Разпореждане по дело №65/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 54/01.06.2012 г., постановено по Г.д. № 1186/2011 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на Ф. Г. М., А. Г. Г., Ф. П. Д., Т. П. П., М. И. П., Т. А. К., А. Н. К., А. К. Т., Г. П. Т., Т. П. Г. и А. Н. К., че ищците са собственици по наследство от А. Г. Г. на процесния недвижим имот, както следва: С. С. Г. за собственик на 1/288 идеални части; В. А. В. за собственик на 1/288 идеални части; С. А. В. за собственик на 1/288 идеални части; М. А. В. за собственик на 1/288 идеални части; А. В. Г. за собственик на 1/72 идеални части; С. Д. М. за собственик на 1/48 идеални части; М. Д. К. за собственик на 1/48 идеални части. В останалите им части и за разликата до пълните им предявени размери исковете са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Искът с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт за дарение е отхвърлен като недопустим. Присъдени са разноски съобразно изхода на делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите В. А. В., С. А. В., М. А. В., А. В. Г., С. Д. М. и М. Д. К., които го обжалват чрез процесуалния си представител, като необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните доказателства и неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат съображения, че процесният имот не е станал съпружеска имуществена общност, тъй като същият, макар и придобит по време на брака, бил отчужден преди приемането на СК от 1968 г. Тъй като имотът бил извън патримониума на А. Г. преди влизането на закона в сила, то липсвало годен предмет на СИО и поради това Ф. Г. не била собственица на 1/2 идеална част процесния имот, който бил държавен, а не частен. В подкрепа на това становище е цитирано решение № 894/01.10.2008 г. по Г.д № 2142/2007 г. на ВКС. Твърди се, че ищците били собственици в посочените в жалбата квоти общо на 1/2 идеална част от процесния имот по наследство от А. Г. Г., а първите двама ответници били надарени от несобственици на цялата 1/2 идеална част от имота, поради което не са придобили собствеността в този обем. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на Кърджалийския районен съд в частта, с която са отхвърлени установителните искове и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция в претендирания размер. В съдебно заседание, въззивниците, представлявани от процесуалния си представител, поддържат жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемите Ф. Г. М., Ф. П. Д., Т. П. Д., М. И. П., Т. А. К., А. Н. К., А. К. Т., Г. П. Т., Т. П. Г. и А. Н. К. не са представили отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, не с явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Въззиваемият А. Г. Г. К. не е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се съображения за приложението на чл.91а от ЗН, тъй като се касаело за “новооткрито наследство”. Твърди се,че процесният имот бил в режим на СИО предвид разпоредбата на чл.103 от СК. Моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Обжалваното решение на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищците твърдят, че са собственици по наследство от А. Г. Г. на посочените и исковата молба идеални части от процесния имот. Твърдят също, че ответниците не са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот.

От събраните по делото доказателства се установява, че А. Г. Г. и Ф. Т. Г. са сключили граждански брак на 21.12.1931 г. На 01.10.1959 г. А. Г. Г. и В. А. Г. закупили процесният недвижим имот, който бил отчужден през 1964 г. по реда на ЗПИНМ. А. Г. Г. починал на 06.04.1997 г., а съпругата му Ф. Т. Г. починала на 23.07.1987 г., като от брака им не са имали деца. През 1998 г. отчуждаването било отменено, а имотът възстановен на основание чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.

При тези данни обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици по наследство от А. Г. Г. на процесния недвижим имот в посочените в решението идеални части. Основният спорен въпрос по делото, въведен и с въззивната жалба, е дали процесният поземлен имот е бил съпружеска имуществена общност след възстановяването му по реда на специалния реституционен закон. Режимът на съпружеската имуществена общност е въведен за първи път със СК от 1968 г. (отм.), който съгласно чл.103 от ПЗР на ц.з. се разпростира и върху имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. В случая процесният имот е бил отчужден по реда на ЗПИНМ през 1964 г., т.е. преди влизането в сила на СК от 1968 г. (отм.) и въвеждането на съпружеската имуществена общност. В същото време, обаче собствеността върху поземления имот се възстановява през 1998 г. по реда на специален закон, порадÞ което се касае за “новооткрито наследство”. Съгласно Тълкувателно решение № 1от 04.11.1998 г. на ВКС по тълк.Г.д. № 1/1998 г. на ОСГК, когато бракът е сключен преди одържавяването, макар да е съществувал режим на разделност на имуществата на съпрузите до приемането на СК от 1968 г. (отм.), се предполага, че съпругът, който е бил в брак с наследодателя – собственик в определена степен е могъл да има принос в придобиването му. На следващо място, собствеността върху поземления имот е била принудително отнета със закон, което от своя страна представлява обективна причина, независеща от волята на собствениците. В тази връзка, цитираното във въззивната жалба решение № 894/01.10.2008 г. по Г.д № 2142/2007 г. на ВКС се отнася до отнемане на имот с присъда по наказателно дело и е резултат от действията на собственика. Ако одържавяването не бе настъпило, то тогава по силата на чл.103 от ПЗР на СК от 1968 г. (отм.) процесният имот би станал съпружеска имуществена общност. И, тъй като с реституцията се заличават всички последици от одържавяването, то следва де се приеме, че макар и придобит при режим на разделност, към момента на възстановяването му процесният имот е станал съпружеска имуществена общност. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика – решение № 40 от 05.02.2009 г. по Г.д . № 5528/2007 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1041 от 06.01.2009 г. по Г.д .№ 1419/2006 г. на ВКС, І г.о.

С оглед обстоятелството, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност, първоинстанционният съд обосновано и правилно е определил квотите на всеки от ищците, поради което и на основание чл.272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на Кърджалийския районен съд в тази част.

Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия А. Г. Г. следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/01.06.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1186 по описа за 2011 г. на същия съд.

ОСЪЖДА С. С. Г. от Г., К.В”, Б.О. З. вх.”А”, ап.21, с ЕГН *, В. А. В. от Г., К.В”, Б.О. З. вх.”А”, ап.21, с ЕГН *, С. А. В. от Г., К.В”, Б.О. З. вх.”А”, ап.21, с ЕГН *, М. А. В. от Г., К.В”, Б.О. З. вх.”А”, ап.21, с ЕГН *, А. В. Г. от Г., , У.Б. № 6, с ЕГН *, С. Д. М. от Г., У.В.Л. № 7, с ЕГН * и М. Д. К. от Г.С. З., К.К. № 27, .8, ап.32, с ЕГН * да заплатят на А. Г. Г. от Г., У.О.” № 8, с ЕГН * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.