Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 966
гр.Русе, 13.07.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 13-ти юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН Й.
при секретаря Ш.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5741 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са са с правна
квалификация както следва: главен иск
по чл. 472 от ГПК /отм./- за нищожност на нотариален акт и евентуален иск с
правна квалификация чл. 55 от ЗЗД - за неоснователно обогатяване на ответницата с платена от ищеца продажна имота по нот. акт при
придобиването му в собственост от ответницата Х..
Претенцията на ищеца П.К.Е. се основава на твърдения, че с ответницата
са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен през 2002
г. и бил
прекратен с развод с влязло в сила решение от 27.05.2010 г. Преди брака той живеел в
Армения, като плановете им като младо семейство били да се установят в
България. Във връзка с това потърсили да закупят жилище. Ищецът харесал такова,
което било собственост на ответницата П. и съпруга й И.П., наследници на когото
са ответниците И.Г. и В.Г.. Те предлагали същото за продажба. Събрал
необходимите средства в размер на 12 хиляди щатски долара, но жилището било
закупено на името на ответницата, тъй като ищецът бил чужд гражданин. Ответницата нямала отношение
към сделката, поради което не се явила пред нотариуса и дори не подписала
нотариалния акт и на това основание същия се явявал нищожен предвид
разпоредбата на чл. 472 от ГПК, който е отменен, но действащ към него момент.
След прекратяване на брака ответницата отказала да уредят имуществените си
отношения, предвид което се претендира за прогласяване нищожността на
нотариалния акт на основание чл. 472 от ГПК /отм./. В условията на
евентуалност, в случай че не бъде уважен този иск е предявил иск за осъждане на
ответницата да заплати сумата в размер на 25 586.90 лв., представляваща
левовата равностойност на заплатената
продажна цена за имота, с която сума тя се обогатила без основание за сметка на ищеца. Ищецът претендира и за присъждане на разноските
по делото.
Ответницата Х.П. е подала отговор. Същата е ответник само по главния иск за нищожност на нотариалният акт. В отговора си тя посочва, че през 2001 г. със съпруга си са обявили за продан своя апартамент и от свой съсед са били свързани с ищеца. На огледа той се явил сам. Харесал жилището. Контактували един или два пъти до насрочване на дата за сделката с ищеца. Относно разписката за заплащане на продажната цена заявява, че е подписана от съпруга й и парите за продажбата са и предоставени от ищеца. В последствие с продажната цена закупили друг имот. Заявява, че не познава ищеца и семейството му и са имали кратки контакти единствено във връзка със сделката.
Ответниците Ганеви не са
подали отговор.
Ответницата
М.Х. е подала отговор, с който оспорва предявените срещу нея искове. Счита
главния иск за неоснователен като заявява, че е присъствала при изповядване
на сделката като е подписала нотариалния акт при
нотариуса. По отношение на
евентуалния иск за неоснователно обогатяване заявява, че продажната цена по
сделката е заплатена от нея, така
както е записано и в нотариалния акт. Посочва, че ищеът само физически е предоставил паричните
средства на продавачите, което се е наложило, тъй като сделката се е
осъществила няколко дена след като се е родил първия им син и е била изписана
от родилно отделение. До кантората на нотариуса ищецът бил придружен от баща й
и нея, а паричните средства имала от своите родители, които имали възможност и
винаги я подпомагали материално. Този иск се оспорва и като погасен по давност.
Изложени са и съображения за наличие и на други неуредени имуществени отношения
между страните и предявяване на иска в значително по - късен период след
прекратяване на брака с цел получаване на по - добри условия при подялбата на
имущества между страните.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По иска по чл.472 от ГПК /отм./
По
делото е представен препис от нот. акт №*** г.,, том.V, рег. №***, дело №*** г.
на нотариус Р. П., по силата на който Х. и И.П.и продават на ответницата М.Х.
недвижим имот- апартамент в гр.Русе за сумата от 25 586,90 лв., колкото е
данъчната оценка на имота. Отразено е, че както продавачите, така и купувачът
са се явили лично в кантората на нотариуса. Положени са подписи за страните по
сделката и за нотариуса. Отразено е още изявление на продавачите, че са
получили напълно в брой сумата от купувача. По делото е разпитана св. П., която
в качеството си на нотариус е изповядала сделката. Същата установява, че
страните по нея са се явили лично, не няма спомени за това как са изглеждали.
Сделката е протекла нормално като не е имало нищо необичайно и различно от
нова, което е отразено в нотариалния акт. Заявява, че е спазена процедурата,
отразена в акта. По делото са приети заключения на графологични е-зи, които
установяват, че подписът за купувач в нотариалния акт е изпълнен от
ответницата. В използвания сравнителен материал от подписа на ответницата е
установена вариативност, но е налице съвпадение на общи и частни признаци между
изследвания подпис и част от подписите, използвани за сравнителен материал,
които съвпадения са достатъчни за извода, че подписите са изпълнени от едно и
също лице, при което положение направеното от ищеца оспорване не е проведено
успешно. При съвкупната преценка на всички посочени по-горе доказателства
следва извода, че при изповядване на сделката по от нот. акт №083, том.V, рег.
№***, дело №*** г. на нотариус Р. П. не е допуснато нарушение на чл.472 от ГПК/отм./ - „Нотариалното действие е нищожно, когато
нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470,
471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4
(относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. б. "а",
"в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2.”. Предявеният иск за нищожност на нот. акт на
това основание се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за неоснователно обогатяване:
Ищецът
не е страна по нот. акт №*** г., том.V, рег. №***, дело №*** г. на нотариус Р. П.
и отразеното в същия изявление на продавачите, че са получили продажната цена
от купувача не го обвързва. Същият е представил разписка, изходяща от единия
собственик – И. Г., с която той е удостоверил, че продажната цена е получена от
него от ищеца, в брой, но като сума от 12 000 щатски долара и това е
станало в кантората на нотариуса непосредствено преди изповядването на
сделката. Този факт се признава и от преживялата му съпруга, която е ответник
по главния иск. В тази насока са и
показанията на св.Ч., който установява, че е придружил ищеца при изповядването
на сделката, че той е носил голяма сума долари и същите са били за заплащане на
продажната цена по сделката от 28.09.2001 г. Твърденията на посочените от
ответницата свидетели за това, че парите са били от продажба на имот на
родителите на ответницата в Армения не се подкрепят от други доказателства.
Свидетелите са майка на ответницата и тяхна близка и показанията им /както и
тези на св.Ч./ следва да се преценяват при отчитане на тези им отношения с
ответницата /чл.172 от ГПК/. Същевременно по делото не се установи ищецът да е
пътувал до Армения през 1998 или 1999 г., когато майката на ответницата твърди,
че той е донесъл парите от продажбата на техния имот. От предоставения по
делото международен паспорт на ответницата е видно, че в същия период тя е
пътувала до Армения, с оглед на което многократно е имала възможността да
пренесе паричната сума до България. Не са представени и каквито и да било
доказателства за изповядване на такава сделка. Същевременно ищецът е представил
препис от договор за заем, от който е видно че около два месеца преди
изповядването на сделката е получил в заем сумата в размер на 35 000
щатски долара и е разполагал с парични средства, с които да заплати продажната
цена по сделката. От значение е и обстоятелството, че страните не са били в
добри отношения, въпреки че няколко дни преди изповядването на сделката се е
родило първото им дете, а често са се карали, разделяли и събирали отново.
Такива отношения не предполагат доверие между ищеца и родителите на ответницата
и то до такава степен, че да му предоставят голяма парична сума, която той да
плати при закупуването на имот от дъщеря им, нещо което са можели да направят
самите те, респ. да й дарят сумата, която тя да използва за закупуване на имота
си. Не е и логично такава голяма парична сума в продължение на години да не се
използва и да не се влага в банка или да се обезпечи по друг надежден начин. При
преценка на тези обстоятелства и съвкупна преценка на посочените по-горе
доказателства съдът приема, че ищецът не само е заплатил продажната цена по
сделката, но е направил това със собствени средства, предвид което е налице
неоснователни обогатяване в полза на ответницата, която е придобила собственост
без да я заплаща и евентуалният иск следва да бъде уважен изцяло. Няма
основание за отхвърлянето му по давност, т.к. по време на брака на страните не
е текла давност на осн. чл.115, б. „в” от ЗЗД, а до влизането в сила на
решението по г.д. №11874/11 г. ищецът е имал качеството на собственик на имота,
който му е бил прехвърлен с последваща сделка от 2008 г., което обстоятелство
следва да бъде квалифицирано като такова по чл.115, б.”ж” от ЗЗД.
Разноските
по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на
уважената/отхвърлена част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.К.Е., ЕГН:********** против М.А.Х., ЕГН:**********, Х.И.П., И.И.Г. и В.И.Г. иск – да се прогласи нищожността на нот. акт №*** г.,, том.V, рег. №***, дело №*** г. на нотариус Р. П. на основание чл.472 от ГПК /отм./
ОСЪЖДА ответницата М.А.Х., ЕГН:********** да заплати на ищеца П.К.Е., ЕГН:********** сумата в размер на 25 586,90 лв., с която неоснователно се е обогатила за негова сметка чрез придобиване на собствеността върху имота по нот. акт №*** г.,, том.V, рег. №***, дело №*** г. на нотариус Р. П. при заплащане на продажната цена от ищеца.
ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН:********** да заплати на П.К.Е., ЕГН:********** сумата в размер 1 356,40 лв. – разноски по делото
ОСЪЖДА П.К.Е., ЕГН:********** да заплати на М.А.Х., ЕГН:********** сумата в размер 2346 лв. – разноски по делото
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните.
Районен съдия: