РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110144758 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. П. Г., с която срещу
[фирма], ЕИК [ЕИК], са предявени отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимост на сумата от 3 571,69 лева, представляваща
цена на доставени водоснабдителни и канализационни услуги /ВиК услуги/в периода
12.12.2013 г. – 22.01.2021 г. до имот с административен адрес [населено място], [жк],
[жилищен адрес] с клиентски №[номер] и лихва в размер на 1 344,70 лева за периода
21.01.2014 г. – 18.02.2021 г., поради липса на облигационна връзка между страните, липса на
доставка за начислената стойност и неправилно определяне на размера на задължението,
евентуално за недължимост на сумата от 2 816,83 лева, представляваща цена на доставени
водоснабдителни и канализационни услуги в периода 12.12.2013 г. – 20.07.2018 г. до имот с
административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] с клиентски №[номер] и
лихва в размер на 823,30 лева за периода 21.01.2014 г. – 21.08.2018 г., поради погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на тригодишен давностен
срок.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че при
ответното дружество за имот с административен [населено място], [жк], [жилищен адрес]
без основание е открита партида с клиентски №[номер] на нейно име. По тази партида за
периода 12.12.2013 г. – 22.01.2021 г. са начислени задължения за доставени
водоснабдителни и канализационни услуги /ВиК услуги/ в размер на 3 571,69 лева и лихва в
размер на 1 344,70 лева за периода 21.01.2014 г. – 18.02.2021 г., отразени във фактура №
[номер]/22.01.2021 г. като старо салдо.Твърди да не дължи сумата, поради липса на
облигационна връзка между страните. Счита, че размерът на начислената сума е неправилно
1
определен, твърди да липса на доставка за начислената стойност. Поради изложеното желае
признаване за установено недължимост на тези суми. При условията на евентуалност твърди
да не дължи част от фактурираната като старо салдо сума, както следва: 2 816,83 лева - цена
на доставени ВиК услуги за периода 12.12.2013 г. – 20.07.2018 г. и лихва в размер на 823,30
лева за периода 21.01.2014 г. – 21.08.2018 г., поради погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземането с изтичане на тригодишен давностен срок. Представя документи и
претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава
предявената при условията на евентуалност претенция за изтекъл погасителен давностен
срок, твърди в тази част исковите претенции да са основатели и да му се следват разноски на
основание чл.78, ал.2 ГПК. Оспорва твърденията за недължимост на сумите за периода
21.08.2018 г. – 22.01.2021 г. по основание и размер. Твърди между страните да е налице
валидна облигационна връзка за доставка на ВиК услуги до имота през този период. Сочи,
че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги, доставени до този имот. Твърди да
са спазени извикванията на Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги при
определяне на дължимата сума за доставени ВиК услуги до имота през исковия период.
Твърди, че е изправна страна по договора с ищеца, сключен при общи условия.Прави
доказателствени искания, претендира разноски, прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235
ГПК, установи следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че за
имот с административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] при ответното
дружество била открита партида с клиентски №[номер] с титуляр ищеца, по която била
начислявана стойността на доставени ВиК услуги.
Установява се от ангажираните писмени доказателства, че с писмо № ЗИ-
88/24.01.2020 г. по искане на ищеца ответното дружество предоставило справка за
задълженията по горецитирания клиентски номер за периода 12.12.2013 г. – 22. 01.2020 г.,
които възлизали на общо 4 532,47 лева. Ответникът предложил сключване на споразумение
за разсрочено погасяване на задължението.
Не се спори и се доказва в производството от приетите писмени доказателства, че на
22.01.2021 г. [фирма] издало фактура №[номер], в която били отразени задължения за ВиК
услуги в периода 15.12.2020 г. – 12.01.2021 г. на стойност 78,55 лева с ДДС, старо салдо
формирано от 135 неплатени фактури в размер на 4 916,39 лева и лихва за периода
01.12.2020 г. – 31.12.2020 г. възлизаща на 22,93 лева.
На 27.01.2021 г. до ищеца по клиентски №[номер] била изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която дружеството предоставило седемдневен срок на Г. за
доброволно погасяване на натрупани по партидата задължения в размер на 5 208,50 лева.
Ответникът отправил предупреждение, че след изтичане а предоставения срок ще
предприеме действия по принудително събиране на вземанията по съдебен ред.
От изготвената по делото Съдебна счетоводна експертиза (ССчЕ) по делото се
2
установява, че в периода 12.12.2013 г. – 22.01.2021 г. дружеството е издало фактури, в които
са начислени задължения в размер на 5 676,43 лева, от която сума 4 192,66 лева
представляват стойност на ВиК услуги за периода 04.11.2013 г. – 12.01.2021 г. и 1 483,77
лева лихва. В тези фактури било отразено старо салдо, натрупано в периода преди
04.11.2013 г. в размер на 1 180,80 лева. След извършено служебно отписване на старо салдо
от 114,46 лева и приспадане на плащания в размер на 1 839,36 лева останало непогасено
задължение за периода 12.12.2013 г. – 22.01.2021 г. в размер на 4 903,41 лева, от която сума
3 672,69 лева представлявала главница за ВиК услуги и 253,05 лева лихва.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на В и К услуги по
чл.1, ал.1 от същия са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на
чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По делото не са ангажира доказателства от ответната страна, чиято е
доказателствената тежест, че през исковия период страните са били обвързани от
облигационна връзка за доставка на ВиК услуги до апартамент 62. В подкрепа на
твърденията на дружеството за облигационна обвързаност с ищеца доказателства не са
ангажирани, макар да са дадени изрично указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК с определение
от 11.11.2021 г. и въпреки изрично разпределената доказателствена тежест в производството
със същото определение. Обстоятелството, че на името на ответника е била открита партида
при ищцовото дружество за отчитане на доставените до апартамент 26 ВиК услуги не
установява правото на собственост, на ограничено вещно право на ползване или на
наличието на изрично сключен договор, респ. на облигационна връзка между дружеството и
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1 ОУ, които не са представени по делото, но да
публично известни и достъпни на електрона страница на дружеството, доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. По изключение, при липса
на водомери или неизправни такива (ал.5) месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода се определя на база по посочения в разпоредбата начин. Последното е в
съзвучие с разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Не се доказа в производството да е
извършена доставка за начислената сума през исковия период. Липсват ангажирани от
ответника доказателства за извършено измерване на количеството изразходвана вода или за
наличие на предпоставки за прилагане на заместващ механизъм за определяне на това
количество през исковия период.
3
Вън от горното и единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че
задължението за заплащане на предоставени ВиК услуги представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и се погасява с изтичане на
предвидения в закона давностен срок /ТР от 12.04.2012г. по т.д. №3/2011г. ОСГК на ВКС/.
Съгласно чл. 33, ал.1 ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в тридесетдневен
срок след датата на фактуриране. С оглед момента на настъпване на изискуемостта на
вземанията, то към 29.07.2021 г., когато е депозирана исковата молба, е изтекъл тригодишен
давностен срок, с който се е погасило правото на принудително изпълнение на вземанията за
периода 12.12.2013 г. – 30.06.2018 г. Не са заявени и доказани обстоятелства, довели до
спиране или прекъсване на давностния срок по отношение на тази част от начисленията.
Установява се наличие на правен интерес у ищеца от търсената защита, тъй като
посоченото вземане фигурира като непогасено в представената справка от ответното
дружество, в издадена от него фактура и в покана за доброволно изпълнение, в която е
заявено намерение на ответника да пристъпи към събирането им по съдебен ред. Именно
защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с ответника като установи, с
влязло в законна сила решение, че между тях не съществува определена правна връзка, т.е.
да установи несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от
предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще
бъде отстранена. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в
процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, като по този
начин препятства възможността на кредитора да го претендира в бъдеще. Поради
изложеното правен интерес от търсената защита се констатира и към момента на
приключване на съдебното дирене в производството по отношение на главната претенция за
сумата от 3 571,69 лева, представляваща цена на доставени ВиК услуги в периода 12.12.2013
г. – 22.01.2021 г., която се явява допустима и основателна. Същата следва да се уважи в
пълния предявен размер, доколкото останалата непогасена с плащане и чрез отписване сума
възлиза на 3 672,69 лева.
Въз основа на ССчЕ и приобщените писмени доказателства се доказва в
производството, че непогасените чрез плащане задължения за лихва за исковия период
възлизат на 1 230,72 лева, до който размер главната акцесорна претенция се явява допустима
и основателна. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1 344,70 лева
искът се явява недопустим, доколкото тази разлика е била погасена чрез плащане като при
отнасяне на постъпилите суми в счетоводството на дружеството са били съобразявани
посочените като основания от платеца фактури, което детайлно беше изяснено в разпита на
вещото лице. Тази разлика, възлизаща на 113,98 лева не е идентична с отписаната – двете
суми не съответстват по размер и вещото лице изрично е посочило, че отписаното
представлява старо салдо (във фактурите старото салдо е отделено). С извършените
плащания по представеното от ищеца извлечение от банкова сметка се установява, че са
4
погасявани част от лихвите по посочените в основанието на плащането фактури. За тази
разлика защитата на ищеца за платените суми не би могла да се осъществи с отрицателния
установителен иск, а същата им интерес от провеждана на осъдителен иск. Поради това в
тази част исковата молба следва да се върне, а производството по делото да бъде прекратено.
При този изход от спора на ищеца се следват сторените в производството разноски
съобразно уважената част от исковете. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева, за чието заплащане по делото е представен договор за правна зашита и
съдействие. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, наведено в писмения отговор, е
основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност. С оглед
разпоредбите на чл.7, ал.1, т.2 и ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
минималния размер от 674,15 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъди сумата от 850,62 лева.
На ответника се следват разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК, същият е сторил
разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на минимума по
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. На дружеството се следват
разноски в размер на 2,32 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба В ЧАСТТА за претенцията за лихва за периода 21.01.2014 г. –
18.02.2021 г. за разликата над сумата от 1 230,72 лева до пълния предявен размер от 1 344,70
лева и прекратява производството по делото в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. П. Г., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес],
срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк],
[улица], сгр. [номер], отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, че И. П. Г. не дължи на [фирма] сумата от 3 571,69 лева, представляваща цена на
доставени водоснабдителни и канализационни услуги в периода 12.12.2013 г. – 22.01.2021 г.
до имот с административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] с клиентски
№[номер] и лихва в размер на 1 230,72 лева за периода 21.01.2014 г. – 18.02.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление [населено място], [жк], [улица], сгр. [номер], да заплати на И. П. Г., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено
място], [улица], [адрес], сумата от 850,62 лева, представляваща сторени в производството
разноски за тази съдебна инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК, И. П. Г., ЕГН **********, с адрес [населено
място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], да заплати
5
на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица],
сгр. [номер], сумата от 2,32 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази
съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването, а в
частта за прекратяването – с частна жалба в седмичен срок от уведомяването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6