№ 1650
гр. Плевен, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430101646 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: *** против В. М. К. с ЕГН **********.
Твърди се, че на 26.08.2021 година ответницата В. К. сключила Договор
за паричен заем № *** с Изи Асет Мениджмънт, по силата на който получила
сумата от 200 лева, срещу което се съгласила да върне 16 броя вноски по
13,33 лева в срок до 16.12.2021 г., когато падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 48.35 %. Сочи се, че в чл. 8 от
Договора страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. В чл. 9 било обективирано съгласие длъжникът да заплаща всички
разноски, свързани с неизпълнението му. Според отразеното в чл. 9, ал. 2,
кредиторът Изи Асет Мениджмънт имал правото да уведомява длъжника за
забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма,
1
мейли, СМС-и и стикери.
Твърди се още, че ответницата В. К. сключила на 26.08.2021 година
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Файненшъл
България ЕООД. По силата на това съглашение, дружеството се задължило да
сключи договор с Изи Асет Мениджмънт АД и да отговаря пред последното
солидарно с В. М. К. за всички задължения по Договора за кредит с Изи Асет
Мениджмънт АД. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство
дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при
поискване от Изи Асет Мениджмънт АД.
Излага се, че на 26.08.2021 година Файненшъл България и В. К.
сключили договор за поръчителство, по силата на който Файненшъл България
се задължило спрямо Изи Асет Мениджмънт за всички задължения на
Длъжника по Договора за паричен заем.
Твърди се, че ответницата В. К. не изпълнила в срок задълженията си по
Договора за кредит. Поради това Изи Асет Мениджмънт АД поканило
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на
ответницата по процесния Договор за кредит. За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство Файненшъл България ЕООД изпратило уведомление, в което
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Файненшъл
България ЕООД.
Твърди се още, че на 05.04.2022 г. Файненшъл България ЕООД
погасило дължимите от В. К. суми, както следва: 1.Главница в размер на
174,34 лева по Договор за паричен заем; 2.Договорна лихва в размер на 8,95
лева за период 02.09.2021 г. до 16.12.2021 година; 3.Дължима се лихва за
забава в размер на 7,27 лева, изискуема по повод чл. 8 от Договора за паричен
заем, където страните се били съгласили, че длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава за период от 02.09.2021 г. до 05.04.2022
година. Така Файненшъл България изпълнило задълженията си към В. К. по
Договора за предоставяне поръчителство.
Излага се, че на 05.04.2022 г. Файненшъл България ЕООД уведомило по
електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното
в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на
2
соченото дружество в правата на кредитора Изи Асет Мениджмънт АД, както
и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 86,71 лева, ведно със сумата от
17,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
Излага се още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
*** „Файненшъл България“ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***. Длъжникът бил уведомен за
цесията.
Излага се, че горните вземания били претендирани от ищеца по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№*** по описа на
ПлРС била издадена съответна заповед за изпълнение, но при условията на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на следните
вземания на ищеца спрямо ответницата, присъдени в заповедното
производство: 1)главница в размер на 174,34 лв.; 2) възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 86,71 лв.; 3) договорна
(възнаградителна) лихва върху главницата в размер на 8,95 лв. за периода от
02.09.2021 г до 16.12.2021г.; 4) законна лихва за забава върху главницата в
размер на 7,27 лв. за период от 02.09.2021 г. до 05.04.2022 г.; 5) законна лихва
за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 17,84 лв.,
6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се
и направените по делото разноски.
Ответницата В. К. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, чрез назначения особен представител адв.М. Д., с който оспорва
исковите претенции като недопустими, а на следващо място неоснователни.
Навеждат се доводи, че процесните вземания не са били предмет на
сключения между ищеца и Файненшъл България ЕООД договор за цесия.
Оспорват се твърдените в исковата молба факти, на които се основават
претенциите за процесните вземания. Релевира се възражение за нищожност
3
на Договора за поръчителство. Релевира се и възражение за недействителност
на процесния договор за кредит, на основание чл.22 от ЗПК.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете срещу ответницата В. К. са предявени в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.
№*** поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по
същество.
От представените преписи на Предложение за сключване на договор за
паричен заем, изходящо от ответницата и Договор за заем №*** от ***,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател и В.
М. К., в качеството на заемател се установява, че по силата на постигнато
между страните съглашение заемодателя е предоставил на заемателя заем в
размер на 200лв.
Според обективираното в чл.2 от договора, ответницата е следвало да
върне предоставената й в заем сума на 16 броя седмични вноски, всяка в
размер на 13,33лв. и платима на посочени дати на падеж за периода от
02.09.2021г. до 16.12.2021г. При това са уговорили фиксиран годишен лихвен
процент по заема в размер на 40% и общ размер на всички плащания
213,28лв., от които 200лв. главница и 13,28лв. договорна лихва
Страните са уговорили също така, според обективираното в чл.4,
задължение в тежест на заемателя в срок до три дни, считано от сключване
на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1).
Две физически лица поръчители, отговарящи на определени изисквания; 2).
Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Установява се, че въз основа на посочения договор за заем, на
26.08.2021 г. ответницата сключила договор за предоставяне на гаранция №
*** с „Файненшъл България“ ЕООД, препис от който е приложен по делото,
по силата на което съглашение гарантът се задължил да издаде гаранция за
плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за да обезпечи
задълженията на потребителя, възникнали по договора за паричен заем. От
своя страна потребителят поел задължението да върне заемната сума в размер
4
на 200 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и законна лихва
за забава. Срокът на валидност е бил уговорен до прекратяване на договора за
паричен заем или 6 месеца след обявяване на предсрочна изискуемост от
страна на бенефициера. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят поел и
допълнително задължение — да заплати възнаграждение на гаранта в размер
на 106,72 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 6,67
лв. Според обективираното в договора за предоставяне на гаранция,
ответницата е следвало да заплаща възнаграждението по начини, установени
в договора за паричен заем, като „Изи Асет Мениджмънт“ е било овластено
да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя.
От предоставения препис на погасител план към процесния договор за
кредит е видно, че в него са били отразени броя на дължимите вноски – общо
16 на брой с посочени дати на падеж през периода от от 02.09.2021 г. до
16.12.2021 г., всяка състояща се от следните суми: 13,33 лв. вноска по кредит,
част от която главница и част възнаградителна лихва, и 6,67 лв.
възнаграждение за предоставяне на гаранция.
Установява се, че на *** е бил сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Файненшъл България“ ЕООД и „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по силата на който цесионера е придобил от цедента
вземания, всяка партида от които се индивидуализирала от страните в ново
приложение № 1.
От представените и приложени по ч.гр.д.№*** приложения и анекс към
договора за цесия е видно, че между прехвърлените вземания е и
претендираното такова спрямо ответницата. Представени са потвърждение за
цесията от цедента е и пълномощно по силата на което „Файненшъл
България“ ЕООД, упълномощава „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да
уведоми от името на пълномощника всички длъжници по всички вземания,
които пълномощника е цедирал по рамковия договор.
В о.с.з. на 02.11.2023г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че ответницата е
заплатила на кредитора по процесния договор за заем сума в размер на 50лв.,
с която са били осчетоводени като погасени следните задължения: 4,33 лв.,
договорна лихва; 25,66 лв. главница и 20,10лв. сума по поръчителство.
Установява се също така, че на 05.04.2022г. с платежно нареждане
5
Файненншьл България ЕООД е наредило на Изи Асет Мениджмънт АД
сумата от 250,56 лв. по договор за кредит ***, включваща: остатък главница
заем - 174,34лв., лихва заем - 8,95лв., разходи за събиране на вземане -
60,00лв. лихва за забава от 02.09.2021г. до 05.04.2022г. - 7,27лв.
Обсъденото експертно заключение се възприема изцяло от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните,
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало
облигационно правоотношение между ответницата В. К., в качеството на
заемател и „Изи Асет Мениджмънт“”, в качеството на заемодател по сключен
между тях Договор за паричен заем №*** от ***
Съдът приема, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо
от договора задължение, да предостави на заемателя уговорената сума в
размер на 200лв., което изрично е удостоверено при подписване на
съглашението и се установи от експертното заключение. При това в тежест на
заемателката е възникнало задължението да върне сумата по уговорения
начин и срок.
Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания,
съдът намира, че следва да се занимае на първо място с валидността на
договорните клаузи. При претенцията за реалното им изпълнение, за да
прецени основателността й, съдът следва да извърши първо преценка относно
съществуването на задълженията. Тази преценка неминуемо включва
обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението, чието
изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена в
Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.).
Установи се, че страните са регламентирали фиксиран годишен лихвен
размер на възнаградителната лихва от 40,00%, при което за целия срок на
договора същата възлиза на 13,28лв. Съобразявайки срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на
волята, съдът приема, че регламентиращата задължение за възнаградителна
лихва клауза не противоречи на добрите нрави.
6
По отношение на вземането за възнаграждение за предоставено
поръчителство, съдът намира, че клаузата уговорена в чл. 4 от Договора за
паричен заем заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което на основание чл. 21 от ЗПК е нищожна. Следователно
възнаграждението за поръчителство е недължимо, поради изначална липса на
правно основание. От съдържанието на клаузата на чл.4 от процесния договор
за кредит и съпоставянето й с естеството на съглашението се налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (200лв.).
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция или две лица- поръчители с минимален месечен осигурителен доход
над 1 000лв. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да
си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя
дружество. По този начин разходът за потребителя по договора за
поръчителство с "Файненшъл България" ЕООД е сигурен - от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои
финансовия ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения ( две
физически лица поръчители и банкова гаранция ) са на практика невъзможни
за осъществяване от длъжника.
Отделно от горното следва да се посочи, че самият Договор за
предоставяне на поръчителство от *** изначално е лишен от основание, тъй
като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора
"Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от
потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси
вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната
стойност на платеното ( чл. 4, ал. 3 от договора за поръчителство). Тоест,
срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, което
7
е в размер на 106,72 лв., ответницата - потребител не е получила каквато и да
било услуга.
С оглед горното, съдът намира, че в тежест на ответницата не е
възникнало задължението за плащане на възнаграждение по договор за
поръчителство в размер на 106,72лв.
Съдът счита, че от заключението по обсъдената съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ответницата не е изпълнила задълженията,
произтичащи от сключения с „Изи Асет Мениджмънт“ договор за кредит и
гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е погасил на 05.04.2022г.
падежиралите задължения за главница в размер на 174,34лв. и договорна
лихва в размер на 8,95лв. Поради това, в негова полза е възникнало вземане
срещу ответницата за платените суми, на основание чл.5, ал.1 от договора за
поръчителство. Макар и клаузата за заплащане на възнаграждение по този
договор да е нищожна, останалите клаузи обвързват страните по него.
Установи се, че вземанията, произтичащи от процесния договор за
кредит, изпълнени от гаранта, са били цедирани на ищеца.
Доколкото обаче само съществуващи вземания могат да бъдат
прехвърлени, съдът приема, че цесията е породила действие за приетото за
съществуващите вземания на цедента за главница в размер на 174,34лв., за
договорна лихва в размер на 8,95лв. и лихва за забавено плащане на
главницата за периода от 02.09.2021г. до 05.04.2022г. в размер на 7,27лв.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
8
В случая, както се установи от доказателствата по делото, налице е
изрично пълномощно от цедента спрямо цесионера за уведомяване на
длъжника за извършената цесия.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на исковата молба, т.к. няма представени доказателства в тази
насока.
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено на ответника като приложение към
исковата молба, чрез особения представител, при спазена процедура по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Както приема и ВКС в практиката си, след като е
спазена процедурата по чл. 47 от ГПК, волеизявлението на ищеца, съдържащо
се в исковата молба, следва да се счита за достигнало до ответника чрез
назначения му особен представител (в този смисъл могат да бъдат посочени
решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО, решение № 198
от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I ТО, решение № 148/02.12.2016 г. по
т. д. № 2072/2015 г. на I ТО, решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. №
60208/2016 г. на II г. о., Определение № 60850 от 2.12.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 2537/2021 г., III г. о., ГК и други). Получаването на уведомлението в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
основателна и доказана до размера на сумата от 174,34 лв., представляваща
непогасена главница; сумата от 8,95лв. договорна лихва за периода от
02.09.2021г. до 16.12.2021г. и 7,27лв. обзщетение за забава върху главницата
за периода от 02.09.2021г. до 05.04.2021г. и като такава следва да бъде
уважена, респективно се признае за установено съществуването на тази част
от присъдените в заповедното производство вземания.
Исковата претенция в останалата част за сумата от 86,71лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли
като такава.
Съдът констатира, че е предявен установителен иск за установяване
съществуването на вземане в размер на 17,84лв., представляващо мораторна
лихва върху възнаграждението по договора за предоставяне на
9
поръчителство, който се явява недопустим, т.к. за тази сума не е издадена
заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
Предмет на установителния иск могат да бъдат единствено вземанията, за
които срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение. Ето защо,
производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на тази
претенция, поради нейната недопустимост.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора исковия съд дължи
произнасяне по направените разноски в заповедното и исковото
производство. В този смисъл са задължителните разяснения на ВКС, дадени
в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в размер на 75лв. От тях
ответницата дължи сумата от 51,75лв., съразмерно частта от вземанията,
чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 25лв., за вещо лице в размер на 220лв., за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и за особен представител в размер на 400лв.
или общо 745лв. Съразмерно уважената част от иска, ответницата му дължи
разноски в размер на 514,05лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
В. М. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата от 174,34лв., представляваща главница; сумата от
8,95лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.09.2021г. до
16.12.2021г. и сумата от 7,27лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 02.09.2021г. до 05.04.2022г., които суми
представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед №*** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.01.2023г. по
10
ч.гр.д. №*** по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
установяне съществуването на вземане за сумата от 86,71лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, като
неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на
предявеният от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *** против В. М. К. с
ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземане в размер на 17,84лв.,
представляващо законна лихва за забава по договор за предоставяне на
поръчителство, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. М. К. с ЕГН **********,
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
сумата от 51,75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 514,05лв., представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11