Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 750 от 26.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 2899 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р.Н.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощник – адв. В. Атанасов А. *** със служебен адрес гр. Поморие, ул. „Симеон Стойков“ № 7 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-0769-002328/28.10.2019 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ („ПП“), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 26.10.2019 год., като със заповедта е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и 2 бр. рег. табели № А 5728 КТ. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е наложена при липса на компетентност, при нарушение на законовите норми, издадена е при неспазване на установената форма и при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и с целта на закона, поради което е формулирано искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. В.А. ***, поддържа заявените в жалбата твърдения, не ангажира допълнителни доказателства, като формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът по оспорване - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от Началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, надлежно упълномощен от ответника, в което се оспорва жалбата по подробно изложени доводи и аргументи, като се формулира искане за оставяне без уважение сезиращата съда жалба и присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от
надлежна страна в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 11.04.2019 год., мл. автоконтрольор при РУ Айтос е съставил против жалбоподателя Р.Н.Н. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 130 (бл. № 143381) за това, че на 07.04.2019 год. около 15.00 часа в гр. Айтос по ул. „Хаджи Димитър“ с посока на движение „Автогара“ – „Кръгово кръстовище“, пред бл. № 18 е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № А 5728 КТ, като при разминаване с лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № 3284 КТ не спазва достатъчно странично разстояние и нанася щети (счупено странично огледало) – ПТП с материални щети. Водачът не е изчакал и не е уведомил компетентните служби на МВР. Така описаното е квалифицирано от актосъставителя като нарушения по чл. 44 ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. АУАН е бил съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен на 11.04.2019 год. Въз основа на съставения АУАН, Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Айтос е съставил против Р.Н. Наказателно постановление (НП) № 19-0237-000130/18.04.2019 год., в което е описана фактическа обстановка идентична с тази по АУАН. С НП за извършеното административно нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и за административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Н. е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. От разписката, съставляваща неразделна част от НП се установява, че НП е връчено на Р.Н. на 19.09.2019 год.
В изпълнение на така наложените му административни наказания, на 25.09.2019 год. Р.Н. се е явил в РУ Камено при ОДМВР Бургас, където е предал свидетелството си за управление на МПС (СУМПС) на служител на управлението. За това действие е съставен приемо-предавателен протокол, от който се установява, че на 25.09.2019 год., Р.Н. във връзка с изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС е предал СУМПС № *********. Вписано е също, че на същата дата – 25.09.2019 год. служител от РУ Камено е приел въпросното СУМПС, като също е вписано и обстоятелството, че съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ започва да тече от датата на изземване на СУМПС, считано от 25.09.2019 год. Отново в изпълнение на наложените му с НП административни наказания, на 23.10.2019 год. с разписка, издадена от „Изи пей“ АД Р.Н. е заплатил по сметка на МВР сумата от 300 лева, представляваща общата сума по наложените му две административни наказания глоба.
В сезиращата съда жалба се твърди, че на 25.10.2019 год. жалбоподателя е отишъл в Сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас за получаване на СУМПС, където служителка го е уведомила, че е изтърпял срока на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, но поради технически проблем в компютърната система на службата не може да даде СУМПС този ден. Настоящият съдебен състав не кредитира така заявеното твърдение, доколкото по делото липсват доказателства или други обективни данни, които да удостоверят това твърдение.
На 26.10.2019 год. около 13.50 часа, Р.Н. е управлявал личния си автомобил „Ауди А6“ с рег. № А 5728 КТ в гр. Бургас по ул. „Струга“ в посока ул. „Одрин“, когато е бил спрян от служители на пътна полиция за проверка. В хода на извършената проверка е установено, че водача не разполага със СУМПС поради предходно наложеното му лишаване от право да управлява МПС. С оглед на това, против Н. е съставен АУАН № 190769-005671 (бл. № 308062) от 26.10.2019 год. за това, че на посочения ден и място управлява описаното МПС, след като е лишен от това право по административен ред, съгласно НП № 19-0237-000130 от 18.04.2019 год., връчено на 19.09.2019 год. и влязло в сила на 27.09.2019 год., което е квалифицирано от актосъставителя като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 19-0769-002328/28.10.2019 год. В мотивите на постановената заповед е вписана фактическа обстановка, идентична с тази по цитирания АУАН, като е прието, че лицето управлява МПС, след като е лишен от това право по административен ред. С оглед на това и на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП спрямо Р.Н.Н. е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 26.10.2019 год., като със заповедта е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и 2 бр.рег.табели № А5728 КТ. На основание съставения АУАН, против Н. е издадено и НП № 19-0769-005671/14.11.2019 год.
Недоволен от постановената ЗППАМ, жалбоподателя е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е наложена при липса на компетентност, при нарушение на законовите норми, издадена е при неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и целта на закона. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено допуснато процесуално нарушение изразяващо се в нарушаване от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като според жалбоподателя, преди постановяване на заповедта не са били проверени доказателствата по административнонаказателното производство, образувано със съставения АУАН. На следващо място се твърди и друго процесуално нарушение, а именно на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК и на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в непосочване в мотивите на заповедта на осъщественото нарушение и правната му квалификация. Не на последно място, в жалбата се оспорва и осъщественото от жалбоподателя нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като се твърди, че към момента на извършване на проверката – 26.10.2019 год. наложеното му административно наказание – лишаване от право да управлява МПС е било изтърпяно и връщане на СУМПС е било технически въпрос. В този смисъл е заявено, че дори и да има извършено нарушение, то същото е на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената
форма, но при нарушаване на административно производствените правила за
неговото издаване и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Този
извод се налага по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в относимата редакция, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че заявените в жалбата твърдения, относно компетентността на органа, който е постановил оспорения акт са неоснователни, а оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От доказателствата по делото, в т.ч. и от мотивите на оспорената заповед се установява, че административния орган е приел наличието на фактическа обстановка, покриваща състава на цитираната правна норма, доколкото според актосъставителя и според административния орган, жалбоподателя е управлявал МПС в срока на изтърпяване на административно нарушение – лишаване от право да управлява МПС наложено по административен ред с предходно съставеното НП № 19-0237-000130/18.04.2019 год. Нещо повече, в подкрепа на този извод, в мотивите на ЗППАМ изрично е вписано, че въпросното НП е връчено на жалбоподателя на 19.09.2019 год. и е влязло в сила на 27.09.2019 год., т.е. наложеното с това НП лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец следва да изтече към 27.10.2019 год. и към момента на проверката – 26.10.2019 год. това административно наказание все още е било в сила.
Анализът на тези факти и обстоятелства обосновават извода за допуснато нарушение на процесуалните правила, но не както се твърди в жалбата на разпоредбите на чл. 52 от ЗАНН. По отношение на това възражение следва само да се отбележи, че настоящото производство е от административен характер и за него се прилагат процесуалните правила и норми на АПК, докато разпоредбите на ЗАНН са относими към административно- наказателните производство по установяване и санкциониране на административните нарушения. Независимо от това, настоящия съдебен състав приема, че в случая действително е налице процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, която указва, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая, цитираната процесуална норма е нарушена, доколкото оспорената ЗППАМ е постановена без да се изяснят всички факти и обстоятелства, които имат значение за изясняването на случая, нито е предоставена възможност на жалбоподателя да даде обяснения или възражения. Този извод се подкрепя от факта, че независимо от обстоятелството, че по административната преписка е приложен приемо-предавателния протокол от 25.09.2019 год., с който се удостоверява, че именно на 25.09.2019 год. Р.Н. е предал СУМПС, този протокол не е обсъден в мотивите на административния акт. В този смисъл, факта на предаване на СУМПС, който е от съществено значение за произнасянето на административния орган не е бил изяснен. Така допуснатото процесуално нарушение се явява съществено такова, доколкото, ако не беше допуснато резултата би бил различен, т.е. ако административния орган беше обсъдил приемо-предавателния протокол би установил, че СУМПС е предадено на 25.09.2019 год. и съгласно посочената в самия протокол нормата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление, т.е от 25.09.2019 год. и изтича на 25.10.2019 год. По отношение изчисляването на сроковете, доколкото се касае за административно наказание „лишаване от право за управление на МПС“, наложено по реда на ЗАНН, на основание чл. 84 от ЗАНН приложими са нормите на НПК, като съгласно чл. 183, ал. 3 от НПК, срокът който се изчислява в месеци изтича на съответното число на последния месец, като когато последния месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца. В този смисъл, 1-месечния срок на наложеното наказание „лишаване от право за управление на МПС“ е започнал да тече на 25.09.2019 год. (съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП) и е изтекъл на 25.10.2019 год. В този смисъл, към момента на извършената проверка – 26.10.2019 год. жалбоподателя е изтърпял наложеното му административно наказание.
Предвид горните мотиви, настоящия съдебен състав намира за нужно да отбележи, че не споделя доводите на пълномощника на административния орган, развити в представеното писмено становище, застъпващи тезата, че срока на наложеното наказание е започнал да тече от датата на влизане в сила на наказателното постановление – 27.09.2019 год. и следва да се приеме, че е изтекъл на 27.10.2019 год. Така развитите доводи изцяло противоречат на изричната норма на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, която указва началния момент на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“, а именно от момента на изземване на СУМПС.
Следва да се има предвид също и обстоятелството, че допуснатото процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на относимата материалноправна норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, която указва, че ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се прилага по отношение на собственик, който управлява МПС, след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. Към момента на извършената проверка – 26.10.2019 год., водача Н. е изтърпял наложеното му административно наказание, поради което, към този момент същия не следва да се счита за водач лишен от това право по административен ред, т.е. не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен, следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 160,00 лева, 10 от които за платената държавна такса и 150,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0769-002328/28.10.2019 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Р.Н.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 26.10.2019 год., като със заповедта е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр. рег. табели № А 5728 КТ.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Р.Н.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощник – адв. В. Атанасов А. *** със служебен адрес гр. Поморие, ул. „Симеон Стойков“ № 7 сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева разноски по делото.
На основание
чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: