв.
Тази фактическа обстановка, съдът счете за установена въз основа на събраните по
1
делото гласни доказателства, показанията на актосъставителя и писмените доказателства в
АНП.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, с оглед обстоятелството, че е подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното
постановление са съставени от компетентни длъжностни лица. Самото нарушение е описано,
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените
обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост в какво
нарушение е обвинен и да организира адекватно защитата си.
Налице са обаче процесуални нарушения относно определянето на санкционната
разпоредба. В НП наказващия орган е посочил, че имуществената санкция се налага за
нарушение на чл.128 ал.2, като е направена връзка с чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.1 ЗХ. Както за
съда така и за жалбоподателя нестава ясно въз основа на коя от двете санкционни норми е
наложено наказанието. И двете норми предвиждат санкции за различни нарушения, поради
което изписването им в привръзка, така както е в НП води до неяснота, а именно каква е
била волята на АНО. Само на това основание НП следва да бъде отменено.
Отделно от това, дори и да липсваха процесуални нарушения, по същество, съдът
би приложил института на маловажния случай, тъй като още на същата дата, в която е
извършена проверката жалбоподателя е уведомил наказващия орган, като е заплатил и
таксата за издаване на удостоверение за промяна на обстоятелства /л.7/.
В производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл.205 от АПК, по аргумент от
който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
Българската агенция по безопасност на храните заплати сторените в настоящото
производство разноски.Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42 от 19.10.2022 година издадено от
директор на ОДБХ - Бургас с което на *** ЕИК *** на основание чл. 128 ал.2 вр. чл.132,
ал.2 вр. ал.1 т.1 ЗХ е наложено адм. наказание: "имуществена санкция" от 4000 лв. за
нарушение на чл.26 ал.14 ЗХ.
ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните да заплати на *** ЕИК
*** разноски в размер на 500 лв.
Решението, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщението на страните.
2
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3