РЕШЕНИЕ
№ 1102
гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20255300500633 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
вр. с чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „ЕВН
България електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, ЕИК *********, чрез юрисконсулт К. А.,
срещу решение №461 от 24.12.2024 г., постановено по гр. дело №992/2024 г. на
РС - Карлово, ІI гр. състав, с което са отхвърлени като неоснователни исковете
с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ЕВН
България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, против П. Н. П., ЕГН
**********, с адрес с. В., обл. Пловдив, ул. ***, за осъждане на ответницата
да заплати на ищцовото дружество следните суми: 4680.28 лева,
представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия
за периода 16.07.2018 г. – 01.10.2018 г., за което е издадена фактура
№**********/11.12.2020 г.; 1840.43 лева – законна лихва за забава за периода
22.12.2020 г. – 13.06.2024 г.; законна лихва върху главницата от датата на
1
подаване на исковата молба –14.06.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението; и е осъдено „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД да
заплати на П. Н. П. сумата от 925 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че
неправилно е приложена кратката тригодишна давност, а не общата
петгодишна. Не се касае за плащане с периодичен характер, а за инцидентно –
за заплащане на допълнително начислена електрическа енергия след
констатирана нерегламентирана намеса в измервателното средство, като се
излагат съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважат
претенциите, като на страната се присъдят разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба. Не е изразено и становище пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
2
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
искова молба от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД против П. Н. П.,
като се твърди, че ищецът, в качеството си на краен снабдител съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период били общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България електроснабдяване“
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал.1 от общите условия, същите влизали в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното писмено
приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството. По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от договора
ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обект на ответника с ИТН 1663068, находящ се в с. В., селскостопански склад.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите –
чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, при неплащане в
срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди се, че на 01.10.2018 г. по реда
на общите условия за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България електроразпределение“
ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределие юг“ ЕАД), одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ014/10.05.2008 г. и в съответствие с разпоредбите на
раздел VIII от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
служители на дружеството извършили проверка на обекта на ответника,
находящ се в с. В., селскостопански склад и представляващ ИТН 1663068.
Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за
енергетиката, били задължителни за ползвателите на предоставените услуги,
като същите влизали в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им
писмено приемане. За извършената проверка бил съставен констативен
протокол № 450651 от 01.10.2018 г. Проверката била извършена при спазване
на правилата на чл. 37 и чл.63 от горепосочените общи условия. При същата
електромерът бил подменен за извършване на метрологична проверка.
Същият бил поставен в платнена безшевна пломбирана торба съгласно чл. 47,
ал.5 ПИКЕЕ. Електромерът бил предоставен за извършване на метрологична
експертиза и бил съставен констативен протокол № 1208/12.10.2020 г. на
БИМ. При извършената проверка било установено, че е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера, като има изменение в електрическата схема.
На електронната платка имало допълнително присъединени три броя
компоненти. По този начин били изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа
енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото.
Електромерът не съответствал на технически изисквания. На основание
3
установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.1 и чл.
51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети от КЕВР, във вр. с чл.54, ал.2, от общите условия на
разпределителното дружество, била издадена фактура №********** от
11.12.2020 г. на стойност 4680.28 лв. с падеж 21.12.2020 г. На клиента били
начислени допълнително 24210 kWh за период от 77 дни – от 16.07.2018 г. до
01.10.2018 г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за
електроенергия. Твърди се, че едностранната корекция не е извършена по реда
на Общите условия на ищцовото дружество, а въз основа на разпоредбите на
раздел IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
Изрично била предвидена възможността когато при проверка на СТИ се
установи грешка над допустимата, неправилно и неточно измерване или
неизмерване и не е било известно кога се е появила установената грешка,
количеството ел. енергия да се определя съгласно процедурата в раздел IX от
същите правила. Поради забава в заплащане на горепосочената фактура,
ответникът дължал законна лихва в общ размер от 1840.43 лв. за периода
22.12.2020 г. – 13.06.2024 г. Законна лихва за забава се дължала за период от
датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в нея. Моли съда
да осъди ответницата му заплати следните суми: 4680.28 лева,
представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия
за периода 16.07.2018 г. – 01.10.2018 г., за което е издадена фактура №
**********/11.12.2020 г.; 1840.43 лева – законна лихва за забава за периода
22.12.2020 г. – 13.06.2024 г.; законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба –14.06.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се направените разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Твърди, че на 01.10.2018 г. в нейно отсъствие била
извършена проверка на електромер в обект – селскостопански обор в
землището на с. В., като по инициатива на проверяващите бил демонтиран
находящият се в обекта измервателен уред и бил съставен констативен
протокол, който не носел нейния подпис. Две години след демонтиране на
измервателния уред същият бил предаден за метрологична експертиза в БИМ,
като досежно техническото състояние на средството било отразено, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Въз основа на тази
констатация била начислена електроенергия и издадена фактура за сумата от
4680.28 лева, предмет на настоящата искова претенция, като върху същата се
търси и законна лихва за забава на плащането. Оспорва изцяло дължимостта
на съдържащата се във фактура № **********/11.12.2020 г. сума в общ размер
на 4680.28 лева, като заявява, че не съответства както на действителното
потребление на електроенергия в обекта, така и на условията, при които се
начислява потребена електроенергия при неточно отчитане. Потребената
енергия следвало да се начисли към датата на установяване на въздействието
върху измервателното средства – 01.10.2018 г., като се издаде платежен
4
документ към тази дата, а не две години след това. Реално вземането
възниквало в края на 2018 г., поради което към датата на предявяване на иска
исковата претенция била погасена по давност. В тежест на ищеца било да
докаже както основателността на своята претенция – че тя се основава на
законна разпоредба, така също и размерът – че при наличие на законно
основание правилно е определена крайната дължима сума за потребителя.
Към датата на предявяване на исковата молба на ответницата като потребител
не били предоставяни никакви данни както за извършената в обекта проверка,
така и за начина на съхранение в продължение на две години на
демонтираното измервателно средство, преди същото да бъде предадено за
експертиза в съответния институт две години по-късно. За такъв дълъг период
без съпровождаща документация напълно реално било върху измервателното
средство да е осъществявана нерегламентирана манипулация от трето лице
или лица, по начин, че да доведе до крайните заключения на проведената
експертиза. Оспорва всички представени с исковата молба писмени
доказателства като ненадлежно съставени и неустановяващи отразените в тях
обстоятелства. Ответницата моли съда да отхвърли иска и да присъди
разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието следното:
Не се спори между страните, че ищецът е краен снабдител
съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, като осъществява дейността си въз
основа на общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане, които условия са утвърдени с решение на ДКЕВР №
ОУ13/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., публикувани на сайта на
дружеството.
Безспорно е и, че през периода от 16.07.2018 г. – 01.10.2018 г.,
когато се твърди да е доставена от ищцовото дружество електрическа енергия
и мрежови услуги до обект с ИТН 1663068, П. П. е собственик на процесния
имот, находящ се в с. В..
Видно от приложения констативен протокол №450651 от
01.10.2018 г., на същата дата е извършена проверка на електромера на
ответницата в с. В., селскостопански обор. Отразено е, че са налице следи от
нерегламентирана намеса и електромерът отчита грешка, която е извън класа
му на стойност 85.17%. Констативният протокол е подписан от служител на
„ЕВН България електроразпределение“ ЕАД (със сегашно наименование
„Електроразпределие Юг“ ЕАД) и от две други присъствали лица, като
абонатът П. не е присъствала на проверката, респ. не е подписала протокола.
Електромерът е бил предоставен за извършване на метрологична експертиза,
за което е съставен констативен протокол № 1208/12.10.2020 г. на Българския
институт по метрология. В протокола е отразено, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като има изменение в електрическата схема. На
електронната платка има допълнително присъединени три броя компоненти.
5
По този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на
електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение, извън границите на допустимото. Електромерът не съответства
на технически изисквания.
Въз основа на съставения констативен протокол №1208/12.10.2020
г., от страна на „ЕР Юг“ АД, е изготвена справка за корекция на сметката на
абоната, която станала основание за издаване на фактура
№**********/11.12.2020 г. на стойност 4680.28 лв. с падеж 21.12.2020 г. На
клиента са начислени допълнително 24210 kWh за период от 77 дни – от
16.07.2018 г. до 01.10.2018 г., съгласно съставена справка за коригиране
сметката за електроенергия.
По делото е назначена съдебно - техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът е кредитирал изцяло като обективна и
компетентно изготвена. Вещото лице е констатирало, че на 01.10.2018 г. на
електромер с Ф№********* е извършена проверка от представители на
електроразпределителното дружество, при която е установено, че
електромерът измерва електрическата енергия с голяма грешка, която е извън
класа му на точност. Въпросният електромер е демонтиран за изпращане за
извършване на метрологична експертизна проверка. На електромер с Ф№
********* е направена метрологична експертизна проверка в лаборатория на
БИМ, за което е съставен констативен протокол № 1208/12.10.2020 г. При
извършваната метрологична експертизна проверка е установено, че е
извършен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера и има
изменение в електрическата му схема. Монтирани са допълнително 3 броя
електронни компоненти, които не са част от схемата на електромера. В
резултат на извършената манипулация – монтиране в измервателната верига
на електромера на 3 броя електронни компоненти, електромерът измерва
потребената електрическа енергия с грешка –85,00%.
Въз основа на установените констатации и определената грешка
при проверката за точност на въпросният електромер при направената
метрологична експертизна проверка от „Електроразпределение юг‘ ЕАД са
изготвили справка за коригиране на сметката за електроенергията на клиента.
Неотчетеното количество електрическа енергия е изчислено съгласно
методиката, заложена в чл.48, ал.1, т.1, буква А. Неизмереното количество
електрическа енергия е остойностено съгласно чл. 51 ал. (1) от ПИКЕЕ и в
съответствие с Решение Ц - 1/01.07.2018г. на КЕВР за утвърждаване на цени в
сектор „Електроенергетика“ за ценови период от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г.
В паметта на СТИ № ********* се съдържат данни кога е манипулиран
електромер с Ф№ ********* – на 19.12.2017 г. в 18:24 ч. Електромерът е
произведен през 2009 г., когато е преминал оценка на съответствието със срок
на валидност 4 години до 2013 г. Преминал е успешно последващите
периодични проверки, последната от които през м. май 2017 г., със срок на
валидност 2 години до м. май 2019 г. На електромера е поставен изискуемия
знак за направена първоначална проверка - СЕМ16/1383. През процесния
6
период електромер с Ф№ ********* се е намирал в срока на валидност на
направената му проверка през 2013 г. и през м. май 2017 г. Показанията на
електромера са отчитани регулярно, ежемесечно с ръчен терминал с оптична
глава.
Пред въззивната инстанция бе назначена ССЕ, от заключението на
която се установява, че за периода 16.07.2018 г. – 01.10.2018 г. дневната
неотчетена ел. енергия е на стойност 3060.45 лв., а нощната за същия период –
1619.83 лв. или общо 4680.28 лв., а обезщетението за забава за периода
22.12.2020 г. – 13.06.2024 г. е 1840.43 лв.
За да отхвърли предявените искове, съставът на районния съд е
приел, че предявеният иск е допустим, а по същество – неоснователен, тъй
като е погасен по давност. Изложени са съображения, че в случая се касае за
периодични плащания, които се погасяват с тригодишен давностен срок, който
е изтекъл. Сумата не се дължи. Поради недължимост на главното вземане,
неоснователен се явява и акцесорният иск за лихва, като съдът не е намерил за
необходимо да обсъжда останалите наведени от ответната страна възражения
за неоснователност на иска.
Съображенията не се възприемат от настоящата инстанция.
Както правилно съдът е посочил (в съответствие и с изложеното в
ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д. №3/2011 г. н ВКС, ОСГТК), понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.В от ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Плащането – предмет на
настоящето производство - няма такъв характер. Не се касае за повтарящо се
задължение, а за еднократно такова. Падежът не настъпва в предварително
определен период от време. Касае се за изключение от плащанията по
договора – не се заплаща потребена през месеца енергия, а за еднократна
едностранна корекция на сметка. Това плащане се дължи въз основа на
различен факт – неправилно отчитане на консумираната електрическа енергия
в резултат от неправомерно въздействие. В този случай е начислено
обезщетение, което е за по – кратък период от този, в който е установено
въздействието върху средството за техническо измерване - декември 2017 г., в
какъвто смисъл е изнесеното от СТЕ.
Видно от констативен протокол №450651/01.10.2018 г., служители
на „ЕР Юг“ ЕАД в присъствие на двама свидетели са извършили техническа
проверка на електромер с фабр. №*********, монтиран да отчита потребената
ел. енергия от абоната П. в имот в с. В. – стопански обор. Проверяващите
установили, че електромерът отчита с грешка -85.17%. Електромерът е
демонтиран за експертиза, поставен е в безшевна торба, пломбирана с пломба
№559052. Именно този електромер, със същия фабричен номер, поставен в
7
платнена безшевна торба, запечатана със същата пломба и показания,
отразени в констативния протокол на служителите на „ЕР юг“ ЕАД, е
изследван от БИМ, за което е съставен констативен протокол за метрологична
експертиза на средство за измерване №1208/12.10.2020 г. Ето защо не се
възприемат доводите на ответницата, че не е ясно кога са извършени
манипулациите на СТИ. Не се възприемат и доводите, че не е присъствала при
демонтажа на СТИ – това е станало в присъствието не само на служители на
жалбоподателя, но и на двама свидетели.
Както е посочено в решение №50188/24.10.2022 г. по гр.д.
№3760/2021 г. на ВКС, IV г.о., позовавайки се и на решение
№60223/18.08.2022г. на ВКС, ІV гр. отд. по гр. д. №598/2021 г., по отношение
на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българския институт
по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 ЗИ е
възложено осъществяването на държавната политика в областта на
измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи
са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл.
179, ал.1 ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при
проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и
причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица,
относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия,
има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в
съответната тарифа. При това се констатира факта на отчета, за което не е
необходимо проверяващите да са наблюдавали реалното преминаване на
съответното количество електроенергия през електромера, но последното
произтича от факта на отчитането. В този смисъл не се възприемат и
възражението на ответницата по отношение на констативния протокол на
БИМ (още повече, че същото е общо – оспорени са всички документи,
представени с исковата молба, без да е конкретизирано какво точно се
оспорва).
Установен е от служителите на БИМ осъществяван достъп до
вътрешността на електромера и изменение в електрическата схема. В резултат
на това са изменени техническите и метрологични характеристики на
електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение извън границите на допустимото - -85%.
Според изложеното в решение №64/08.08.2022 г. по гр.д.
№1679/2021 г. на ВКС, IV г.о., за провеждането на едностранна корекция е
необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен
протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и
установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани
регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. В настоящия случай
проверка е извършена и е установена манипулация на СТИ, довело до
неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
Ответното дружество е осъществило корекция на сметката за
8
електрическа енергия на абоната за минал период - 77 дни назад за периода
16.07.2018 г. – 01.10.2018 г., начислили допълнително количество ел. енергия
на клиента в съответствие с показанията, отчетени на съответните дати,
коригирани с 84.99%, като издали и процесната фактура, която е изпратена на
ответницата. Същата е уведомена, като е възразила както срещу основанието
за корекция, така и срещу дължимостта на сумата с възражение от 23.12.2020
г.
При тези факти въззивната жалба е основателна.
Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е имал
право да извърши едностранно корекция на сметката на въззиваемата страна с
оглед констатираното неправомерно въздействие, довело до неотчитане на
потребената електрическа енергия от електромера. Срокът, за който се
претендира корекцията, е по – малък от предвидения в ПИКЕЕ тримесечен
срок. Спазена е и процедурата. Начисленото количество ползвана
електрическа енергия е правилно посочено и правилно са определени
дължимите суми – за главница, както и за лихвата, в какъвто смисъл са и
заключенията на назначените по делото експертизи.
Въз основа на изложеното искът за главница е основателен и
доказан в пълния предявен размер. Следва да се отбележи, че корекцията е
осъществена едва след извършване на метрологичното изследване, като е било
недопустимо преди това да се извърши едностранното начисляване на
допълнително потребена електрическа енергия. Едва от този момент е
възникнало правото на крайния снабдител/оператора за извършване корекция.
Именно от този момент започва да тече давността, като до предявяване на
иска не е изтекъл предвидения в закона петгодишен период. Възражението за
давност е неоснователно.
По отношение на иска за лихва – същият е основателен и доказан в
размера, посочен от експертизата – 1840.43 лв.
Като е достигнал до друг краен резултат, състава на районния съд
е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се
постанови ново, с което исковете да се уважат изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 130.41 лв. за
държавна такса за въззивно обжалване и 300 лв., заплатени за експертиза.
Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Искането е неоснователно. Делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, като на въззивника следва да се присъдят 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
а не както е поискано.
Въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя и
направените пред първата инстанция разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като съображенията са същите, 260.83 лв. за
9
държавна такса и 677.79 лв. за СТЕ.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №461/24.12.2024 г., постановено по
гражданско дело №992/2024 г. по описа на РС - Карлово, II граждански състав,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН **********, от с. В., ул. ***, да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, сумата 4680.28
(четири хиляди шестстотин и осемдесет лв. двадесет и осем ст.) лева,
представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия
за периода 16.07.2018 г. – 01.10.2018 г., за което е издадена фактура
№**********/11.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024
г. до окончателното изплащане; сумата 1840.43 (хиляда осемстотин и
четиридесет лв. четиридесет и три ст.) лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 22.12.2020 г. – 13.06.2024 г., както и направените
разноски в размер на 530.41 (петстотин и тридесет лв. четиридесет и една ст.)
лева за въззивното производство и 1038.62 (хиляда тридесет и осем лв.
шестдесет и две ст.) лева за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10