№ 866
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110203413 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Волан“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 23-0000785/18.06.2021г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ -гр.Варна, с което на дружеството
било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 2000,00 лева, на основание чл.104, ал.7 от ЗАвПр, за нарушение на чл.91в,
т.2, предл.2 от с.з.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, а също и при неправилно отразена фактическа
обстановка. Намира, че датата на извършване на вмененото му нарушение е
определена неправилно. Счита, че процесната информация не е била изискана
от надлежно оправомощено лице. Привежда доводи за наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила: неясно определена правна
квалификация; липса на надлежно описание на нарушението;
неконкретизиране на изпълнителното деяние. Счита, че наказващият орган не
е установил съставомерните за това нарушение факти, както и че е налице
неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на превозвача.
Намира, че е нарушено правото му на защита и моли да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. При условията на алтернативност моли евентуално
1
претедираното от въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение да
бъде присъдено в минимален размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв.Ив.Г. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените
в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да
бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател притежавало
Лиценз на Общността за превоз на товари №11454. Сред автомобилите, с
които дружеството осъществявало дейността си, бил и товарен автомобил
(влекач) марка „Скания“ от категория N3 с рег.№ СВ2418КМ, с монтиран в
него дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics“, тип е50002,
№000Е5168, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г. През периода
от 19.08.020г. до 05.09.2020г. автомобилът бил управляван от Атанас Петров
Николов, работещ за санкционираното дружество на длъжност „шофьор на
товарен автомобил“, който през този период извършвал с него обществени
международни превози на товари.
Със Заповед № РД-12-353/17.02.2021г. на директора на РД
„Автомобилна администрация“-Варна било наредено извършването на
комплексна проверка на „Волан“ ЕООД поради изтичане на 5-годишен
период от предходна такава. Обект на проверката била документацията
относно транспортната дейност на дружеството за периода от 01.07.2020г. до
30.09.2020г. В хода на проверката на дружеството била връчена Покана изх.№
14-00-51-46/11.01.2021 г., с която било изискано представянето на различни
документи, свързани с осъществяваната от дружеството дейност, касаещи
периода на проверката. Било изискано и предоставяне на магнитен носител на
информация, извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите,
съгласно изискванията на Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ. Поканата била
връчена на 08.02.2021г. на управителя дружеството. В поканата била
разяснена и предвидената в чл.97, ал.1 от ЗАвП отговорност, която се носи
при непредставяне на изисканите данни, като било указано, че същите следва
да бъдат представени в 7-дневен срок от получаването на поканата.
С Приемо-предавателни протоколи дружеството представило
посочените в Поканата документи, както и част от данните, извлечени от
2
паметта на дигиталните карти, на магнитен носител. Липсвала обаче част от
изискана информация в т.5 от Поканата, а именно – информация, извлечена
от паметта на дигитална карта №0000000067304001, издадена на водача
Атанас Петров Николов, който извършвал обществени международни
превози на товари с посочения товарен автомобил, за периода от 19.08.2020г.
до 05.09.2020г. Тази информация не били представена в администрацията на
Регионална дирекция „АА“- Варна не само до изтичане на предоставения на
дружеството 7-дневен срок, но и до приключване на проверката. Поради това
на 25.02.2021г. от св.К. Н. К. –ст. инспектор при РД „АА“-Варна бил съставен
акт за установяване на административно нарушение на „Волан“ ЕООД за
това, че на същата дата в гр.Варна, не е представило за проверка цялата
изискана с Покана изх.№ 14-00-51-46/11.01.2021 г. информация, извлечена от
дигиталната карта на водача Атанас Петров Николов. Актът бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и връчен без
възражения. Писмени такива („Опровержение“) били депозирани след
изтичането на срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН; били обсъдени, но счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на
18.06.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на „Волан“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000,00 лв., за нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от
ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля К. Н.
К., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Сред
приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за
изясняването на делото са копия от Покана изх.№ 14-00-51-46/11.01.2021 г.,
Приемо-предавателни протоколи, разпечатки, съдържащи информация от
карта на водача и от дигитален тахограф, обяснителна записка, опровержение
и др. Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира
изцяло на показанията на свидетеля и подкрепя извода за тяхната
достоверност. По делото като веществено доказателство е приобщен и
компактдиск, съдържащ информация от дигиталната карта на водача.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
3
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр. Цитираната разпоредба
задължава превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача. Легално определение на понятието
"извличане" се съдържа в чл. 2, т. 2, б. "н" от Регламент № 165/2014 г. на
Европейския парламент от 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт
(Регламент 165/2014 г.) и означава копиране, заедно с електронния подпис, на
част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет
на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие
че при този процес не се изменят или изтриват записани данни.
Осъществяването на контрола по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства е
уредено в чл.91 от ЗАвПр, като правомощията за това са предоставени на
длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
От своя страна нормата на чл.91а, ал.11 от ЗАвПр предвижда начинът на
провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки на пътя и в
предприятията да бъдат уредени с наредба, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В изпълнение на
посоченото нормативно изискване е издадена Наредба № Н-14/27.08.2009г за
начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на
пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и лицата,
извършващи превози за собствена сметка. По силата на чл.12, ал.4 от
Наредбата на служителите на ИА „АА” е предоставено правомощието да
извършват контролни проверки на предприятията чрез изискване на
документи, свързани с елементите на проверката. Според ал.5 на цитираната
норма документите по ал.4 се представят в седемдневен срок от получаване
на уведомлението за проверката в съответната териториална структура на ИА
4
„АА”.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че дружеството не е предоставило в нормативно установения и указан
му срок всички необходими за проверката данни, а именно- информация,
извлечена от паметта на дигитална карта №0000000067304001, издадена на
водача Атанас Петров Николов, за периода от 19.08.2020г. до 05.09.2020г.,
през който същият е извършвал международен превоз на товари.
Същевременно санкционираното дружество има качеството „превозвач“ по
смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните
превози, тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като
търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на
Общността за превоз на товари №11454. В това си качество то е имало
задължение да предостави за проверка от контролните органи информацията,
извлечена от паметта на дигиталната карта на водача. След като не са
представени данни от картата на водача Атанас Николов за посочения в НП
период, като едновременно с това са налице доказателства (информацията от
тахографския лист на МПС и CMR), че същият в това време е извършвал
превози в полза на санкционирания превозвач, извършването на деянието
следва да се счете за категорично доказано. С поведението си дружеството е
осъществило състав на нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр,
наличието на което правилно е констатирано в наказателното постановление.
В тази насока е и практиката на ВАдмС- в Решение № 550 от 26.04.2021 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 509/2021 г., Решение № 1320 от 20.10.2021 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1365/2021 г. и др. изрично е формиран извод, че
след като в определения от контролните органи срок превозвачът не е
предоставил поисканата от контролните органи на РД „АА“ – Варна
информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на водача,
деянието правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган
като нарушение на чл. 91в, т. 2, предложение второ ЗАвтП. Приема се и че
законосъобразно е наложено наказание на основание чл.104, ал.7 от ЗАвПр,
който се явява приложима за процесното нарушение санкционна разпоредба.
Във второто от цитираните решения се изтъква също, че описаното в АУАН и
в наказателното постановление изпълнително деяние е обективирано в
непредоставяне на поискана информация на магнитен носител, от което
5
недвусмислено следва, че става въпрос за отказ за предоставянето на
информация. Нормата на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП не предвижда, че отказът за
предоставяне на данни от картата на водача трябва да е непременно изричен,
от което следва, че може да се изрази и в мълчаливото бездействие на
превозвача да предостави поисканите от контролните органи данни. В този
случай административнонаказващият орган не дължи да изследва и доказва
причините на отказа - в смисъл дали те се дължат на простото несъхраняване
на информацията, която е извлечена от картата на водача, или са други по
естеството си. Изложеното становище се споделя изцяло и от настоящия
състав, като възраженията в подобна насока в жалбата следва да бъдат
счетени за неоснователни.
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че
при провеждането на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяната на атакуваното наказателно постановление. Датата на извършване
на процесното нарушение е определена неправилно. Нарушенията,
изразяващи се в бездействие, се считат извършени на деня, следващ този, в
който дължимите действия е можело да бъдат законосъобразно извършени,
т.е.-с изтичането на установения за извършването им срок. В случая поканата
е връчена на дружеството на 08.02.2021г. и седемдневният срок за изпълнение
на дадените с нея указания е изтекъл на 15.02.2021г. Следователно
процесното нарушение е извършено на 16.02.2021г. Тази дата обаче не е
посочена в акта и в НП, а актосъставителят е възприел за дата на извършване
на нарушението деня на приключване на проверката, който е неотносим към
разглежданото деяние. Датата на извършване на нарушението е един от
съществените обективни признаци за индивидуализацията му и е от
решаващо значение за съставомерността му, както и за надлежното и в пълен
обем упражняване правото на защита на наказаното лице. (В този смисъл е
Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 983/2020 г.).
Правилното посочване на датата на извършване на нарушението е от особено
съществено значение не само с оглед необходимостта санкционираното лице
да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, но и най-вече с оглед
преценката дали не са изтекли съответните давностни срокове. Според
константната съдебна практика погрешното определяне на датата на
6
извършване на нарушението представлява съществено процесуално
нарушение и обуславя отмяната на издаденото наказателно постановление.
Неоснователно е отказано и приложението на чл.28 от ЗАНН.
Нормата на чл.104, ал.7 от ЗАвПр е насочена към преодоляване на
поведението на проверявани лица, които съзнателно препятстват
извършването на проверка, като явно или мълчаливо отказват да предоставят
исканите от проверяващите данни. В случая дружеството е представило
всички изискани с поканата документи, както и по-голямата част от
информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи и от картите
на водачите. Липсващите данни са малка част от исканите, като дружеството
писмено е дало обяснение, че непредставянето им се дължи на обективни
затруднения, за отстраняването на които са предприети съответни действия
(видно от депозираните обяснение и опровержение). При това положение
няма основания да се счете, че дружеството целенасочено е пренебрегнало
нормативно установените си задължения и се е опитало да препятства
проверяващите. Напротив, същото е проявило съзнателно отношение към
задълженията си във връзка с проверката, като непредставянето на малка част
от всички искани данни се дължи на обективни причини. Поради това, макар
и отговорността на юридическите лица да е безвиновна, съдът намира, че
разгледаният случай се отличава със значително по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид, насочени към съзнателно осуетяване на
извършваната проверка, което е основание същият да бъде счетен за
маловажен. Като не е съобразил особеностите на случая и не е приложил
нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е постановил
незаконосъобразно наказателно постановление, подлежащо на отмяна по
изложените съображения.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „Волан“ ЕООД
следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 407,00 лв. за процесуално
представителство, заплатени авансово, видно от представения договор за
правна защита и съдействие. Доколкото възнаграждението е в минималния
размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските следва да
бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-
0000785/18.06.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ -гр.Варна, с което на „Волан“ ЕООД- гр.Варна,
ЕИК:*********, на основание чл.104, ал.7 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000.00
лева за нарушение на чл. 91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна
да заплати на „Волан“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:********* сумата от 407,00
/четиристотин и седем/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8