Мотиви кьм Пр.№62/27.04.2017г. по НОХД №736/2016г.:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия П.Д.С. *** за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Съдът разгледа
делото по общия ред на основание чл.269,ал.3,т.4,б.“а“ от НПК, в отсъствието на
подс.П.С., след като се установи, че същият е в
чужбина с неустановено местоживеене.
В
съдебно заседание прокурорът заяви, че поддържа обвинението, като счита, че
същото е доказано от обективна и субективна страна. Държавният обвинител
пледира за признаването на подсъдимия за виновен по предявеното обвинение и
поиска да му бъде наложено при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК наказание ЛС
за срок от 6мес., което да бъде отложено от изтърпяване при условията на
чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 3год., като на основание чл.343г от НК
подсъдимия бъде и лишен от право да управлява МПС за срок от 1год.
Подсъдимият не участва при разглеждане на делото, но бе
представляван от упълномощени адвокати. Обясненията на подсъдимия бяха прочетени
на основание чл.279,ал.2,вр.ал.1,т.2 от НПК.
Защитникът пледира за налагане на минимално наказание по чл.55,ал.1,т.1 от НК
от 3мес. ЛС, което на основание чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от 3год., а лишаването от право да се управлява МПС по чл.343г
от НК да бъде за срок от 6мес. до 1год. Навеждат се доводи за ниската степен на
обществена опасност на инкриминираното деяние и за реабилитацията по
предходното осъждане на подсъдимия по чл.88а от НК, което с оглед конкретиката на процесния казус, обуславяло и приложението
на чл.66 от НК.
Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетеля Л.Д. – *** при РУ-Ямбол бил
назначен в наряд като автопатрул за времето от
19.00 ч. на 19.05.2016 г. до
07.00 ч. на 20.05.2016г., заедно
с колегата си полицай В.В. Във връзка
с провеждане на СПО около 01.35ч. на
20.05.2016г. Д. спрял за проверка водача
на л.а. Рено
Меган с peг. № У 3516 АН, който се
движел по ул. М. в гр. Я. При
проверката била установена самоличността на водача, а именно
подс. П.Д.С. ***,
както и че управлявания автомобил е негова собственост. По време на проверката С. говорел заваляно и миришел на алкохол, поради
което свидетелите поискали съдействие от свои колеги
от сектор ПП при ОДМВР-Ямбол за извършване проверка
на алкохол в издишания от обвиняемия
въздух с помощта на техническо средство.
На сигнала се отзовал
св.С.Ж. - *** при ОД МВР - Ямбол, заедно с колегата си св. К.З.. Ж. извършил
на подсъдимия проверка
за наличие на алкохол в издишания
от него въздух
с техническо средство „Дрегер 7410+“ с фабр. № ARSM 0200, проверен на
08.04.2016г. и валиден
до 08.10.2016г., като устройството отчело 1.70 на хиляда съдържание
на алкохол в издишания въздух. За така установеното от св. Ж. на С. бил
съставен АУАН бл.№ 678742/20.05.2016г.,
а именно затова, че на 20.05.2016г. около 01.35ч. в
гр. Я. по
ул. М. е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда - 1.70 на хиляда установено по надлежния ред
с визираното по-горе техническо средство. Така съставения АУАН подсъдимият отказал за
подпише, като със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 16-0813-000156/20.05.2016г. на *** при ОДМВР- Ямбол, СУМПС на подс.С. било отнето.
Освен АУАН
св. Ж. връчил
на подсъдимия в 02.10ч. на 20.05.2016г. и
талон за медицинско изследване № 0022204, в който било указано,
че до 02.50ч. на същата
дата следва да се яви
в ЦСМП-Ямбол за вземане на кръвна
проба, който талон
подсъдимият отказал да получи, като до
указания в талона час не се
явил в ЦСМП-Ямбол.
Видно от приложена като
писмено доказателство справка от бюро
"Съдимост" при РС-Ямбол се установява, че подс.П.С. е
осъждан за извършени престъпления от общ характер:
1. Със
Споразумение от 15.09.2004г. по НОХД №*** на РС-Ямбол за деяние по чл.197,т.1,вр.чл.194,ал.1 и чл.54 от НК, извършено на 23.01.2002г. е
осъден на 3мес.ЛС, което наказание е отложено от изтърпяване по чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 3год. Споразумението е в законна сила от 15.09.2004г.;
2. Със
споразумение от 16.08.2005г. по НОХД№*** на РС-Ямбол за деяние по чл.343б,ал.1
и чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК, извършено на 09.08.2005г. е осъден на наказание пробация – ЗРНА и ЗПСПС от по 6мес. и БТПО в размер на 100
часа за 1год. По чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от
1год. Споразумението е в законна сила от 16.08.2005г.;
3. С
Присъда № *** на РС-Ямбол, потвърдена с Решение№*** на ОС-Ямбол, потвърдено с
Решение № *** ВКС, влязла в законна сила на 13.10.2006г., за деяние по
чл.343б,ал.2,вр.ал.1 и чл.54 от НК е осъден на
3мес.ЛС, което наказание трябва да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в
размер на 100лв. На основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието от 3мес.ЛС по НОХД №*** на РС-Ямбол при първоначален общ режим. На
основание чл.343г от НК е наложено и наказание от 1год. и 6мес. лишаване от
право да управлява МПС, считано от дата на влизане в сила на присъдата. Всички
наказания по посочените дела са изтърпяни/видно от
справка на РП-Ямбол – л.16 с.з./. Глобата от 100лв. е заплатена на 12.01.2017г.
или към момента на извършване на процесното
инкриминирано деяние по настоящото дело подсъдимият не е бил реабилитиран по
чл.88а или чл.87 от НК и се води осъждан.
Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия в ДП,
прочетени по чл.279,ал.2,вр.ал.1,т.2 от НПК и от показанията на
свидетелите С.Ж.Ж., Л.Н.Д. и К.З.З., дадени също в хода на
съдебното производство. Гласните доказателствени средства са логични,
последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи както помежду си, така и с кредитираните от съда писмени
доказателствени средства - Свидетелства за съдимост, справка за наложените
наказания и правоспособността
на подсъдимия от ПП ”КАТ” при ОД на МВР-Ямбол,
Заповед за ПАМ, справка за собственост на
процесния л.а., АУАН, талон за
медицинско изследване, справки, разпореждания и писма
от РП-Ямбол и НАП ТД-Бургас, справки за техническата
изправност на дрегера, трудов договор на подсъдимия,
справки от ОД на МВР-Ямбол, приобщени към доказателствения
материал по делото и прочетени на основание чл.283 от НПК.
Съдът прочете на основание
чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2,пр.2 от НПК онази част от
показанията на свидетелите С.Ж.Ж. и Л.Н.Д., касаещи
факти, които са свързани с извършената проверка на подсъдимия от свидетелите,
т.к. същите не си спомниха всички подробности от проверката, извършена на
подсъдимия/как е бил връчен талона за медицинско изследване, дали подсъдимият е
получил този талон, с какво техническо средство е изпробван подсъдимия, и
всички подробности, касаещи проверката/, като полицаите заявиха, че поддържат
прочетените показания.
От така
установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс. П.Д.С. *** с деянието си от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343б, ал.1 от НК, т.к. на 20.05.2016 г. около 01.35 часа в гр. Я., по ул.
М.,
е управлявал МПС - л.а „Рено Меган“ с peг.
№ У 3516 АН, негова собственост,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено
по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410+“ с фабр. № ARSM 0200, проверен
на 08.04.2016 г. и валиден до 08.10.2016 г.
От обективна страна от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че с деянието си подсъдимият е
поставил в опасност живота, здравето и имуществото на всички участващи в
движението граждани. Налице е управляване на л.а. от лице употребило алкохол
над границата определена от НК, при чието надхвърляне има извършено инкриминирано деяние по чл.343б,ал.1
от НК. Подсъдимият е нарушил умишлено разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП,
предприемайки управление на МПС, знаейки, че носи наказателна отговорност, без
да има предвид състоянието, в което се е намирал преди да започне да управлява
автомобила. В хода на съдебното следствие се установи, че съдържанието на
етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,70 промила, установено с техническо
средство, което е надлежно тарирано. Сьдьт изцяло
кредитира резултата получен при извършената проверка за употреба на алкохол, т.к.
техническото средство е изправно, както и обясненията на подсъдимия от ДП и
показанията на разпитаните от съда свидетели, включително от прочетените от ДП
показания, защото си кореспондират и допълват. Гласните доказателствени
средства подкрепят и установения законосъобразно резултат от взетата проба за
алкохол. В тази насока са и АУАН, талона за медицинско изследване, както и
Заповедта да прилагане на ПАМ спрямо подсъдимия.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл,
тъй като е целял настъпването на престъпния резултат - управление на л.а.,
въпреки употребеното количество алкохол. В хода на съдебното следствие бе
установено, че престъплението е извършено при т.н. "внезапен умисъл".
Решението за извършване на деянието е взето непосредствено преди неговото
извършване без да са били налице форсмажорни обстоятелства, които да са налагали
управлението на л.а. Подсъдимият е съзнавал всеки един от елементите на състава
на престъплението. Той е разбирал, че деянието му се квалифицира като
престъпление, че с действията си поставя в опасност живота, здравето и
имуществото на всички участници в движението, но въпреки това е предприел
управление на л.а. след употреба на алкохол, нарушавайки установения в страната
правов ред.
Видно от справките за съдимост на подсъдимия, писмата и
разпорежданията на НАП ТД-Бургас и справката на РП-Ямбол за изтърпените от
подсъдимия наказания по трите осъждания, П.Д.С. не е реабилитиран по чл.88а от НК, като по делото не се събраха доказателства да е постановена реабилитация и
по чл.87 от НК. В тази връзка съдът не приема аргументацията на защитата, че подсъдимият
е бил вече реабилитиран по смисъла на ТР№2/12.04.2017г. на ВАС, защото това
решение касае изпълнителската давност по ЗАНН, а не по НК. Съгласно чл.88а,ал.4,вр.ал.1 и чл.82,ал.1,т.4 и т.5 от НК, както и разпоредбата
на чл.82,ал.4 и ал.5 от НК, посочените по чл.82,ал.1,т.4 и т.5 от НК срокове
трябва да са изтекли за всички осъждания/подсъдимият е осъждан три пъти/ и в тези
срокове да не е извършено друго престъпление от общ характер, за да се приеме,
че деецът е реабилитиран. Съгласно чл.82,ал.4 и ал.5 от НК осъденият няма да
бъде реабилитиран в посочените срокове, ако му е наложено наказание глоба по НК
и за събирането на това наказание е образувано изпълнително производство. В
този случай ще се приложат правилата за давността по ДОПК, защото глоба от
100лв. е публично вземане и подлежи на събиране по ДОПК, а не частно, което се
събира по ГПК. Видно от справките изпратени от НАП ТД-Бургас на подсъдимия е
връчено разпореждане на публичния изпълнител на 13.12.2006г., като по
изпълнителния лист, издаден на 20.10.2006г., по НОХД№*** на РС-Ямбол е
образувано изпълнително дело. В този случай давността за погасяване на това
вземане е 10 год. – чл.171,ал.2 и чл.172,ал.2 от ДОПК – или 01.01.2017г. С изтичането на този срок вземането става
неизпълнимо, като следва да изтече и срока по чл.88а,вр.чл.82,ал.1,т.5
от НК – 2 год., като на 02.01.2019г. подсъдимият ще бъде реабилитиран, ако не е
изплатил задължението си от 100лв., не само за глобата, а и за останалите
деяния, за които е осъждан три пъти. Плащане на глобата е имало на 12.01.2017г.
или на 13.01.2019г. подсъдимият ще бъде реабилитиран за всички осъждания,
защото последното осъждане е за деяние, извършено в срока за реабилитация на
първите две осъждания, което препятства приложението на чл.86 от НК, а по
делото няма данни за трите деяния да е постановена реабилитация по съдебен ред
– чл.87 от НК. От друга страна сроковете по чл.88а,ал.4,вр.ал.1
и чл.82,ал.1,т.4 и т.5 от НК за останалите осъждания са изтекли далеч преди
наказанието глоба да стане неизпълнимо, но т.к. последното деяние/трето по
ред/, за което подсъдимият е осъден трети път, е извършено в срока за
реабилитация на предишните две осъждания и при това осъждане на дееца са
наложени кумулативни санкции/една, от които е процесната
глоба/ и не е настъпила реабилитация, то подс.П.Д.С.
по смисъла на чл.88а,ал.4 от НК не е реабилитиран за нито едно от осъжданията.
Същевременно преди подсъдимият да бъде реабилитиран за визираните осъждания на
20.05.2016г. е извършил деянието по процесното дело или
реабилитация по чл.88а от НК за трите предходни осъждания ще настъпи след
реабилитацията на дееца по настоящото осъждане по чл.88а от НК, освен ако
лицето не бъде реабилитирано по чл.87 от НК или не бъде приет закон за амнистия
за тези осъждания. В тази насока е не само правната теория, а и констатната съдебна практика на съдилищата, включително и
на ВКС на Р.България, поради което решаващият съд не прие за основателни
доводите на защитата и РП-Ямбол, че подсъдимият е реабилитиран по чл.88а от НК
и спрямо него може да се приложи института на условното осъждане по чл.66 от НК. Следва също да се отбележи, че при така установените факти обвинителната
власт е следвало да квалифицира деятелността на подсъдимия по квалифицирания
състав на чл.343б,ал.2 от НК, а не по основния състав на чл.343б,ал.1 от НК,
защото деецът не е реабилитиран по НОХД№*** на РС-Ямбол за престъплението по
чл.343б,ал.1 от НК.
С оглед изложеното сьдьт призна подс.П.Д.С. за виновен в извършено престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наложените наказания на
подсъдимия, сьдьт взе предвид следното:
Степента на обществена опасност на извършеното деяние от
подсъдимия е висока, тъй като с това
деяние се засягат пряко обществените отношения свързани със сигурността и
безопасността на транспортната дейност, а й този вид престъпления бележат
висока динамика през последните години в нашето общество.
Личността на подсъдимия е с относително висока степен на
обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на
деянието и това, че същият е осъждан за извършени престъпления от общ характер
по НК.
Сьдьт, след като взе предвид гореизложеното, това че
подсъдимият не е наказван по ЗДвП от приблизително десет години, това, че не са
настъпили други вредни последици вследствие на незаконосъобразното поведение на
дееца, оказаното съдействие в ДП на органите на разследването за изясняване на
обективната истина по делото, направените искрени самопризнания и изразено
съжаление за стореното, семейното и материалното положение на подсъдимия, както
и това, че процесното деяние е извършено почти десет
години след последното осъждане на подсъдимия, на основание чл.55,ал.1,т.1 и
ал.3 от НК наложи на П.Д.С. наказание от 3/три/месеца ЛС, което по
чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС бе постановено да бъде изтърпяно при строг режим,
като съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба наред с
наказанието ЛС. Съдът приложи разпоредбата на чл.55 от НК, т.к. счита, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото
предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко, като бе отчетено, че
същият полага и общественополезен труд и се грижи за издръжката на своето
семейство.
На основание чл.343г,вр.чл.37,ал.1,т.7
от НК, имайки предвид гореизложеното, на подсъдимия бе наложено задължително и
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/една/год., като на
основание чл.59,ал.4 от НК бе зачетено времето, през което подсъдимият е бил
лишен от възможността да управлява МПС по административен ред, считано от
20.05.2016г.
В тази връзка по изложени вече съображения съдът не сподели
доводите на защитата и РП-Ямбол за приложението на института на условното
осъждане по чл.66 от НК, след като бе отчетено, че подсъдимият не е
реабилитиран за предишните осъждания ЛС.
Според съда с наложените наказания ще се постигнат целите
на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК.
Граждански иск по делото не бе предявен.
Разноски по делото не са направени.
Причина за извършване на инкриминираното деяние от
подсъдимия е незачитането на установения в страната правов ред.
По тези съображения
сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия :