ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 261048 18.12.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: осемнадесети декември две хиляди и двадесета година
в
закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 2740 по описа за 2020 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
по чл.274, ал.1, вр. чл.229, ал.1, т.4
ГПК.
Постъпила е частна жалба от А.Н.Н. ***, подадена чрез пълномощик адв.Галина
Павлова, против определение № 262186/06.11.2020 г., постановено по гр.д.№
4312/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което производството по същото дело е
спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 2063/2017 г.
по описа на РС-Бургас с влязъл в сила съдебен акт.
Жалбоподателят атакува постановеното определение като неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита се, че не
е налице преюдициалност между настоящия спор и производството по гр.д.№
2063/2017 г. на БРС, като в тази връзка са изложени подробни съображения и се
сочи съдебна практика. Според жалбоподателя, между двете дела липсва обективна
зависимост, която да касае допустимостта и основателността на настоящото дело,
тъй като макар и на едно и също основание, между същите страни и за идеални
части от същите имоти, двата иска са св съотношение на успоредност помежду си и
поради това резултатът по настоящото дело не би следвало да се приема, че
зависи от другото дело. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките за
спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което моли за отмяна на обжалваното
определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от насрещните страни С.П.П., Т.П.П. и Т.Г.П., подаден чрез
пълномощник адв.Веселин Въндев, в който са изложени съображения за
неоснователност на наведените в частната жалба оплаквания и се изразява
съгласие с изводите на районния съд в обжалваното определение, като моли същото
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от страна, която има интерес от обжалването, поради
което е допустима. Разгледана по същество, въззивния съд намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр.д.№ 4312/2020 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на А.Н.Н., уточнена с допълнителна молба, с която е предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС против С.П.П., Т.П.П. и Т.Г.П., за приемане за установено, че ищецът е собственик на 17159892,2/60356929,6 ид.ч. от НИВА с площ 24,248 дка, в м.“Дебелата кория“, имот № 078037 по плана за земеразделяне на с.Черни връх, а понастоящем ПИ с идентификатор 80916.78.37 по КККР на с.***, както и на 0,********** ид.ч. от следните недвижими имоти – НИВА от 6,208 дка, в м.“Казан дере“, имот № 013009 по плана за земеразделяне на с.Черни връх, а понастоящем ПИ с идентификатор 80916.13.9 по КККР на с.***, НИВА от 10,701 дка, в м.“Бей юнак“, имот № 015025 по плана за земеразделяне на с.Черни връх, а понастоящем ПИ с идентификатор 80916.15.25 по КККР на с.***, имот № 023160 по плана за земеразделяне на с.Черни връх, а понастоящем ПИ с идентификатор 80916.23.160 по КККР на с.***, НИВА от 9,800 дка, в м.“Доманлъка“, имот № 034001 по плана за земеразделяне на с.Черни връх, а понастоящем ПИ с идентификатор 80916.34.1 по КККР на с.***, НИВА от 4,186 дка, в м.“Клюнчетата“, имот № 038009 по плана за земеразделяне на с.Черни връх, а понастоящем ПИ с идентификатор 80916.38.9 по КККР на с.***, НИВА с обща площ от 29,398 дка, в м.“Андончов гроб“, имот № 072043 по плана за земеразделяне на с.Черни връх, за който по кадастрална карта са отредени два имота – новообразуван имот № 072053 с площ от 14,699 дка, понастоящем ПИ с идентификатор 80916.72.53 по КККР на с.*** и новообразуван имот № 072054 с площ от 14,699 дка, понастоящем ПИ с идентификатор 80916.72.54 по КККР на с.***, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху собствените му идеални части от посочените имоти.
Ищецът е обосновал собственическата
си претенция с наследствено правоприемство от общите на страните наследодатели Т.П.
Д., починал на 19.01.1973 г. и И. Г. Д., починала на 25.01.1990 г., които са
били собственици на процесните земеделски имоти, възстановени на наследниците
им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 12095/02.02.1998 г. на ПК-Камено. Твърди се, че
общите наследодатели са имали трима синове, като ищецът е наследник на
починалия син С. Т.П., който го е осиновил при условията на пълно осиновяване,
съгласно решение по гр.д.№ 1907/1983 г. на РС-Варна, а ответниците са
наследници на другите двама синове Г. Т.П. и П. Т.П.. Изложени са твърдения, че
с решение № ІІІ-145/14.11.2019 г. по в.гр.д.№ 1235/2019 г. на ОС-Бургас,
понастоящем обжалвано пред ВКС, е прието за установено спрямо ответниците, че
ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от процесните имоти и същите са осъдени да му
предадат владението върху тези идеални части от имотите. Сочи се, че в мотивите
на решението на БОС е прието, че по наследяване чрез баща си от общото
наследство и по право на заместване от своята баба по бащина линия ищецът
притежава по наследство от общите наследодатели правото на собственост върху
17159882,2/60356929,6 ид.ч. от процесните имоти, но исковата му претеция е
уважена за поисканите 1/6 идеални части. Поради това се твърди, че за ищеца се
поражда правен интерес от образуване на настоящото производство, по което съдът
да признае за установено, че той е собственик на останалите 0,********** ид.ч.
от описаните в петитума на исковата молба имоти по т.2, 3, 4, 5, 6 и 7, както и
на 17159882,2/60356929,6 ид.ч. от описанитя в петитума имот по т.1. Ищецът
сочи, че претенциите му са породени от факта, че на 26.11.2016 г. посетил
ОСЗ-Камено, за да провери защо вече не получава рента за имотите и тогава
разбрал, че ответниците са се снабдили с констативни нотариални актове за
собственост, съставени въз основа на договор за доброволна делба от 29.12.2005
г. и удостоверение за наследници на общия наследодател Т.П. Д.. В тази връзка е
направено и възражение по чл.75, ал.2 ЗН за нищожност на доброволната делба,
тъй като той не е участвал в нея като наследник на баща си С. П.. По горните
съображения и тъй като ответниците владеят имотите, ищецът е предявил настоящия
ревандикационен иск против тях. Ангажирал е писмени доказателства.
В срока за отговор ответниците С.П.П., Т.П.П. и Т.Г.П. са депозирали молба,
в която са изложили съображения, че процесните имоти са предмет на спор между
страните по отношение размера на правата на ищеца, за което е образувано гр.д.№
2063/2017 г. на БРС, решението по което е обжалвано и е образувано в.гр.д.№
1235/2019 г. на БОС. Въззивното решение е обжалвано от ответниците пред ВКС и е
образувано гр.д.№ 1346/2020 г. на ВКС, І ГО, като с определение от 08.07.2020
г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.7, вр. чл.292 ГПК. Поради това и тъй като в случая не е налице влязло в сила решение по
посочените дела, с което правата на ищеца да са потвърдени, респ. отхвърлени,
ответниците са направили искане за връщане на исковата молба, като
преждевременно заведена, или да се спре производството по делото до влизане в
сила на решението по гр.д.№ 2063/2017 г. на БРС. Приложени са писмени
доказателства.
С обжалваното определение от 06.11.2020 г. районният съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между гр.д.№ 2063/2017 г. по описа на БРС и настоящото дело. Прието е, че ако с решението по гр.д.№ 2063/2017 г. правата на ищеца върху спорните там идеални части от 7 от процесните и в настоящото дело имоти бъдат отречени изцяло, то това решение би имало значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Тази връзка обаче не налага връщане на исковата молба, тъй като ищецът по всяко време може да предяви правата си, които не са предмет на предходното дело, т.е. искът не е недопустим като преждевременно предявен, а преюдициалността между двете дела налага спиране на настоящото производство. По тези съображения, съдът е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по гр.д.№ 4312/2020 г. на БРС до приключване на гр.д.№ 2063/2017 г. на БРС с влязъл в сила съдебен акт.
Настоящата въззивна инстанция напълно споделя изводите на районния съд за
наличие на предпоставките за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното
определение за правилно.
Съгласно нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, производството се спира, когато в същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което ще е от значение за правилното решаване на предявения иск. Въпросът за наличието на предпоставките на посочената разпоредба е разрешен със задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк.д.№ 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. В ТР № 8/07.05.2014 г по тълк.д.№ 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. А в мотивите към т.1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.
С оглед горните разрешения, въззивният съд намира, че в конкретния случай е налице основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като между гр.д.№ 2063/2017 г. и гр.д.№ 4312/2020 г., двете по описа на БРС, съществува обусловеност и връзка между тях, основана на субективните права на страните и правопораждащите ги факти, която пряко касае основателността на иска по настоящото обусловено дело и изключва различие в преценките на съда по двете дела. От представеното към исковата молба решение № ІІІ-145/14.11.2019 г. по в.гр.д.№ 1235/2019 г. на БОС е видно, че със същото частично е потвърдено решението по гр.д.№ 2063/2017 г. на БРС, като е уважен предявения от А.Н.Н. ревандикационен иск по чл.108 ЗС и е прието за установено спрямо ответниците С.П.П., Т.П.П. и Т.Г.П., че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижимите имоти (предмет и на настоящото дело), придобити по наследяване от общите праводатели Т.П. Д., поч. на 19.01.1973 г. и неговата съпруга И. Г. Д., поч. на 25.01.1990 г., възстановени с решение № 12095/02.02.1998 г. на ПК-Камено, и ответниците са осъдени да му предадат владението върху 1/6 ид.ч. от тези имоти. От мотивите на въззивното решение е видно, че основният спор между страните е бил относно качеството наследник на ищеца Н.. По настоящото дело предявеният иск по чл.108 ЗС е между същите страни и по отношение на същите имоти, еднакъв е и правопораждащия факт на претендираното от ищеца право на собственост върху имотите – наследствено правоприемство от общите наследодатели. Разликата е единствено в заявения в настоящото производство обем на правата на ищеца (квотата му в наследството), който видно от изявленията в исковата молба, е определен с оглед приетото в мотивите на решението по в.гр.д.№ 1235/2019 г. на БОС, че „при сборуване на идеалните части от възстановената собственост, които ищецът получава по наследяване чрез своя баща от общото наследство 33,6/685,344 ид.ч. и по право на заместване от своята баба по бащина линия 20720,6905/88068,0747 ид.ч, става ясно, че квотата на ищеца от наследството на общите наследодатели за възстановените земеделски земи е 17159882,2/60356929,6 ид.ч.“, поради което и въззивният съд е уважил иска му за претендираните по това дело 1/6 ид.ч. от процесните имоти.
Следователно, претенциите на ищеца по настоящото дело и по гр.д.№ 2063/2017 г. на БРС се основават на едно и също придобивно основание за правото му собственост върху съответните идеални части от процесните имоти, а именно – наследствено правоприемство от общите наследодатели на страните. Поради това, БОС намира, че съществува обусловеност и връзка между двете дела, основана на субективните права на страните и правопораждащите ги факти, която пряко касае основателността на иска по настоящото дело и изключва различие в преценките на съда относно тези факти по двете дела. В този смисъл, изясняването по гр.д.№ 2063/2017 г. на БРС на спора относно качеството на ищеца на наследник на общите праводатели, на което се основат собственическите му претенции, е от значение и за настоящия иск по чл.108 ЗС за ревандикация на процесните идеални части от недвижимите имоти, тъй като страните него ще могат да могат да се позовават на правоустановяващото действие на силата на присъдено нещо по обуславящото гр.д.№ 2063/2017 г. на БРС. Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и първоинстанционното производство правилно е спряно до приключването на гр.д.№ 2063/2017 г. по описа на БОС с влязъл в сила съдебен акт.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262186/06.11.2020 г. постановено по гр.д.№ 4312/2020 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 2063/2017 г. по описа на РС-Бургас с влязъл в сила съдебен акт.
Определението
е подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.