№ 41051
гр. София, 30.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20231110110986 по описа за 2023 година
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите,
когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение на претендираното възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/: Съдът приема, че със сключването на договор за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ГПК. В тази връзка съдът съобразява, че длъжникът дължи
възнаграждението за поръчителя, независимо от плащанията, като, дори ако предсрочно
погаси заетата сума или упражни правото си на отказ от договора, продължава да дължи на
поръчителя пропорционална част от възнаграждението. Сключеният договор за
поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора .......... АД
и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е едноличен собственик на
капитала на дружеството -поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на
избор и възможност за индивидуално договаряне, респ. че сключването въпросният договор
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца. В случая договора за поръчителство има за цел да обезщети
вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да
претърпи при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
По отношение претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземането:
По същество тази такса е свързана с усвояването и управлението на кредита, за което
законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От
изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива истинската цел на
клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК).По отношение на
претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а
ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи
като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя
с издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „.........“ ЕООД срещу К. С. В. ЕГН ********** в частта
за сумата от 84,03 лв. възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и за разходи
и такси за извънсъдебно събиране в размер на 60 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2