Р Е Ш
Е Н И
Е № 260068
28.04.2022 г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 29.03.2022 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова в.гр.дело № 703 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив,
ул. „Княз Богориди“ № 7, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.П., против
Решение № 3003 от 13.11.2020 г. постановено по гр.д.№ 10169/20 г. на Районен
съд - Пловдив, I гр.с., поправено с решение № 23 от 12.01.2021 г., с което се осъжда
Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на Д.Б.П., ЕГН:*********
следните суми: сумата от 1 634, 59 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 212, 90 часа, получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143 за периода
10.08.2017 г.- 11.08.2020 г., както и сумата от 213, 26 лева мораторна лихва за
периода 01.10.2017 г. - 14.08.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба - 14.08.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и разноските за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева, както и осъжда ОД
на МВР - гр.Пловдив да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 115, 83 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева -
разноски за съдебно- счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Във въззивната жалба на ОД на МВР -
гр.Пловдив се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие на материалния закон - чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от
17.01.2017 г., както и се оспорва субисидиарното приложение на общата уредба и
се поддържа приложението на ЗМВР и издадените въз основа на същия наредби.
Навежда довода, че не е взето предвид изменението на чл.187, ал.1 и ал.4 от ЗМВР в ДВ бр.60/2020 г. Поддържа се, че дори и исковете да са доказани по
основание, то същите са останали недоказани по размер. Моли да се отмени
първоинстанционното решение. Алтернативно се иска ако се счете, че към
изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г. се прилага КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, да бъдат отхвърлени исковете за третото тримесечие на 2020
г. като недоказани по основание и размер, предвид влизане в сила на изменението
на ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. Претендира се присъждането на направените по делото
разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д.Б.П., чрез пълномощника
адвокат Т.Т., с който се взема становище за неоснователност на жалбата. Излагат
се съображения по оплакванията в жалбата, както и доводи за правилността и
законосъобразността на първоинстанционното решение. Противопоставя се на
алтернативното искане за отхвърляне на иска за третото тримесечие на 2020 г. и
твърди, че същото не касае процесния период.
Иска се решението да бъде потвърдено, както и да се осъди жалбоподателя
да заплати разноските за производството.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Д.Б.П. твърди, че като служител
на МВР през периода 10.08.2017 г. до 11.08.2020 г. е полагал труд като „***“ в
група „***“ на сектор „***“. През процесния период изпълнявал служебните си
задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа съгласно
месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През този период
положил общо 1 680 часа нощен труд, за който след преизчисляването му с
коефициент 1, 143 като дневен, се дължали заплащането на 1524, 46 лева, ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 218, 01 лева, дължима по месечно за неизплатените възнаграждения за положен
нощен труд. Посочва, че горните суми не
били заплатени, поради което претендира присъждането им, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба.
По реда на чл.214 ГПК е допуснато
изменение на главницата на 1 634, 59 лева и на мораторната лихва на 213, 26
лева.
Ответникът, с отговора си по реда на
чл.131 ГПК, е оспорил предявените искове с позоваването на Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г., уреждащи за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства,
времето за отдих и почивки на държавните служители в МВР, които намира за
приложими. Излага подробни съображения, че ЗДСл и КТ не намират приложение,
както и че липсва законова уредба или акт на МС, допускащ преизчисляването на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1.143. Предвид на това, намира за
необосновано приложението на НСОРЗ. Искът е оспорен и с довода, че през
процесния период на ищеца е заплатен както извънреден, така и нощен труд. Моли
за отхвърляне на исковите претенции.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че Законът за държавния служител намира субсидиарно приложение по
отношение на неуредените положения в ЗМВР. РС се е позовал на член 67, ал. 3 от
ЗДСл, според която разпоредба
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служител, размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и
редът за получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Според РС в наредбите на
министъра на вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените
нощни часове в дневни, но понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
Предвид на това и констатациите в заключението на ССчЕ за отработени от ищеца
1488 часа нощен труд, като разликата от 212, 90 часа се явява извънреден труд,
който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 1634, 59 лева, а размера на мор. лихва за периода е
213, 26 лева., са уважение предявените
искове.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
От фактическа страна по делото се
установява и между страните няма спор, че
през процесния период 10.08.2017 г. -
11.08.2020 г. ищецът е заемал длъжност полицай към ОД на МВР-Пловдив, а така и че е полагал труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.
Представени са Заповеди № 8121з-40 от 25.01.2015 г., № 8121з-1429
от 23.11.2017 г. и № 8121з-156 от 05.02.2017 г. за
определяне на допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Представена е
и справка - извадка от разплащателна ведомост за изплатен извънреден и нощен
труд в часове за периода 10.08.2017 г. -
11.08.2020 г.
По
делото е допусната и приета като
доказателство съдебно-счетоводна експертиза,от
която се установява, че през процесния
период 10.08.2017 г. - 11.08.2020 г.
положеният от ищеца труд е начисляван тримесечно, като заплащането на същия е
станало през първия месец от следващото
тримесечие. Вещото лице е констатирало, че отработените от ищеца часове нощен
труд за периода 10.08.2017 г. -
11.08.2020 г. са 1 488 часа, които след приравняването им на дневен
труд с К 1, 143 стават 1700, 9 часа. Разликата от 212, 9 часа представлява
положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 1634, 59 лева,
подробно посочено в табличен вид, която сума от 1634, 59 лева не е изплатена на
ищеца. Изчислената от вещото лице
мораторна лихва, считано от падежа на всяко плащане /1-во число на
месеца следващ месеца на начисляване/ е в размер на 213, 26 лева.
С
оглед на така приетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според
редакцията на чл.187 от ЗМВР ( действаща
съгласно изм. и доп. с ДВ бр.81 от 2016 г. - до изм. и доп. с ДВ бр.60 от 2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
С § 52 от ЗИДЗМВР, ДВ-бр. 60/07.07.2020 г., е извършено
изменение на 187 ЗМВР като в ал. 1 е
предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22, 00 и
6, 00 ч. Регламентирана е нова ал.4, според която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.
В Разпоредбата на чл. 188, ал.
2 ЗМВР е предвидено, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период са
действали Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/ 07.01.2020 г. /за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР/. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Аналогично е и предвиденото в чл. 3, ал. 2 на наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., където е
посочено, че е възможно полагане на труд през нощта между 22, 00 часа и 6, 00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период.
Въззивният съд намира, че през периода
от 10.08.2017 г. до 10.07.2020 г./
доколкото изменението на чл.187 на ЗМВР обн. с ДВ бр. 60/2020 г. е в сила от
11.07.2020 г./, в ЗМВР и действащите по приложението му Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г. липсва изрична
норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни. За
разлика от последните в действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., в нормата на чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 часа и
6 часа за отчетния период се умножава по 0, 143. В цитираните наредби,
действали през процесния период е предвиден редът за отчитането на отработеното
време между 22, 00 и 06, 00 ч. с
изготвяне на протокол и лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, но без да е предвидено специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
Неоснователно е възражението на ОД на МВР, касателно периода от 10.08.2017 г. до 10.07.2020 г.,
че
по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме
становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато
такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Изложените от съда съображения не се
променят от възприетото в Решение от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския
съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В случая, в българското
законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. не съществува
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е
изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се
променят и от възприетото в
т. 2 от цитираното решение на СЕС. Според последното чл. 20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението
се приема, че що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането,
следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври
2020 г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872,
т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187,
алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и
през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на
труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕ подобен аргумен не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален
или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе
си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71
и цитираната съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да се има предвид, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. няма определена нормална продължителност
на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите на жалбоподателя касателно естеството на извършваната дейност, с което се обосновава
различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен. Това е така, защото посочените по-горе придобивки
са свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с
полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в
дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима
от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе
посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита
и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
Въззивният съд счита за основателно позоваването от
жалбоподателя на изменението на ЗМВР с
ДВ бр. 60 от 2020 г. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР след изменението
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период, като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението межу нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта т.е. коефициент 1. С тази законодателна промяна изрично
е уреден въпросът относно продължителността на нощния труд и преизчисляването
му, което изключва субсидиарното приложение на НСОРЗ, поради и което след
10.07.2020 г. нощният труд не следва да преобразува в дневен с коефициент
1,143.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПОС
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание за част от процесния период - от
10.08.2017 г. до 10.07.2020 г. От 11.07.2020 г. е нормативно уредено
превръщането на положените часовете нощен труд от служителите в МВР в дневни,
поради което претенцията за периода от 11.07.2020 г. до 11.08.2020 г. следва да
се остави без уважение като неоснователна.
По отношение размера на претенцията,
която следва да се присъди за периода от 10.08.2017 г. до 10.07.2020 г. съдът
изходи от нормата на чл.162 ГПК и определя размера, съобразявайки приетите
писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Според
заключението на ССчЕ положеният от ищеца нощен труд през периода от 10.08.2017
г. до 30.06.2017 г. е 1 432 часа /тоест вкл.първото и второто тримесечие
на 2020 г./, които приравнени към дневен
труд са 1 636, 90 часа, като предвид изчислената от вещото лице разликата
в часове и приложени ставки се установява дължимата сума от 1563, 87 лева за периода от 10.08.2017
г. до 30.06.2020 г. По отношение периода от 01.07.2020 г. до 10.07.2020 г. от заключението на вещото лице се установява,
че през м. юли 2020 г. ищецът е положил
56 часа нощен труд, а през август не е полагал нощен труд. От заключението не
се установяват конкретно полаганите от ищеца часове нощен труд за периода от
01.07.2020 г. до 10.07.2020 г. Данни за това няма и от представената справката
- извадка от разплащателна ведомост, тъй като в същата единствено е посочено,
че за юли месец 2020 г. ищецът е положил 56 часа нощен труд без да се
конкретизират полаганите часове нощен труд по дати. Доколкото други
доказателства досежно полаганите часове нощен труд от ищеца не са събрани по
делото, а в тежест на ищеца е да установи претенцията си като ангажира доказателства
за конкретно полаганите от него часове нощен труд, то следва да се приеме за
недоказани отработените от ищеца часове нощен труд за периода от 01.07.2020 г.
до 10.07.2020 г. Следователно за периода от 01.07.2020 г. до 10.07.2020 г. на
ищеца не следва да се присъжда допълнително възнаграждение, доколкото не се
установяват полаганите от него часове нощен труд. Изложеното налага извод, че
исковата претенция е основателна до размера на 1563, 87 лева, за която сума
решението на районния съд следва да се потвърди. На основание чл. 162 ГПК съдът
определя и размера на дължимата мораторна лихва върху тази главница, която
съгласно приетото заключение приема да е в размер от 205, 11 лева. До този
размер на установена от първоинстанционния съд мораторна лихва
първоинстанционното решение следва да се потвърди. Доколкото главницата е за
лихвоносно вземане, то основателна е и претенцията за законна лихва, поради и
което в тази част решението също следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано в частта за разноските. С
първоинстанционното решение районният съд е осъдил ответника да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева, от които по
съразмерност на ищеца се дължат 360 лева, поради което за разликата над тази
сума, тоест за 40 лева, решението ще
бъде отменено. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати разноски за държавна такса и депозит на вещо лице над размера от 206, 34 лева, тоест за 11, 44
лева. Ответникът е претендирал присъждането на юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ се определя от настоящия съдебен състав в размер на 100 лв., от които по съразмерност
следва да се присъдят 4 лева.
По разноските за въззивната инстанция:
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, на ОД на МВР - Пловдив
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., от които
по съразмерност следва да се присъдят 4
лева. Следва по съразмерност да
се присъди и съответната част от платената държавна такса за въззивно
обжалване, а именно сумата от 2, 30 лева.Въззиваемата страна претендира
заплащането на разноските по делото, за които се представя договор за правна
защита и съдействие за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Във въззивната жалба е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение което се явява основателно, тъй
като делото не се отличава с правна и фактическа сложност и минималният размер на възнаграждението по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 353, 82 лева. По съразмерност
от сума в размер на 353, 82 лева на ответницата се дължат разноски в размер на
318, 43 лева за въззивното производство.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3003 от 13.11.2020 г. постановено по гр.д.№
10169/20 г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., поправено с решение № 23 от
12.01.2021 г. по същото дело, в частта,
с която се осъжда Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес:
гр.Пловдив, „Княз Богороди“ № 7, да заплати на Д.Б.П., ЕГН:********* следните
суми: разликата над 1563, 87 лева до 1634, 59 лева, тоест 70, 72 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 212, 90 часа, получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1, 143 за периода 10.08.2017 г.- 11.08.2020
г., както и разликата над 205, 11 лева над 213, 26 лева, тоест 8, 15 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2017 г. - 14.08.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
14.08.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и в частта, с която се осъжда Областна
дирекция на МВР- Пловдив да заплати на Д.Б.П.,
направените разноски за първоинстанционното производство за размера над 360
лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Пловдив разноски за размер над 206, 34 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Б.П., ЕГН:*********, против Областна дирекция на МВР- Пловдив,
с адрес: гр.Пловдив, „Княз Богороди“ № 7, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: разликата над 1563, 87 лева до 1634, 59 лева,
тоест 70, 72 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 212, 90 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143 за периода
10.08.2017 г.- 11.08.2020 г., както и разликата над 205, 11 лева над 213, 26
лева, тоест 8, 15 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2017 г.
- 14.08.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3003 от 13.11.2020 г. постановено по гр.д.№
10169/20 г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., поправено с решение № 23 от
12.01.2021 г. по същото дело, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Б.П., ЕГН:*********, да заплатиа на Областна дирекция на МВР-
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, сумата от общо 8, 00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за
въззивното производство по съразмерност и сумата от 2, 30 лева - платена
държавна такса за въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да заплати на Д.Б.П., ЕГН:********* , сумата
от 318, 43 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.