№ 163
гр. В., 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110204826 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. П. К., ЕГН ********** против ПН №22-
0819-005814/04.11.2022 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-В.
сектор ПП, с което са му наложени адм. наказания за две нарушения на
Закона за движение по пътищата.
С жалбата се оспорва описаната в НП фактическа обстановка и се
прави искане за отмяната му.
В съдебно заседание възз.К. се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна е депозирала писмено становище.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения
срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2022г. възз.К. паркирал личният си лек автомобил с ДК№
В5610КТ, в гр. В. на ул.“Д-р Басанович“ пред №7. Автомобилът бил
паркиран последен от редицата автомобили непосредствено пред тротоара
преграждащ улицата. В тази си част улицата нямала изход. На 06.09.2022г. в
малките часове на нощта свид. Х. паркирала на косо на една педя разстояние
1
зад автомобила на въззивника, като качила част от колата си на тротоара.
Сутринта преди да потегли с автомобила си възз.К. установил, че пътят зад
него е препречен от друг автомобил. Огледал се, но не видял водача му. Тъй
като бързал за болница, където му предстояла операция решил да извади своя
автомобил от реда на паркираните автомобили, въпреки препятствието.
При извършването на маневрите обаче леко ожулил неправилно
паркирания автомобил Лексус с ДК№ В 9016ТХ. След като чул шума от
удара между двата автомобила незабавно спрял и излязъл от автомобила си.
Огледал се, потърсил собственик на автомобила, но не го открил. Тъй като
бързал за болница тръгнал, без да съобщи за него на компетентните органи.
В последствие от собственика на лек автомобил Лексус с ДК№ В
9016ТХ, била подадена жалба.
В хода на адм. проверка свид.Г. приел, че възз.К. управлявал
собственият си лек автомобил "Опел Астра" с peг. №В5610КТ, като с
поведението си създава опасност и пречки на движението и причинява
имуществени вреди блъскайки при маневра движение назад паркирания от
дясната му страна лек автомобил "Лексус" с per. №В9016ТХ. ПТП с
материални щети по двата автомобила. Същия като участник в ПТП без да
спре да установи, какви са последиците от настъпилото произшествие,
напуска местото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР и да
остане на место до тяхното пристигане. За това му бил съставен АУАН, в
който нарушенията били квА.фицирани по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта въззивника не вписал възражения, и не депозирал
такива в писмен вид.
Въз основа на АУАН било издадено процесното НП. В него АНО
възприел изцяло фактологията описана от актосъставителя и санкционирал
въззивника за това, че като участник в движението нанася имуществени вреди
и относно обстоятелствата за ПТП го напуска, без да съобщи на
компетентните органи.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените и
гласни доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля Г. като обективни, последователни и кореспондиращи с останА.те
писмени доказателства.
Съда допусна до разпит и свид.Х. собственик на увредения
2
автомобил, която заяви, че е паркирала косо на педя зад автомобила на
въззивника.
Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед на Министъра
на вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица,
с оглед заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно
не опорочава акта на оправомощаване.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички
изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителят като
му е дадена възможност да организира адекватна защита. В АУАН
жалбоподателят не е вписал възражения, и не е депозирал писмени в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред АНО. Правото на защита на жалбоподателя е
реА.зирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По приложението на материалния закон:
Относно нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Тази норма регламентира общото задължение на всеки участник в
движението по пътищата, че с поведението си не трябва да причинява
имуществени вреди.
И в АУАН и в НП за нарушението по т. 1 е описано, че: въззивника с
поведението си създал опасност и пречки за движението и причинява
имуществени вреди при маневра движение назад блъска паркирания зад него
л. а., с което виновно е нарушилчл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП, като участник в
движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и
опасност за живота и здравето на хората. ". Така описаното в АУАН и в НП
общо формулирано обвинение не покрива състава на едно, а на две различни
деяния:
-на нарушение на общото изискване възведено в чл. 5, ал. 1 от ЗДвП
към всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава
3
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и
здравето на хората и да не причинява имуществени вреди;
- на нарушение на задълженията в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - преди
да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останА.те
участници в движението и по време на движението назад непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да
осигури лице, което да му сигнА.зира за опасности.
При съпоставка на текста в АУАН и в НП и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП е видно, че в АУАН и в НП липсва пълно описание на конкретни факти
и обстоятелства от конкретния случай, които да покриват състава на
нарушение на чл. 40, ал. 1 или на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и вменените от закона
задължения на водача преди и по време на изпълнение с МПС на маневрата
движение назад.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено да е установено от фактическа
страна, че водача К. е започнал движение назад, без преди това да се е убедил,
че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или
затруднения за останА.те участници в движението; че по време на
движението назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното
средство; че не е осигурил лице, което да му сигнА.зира за опасности, тъй
като е било невъзможно той да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство. Не е възможно съда да попълни с решението си съдържанието на
АУАН и НП, за да се приложи съответната нарушена норма и да може да се
прецизира и административно-наказателната разпоредба. Поради неяснотата
и непълнотата на описанието на нарушението по т. 1 досежно неизпълненото
задължение по чл. 40, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП в АУАН и НП следва да
постанови отмяна на НП в тази част като неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила
при липса на пълно, ясно и еднозначно формулирано от фактическа страна
обвинение в АУАН и в НП за осъществено от въз.К. изпълнително деяние
покриващо състава на нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е прието, че е
нарушил правилата визирани в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
По пункт 2 от наказателното постановление :
Съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от“ ЗДвП
4
водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие е
длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Принципно правилно е
била съотнесена нарушената правна норма към санкционната.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т.
30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.
По пункт втори от НП: административно наказание "глоба" в размер на
50 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 м. на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е в Раздел ХХIII "Поведение при ПТП" и
вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. С АУАН и НП
на възз. К. от фактическа страна е повдигнато следното обвинение: че водачът
като участник в ПТП без да спре да установи какви са последиците от
настъпилото произшествие напуска мястото на ПТП, без да установи
компетентните органи на МВР и да остане на место до тяхното пристигане.
От горното описание е видно, че както актосъставителят, така и АНО във
фактическото описание на нарушението са извършили компилация от
няколко разпоредби на ЗДвП, а именно: на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на чл.
123, ал. 1, т. 2 букви: а) да уведоми компетентната служба на Министерството
на вътрешните работи и б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. Последните обаче са приложими
само и единствено когато при ПТП са пострадА. хора. В случая от
фактическото описание отсъстват факти при ПТП да са пострадА. хора, а се
твърди, че са причинени имуществени щети. Ето защо отново е нА.це
неяснота за какво точно деяние е ангажирана отговорността на възз.К.
доколкото безспорно защитата се гради срещу фактите описани в НП, а не
5
срещу конкретната им правна квА.фикация. Нещо повече от събраните в хода
на възз. К. следствие доказателства безспорно е видно, че възз. К. не само е
спрял, а и огледал случилото се и едва по-късно е напуснал произшествието.
Ето защо и в случая липсва приложимост на посочената като нарушена от
АНО норма. Поради това и съдът намира, че НП подлежи на отмяна и по този
пункт. Предвид изложеното следва да се приеме, че в частта по т. 2
наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно
прилагане на материалния закон.
Така допуснатото неправилно прилагане на материалния закон не може
да бъде преодоляно чрез изменение на наказателното постановление с
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, тъй
като в обстоятелствената част на постановлението не са изложени факти и
обстоятелства, съставляващи надлежно описание на неизпълнението на някоя
от приложимите за случая други разпоредби от чл. 123 от ЗДвП или на
каквото и да е друго нарушение на правилата за движение, а съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН предпоставка за такова изменение
на постановлението е да не се налага съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. По-конкретно посочените в
обстоятелствената част на постановлението два факта относно поведението на
водача след произшествието, че водачът не е останал на
местопроизшествието и че е напуснал местопроизшествието, без да уведоми
органите на МВР – не съставляват надлежно описание на неизпълнение на
задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП и не са
достатъчни да се определи кое е приложимото за случая задължение на
участника в произшествието измежду двете алтернативни такива, предвидени
в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.
Предвид горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПН №22-0819-005814/04.11.2022 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР-В. сектор ПП, с което на Д. П. К. е наложено
административно наказание: глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185
6
от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и административно
наказание глоба в размер на 50 лева, както и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. В. в 14 дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7