Р Е Ш Е Н И Е № 30

гр. Сливен, 12.03.2018  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на дванадесети февруари

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Галя Георгиева                                                   и с участието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от                   съдията           административно  дело №  344  по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.195б ал.1 от Закона за водите.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 75/20.09.2017 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което е установено задължение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, като дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31510207/24.11.2009 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” за периода от 01.01.2010 до 31.12.2016 г., както следва: главница 11 687,72 лева, ведно с дължима лихва за периода на забава в размер на 4 047,17 лева; по разрешително № 31510206/24.11.2009 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” главница в размер на 10 650,24 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 4 018,12 лева за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г.

В жалбата се твърди, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е вследствие на превратно упражняване на власт. Счита, че административният орган е допуснал груби съществени нарушения на административно процесуалните  и процедурните правила регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод в обжалвания административен акт. Счита, че този административен акт е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Счита, че дружеството не може да бъде длъжник и не дължи посочените парични задължения изцяло. Счита, че липсва законно регламентирано материално-правно основание за възникване в тежест на дружеството на установените в него задължения. Административният орган не е съобразил и приложил института на погасителната давност. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира за направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез п. си п. а.Р. подържа жалбата. Твърди, че директорът на басейновата дирекция е следвало да уведоми титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, сметката, по която следва да бъде платена и срокът за заплащането й, като след това уведомление вземането ставало изискуемо и ликвидно, т.е. подлежащо на изпълнение. Според тарифите действали през периода, било посочено, че такси се плащат в единия случай до 31 януари на следваща година, а в другия случай до 31 март на следващата година. Те били подзаконови нормативни актове и при противоречие със закона, каквото на пръв поглед очевидно било налице, административният орган е следвало да приложи закона. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 г., както и за допуснати процесуални нарушения, тъй като ото поканата за доброволно изпълнение не ставало ясно, дали е покана за доброволно изпълнение или уведомление по чл.26 от АПК.

Ответникът по жалба - Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез пълномощника си с. ю. Д. Б. оспорва жалбата. Моли съда, да отхвърли същата и да остави в сила издадения АУПДВ. Твърди, че жалбата е недоказана и неправилна. С писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С разрешително № 31510206/24.11.2009 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" (БДИБР), на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, е предоставено правото на водовземане за подземни води, чрез 1 брой хоризонтален дренаж, разположен в ПИ № 000842, землище с. Радево, община Нова Загора, област Сливен, с цел питейно - битово водоснабдяване, с разпределение на годишния обем за различните цели на ползване на водата годишно до 7 096,00 м3/год., място на водоползването - за питейно - битово водоснабдяване на с. Радево, община Нова Загора, област Сливен, с краен срок на действие на разрешителното -24.11.2034 г..

Видно от справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода за район Нова Загора през 2010 г., в частта относно с.Радево, подадената вода за цялата 2010 г. е 58489 м3. (л.97 от делото)   

Съгласно справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода за район Нова Загора през 2011 г., в частта относно с.Радево, подадената вода за цялата 2011 г. е 103896 м3. (л.89 от делото)   

С декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2013 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510206/24.11.2009 г., че иззетото количество вода през 2012 г., с.Радево е 101559 м3. (л.46 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив)   

Видно от справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода за район Нова Загора през 2013 г., в частта относно с.Радево, подадената вода за цялата 2013 г. е 81288 м3. (л.73 от делото)   

С декларация по чл.194б от ЗВ от 30.01.2015 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510206/24.11.2009 г., че иззетото количество вода през 2014 г., с.Радево е 62480 м3. (л.49 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив) .

С декларация по чл.194б от ЗВ от 28.01.2016 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510206/24.11.2009 г., че иззетото количество вода през 2015 г., с.Радево е 62400 м3. (л.51 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив).

С декларация по чл.194б от ЗВ от 16.01.2017 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510206/24.11.2009 г., че иззетото количество вода през 2016 г., с.Радево е 62400 м3. (л.53 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив).

С констативен протокол № СЛ481 от 04.08.2017 г. съставен от и. А. Г. и Д. Т. – г. е. в Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР Пловдив (л.41-42 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив) е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 31510206/24.11.2009 г.  В протокола е посочена, че съгласно годишните справки за ползваните подземни води дължимите годишни такси по години са както следва:

През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на 58 489 мЗ. Дължимата годишна такса за този периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 58 489 мЗ = 1169,78 лв.

През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011г. в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на 103 896 м3. Дължимата годишна такса за 2011 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/мЗ х 103 896 м3 = 2077,92лв.

За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г. и са както следва:

През отчетения период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите и използваните водни маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ възлизат на 101559 м3. Дължимата годишна такса 2012 г. възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 101559 м3 = 2031,18 лв.

През отчетния период 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. декларация по чл. 194 б от ЗВ не е представена. Съгласно представената годишна справка, използваните водни маси за 2013 г. възлизат на 81288 м3. Дължимата годишна такса за 2013 г. възлиза на: Т= Е х W= 0,02 лв/м3 х 81288 м3 = 1625,76 лв.

През отчетения период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите и използваните водни маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ възлизат на 62480 м3. Дължимата годишна такса за 2014 г. възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 62480 м3 - 1249,60 лв.

През отчетения период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите и използваните водни маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ възлизат на 62400 м3. Дължимата годишна такса за 2015 г. възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 62400 м3 = 1248,00 лв.

През отчетения период 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите и използваните водни маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ възлизат на 62400 м3. Дължимата годишна такса за 2016 г. възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 62400 м3 = 1248,00 лв.

С разрешително № 31510207/24.11.2009 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" (БДИБР), на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, е предоставено правото на водовземане за подземни води, чрез 1 брой хоризонтален дренаж, разположен в ПИ № 50.1, землище с. Сокол, общ. Нова Загора, обл. Сливен, за питейно - битово водоснабдяване, с разпределение на разрешеното водно количество годишно до 8 925,00 м3/год., място на водоползването - за питейно - битово водоснабдяване на с. Сокол, община Нова Загора, област Сливен, с краен срок на действие на разрешителното - 24.11.2034 г.

Видно от справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода за район Нова Загора през 2010 г., в частта относно с.Сокол с-ма Пъдарево-Еленово, подадената вода за цялата 2010 г. е 27346 м3. (л.97 от делото)   

Съгласно справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода за район Нова Загора през 2011 г., в частта относно с.Сокол с-ма Пъдарево-Еленово, подадената вода за цялата 2011 г. е 107410 м3. (л.89 от делото)   

С декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2013 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510207/24.11.2009 г., че иззетото количество вода през 2012 г., с.Сокол е 115699 м3. (л.45 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив).

С декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2014 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510207/24.11.2009 г., че иззетото количество вода през 2013 г., с.Сокол е 104981 м3. (л.47 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив).

С декларация по чл.194б от ЗВ от 30.01.2015 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510207/24.11.2009 г., че иззетото количество вода през 2014 г., с.Сокол е 75350 м3. (л.48 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив) .

С декларация по чл.194б от ЗВ от 28.01.2016 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510207/24.11.2009 г., че иззетото количество вода през 2015 г., с.Сокол е 76800 м3. (л.50 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив).

С декларация по чл.194б от ЗВ от 16.01.2017 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510207/24.11.2009 г., че иззетото количество вода през 2016 г., с.Сокол е 76800 м3. (л.52 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив).

С констативен протокол № СЛ488 от 11.08.2017 г. съставен от и. А. Г. и Д. Т. – г. е. в Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР Пловдив е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 31510207/24.11.2009 г.  В протокола е посочена, че съгласно годишните справки за ползваните подземни води дължимите годишни такси по години са както следва:

През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на 27 346 мЗ. Дължимата годишна такса за този период съгласно Тарифа за таксите за правото на водололзване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 27 346 м3 = 546,92 лв.

През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на 107410 м3. Дължимата годишна такса за 2011 г. се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/нли разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 107 410 м3 = 2148,20лв.

За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г. и са както следва:

През отчетения период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. използваните водни маси възлизат на 115699 м3. Дължимата годишна такса за 2012 г. възлиза на : T = E x W = 0,02 лв/м3 x 115699 м3 = 2313,98 лв.

През отчетения период 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. съгласно представената годишна справка, използваните водни маси за 2013 г. възлизат на 104981 м3. Дължимата годишна такса за 2013 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 104981 м3 = 2099,62лв.

През отчетения период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. използваните водни маси възлизат на 75350 м3. Дължимата годишна такса за 2014 г. възлиза на Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 75350 мЗ = 1507,00 лв.

През отчетения период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. използваните водни маси възлизат на 76800 м3. Дължимата годишна такса за 2015 г, възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 76800 м3 = 1536,00 лв.

През отчетения период 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. използваните водни маси възлизат на 76800 м3. Дължимата годишна такса за 2016 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 76800 м3 = 1536,00лв.

От обясненията на пълномощника на ответника става ясно, че констативните протоколи № СЛ 481/04.08.2017 г. и № СЛ 488/11.08.2017 г. са съставени, като с. на БДИБР Т. не е присъствала на мястото, където е била другата с. Г. Двете са работили в реално време в информационната система  на дирекцията, и са съставили тези документи, като са поддържали връзка по телефона. След като документа бил съставен, единият с., в случая Г., го принтирала, сканирала и връщала обратно по имейла, където Т. заверявала това копие, което най-късно на същия или най-късно до другия ден пристигало в дирекцията, където се проверявало със завереното копие и се подписвало от с. Т.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ ПО-0244 от 31.08.2017 г., по т.1 и 2 от същата, от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" поканил „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, да заплати доброволно в седемдневен срок от получаването и, задължението си по чл.194, ал. 1, т. 1, б „б" от Закона за водите, като титуляр по разрешителни за водовземане от подземни води, както следва:

1. по разрешително № 31510207/24.11.2009 г., издадени от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, за правото на водовземане подземни води, за водоснабдяване на с. Сокол, община Нова Загора, област Сливен, за периода 01.01.2010 г. -31.12.2016 г., в размер на 11 687,72 лв., към която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава.

2. по разрешително № 31510206/24.11.2009 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, за правото на водовземане подземни води, за питейно - битово водоснабдяване на с. Радево, община Нова Загора, област Сливен за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г., в размер на 10 650,24 лв., върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава.

В покана е включено и уведомление по чл.26 от АПК, че при незаплащане на дължимите такси, ще открие производство по издаване на АУПДВ.

Тази покана, заедно с констативните протоколи № СЛ 481/04.08.2017 г. и № СЛ 488/11.08.2017 г. е връчена на оспорващия с известие за доставяне на 04.09.2017 г. (л.26 от дело № 2885/2017 г. на АдмС Пловдив).

С оспорения АУПДВ № 75/20.09.2017 г., издаден от директора на БД ИБР, е установено по основание и размер задължение на "Водоснабдявавне и канализация Сливен" ООД, гр.Сливен по горепосочените разрешителни, а именно за дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31510207/24.11.2009 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” за периода от 01.01.2010 до 31.12.2016 г., главница 11 687,72 лева, ведно с дължима лихва за периода на забава в размер на 4 047,17 лева; по разрешително № 31510206/24.11.2009 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” главница в размер на 10 650,24 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 4 018,12 лева за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от страна на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. по посочените разрешителни.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение става ясно, че задълженията за лихви върху определените с АУПДВ № 75/20.09.2017 г., главни задължения са в общ размер 8021,58 лв., като размерът на лихвите за задълженията посочени в констативен протокол № СЛ 481/04.08.2017 г. е 3988,33, а по констативен протокол № СЛ 488/11.08.2017 г. размерът на лихвите е 4033,25 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната по делото експертиза, която като обоснована, компетентна и неоспорена от страните съдът възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Оспореният административен акт е съобщен на оспорващия на 26.09.2017 г., а жалбата е подадена по пощата на 09.10.2017 г.. Подадена е от лице непосредствен адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК:

По основателността на жалбата:

Жалбата е частично основателна.

Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредба на чл. 195 б от ЗВ, съгласно която компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за неизплатените такси по този закон е директорът на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размера на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал.1, т.1 б."б" от ЗВ за осъществено ползване на воден обект с цел водовземане на подземни води.

Таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимите такси са регламентирани със ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г в сила от 01.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал.1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на следващата година.

При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б ал.2 от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на представени от ВиК дружеството справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194 б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси е издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че актът е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя относно твърденията, че задълженията не отговарят на действителния размер на водовземане по години, както и че е налице съществени разминавания в сумите. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени от "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия жалбоподател количества са изчислени и задълженията по години. Не са представени от жалбоподателя данни за други намерени или изчислени стойности, в това число и на база норма за потребление. Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ  водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесните разрешителни освен тези установени от служителите на БД ИБР в констативните протоколи № СЛ 481/04.08.2017 г. и № СЛ 488/11.08.2017 г. въз основа на информацията предоставена от оспорващия.

Съгласно чл. 194б, ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал.2 Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и разрешителни. Посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ.

В този смисъл е неуспешно възражението на жалбоподателя относно истинността на констативните протоколи № СЛ 481/04.08.2017 г. и № СЛ 488/11.08.2017 г. за посочените количества вода. Както бе посочено по-горе именно титуляра на разрешителното за водоползване следва да измерва и води отчет за ползваното количество вода и да информира съответната басейнова дирекция. В случай, че жалбоподателя разполага с информация за различно количество ползвана вода от установената от контролните органи, то следваше да представи същата по делото. В тежест на страната е да установи благоприятните за нея факти и тъй като това не беше сторено, то съдът следва да приеме, че посоченото от административния орган количество вода е правилно установено. Не беше установено и антидатирането на горепосочените констативни протоколи, доколкото същите са съставени при съвместната работа на служителите на БД ИБР в информационната среда на службата. Тези констативни протоколи са съществували към момента на изпращане на  поканата за доброволно изпълнение изх.№ ПО-0244 от 31.08.2017 г., тъй като са приложени към нея и следователно са съществували преди издаването на оспорения АУПДВ.

Неоснователни са изложените в оспорващия съображения относно началния момент, от който се дължи таксата и законната лихва за забава. Съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от 2000 г. таксите за водоползване са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а според чл. 15, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване от 2011 г. таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, и съответно - началният момент, от който се дължи свързаната с това законната лихва върху установеното задължение за 2010 г. – 01.02.2011 г., а за периода 2011- 2016 г. - 01.04 на съответната следваща година. (чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и другите подобни вземания), като в случая началния момент на дължимите лихви е определен законосъобразно.

Според тезата на оспорващия задължението за заплащане на такса и съответно и за изпадане в забава възниква от писменото уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директорът на басейнова дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, съгласно чл.194б ал.4 от ЗВ. Тази теза не намира опора в закона доколкото същият определя съответен краен срок за заплащане на таксата за водовземане. В горепосочените тарифи е определен начина на изчисляване на таксите за водоползване, използваното количество вода се измерва от титуляра на съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува необходимост от определяне размера на таксата от директорът на басейновата дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен характер, а не конститутивен за възникване на задължението.

Задължението за такса за водоползване, с оглед на чл. 194 ал.1 от ЗВ, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. Това са качеството на субекта водоползвател - титуляр на разрешително за водоползване по смисъла на чл. 48  ЗВ, наличието на обект ползването на води или воден обект по смисъла на чл. 46 ЗВ и наличието на правната връзка между субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите. Освен тези предпоставки, за да се определи конкретния размер на задължението за такса, т. е. да се превърне то в ликвидно и изискуемо, е необходимо да се определи облагаемата основа и ставката.

За да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за такса по чл.194 ал.1 ЗВ законодателят е наложил на правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията факти. Следователно, целта на публичноправното задължение на правните субекти за деклариране на релевантните за задълженията факти е да се констатира, че е осъществен фактическият състав на правната норма, която установява задължението, и по този начин да се установи пораждането на посочените в нея правни последици - задължението на правния субект за таксата и правомощието на държавата да търси нейното изпълнение, както и да се установят релевантните факти за определяне на конкретния размер на задължението. Но тъй като не декларирането, а обективното съществуване на материалноправните предпоставки поражда задължението за такса неизпълнението на задължението за деклариране или неговото неточно изпълнение не води до невъзникване на задължението за такса.

Както бе посочено по-горе размерът на дължимите такси за водоползване се определя според използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да уведомява съответната БД за ползваното количество вода, но пълното или неточно неизпълнението на това задължение не означава, че освобождава титуляра на разрешението за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените в закона срокове. Задълженията за такса възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях. Нито възникването, нито изпълнението на това задължение законодателят е обвързал от издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Именно това изрично е посочено и в чл. 195в ал.1 ЗВ, който установява, че невнесените в срок такси, по закона, се събират заедно с лихвите и разноски от НАП.

Фактът, че разпоредбата на чл. 194б  ал. 4 ЗВ установява задължение на директорът на басейнова дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Това уведомление не е индивидуален административен акт за установяване на размера на задълженията. Този акт има само информативен характер - за улеснение на задълженото лице.

С оглед на това тогава, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл.194б ал.4 ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, то директора на съответната басейнова дирекция, има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията (В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, включително Решение № 1755 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 109/2016 г., VII о., Решение № 9518 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15528/2008 г., I о., Решение № 16853 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2013 г., VII о.,)

Този извод следва и от разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ, според която актът  за вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В тази разпоредба не е посочено както основание за издаването на акта, изпращане на съответно уведомление по чл.194б ал.4 от ЗВ, което потвърждава тезата, че това уведомление има само информативен характер. В случая разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ е спазена, като за съществуващите задължения е изпратена покана за доброволно изпълнение и са съставени  констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

Според разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК обаче, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл. 171, ал.2 от кодекса, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Според чл. 172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение; ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Според чл. 172, ал.3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Давността не се прилага служебно, като в жалбата и в становището по делото на пълномощника на оспорващия е направено изрично възражение в този смисъл.

Предвид посоченото, таксите за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. е следвало да бъдат внесени до 31.01.2011 г. Считано от 01.01.2012 г. 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК спрямо таксите за водовземане за 2010 г. изтича на 31.12.2016 г. (или на 01.01.2017 г. по правилото на чл. 22, ал.3 от ДОПК). Следователно, частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. (общ размер от 1716,70 лв. и законни лихви от общо 1178,14 лв.) е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Що се отнася до частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., то настоящият състав на съда намира, че същата е правилна и законосъобразна, поради което жалбата е неоснователна в тази си част и не следва да бъде уважена.

Следва да се посочи, че 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК, спрямо таксите за водовземане за 2011 г. започва да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването на оспорения по делото АУПДВ.

По отношение на възражението, че не е изтекла погасителната давност, обективирано в писмени бележки с Вх.№ СД-01-01-634 от 19.02.2018 г., с които се твърди, че в съставени през 2011 г. КП са дадени предписания за представяне на платежен документ за заплатени дължими такси, съдът го намира за неоснователно.

Според т.10. на Тълкувателно решение (ТР) № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на Върховния касационен съд (ВКС), ОСГТК, "Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."

В случая, дружеството жалбоподател е поканено да заплати задълженията си по процесните разрешителни за 2010 г. и за 2011 г. едва с ПДИ с Изх.№ ПО-02-44 от 31.08.2017 г., но изпращането на посочената покана няма характер на изпълнително действие по смисъла на ДОПК и съгласно посоченото ТР № 2 от 26.06.2015 г., поради което не е налице прекъсване или спиране на давността спрямо задълженията, предмет на оспорения АУПДВ. Давността е прекъсната с издаването на оспорения АУПДВ (чл. 172, ал.2 от ДОПК) на 20.09.2017 г. и то само по отношение на дължимите такси за водовземане за 2011 г. и следващите, тъй като към 20.09.2017 г. е изтекла давността по отношение на задълженията за такси за водовземане за 2010 г.

По отношение възражението за неправилно определени лихви на задълженията за такси за съответните години, по делото се установи от назначената експертиза, че неправилно е изчислена единствено лихвата за задълженията за такси за 2010 г., като за останалите години лихвите са изчислени при спазване изискването на закона. Експертизата, като компетентно изготвена и обоснована, съдът възприема изцяло. Доколкото неправилно е определено главното задължение за 2010 г., то се явява недължимо и задължението за лихви.

С оглед гореизложеното жалбата е основателна относно установеното с оспорения АУПД задължение за такса за ползване на вода за 2010 г. по горепосочените разрешителни, поради което оспорения административен акт следва да бъде отменен в тази му част, ведно с акцесорното задължение за лихви. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид този изход на делото, оспорващия има правото на разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (1978 лв. : 14668,36 = 0,135 лв. х 2894,84 лв. = 390,80 лв.) и съгласно представения списък на разноските (лист 142), които следва да бъдат заплатени от Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район.

Ответника по оспорването не е правил искания за разноски.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 75 от 20.09.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, с който на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-те септември“ № 27 ЕИК ……………….., е определена такса за водовземане по Разрешително за водоползване № 31510207 от 24.11.2009 г., издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в общ размер от 546,92 лв. и начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 375,34 лв. и е определена е такса за водовземане по Разрешително за водоползване № 31510206 от 24.11.2009 г., издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в общ размер от 1169,78,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 802,80 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОТХВЪРЛЯ жалбата "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-те септември“ № 27 ЕИК ………………… срещу останалата част на Акт за установяване на публично държавно вземане № 75 от 20.09.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив,  като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, да заплати на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-те септември“ № 27 ЕИК ………….., сумата от 390,80 лв.(триста и деветдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: