№ 1058
гр. Плевен, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430101122 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 2208/16.02.2021г.
доуточнена с молба с вх.№ 7957/19.05.2021г. на В. ЕМ. Т. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., ***“ ***, чрез адв. В. ИВ.-АК-П., адрес: гр.П., ***, против СВ.
Н. Л. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***. Посочва се в исковата молба, че от
съвместното съжителство страните имат родено дете Е.В. Т.а с ЕГН
**********, родена на *** в гр.П.. Твърди се, че след раждането на детето
страните живели съвместно в град П. и се грижели за малолетната. Твърди
се, че ответницата напуснала семейното жилище на 16.11.2020г. и се
преместила при майка си, където живее и до настоящия момент. Посочва се в
исковата молба, че опитите на бащата да контактува с детето били осуетявани
от майката и Т. е в невъзможност да изгради пълноценна връзка с дъщеря си.
Твърди се в исковата молба, че от раздялата на страните до подаване на
исковата молба ищецът и контактувал с детето епизодично два и ли три пъти
при разходките на малолетната в градската градина или в близост до
жилището на ответницата. Твърди се още, че по време на Коледните и
новогодишните празници на бащата е отказано да види детето, като едва на
1
07.01.2021г. майката разрешила кратка среща. Посочва се още, че ищецът
предоставял ежемесечно голяма парична сума за издръжка на детето, като
последната такава сума била преведена на 15.02.2021г. Твърди се в молбата,
че ищецът работи като „***“ в ***, а работното му време и почивките се
определяли с месечен график. Посочва се, че графикът му често налага да се
работи в събота и неделя, а почивните му дни да са в различни дни от
седмицата. Посочва се, че ищецът получава трудово възнаграждение, което
му позволява да заплаща издръжка към минимума, определен от
законодателя. Твърди се още в молбата, че ответницата не спазва изцяло
определения режим на привременни мерки в Определение №326/2021г., както
и отказва да предостави детето на неговия баща за лични контакти. Посочва
се още, че през редките случаи на контакти на ищеца с детето констатирал, че
малолетното няма изграден режим на хранене и сън, отказва да яде домашно
приготвена храна, а е приучена на кисело мляко и готови закуски като пици,
вафли и др. Твърди се в исковата молба, че детето е държано до късно от
неговата майка, поради което спи до късно сутрин. Посочва се още, че по
времето, когато детето е активно, майката не полага грижи за него. Твърди се,
че бащата разполага с подкрепата на своите родители, които са пенсионери и
могат да му оказват помощ при отглеждане на детето. Иска се от съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските
права на детето Е.В. Т.а с ЕГН **********, родена на *** в гр.П., на бащата
В. ЕМ. Т., като бъде определено местоживеенето на детето при него; на
майката да бъде определен режим на лични контакти по начин да не съвпада
с работни график на ищеца съобразно месечния график за разпределение на
работното време на служителите на *** , както и с годишния платен отпуск;
майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на своето
ненавършило пълнолетие дете в размер на 165 лв. Претендират се
направените деловодни разноски.
По делото е депозиран отговор по чл.131 ГПК от СВ. Н. Л., чрез адв.Й.Я. -–
АК-П., в който се взема становище за допустимост, но неоснователност на
исковете. Оспорват се фактите в исковата молба, че Л. не полага грижи за
детето и поставя в риск неговото здраве. Иска се от съда да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани.
В законовия месечен срок по делото е депозирана насрещна искова молба с
вх.№ 8952/01.06.2021г. от СВ. Н. Л. с ЕГН **********, чрез адв.Й.Я. – АК-П.,
2
съдебен адрес: гр.П., *** против В. ЕМ. Т. с ЕГН **********. Твърди се в
насрещната искова молба, че от раждането на детето до датата на подаване на
исковата молба за детето се е грижила неговата майка. Твърди се, че
първоначално страните и детето живели съвместно в дома на ответника за
около 40 дни, но поради обстоятелството, че жилището се отоплявало с
климатик, майката и новороденото се преместили в жилището на майката на
Л., където живеят и понастоящем. Твърди се, че ответникът не полагал грижи
за детето през периода на съвместното им отглеждане на малолетната,
отказвал да сменя памперси, отказвал да се разхожда с двете в свободното си
време, вдигал скандали, когато детето се изцапвало по време на хранене.
Твърди се, че ищцата напуснала семейното жилище след скандал от
ответника, в който заявил, че не може да търпи както ищцата, така и детето.
Твърди се, че майката стимулирала контактите на бащата с детето, но
последният отказвал да го посещава и да излиза на разходки с Е. Т.а.
Признава се обстоятелството, че малолетната е капризна от гледна точка на
храната. Твърди се, че в случаите, когато детето е взимано от бащата
последният не полагал реално грижи за него, а го предавал на своята майка
вкл. го отвеждал в град Л. за отглеждане от възходящите му. Твърди се още,
че в два от случаите детето било върнато болно от неговия баща, без
последния да потърсил медицинска помощ. Посочва се, че детето е в процес
на растеж, при който нуждата от майката е засилена, както и непрекъснатата
смяна на обстановката би повлияло негативно върху формирането на навици
и привички вкл. за личната хигиена на малолетната. Иска се от съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските
права върху детето на неговата майка и законна представителка, да бъде
определен режим на лични контакти с Т. по следния начин: до навършване на
3 годишна възраст бащата да има право да взима детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа сутринта до 18 часа вечерта без
преспиване , а след навършване на тригодишна възраст, да я взима всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа сутринта в събота до 18
часа в неделя с преспиване при бащата, както и до навършване на 3 годишна
възраст на детето бащата да има право да я взима при себе си общо 20 дни
през лятото, разделени на две или три части, а след като детето навърши три
години, да я взима през лятото за 20 дни през време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Иска се със съдебното решение
3
ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. ,
платима до 10 число на месеца на текущия месец, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла или просрочена вноска. Претендират се разноските по делото.
Към насрещната искова молба са приложени като писмени доказателства:
заверено копие на удостоверение за раждане, служебна бележка изх.№ ***
платежно за внесена държавна такса.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор с вх.№ 11525/05.07.2021г. , в който
страната взема становище за допустимост, но неоснователност на насрещните
искове. Оспорват се изложените факти в насрещната искова молба относно
обстоятелството кое лице се е грижело за детето, както и за родителския
капацитет на бащата.
В съдебно заседание В. ЕМ. Т., редовно призован, се явява лично и с
пълномощник адв.В. ИВ. – АК-П.. Страната и процесуалният й представител
молят съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
СВ. Н. Л., редовно призована, се явява лично и с пълномощник адв. Й.Я. –
АК-П.. Страната и процесуалният й представител поддържат насрещната
искова молба и молят съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от представеното заверено копие на
удостоверение за раждане № *** от ***г., че родители на детето Е.В. Т.а с
ЕГН **********, родена на *** в гр.П., са СВ. Н. Л. с ЕГН ********** и В.
ЕМ. Т. с ЕГН **********.
Не се спори между страните, че малолетното дете живее със своята майка от
месец ***г.
Безспорно е и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от
ответницата заверено копие на трудов договор №***г. , че В. ЕМ. Т. работи в
*** на длъжност „***“ с 8 часов работен ден при сумирано изчисляване на
работното време.
Не се спори и е видно от заверено копие на удостоверение за брутен доход
изх.***г., че В.Т. е получавал през 2020г. доход, вариращ от 619.00 лв. до
823,11 лв., след приспадане на дължимите суми за осигуровки и данъци.
4
Не се спори и относно обстоятелството, че съгласно график на смените в ***
молителят е в почивка през определени дни от седмицата, а е на работа през
съботни и неделни дни.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на удостоверение от
ТД на НАП В.Т., офис П. с изх.№ ***г. и заверено копие на трудов договор №
***г. и допълнителни споразумения към него, че С.Н. Л. работи по трудово
правоотношение с „***“ ООД с ЕИК *** като ***, считано от 2018г., като от
01.01.2021г. основното й възнаграждение е определено на сумата от 650 лв.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на касови парични
преводи – л. 79-82 от делото В. ЕМ. Т. е превел издръжка в размер на 200 лв.
по сметка на СВ. Н. Л. за м. 02.2021г., а за месеците март –май 2021г. – сума в
размер на 170 лв.
Не се спори и се установява от служебна бележка изх.№ *** че детето Е.В.
Т.а е приета в яслена група в ДГ „***“ от м.09.21г. и ще посещава детското
заведение срещу такса в размер на 45 лв.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че във връзка с осъществяване на
режима на лични контакти между бащата и малолетното дете на основание
постановеното определение по чл.127, ал.3 СК по делото е издаден
изпълнителен лист, който правоимащият В.Т. не е използвал и не е образувал
изпълнително дело срещу СВ. Н. Л., както и не е пристъпено към изпълнение
на привременния режим на лични контакти между родителя и детето със
съдействието на съдия изпълнител.
Установява се от социален доклад с вх.№ ***г., приобщен в производството
по чл.127, ал.2 СК, че малолетното дете към настоящия момент живее и се
отглежда от своята майка, която задоволява потребностите на детето.
Страните имат подкрепата на своите родители при отглеждане на детето.
Контактите на детето с неговия баща са ограничени по вина на майката, като
последната не предоставя възможност на В. ЕМ. Т. да вижда и поддържа
връзка с Е.В. Т.а. Детето е записано на детска ясла от м.09.2021г.
Малолетната няма изграден дневен режим на спане, хранене и бодърстване и
не съобщава за физиологични нужди. На детето са осигурени подходящи
социално-битови условия за отглеждане.
Спорно по делото е на кой от родителите следва ли да се присъди
упражняването на родителските права, както и налице ли са предпоставки за
съвместно упражняване на родителски права, какъв размер издръжка следва
5
да се изплаща от родителя, който няма да упражнява родителските права,
както и какъв да режима на лични контакти на детето с последния.
За разрешаване на спорните по делото обстоятелства са приобщени гласни
доказателства.
Разпитани са две групи свидетели. Видно от показанията на свидетелите на
В. ЕМ. Т., а именно С. Г. Т.а, Е.М. Т. и М.М.М., по време на съвместното
съжителство на страните грижите за детето са полагани от майката и бащата,
с подкрепата на бабата и дядото по бащина линия. Свидетелите са
категорични, че след раздялата на страните В. ЕМ. Т. е изявявал желание да
се вижда и да се грижи за малолетната, но СВ. Н. Л. не е позволявала.
Причината изтъквана от майката е било обстоятелството, че детето се
„срамувало“ при смяната на памперсите от своя баща и непригодност на Т. да
се справя като родител. От показанията на свидетелите съдът установи
обстоятелството, че определеният от състава режим на привременни мерки в
хода на производството не е бил спазван от Л., която е отказвала да даде
детето на неговия баща, за да осъществяват лични контакти. Св. С. Г. Т.а и
Е.М. Т. потвърждават, че детето няма изградени навици на сън и хранене, не
желае да консумира домашно приготвена храна, вкл. течна такава под
формата на супи, каши и др., а се храни предимно с твърда храна – пици,
баници, снаксове, а като основна течна храна поема единствено кисело
мляко. От показанията на свидетелите съдът установи, че детето е било
отписано на ранна възраст от детска кухня. Съдът кредитира изцяло с
доверие показанията на тримата свидетели, както поради съответствието на
показанията помежду им, така и с писмените доказателства по делото –
социални доклади на ДСП-П., изготвени в резултат на извършеното
проучване на семейната среда на двете страни. Въпреки наличието на
роднинска връзка между свидетелите С. Г. Т.а, Е.М. Т. и В. ЕМ. Т., а именно
касае се за родителите на страната, то съдът приема, че показанията изцяло
съответстват на обективната действителност. Показанията им съответстват на
констатираното от социалните работници при изготвяне на социален доклад с
вх.№ ***г. (л. 21 от делото) относно липсата на изграден режим на хранене и
спане на малолетното дете (капризно дете, ползва мляко от шише, няма
изграден дневен режим, не съобщава за физиологичните си нужди, ползва
памперси). Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на св. М.М.М.,
пред когото бащата е споделял тревогите си от факта, че не е допускан от
6
майката до детето, както и че не се спазва първоначално определения режим
от съда. Свидетелят не се намира в роднински или други отношения със
страните, възприел е непосредствено фактите и обстоятелствата от
действителността, предава ги точно и без да е пристрастен към изхода на
делото. Ето защо и предвид съответствието помежду им и възприетото от
състава на съда непосредствено в съдебна зала от поведението на майката
вкл. чрез дадените от последната обяснения, съдът приема, че показанията на
свидетелите да обстоятелството, че СВ. Н. Л. съзнателно е ограничавала
възможността на В.Т. да контактува и да осъществява срещи със своята
низходяща са правдиви и съответстват на обективната действителност.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Е. Г. А. (майка на СВ. Н.
Л.) и А.И.А., при режим на довеждане от страна на Л.. Видно от показанията
на двамата свидетели, режимът на привременни мерки, определен от съда е
бил спазван с изкл. на периода 04-05.09., когато семейството било на почивка
и след предварително съгласие от страна на бащата да удължат ваканцията си
с детето. Свидетелите са категорични, че основно грижи за детето полага
неговата майка, която задоволява изцяло потребностите му с подкрепата на
св. А.. Свидетелите потвърждават и обстоятелството, че детето е привързано
към своята майка, както и че малолетната понастоящем посещава ясла. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите в частта относно наличието
на силна емоционална връзка между Е. Т.а и С.Л., както и факта, че
малолетната е записана в яслено заведение, но в останалата част съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетелите поради противоречието на
показанията на свидетелите С. Г. Т.а, Е.М. Т. и В. ЕМ. Т., констатирано и от
съда при провеждане на очните ставки между различните свидетели, както и
предвид родствената връзка на Е. Г. А. и СВ. Н. Л., обуславящо извод за
пристрастност и заинтересованост от изхода на делото.
По делото е назначена и съдебно психологична експертиза. Видно от
заключението на вещото лице д-р А. А., констатирана е по-добра
емоционална връзка на детето с майката, която е основна обгрижваща фигура
в етапа от възрастовото развитие, както и нестабилна и недоизградена
привързаност към бащата. Отношението на детето е правопропорционално на
отношението на родителя спрямо него и сензитивността му спрямо
потребностите на детето, както и грижите, които полага. В когнитивен план
възприятийно-представната дейност и мисленето на детето Е. Т.а ( на ***.)
7
са в много нисък етап на развитие, за да може да бъде изградено негативно
отношение към бащата. В тази възраст децата нямат осъзнатост на
представите и в когнитивен план не могат да извършват оценки, нямат
изградени морално-етични категории за „добро“ и „зло“ респ. не притежават
когнитивен капацитет, за да се поддават на внушения за формиране на
когнитивни представи, съответно отчужденост, на база влияния на други
лица. Възрастта на детето е твърде ниска, за да може то да копира модела на
мислене на отчуждаващ родител, спрямо кой да е от родителите. Видно от
заключението на вещото лице анализът на данните от делото и проведеното
интервю с родителите не дават основание да се обоснове хипотеза, че
отношението на майката е предпоставка детето да развие синдром на
родителско отчуждение спрямо бащата. Вещото лице е категорично, че
контактите на детето с двамата родители трябва да са регулярни и редовни, да
се съхранява достойнството и авторитетът на другия родител в представите на
детето, отношенията между родителите да са емоционално уравновесени и
детето да не става свидетел на конфликти между тях. Важно за развитието на
детето е родителите да са запознати с особеностите на възрастовото развитие,
да съгласуват позициите си и да имат сходни възгледи за възпитанието му и
изгражданите правила с оглед избягване на конфликти и произтичащите от
тях негативни последици за психичното развитие върху дететовкл.
Вероятността за формиране на *** синдром. Вещото лице поддържа
изложеното в обстоятелствената част на заключението относно опредЕ.та
последователност от сценарии, през които протича процес на отчуждение: 1/
липса на общуване между родителите, докато са все още заедно; 2/ разделяне
на родителите, последвано от 3/ изолирането на единия родител, след което
4/отчуждаващия родител осуетява общуването с отсътващия поради
раздялата родител, докато дезинформацията за него създаде толкова
негативна картина, че 5/детето не иска да има повече нищо общо с него, а
накрая вече не съществува семейна връзка между детето и отсъстващия
родител. Вещото лице подчертава и в съдебно заседание, че такъв синдром
може да бъде развит след 3 годишна възраст, когато се формират осъзнатост и
аз-образа, а наблюдаваното дезинихибирано поведение на детето и
дистантното отношение към бащата биха могли да са резултат от
непълноценна, нестабилна и недоизградена привързаност в следствие на
непостоянството и смяната на средата и обгрижващите фигури в следствие
8
честите конфликти, събирания и раздели на родителите, което формира у
детето чувство за базисна несигурност. Заключението на вещото лице е, че
към настоящия момент няма формиран синдром на родителско отчуждение,
който следва да бъде преодоляван.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно, съответстващо на писмените и гласните
доказателства по делото в частта относно развитието на детето, поведението
му към отделните родители, изградените навици в поведението, наличието на
емоционална връзка с майката и дистанцираност от бащата. Същото е
компетентно изготвено, подробно мотивирано, задълбочено и съответно на
доказателствения материал по делото, поради което се възприема изцяло от
състава.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните изводи от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл.127, ал.2
СК и чл.143 СК (предоставяне на упражняването на родителските права
върху непълнолетно дете, родено от съвместно живеене на родителите и
издръжка от родителя, който не упражнява родителските права за в бъдеще).
По иска с правно основание чл.127, ал.2 СК.
В настоящия случай детето е родено от съвместното съжителство на страните.
Последните понастоящем са разделени. Установи се по делото, че грижите за
малолетния се полагат от СВ. Н. Л., подпомагана от Е. Г. А.. До завеждане на
настоящото дело, по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата
родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално
определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв.
Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е
било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при
кого от двамата трябва да живее малолетния, означава, че понастоящем и
двамата родители са юридически пълноправни носители на родителските
функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции
могат да бъдат упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид
изложеното, че родителите са разделени и не живеят заедно, и по аргумент от
посочената законова разпоредба се налага да бъде определено кой от двамата
родители ще упражнява родителските права за в бъдеще, което пък е
необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични
9
отношения на другия родител с детето.
Според чл. 59 от СК, към която препраща разпоредбата на чл. 127 СК, съдът
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на детето. Под "интереси на детето" по см.
на чл. 59 от СК следва да се разбира всестранните интереси на детето по
неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне
понятието "интереси на детето" са от значение не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената
законовата разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен
критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права, е интересът на децата.
На първо място по отношение на материално битови условия за задоволяване
потребностите на детето, както майката, така и бащата доказаха сочат адрес
и жилище, в което биха отглеждали детето. СВ. Н. Л. живее със своята майка
в жилище от три стаи и кухня, а В.Т. – обособена част апартамент от 130
кв.м., включващ три стаи, килер и баня с тоалетна. С оглед на основните
характеристики на двете жилища – разположение, разпределение на
помещенията, оборудване, удобство и комфорт на детето, хигиена и
съжителстване, съдът приема за доказано, че и двете жилища отговарят на
критериите за определяне на имота като такъв с много добри материално
битови условия. В тази насока са и депозираните социални доклади по
делото.
На второ място, по отношение на следващите критерии- работа и доходи на
родителите, по делото са налице доказателства за полагане на труд по
трудово правоотношение от страна и на двете страни - СВ. Н. Л. работи като
*** и получава трудово възнаграждение в размер на 650 лв., а В. ЕМ. Т. –
като *** с чист доход вариращ от 700 до 830 лв. месечно. В тази насока са и
заверени копия на трудов договор №***г., удостоверение за брутен доход на
л. 8 от делото и заверени копия на трудов договор № ***г. и анекси към него
- на л. 146 до 149 вкл. от делото, както и удостоверения от ТД на НАП В.Т. –
на л. 64 и 65. Ето защо съдът приема, че и двамата родители получават доход
в размери около минималната работна заплата.
По делото не се установи страните да се подпомагат от Дирекция „***“ чрез
социални помощи за лица и семейства, както и да получават подкрепа като
хора с увреждания.
10
По делото не се установи и страните да страдат от заболяване, което да им
пречи да упражняват родителските права върху детето.
По отношение на образованието на двамата родители от доказателствения
материал съдът установи, че майката е със ***, а бащата – с *** (***). В тази
насока са заверени копия на трудов договор №***г. и трудов договор №
***г.
Не се установи по делото работното време на майката и продължителността
на трудовото й правоотношение да оказва влияние на взаимоотношенията
вкъщи. Видно от писмените доказателства – графици, предоставени от В.
ЕМ. Т., последният работи по ежемесечен график, определен от работодателя,
като почивните дни на страната не винаги са събота и неделя, а се падат и в
различни дни от седмицата.
По делото по безспорен и категоричен начин се установи, че и двете страни
се подпомагат от своите родители, поради което имат подкрепяща среда при
необходимост от заместване.
На следващо място от най-голямо значение за определяне на по-пригодния
родител са възпитателските качества на родителите, техния морален лик,
полаганите грижи и отношение към Е.В. Т.а т.е. т.нар родителски капацитет.
От доказателствата по делото вкл. гласните такива, съдържащи се в
показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по
назначената психологична експертиза, съдът приема, че и двамата родители
имат еднакъв родителски капацитет. Майката, подпомагана от своя родител,
ежедневно е полагала грижи за детето през периода след раздялата с В.Т.,
осъществявала е непрекъснат надзор върху възпитанието и отглеждането на
детето, поради което са налице и положителни резултати: детето се чувства
обгрижвано и обичано от майка си, между тях има изградена силна
емоционална връзка.
Същевременно по делото са налице доказателства, че майката не полага
максимални усилия да изгради и грижи да поддържа връзката на детето с
неговия баща. Детето рядко контактува със своя баща и с роднините по
бащина линия, като преценката дали да предостави детето или не е изцяло на
С.Л. и не е обусловена от обективни обстоятелства, а от субективно
поведение на страната. Съдът е непосредствен очевидец на нежеланието на
майката детето изобщо да контактува със своя баща, което състава приема, че
не е в интерес на детето. Това нежелание бе демонстрирано през целия процес
11
от страна на майката и обуслови извод, че тези действия са резултат или на
явен отказ на майката да включи бащата в живота на детето или на
неосъзност, която поставя в опасност здравето и нормалното психично
израстване на малолетната. Видно от доказателствения материал по делото
включително противоречията на показанията на свидетелите на Л., налице е
категорично желание майката да изолира Т., което е оказало и своето
негативно въздействие върху правилното психическо и физическо развитие
на Е. Т.а. В тази насока е и заключението на вещото лице, което констатира
„нестабилна и недоизградена привързаност към бащата“.
Същевременно В.Т. доказа по делото по безспорен и категоричен начин
родителски капацитет, ярко сочещ желанието на страната да се грижи за
детето, да задоволява потребностите му , както и да има регулярни срещи с
Е. Т.а. В хода на производството Т. изплаща издръжка на детето чрез
неговата майка и законна представителка вкл. в размери, надхвърлящи
определения размер по Определение ***г. в производството по чл.127, ал.3
СК. Видно от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите С. Г. Т.а, Е.М. Т. и М.М.М., включително в тези на свидетелите
Е. Г. А. и А.И.А., бащата проявява активност в желанието си да контактува с
детето и да полага грижи за него. По отношение на В.Т. съдът обаче
възприема констатираното от вещото лице и съобщено в съдебно заседание
от 17.09.21г., че бащата следва да полага повече усилия да включва детето в
някаква дейност т.е. да установява личен контакт, предвид обстоятелството,
че то има нужда вниманието му при всяка среща да бъде ангажирано, да се
структурира активността му и насочи интереса му, предимно чрез игра, като
по подходящ начин в процеса се включи и родителя. Вещото лице е
категорично ( и се споделя от състава на съда), че е важно за правилното
израстване на личността не само количеството, а и качеството на контакта
между родител и неговото дете.
За съблюдаване на принципа "Най-добър интерес на детето" съдът следва да
отчете и желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата.
12
В конкретния случай като съобрази доказателствения материал в цялост,
обстоятелството, че се касае за дете на ***, от *** съдът приема, че е в
интерес на детето да бъде запазено статуквото. В началните години между
всяка майка и невръстно дете е налична силна емоционална връзка, която не
следва да бъде прекъсвана, освен при наличие на важни обстоятелства, които
го налагат. Такива по делото съдът не установи. Не е налице *** синдром по
делото, както и други пречки вкл. от медицински характер майката да не
упражнява родителските права. Не представлява такова важно обстоятелство
и неглижирането от страна на майката на възможността да формира у детето
единен режим за спане, хранене, бодърстване вкл. обстоятелството, че детето
все още не е с изградени хигиенни навици. Негативните последици от липсата
на активност у майката да изгради модел/режим на детето могат да бъдат
преодоляни от С.Л. до навършване на 3 години на малолетната. След този
период бащата има право да иска изменение на определения режим за
упражняване на родителските права, в случай, че са налице данни за
негативно развитие на детето или поставяне в опасност на здравето на Е. Т.а
чрез продължаващо неглижиране от страна на майката. Последната следва да
има предвид, че ранното детство е период, характеризиращ се с
организацията за правилното възпитание на човека. Несполуките в тази
насока водят до различни проблеми в отглеждането и развитието на детето.
Правилното психично развитие, укрепването на здравето на децата и
пълноценното им физическо развитие са невъзможни без оптимално изграден
дневен режим. Удовлетворяването на жизненоважните потребности на детето
от достатъчен сън, питателна храна и активно бодърстване е основата за
организирането на денонощието. Спазването на режимните моменти приучава
детето към полезни навици и правилно разпределение на времето.
Необходимо е да се търси баланс между съня, храненето и бодърстването.
С оглед на горното, съдът приема, че в конкретния случай упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката. Л. следва да
стимулира развитието на връзката между бащата и детето, да не допуска
неглижиране на детето, да поддържа здравната му култура, да подпомага и
насърчава детето и интелектуалното му развитие. Майката трябва да осигури
стабилна семейна и социална среда на детето, за да може да изгради и
поддържа Е. Т.а отношения на привързаност, които да я подпомагат в
създаване на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки. Майката
13
следва да бъда активна и с поведението си да подпомогне детето Е. Т.а да се
привърже към отсъстващия от живота му баща, което ще окаже положително
влияние и подпомогне емоционалното й развитие.
Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от
единия родител е и режима на лични контакти с другия родител.
На бащата следва да се определи режим на лични контакти. Видно от
материалите по делото В.Т. изявява желание за различни видове режим на
лични контакти – съобразен с графика му на работа, съобразен с майката на
детето, разширен режим и такъв с по-ограничени срещи. Последното съдът
отдава на желанието на бащата да има какъвто и да е регламентиран режим с
детето. Съгласно приетото в Решение № *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., * г.
о., определените мерки за лични контакти трябва да бъдат в интерес на
децата. Ето защо и с оглед правилното развитие на Е.В. Т.а , съдът приема,
че следва на бащата да се предостави разширена възможност за контакт с
детето по следния начин:
всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, като бащата
взима и връща детето от дома на майката;
един месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, разпределен по следния начин: до навършване на детето на
четири години - на три пъти по 10 дни; след навършване на детето на 4
години - два пъти по 15 дни, до навършване на 6 годишна възраст, а след
това - по желание на бащата на части или изцяло; майката се
задължава да уведоми бащата за времето на планирания си годишен
отпуск в срок до 31 май на текущата година по следния начин: с имейл
на електронна поща, с електронно съобщение /SMS/ или в писмена
форма;
всяка нечетна година за Коледните празници детето да е при бащата – от
10 часа на 25 * до 18 часа на 26 *, а всяка четна година – при майката;
всяка четна година бащата да взима детето при себе си в 17 часа на 31 *
за посрещане на Нова година и да го връща на майката в 18 часа на 01
януари следващата година, а всяка нечетна година – на 31 * и на 01
януари детето да е при майката;
14
всяка четна година детето да е при бащата за великденските празници от
10 часа на първия ден до 18 часа на втория ден от великденските
празници с приспиване в дома на бащата, а всяка нечетна година – двата
дни на Великден детето да е при майката;
бащата да има право да вижда детето Е. на рождения й ден – 03 юли с
право да я взима при себе си в периода от 12.00 часа до 16 часа;
бащата има право да взима детето при себе си и на своя рожден ден - на
дата 17 ноември в периода от 16 до 20 часа;
бащата има право да взима детето при себе си по четири часа и на
рожденните дни на бабата и дядото по бащина линия, след
предварителна уговорка с майката за часа на вземане и връщане на
детето;
бащата има право да взима детето при себе си на 6 май и 22 септември
всяка четна година като взима детето в 10.00 и го връща в 18.00 часа,
както и всяка нечетна година има право да го взима при сее си на 1 май и
на 6 септември като взима детето в 10.00 и го връща в 18.00 часа;
както и право да поддържа контакти с детето вкл. да провежда лични
срещи с детето по всяко време извън определения режим, след
предварителна уговорка с майката.
Така определения от съда режим е в интерес на детето вкл. в частта детето да
преспива в дома на бащата с оглед укрепване на връзката между двамата.
По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата
от неполагащия непосредствено грижи за децата родител издръжка.
Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на
детето и доходите на родителите. Нуждите на Е.В. Т.а се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
здравословното състояние и др. Нуждите-това са потребностите,
остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и
изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на
постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на
родителя, който дължи издръжка е обективен показател за размера й, и се
15
определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за които също
е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на своето
ненавършило пълнолетие дете, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на
когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да
определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на
дължащия издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им
отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени
ако родителите живееха заедно. В конкретния случай са налични
доказателства за получаван доход над минималния за страната и едната
страна по делото, но липсват пречки вкл. от медицински характер бащата да
полага труд и реализира доходи. Ето защо съдът намира, че следва да бъде
определен размер на издръжката от 170 лв.
С оглед изхода на делото, следва В. ЕМ. Т. да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-П. държавна такса върху определеният размер на издръжката
по чл.143 СК в размер на 244,80 лв., както и да заплати по сметка на СВ. Н.
Л. направените разходи по делото, а именно сумата от 500 лв. за адвокатско
възнаграждение и сумата от 30 лв. платена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ЕМ. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***“
*** против СВ. Н. Л. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***, иск с правно
основание чл.127, ал.2 СК, за предоставяне упражняването на родителските
права върху детето Е.В. Т.а с ЕГН **********, родена на *** в гр.П., на
неговия баща и законен представител, като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на
родителските права по отношение на детето Е.В. Т.а с ЕГН **********,
родена на *** в гр.П., на нейната майка и законна представителка СВ. Н. Л. с
ЕГН **********, адрес: гр.П., ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е.В. Т.а с ЕГН ********** на адрес:
гр.П., ***.
ПОСТАНОВЯВА, че В. ЕМ. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***“ *** има
право на лични контакти с детето Е.В. Т.а с ЕГН **********, както следва:
16
всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, като бащата
взима и връща детето от дома на майката;
един месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, разпределен по следния начин: до навършване на детето на
четири години - на три пъти по 10 дни; след навършване на детето на 4
години - два пъти по 15 дни, до навършване на 6 годишна възраст, а след
това - по желание на бащата на части или изцяло; майката се
задължава да уведоми бащата за времето на планирания си годишен
отпуск в срок до 31 май на текущата година по следния начин: с имейл
на електронна поща, с електронно съобщение /SMS/ или в писмена
форма;
всяка нечетна година за Коледните празници детето да е при бащата – от
10 часа на 25 * до 18 часа на 26 *, а всяка четна година – при майката;
всяка четна година бащата да взима детето при себе си в 17 часа на 31 *
за посрещане на Нова година и да го връща на майката в 18 часа на 01
януари следващата година, а всяка нечетна година – на 31 * и на 01
януари детето да е при майката;
всяка четна година детето да е при бащата за великденските празници от
10 часа на първия ден до 18 часа на втория ден от великденските
празници с приспиване в дома на бащата, а всяка нечетна година – двата
дни на Великден детето да е при майката;
бащата да има право да вижда детето Е. на рождения й ден – 03 юли с
право да я взима при себе си в периода от 12.00 часа до 16 часа;
бащата има право да взима детето при себе си и на своя рожден ден - на
дата 17 ноември в периода от 16 до 20 часа;
бащата има право да взима детето при себе си по четири часа и на
рожденните дни на бабата и дядото по бащина линия, след
предварителна уговорка с майката за часа на вземане и връщане на
детето;
17
бащата има право да взима детето при себе си на 6 май и 22 септември
всяка четна година като взима детето в 10.00 и го връща в 18.00 часа,
както и всяка нечетна година има право да го взима при сее си на 1 май и
на 6 септември като взима детето в 10.00 и го връща в 18.00 часа;
както и право да поддържа контакти с детето вкл. да провежда лични
срещи с детето по всяко време извън определения режим, след
предварителна уговорка с майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК
В. ЕМ. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***“ *** да заплаща на своето
ненавършило пълнолетие дете Е.В. Т.а с ЕГН **********, родена на *** в
гр.П., чрез неговата майка и законна представителка СВ. Н. Л. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ***, месечна издръжка в размер на 170 (сто и
седемдесет) лЕ., считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена или закъснява вноска, до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В. ЕМ. Т. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., ***“ *** да заплати по сметка на Районен съд Плевен държавна
такса върху иска по чл.143 от СК в размер на 244,80 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. ЕМ. Т. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ***“ *** да заплати на СВ. Н. Л. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***
направените деловодни разноски общо в размер на 530 лв.
На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК постановява предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
18