№ 2305
гр. С, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110162363 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от „Д Е Е Е Б“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, р-н С, ул.“М А“ № 5, подаден чрез адв.Х. със съдебен
адрес гр.С, бул.“Б“ №, ап.15, насочен срещу „М К“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.“И Ш“ № 1, бл.Б С Ф, ет.3, №, за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 24 628.92 лв., представляваща стойност на извършени
куриерски услуги по договор № в периода от от 08.03.2021г. до 11.05.2021 г., във връзка с
което са издадени електронни фактури №/8.3.2021 г., №/ 8.3.2021 г., №/15.3.2021 г.,
№/22.3.2021 г., №/ 22.3.2021 г., №/ 29.3.2021 г., №/ 29.3.2021 г., №/ 5.4.2021 г., №/12.4.2021
г., № **********/19.4.2021 г., №/11.5.2021 г. и № **********/11.5.2021 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 16.08.2021 г. до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по настоящето дело и по предходно
проведеното заповедно такова разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от трайни търговски
отношения, по силата на които ищецът е извършвал куриерски услуги за доставка на пратки.
Условията за това са уговорени в сключен между страните договор от м.февруари 2019 г.
Поддържа се становище, че за извършените услуги, ищецът е издал електронни
фактури, падежите на които са настъпили, поради което и взаменията му са станали
изискуеми. С оглед на това, от съда се иска да установи вземането на ищеца от ответника по
процесните фактури.
В законоустановения срок, ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, с който признава фактите, на които се основава предявения иск. Излага твърдения за
частично заплатена сума от 10 000.00 лв. преди завеждане на делото, поради което за тази
част оспорва иска. За разликата до пълния предявен размер го признава, като изразява
готовност за сключване на спогодба.
По отношение на претендираните от ищеца разноски се навеждат доводи, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което са налице
предпоставките по чл.7, ал.2 от ГПК за освобождаването му от отговорност и такива той не
следва да дължи по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
1
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.258 от ЗЗД и вр. чл.288 от ТЗ и има за предмет установяване дължимостта
на посочената сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 47590/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу „М
К“ ООД, е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 24 628.92 лв., представляваща
стойност на извършени куриерски услуги по договор № в периода от от 08.03.2021г. до
11.05.2021 г., във връзка с което са издадени електронни фактури №/8.3.2021 г., №/ 8.3.2021
г., №/15.3.2021 г., №/22.3.2021 г., №/ 22.3.2021 г., №/ 29.3.2021 г., №/ 29.3.2021 г., №/
5.4.2021 г., №/12.4.2021 г., № **********/19.4.2021 г., №/11.5.2021 г. и №
**********/11.5.2021 г., ведно със законна лихва от 16.08.2021г. до изплащане на вземането.
С възражение от 30.09.2021 г. длъжникът е оспорил вземането без мотиви.
С оглед така посочено, се установява идентичност на претендираните вземания в
настоящето и в предходно проведеното заповедно производство, поради което и с оглед
обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същият се явява
процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
При преценка основателността на предявения иск, следва да се установи наличие на
валидно облигационно правоотношение между страните по делото по договор за изработка,
по което изпълнителят-ищец да е изпълнил задълженията си, а възложителят-ответник, да
не му е заплатил уговореното възнаграждение.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява,
между страните са налице трайни търговски отношения по договор за куриерски услуги,
установени през 2019 г. По делото са представени 12 бр. електронни фактури, издадени от
ищеца за извършени в полза на ответното дружество услуги в периода от 08.03.2021 г. до
11.05.2021 г. Ответникът с отговора на исковата молба признава тези свои задължения към
ищеца, като единствените възражения, които навежда са за погасяването им чрез плащане. С
оглед на това представя платежно нареждане от 06.04.2021 г. на стойност 10 000.00 лв. От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че тази сума действително е постъпила по сметка на ищеца, но с нея са закрити различни от
процесните задължения, а именно касае се за по-стари задължения, възникнали през
м.януари 2021 г. по 4 бр. фактури с №/18.01.2021 г., №/25.01.2021 г., №/18.01.2021 г. и
№/25.01.2021 г. По този начин в счетоводствата на двете дружества – страни по настоящето
2
дело, са погасени различни задължения, като три от процесните фактури са закрити при
ответника, а при ищеца остават дължими.
При тези данни съдът намира, че следва да съобрази факта, че в платежното
нареждане от 06.04.2021 г. не е изрично посочено кои от всички задължения, които има „М
К“ ООД към „Д Е Е Е Б“ ЕООД, се погасяват с извършеното плащане. С оглед на това
приложим е чл.76, ал.1 от ЗЗД, според който когато лицето, което има към един и същи
кредитор няколко еднородни задължения, но изпълнението му не е достатъчно да погаси
всичките, то може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявило това, погасява се най-
обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения,
погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно.
В случая пълномощникът на ответника признава в о.с.з. /стр.3 от протокола/, а и от
приетото и неоспорено по делото заключение по счетоводната експертиза се установява, че
между страните има множество неразплатени задължения, като крайното салдо по
аналитичната сметка, водена при ответника дори надвишава това по сметката при ищеца с
близо 10 000 лв., т.е. при ответника се водят задължения към ищцовото дружество в по-
висок размер, а именно в размер на 84304.59 лв., отколкото вземания ищецът е записал от
ответника /от 74 389.85 лв./. С оглед на това и при липсата на изрично волеизявление на
възложителя по договора, кое задължение към изпълнителя погасява с плащането на
06.04.2021 г., правилно последният е отнесъл получената сума от 10 000.00 лв. към по-
старите задължения, възникнали през м.януари 2021 г. В същото време, при защита на
заключението си в о.с.з., вещото лице заявява, че закритите от ищеца фактури не са
включени в заключението, тъй като те не са процесни, но са част от общото вземане, като
крайно салдо. Липсата на тези фактури в аналитичната ведомост на ответника пък
експертът обяснява с факта, че в неговото счетоводство те се водят погасени.
Ето защо съдът намира, че не може да зачете извършеното на 06.04.2021 г. плащане
при преценка основателността на иска. Не така стои въпросът с представеното в о.с.з.
платежно нареждане за сумата от 14 628.92 лв. В същото е изрично посочено, че плащането
касае задължения по гр.д.№ 62363/2021 г. по описа на СРС, 128 състав и следва да бъде
ценено по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, доколкото е извършено в хода на процеса, а именно
на 11.03.2022 г. С оглед на това настоящият състав намира, че предявеният иск се явява
основателен и доказан до размера от 10 000.00 лв., а за разликата до пълния предявен от
24 628.92 лв. следва да се отхвърли поради погасяване на задължението в хода на процеса.
При този изход на спора, върху уважената част от иска следва да се присъди и
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 16.08.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
Съобразно изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, доколкото
ответникът е извършил плащане на част от претендираните от ищеца вземания /за които се
отхвъря иска/ след образуване на настоящето исково производство, с което е дал повод за
завеждане на делото. В съответствие с приетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, съдът
3
в настоящето исково производство следва да разпредели и разноски в предходно
проведеното заповедно такова.
От данните по делото се установява, че ищецът е заплатил общо 985.16 лв.
държавна такса по двете дела. Отделно от това в заповедното производство е заплатил
адвокатски хонорар от 1080.00 лв., а в исковото - депозит за изготвяне на ССчЕ от 300.00
лв. Съобразно изхода на спора, тези разноски следва да бъдат поставени изцяло в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М К“ ООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление гр.С, бул.“И Ш“ № 1, бл.Б С Ф, ет.3, №, че дължи на „Д Е Е Е Б“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, р-н С, ул.“М А“ № 5, сумата от 10
000.00 лв., представляваща част от стойността на извършени куриерски услуги в общ
размер на 24628.92 лв. по договор № в периода от от 08.03.2021г. до 11.05.2021 г., във
връзка с което са издадени електронни фактури №/8.3.2021 г., №/ 8.3.2021 г., №/15.3.2021 г.,
№/22.3.2021 г., №/ 22.3.2021 г., №/ 29.3.2021 г., №/ 29.3.2021 г., №/ 5.4.2021 г., №/12.4.2021
г., № **********/19.4.2021 г., №/11.5.2021 г. и № **********/11.5.2021 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 16.08.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 24
628.92 лв., поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА „М К“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“И
Ш“ № 1, бл.Б С Ф, ет.3, №, да заплати на „Д Е Е Е Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр.С, р-н С, ул.“М А“ № 5, сумата от 2365.16 лв., представляваща направени
от последното разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 47590/2021 г. по описа на СРС,
съобразно изхода на делата.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 47590/2021 г. по
описа на СРС да се докладва с приложен заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4