Решение по дело №13356/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262473
Дата: 19 август 2021 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Магдалена Колева Давидова
Дело: 20203110113356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ..........

гр.Варна, 19.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело13356 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „К.“ ЕООД срещу „Д.с.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500.00 лева, представляваща част от общото вземане от 8717.60 лева, дължима по договор за доставка и монтаж на дограма от 02.07.2019г., за която е издадена фактура № 378/28.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 3501 от 15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7338/2020г., по описа на ВРС, 34-ти състав.

Ищцовото дружество „К.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 02.07.2019г. ответното дружество му е възложило изработка на 147 кв.м. алуминиева или PVC конструкция и остъкляване, с адрес на доставка гр. Варна, ул. „***“, №3, тип дограма 5 камерна, цвят орех и вътрешни подпрозоречни первази. Общата стойност на поръчката е 26 260 лева, платима както следва: 10 000 лева – авансово при подписване на договора и разликата до уговореното възнаграждение - при доставка на дограмата и завършване на монтажа. Ищецът твърди, че след като е изпълнил по-голямата част от поръчката узнал, след разговор с представител на ответното дружество и със собственици, че са започнати съдебни дела срещу ответника. Това създало убеждение у ищеца, че ответното дружество няма да извърши повече плащания. На 10.12.2019г. получил покана от ответника да завърши поръчката, след което незабавно провел телефонни разговори, за да постигне решаване на спора, но до такова не се стигнало. Ищцовото дружество на основание чл. 90 ал. 2 от ЗЗД преустановява изпълнението на остатъка от поръчката, като с покана от 15.01.2020г., ищеца е поискал в срок до 24.01.2020г., ответникът да представи надлежно обезпечение на вземането. Твърди, че изпълнената част от поръчката съгласно протокол за СМР, възлиза на стойност 15598 лева без ДДС, като поддържа, че ответникът не му е заплатил разликата между тази стойност и авансово внесеното възнаграждение. С оглед на това и сезира съда с искане за установяване, по отношение на ответника, че има изискуемо вземане в предявения размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Д.с.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за изработка на алуминиева и пластмасова дограма, но твърди спецификацията на дограмата е 70 мм., цвят – златен дъб, външни прозоречни первази-частично. Договореното възнаграждение възлиза в размер на 26 260 лева, от която е следвало авансово да бъде заплатена сума в размер на 5000 лева. Сочи, че на ищеца са заплатени 2000 лева на 12.07.2019г., 3000 лева на 17.07.2019 г. по банков път. Независимо от липсата на уговорка, на ищеца била платена и сума в размер на 5000 лева. Твърди, че след сключване на договора, през м. август 2019г., ищецът е доставил и монтирал част от дограмата (по-малко от 50%), но с характеристики различни от уговорените, без за това да е уведомен възложителя. След този момент се твърди, че ищецът е преустановил изпълнението на договора. Оспорват се твърденията на ищеца, че срещу ответното дружество към сочените в исковата молба дати са били налични висящи съдебни дела, като в този смисъл оспорва да са налице основанията по чл. 90, ал. 2 ЗЗД. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 3501 от 15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ВРС, 34-ти състав по ч.гр.д. № 7338/2020г., е разпоредил длъжникът „Д.с.“ ЕООД да заплати на „К.“ ЕООД сумата от 2500.00 лева, представляваща част от общото вземане от 8717.60 лева, дължима по договор за доставка и монтаж на дограма от 02.07.2019г., за която е издадена фактура № 378/28.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „Д.с.“ ЕООД е депозирал възражение, в което е оспорил задължението по издадената заповед.

Приобщена към доказателствения материал по делото е оферта № 355 от „К.“ ЕООД, за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ и ал.дограма към дата 17.06.2019 г.

С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в съдебно заседание на 29.03.2021г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен договор от 02.07.2019г. за изработка на 147 кв.м. алуминиева и пластмасова дограма и монтаж на същата на обект, находящ се в гр. Варна, ул. „***”, № 3. Последното се установява и от приложения на л. 32 от делото договор за изработка на алуминиева и пластмасова дограма от 02.07.2019г., според който ищцовото дружество се е задължило да извърши изработка, доставка и монтаж на дограма тип ПВЦ „VIVAPLAST” 70 мм, цвят: зл.дъб, остъкляване: 24 мм Б/ка стъкло, външни и вътрешни первази – частично, на посочения по-горе административен адрес. Съгласно чл. 2.1 от договора, стойността на цялата поръчката е 26 260 лева, като авансово се заплаща сумата от 5 000 лева. В чл.5.4. страните са договорили, че при доставка на дограмата и завършване на монтажа, възложителят се задължава да доплати стойността на поръчката. Съгласно чл.3.1. от договора, изпълнителят се е задължил да достави и монтира цялата описана в спесификацията към договора монтажна работа в срок от 50 работни дни.

Приобщена към доказателствения материал по делото издадена от ищеца фактура № **********/02.07.2019 г. за аванс по договор от 02.07.2019г. на стойност 10 000 лева с вкл. ДДС (л.16). От приложените по делото платежно нареждане от 02.07.2019 г. за сумата от 5000 лв. (л.35), платежно нареждане от 12.07.2019 г. за сумата от 2000 лв. (л.33) и платежно нареждане от 17.07.2019 г. за сумата от 3000 лв. (л.34), се установява, че ответникът е извършил плащане по процесния договор в общ размер от 10000 лева.

В Протокол от 16.12.2019 г. (л. 11) за извършени строително-монтажни дейности в жилищен блок на ул."***" № 3 от „К.“ ЕООД, подписан от управителя на „К.“ ЕООД Петър Стефанов, са посочени като изпълнени: монтирана дограма общо:115м2, остъклена 80 м2 - на стойност 10800 лева без ДДС, неостъклена 35 м2 – на стойност 3710 лв. без ДДС, подпрозоречни первази 64 л.м. – на стойност 1088 лв. без ДДС, обща сума без ДДС 15598 лв., аванс от 02.07.2019 в размер на 8333.33 лв., остатъчна сума 7265,67 без ДДС.

С покана телепоща изх. № 19 от 09.12.2019 г. (л.17), подадена от адв. М.Н., ответното дружество „К.“ ЕООД е поканило ищеца в 7-дневен срок от получаване на поканата, да изпълни задълженията, поети по договор за изработка на алуминиева и пластмасова дограма, сключен на 02.07.2019г. В поканата е посочено, че срокът от 50 работни дни за доставка и монтаж на цялата, описана в спецификацията на договора монтажна работа, е изтекъл, без ищецът да е изпълнил поетите с договора задължения.

Видно от приложената на л. 12-13 и л. 47-48 от делото покана от 15.01.2020 г. до „Д.с.“ ЕООД, ищцовото дружество, чрез адв.Д. Геотгиева е изпратило на ответника покана, в която е посочено, че след започване на монтирането на дограмата по фасадата на сградата и изпълнение на по-голямата част от поръчката в размер на 15598 лева с ДДС и проведен разговор с ответника, се е установило, че последният не разполага с финансови средства, за да доплати поръчката, както и че е притиснат от собствениците на обекти в сградата заради забавени срокове за завършване на строителството на сградата, като от ситуацията и поведението на ответника явно и недвусмислено се разбира, че няма да извърши повече плащания. Със същата покана е заявено, че ищцовото дружество е преустановило изпълнение на остатъка от поръчката, на основание чл.90, ал.2 ЗЗД, за да не генерира повече загуби. Отправено е искане в срок до 24.01.2020г. ответникът да представи надлежно обезпечение на вземането на ищеца за разликата от 10000 лева до 26682 лева, с оглед цялостното изпълнение на поръчката по договор от 02.07.2019г. Видно от приложената на л.14 и л.50 разпечатка от електронна поща за изпратена на 15.01.2020 г. в 16:52 часа, поканата за представяне на обезпечение, същата е изпратена на посочената в търговския регистър електронна поща на ответното дружество *********@***.**.

Представена е разпечатка на изходящи и входящи повиквания на телефон ********** (л.15 и л.49).

Приобщена към доказателствения материал по делото е издадена от ищеца фактура № **********/28.05.2020 г. за плащане по договор от 02.07.2019г. на стойност 8 717,60 лева с вкл. ДДС (л. 18). Така коментираната фактура, съобразно допълнителната задача на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 106-108) не е осчетоводена и не е отразена в подадените Дневник за покупките за отчетен период 05.2020г.-05/2021г. и Справка - декларация за ДДС за отчетен период 05.2020г. -05/2021г. потвърдено с писмо на НАП № 30592-1 от 08.07.2021 г. Ответникът „Д.с." ЕООД не е ползвал данъчен кредит за отчетния период 05.2020г. - 05/2021г.

Изслушано по делото е и неоспорено заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза. В същото е посочено, че количеството на монтираната дограма на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. "***" № 3 е 108 кв.м., от която със стъклопакети – 67 кв.м. и без стъклопакети 41 кв.м. Количеството на монтираните PVC подпрозоречни дъски е 37 л.м. Монтираната дограма е петкамерна с цвят по каталог - орех.

Вещото лице сочи, че минималната цена на стъклопакет 24мм, комбинация бяло /Ка стъкло е 35лв./м2. Средната цена за 1л.м. подпрозоречна дъска дървесен вид с капачки е ~ 28лв./м. За изчисленията е приета единичната цена за дограма от офертата на „Кремекс"ООД - 162лева/м2 с ДДС и посочените по-горе цени за стъклопакет и подпрозоречна дъска, тъй като от офертата не може да се добие ясна представа за тях. При така направените уточнения стойността на изпълнените СМР на обекта са изчислени в следната количествено-стойностна сметка:

 

Видове работи

дд.м.

кол-во

ед. цена

стойност

1

Доставка и монтаж на PVC дограма - 5 камерна, цвят орех, стъклопакет 24мм бяло/Ка

м2

67,00

161,31

10807,77

2

Доставка и монтаж на PVC дограма - 5 камерна, цвят орех, без стъклопакет

м2

41,00

127,00

5207,00

3

Доставка и монтаж на Р VC подпрозоречни вътрешни дъски, цвят орех, с капачки

лл.м.

37,00

29,00

1073,00

 

 

Общо:

ллева

 

 

 

17087,77

 

Съгласно заключението стойността на изпълнените СМР на обекта с начислен ДДС e 17 087.77 лева.

Спред експерта разликата между цвят златен дъб и цвят орех се състои в това, че последният е в по-тъмни нюанси.

За установяване на твърдения на ищеца, че това което е било договорено, а именно доставка и монтаж на дограма с цвят орех и такава към момента е монтирана частично, ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – Славка Стоянова Маврова и Виолета Димитрова Матеева.

В показанията си свидетелката Маврова сочи, че е възложител на процесния строителен обект, заедно със съпруга, сина и дъщеря си. Строител на обекта бил „Пресиян Строй“, с управител Тошко Тодоров, а „Диа Строй“ е съпругата му. През месец март 2018г. се договорили още като сключили договор, че дограмата ще бъде кафява. Договорката със строителя била те като възложители да представят три оферти за дограма и той да представи три и да се консултират на кой да се спрат. Свидетелката не е посочила точно на коя фирма да се спре. До август 2018г. дали втора възможност на строителя да построи до 31.08., тъй като не успял, през м.септември чрез адв. Биляна Димитрова му направили предупреждение, че прекратяват отношенията, което той не приел. Строителят поръчал дограма на 02.07. Свидетелката не е присъствала и не е поръчвала дограма, както и никой от останалите собственици.  Дограмата не е поръчана на 100 % , тъй като частично сградата е била без зид и зидария и са извършвани ремонти по предписание за преработка на архитектите, хидроизолация, покрив. Сочи, че е харесала цвета орех и трите оферти са били за този цвят.

По повод посоченото от свидетеля Маврова, че е имало договорки за предоставяне на строителя три оферти, ищецът е представил такива изходящи от Ивайло Пенев и оферта за дограма № 427 от „Солис“ ЕООД, като в последната цвета на дограмата е посочен като орех. Представени са 4 бр. копия на листи със саморъчно изписан текст (л.116-122).

Свидетелката Г. сочи, че нямам договорки с „Диа Строй“ за конкретен цвят дограма, която трябва да бъде монтирана. Не е знаела изобщо кога възнамеряват да поръчват дограма и каква дограма. Уговорките им са с „Пресиан Строй“ за троен стъклопакет, цвят орех и една оферта от 2018г. За 2019г. никой не ги е уведомил, че ще слагат дограма. Дограмата, която е поставена на сградата е същата, която са искали. Цветът, който винаги са искали собствениците е орех, никога не са искали да се слага друг цвят.

За установяване на твърдения на ответника на коя дата ищецът е работил на обекта, какво от договореното е извършил и във връзка с обстоятелството дали ответникът се е противил, и е изразил съгласие или несъгласие по повод на това, което е монтирано на обекта ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – Тошко Великов Тодоров и Петър Иванов Спасов.

Свидетелят Тодоров сочи, че преди да намери изпълнител на дограмата собственичката на обекта, със сина си, ги завела при Петър Стефанов, като казала, че той си изпълнява добре дограмата. При подписване на договора за дограмата са присъствали свидетелят, съпругата му и Петър Стефанов. С този договор договорили дограма с цвят златен дъб и параметрите, които уточнили на мястото на обекта. Преди подписването на договора Петър Стефанов идвал на обекта и правил замервания. Цветът на дограмата още с подписването на договора със собствениците бил златен дъб. На обекта е монтирана дограма с друг цвят. Свидетелят установил това, след среща със сина на Маврова - Стилиян Иванов, който му казал, че са правили среща на обекта с Петър Стефанов и Славка Маврова, на която са уточнили други параметри на дограмата, други цветове на стъкла и друг цвят, като нито той, нито съпругата му са присъствали на срещата. Преди подписването на договора нямало дограма. Изпълнението на договора започнало около месец след подписването му. Свидетелят сочи, че той и съпругата му не са се съгласявали с промяната, като в телефонен разговор с Петър Стефанов попитал защо е променено и какво ще правят, а последният заявил, че голяма част от дограмата вече е произведена понеже така са искали собствениците. Имали среща с Петър Стефанов и възложителите преди да подпишат договора и уговаряли самата дограма и тя не била орех, а златен дъб. Собствениците искали златен дъб. Всички оферти били за златен дъб. Цялата дограма не била монтирана наведнъж. Платили на Петър Стефанов два пъти, като вторият път платили, защото дограмата вече била произведена.

В показанията си свидетелят Спасов сочи, че когато минавал покрай ул. „***“, се обадил на Тошко Тодоров, за да го попита дали ще товари строителни отпадъци, го информирал, че на последния етаж на сградата се поставя кафява дограма, той казал добре. После споделил със свидетеля, че имало някакви недоразумения относно дограмата, тъй като уговорката не отговаряла на това, което било поставено

 

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, че уговорената между страните спецификация на дограмата е тип дограма 5 камерна, цвят орех и вътрешни подпрозоречни первази, че е изпълнил възложената му работа, като стойността на доставената и монтирана дограма възлиза в размер на 15598 лева без ДДС, че работата е приета от ответника без забележки, знание за водени срещу ответника съдебни дела и уведомяването на ответника, че възложената работа ще бъде извършена след предоставяне на обезпечение, което да е достигнало до него.

От своя страна, ответникът следва да установи всички правоизключващи възражения, в случая, че уговорената между страните спецификация на дограмата е 70 мм., цвят – златен дъб, външни прозоречни первази-частично, че е възразил срещу неправилното изпълнение.

В настоящия случай между страните не се спори, а и от коментираните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че страните са били обвързани от действителна облигационна връзка с характера на договор за изработка, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да извърши изработка, доставка и монтаж на дограма тип ПВЦ „VIVAPLAST” 70 мм, остъкляване: 24 мм Б/ка стъкло, външни и вътрешни первази – частично, на адрес на доставка и монтаж: ул. „***“, № 3. Установява се и от събраните по делото доказателства и в частност от заключението по съдебно-техническата експертиза, че ищецът е извършил доставка и монтаж на 108 кв.м. дограма на обекта, от която със стъклопакети – 67 кв.м. и без стъклопакети 41 кв.м., както и доставка и монтаж на 37 л.м. PVC подпрозоречни дъски. Монтираната дограма е петкамерна с цвят по каталог - орех.

Ответникът е въвел възражение за недължимост на претендираното вземане поради неточно изпълнение от страна на ищеца, като се твърди да е доставена и монтирана дограма с различни характеристики от договорените.

Съгласно чл. 264  ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Съдебната практика приема, че фактическо връчване на готовия трудов резултат на поръчващия, така и одобрението на същия - изрично или мълчаливо, водят до извод, че престацията на изпълнителя е съответстваща на уговорената с договора. Липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на недостатъците, води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД.

В настоящия случай от съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установява след доставката и монтажа на дограмата по договора ответното дружество да е възразило пред ищеца, че изработеното има недостатъци и не съответства на договореното. Напротив, от изпратената покана телепоща изх. No 19 е видно, че след извършване на частичната престация по договора, ответникът е настоял пред ищеца последният да изпълни цялата договорена поръчка. В тази връзка не биха могли да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Тодоров за отправено възражение до ищеца, още повече, че посоченият свидетел е съпруг на управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, поради което е пряко заинтересован от изхода на спора.  

С оглед горното, се налага изводът, че ответното дружество е приело извършената от ищеца работа без възражения.

Следващият спорен по делото въпрос е дали на ищеца се дължи заплащане на претендираното възнаграждение, доколкото същият не е изпълнил в цялост задължението си за доставка и монтаж по договора. В тази връзка ответната страна въвежда възражение, че ищецът може да претендира плащане само при свършване на договорената работа.

От приложената по делото покана от 15.01.2020г. се установява, че ищцовото дружество е преустановило изпълнението на остатъка от поръчката по процесния договор, тъй като е направило възражение за неизпълнен договор, на основание чл. 90 ал. 2 ЗЗД. С оглед влошеното финансово състояние на ответника и възникналите спорове между последния и собствениците на обекти в сградата, ищецът е поискал в срок до 24.01.2020г. ответникът да представи надлежно обезпечение на вземането за възнаграждение за разликата от 10000 лева до 26682 лева. Поканата е изпратена на посочената в търговския регистър електронна поща на ответното дружество *********@***.**. Следователно отлагателното възражение е упражнено с валидно едностранно изявление на носителя му до насрещната страна по правоотношението.

Правилото на чл.90, ал.2 ЗЗД обхваща всички хипотези, при които има данни, че насрещната страна може да не изпълни. Информацията за опасността от неизпълнение трябва да следва сключването на договора, по който се упражнява възражението (така Ангел Калайджиев „Облигационно право“, стр.232).

В настоящия случай от съвкупния анализ на доказателствения материал по делото се установява наличието на твърдяните от ищеца обстоятелства, обосноваващи приложението на чл.90, ал.2 от ЗЗД. Така от показанията на свидетелките Славка Стоянова Маврова и Виолета Димитрова Матеева – собственици на терена и възложител на строителството на процесния обект, се установява, че между посочените свидетелки и ответното дружество действително са възникнали спорове и дела, във връзка с изпълнението на  строителството на процесния обект. От посочените гласни доказателства, както и от показанията на свидетеля на ответната страна Тошко Великов Тодоров, се установява, че управителят на ищцовото дружество и собственичката на терена Славка Маврова са се познавали и са комуникирали по между си през целия период на изпълнение на процесния договора за монтаж и доставка от 02.07.2019г., поради което обосновано може да се предположи, че ищецът действително е получил информация относно проблемите на ответника, във връзка със строителството на процесната сграда.

С оглед изявленията на страните, направени в о.с.з. на 29.03.2021г., по делото не се явява спорно и обстоятелството, че между собствениците на терена и ответното дружество е налице съдебен спор, във връзка със строителството на обекта, по който е образувано т.д. № 2116/2019г. по описа на ВОС, респективно в.т.д. № 640/2020г. по описа на Апелативен съд – Варна. От извършената от съда служебна справка по посочените дела се установява, че т.д. № 2116/2019г. на ВОС е образувано на 27.12.2019г. По същото дело  е постановено решение, с което е развален договорът между собствениците на терена и ответното дружество и третото лице "Пресиянстрой" ЕООД, за прехвърляне на право на собственост и правото на строеж на обекти, находящи в сграда завършена, до степен „груб строеж“, находяща се в гр. Варна, ул. „***" № 3, срещу солидарното задължение на "Д.С." ЕООД и "Пресиянстрой" ЕООД за осъществяване на цялостно и качествено завършване на сградата и предвидените довършителни работи. Решението на ВОС е потвърдено в цялост с решение №260129/15.07.2021 г., постановено по в.т.д. №640/2020г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са били налице основания, по смисъла на чл.90, ал.2 от ЗЗД, за валидното извършване на възражението за неизпълнен договор от страна на ищеца. Доколкото по делото липсват данни ответникът да е предоставил исканото обезпечение, ищцовото дружество с основание е преустановило изпълнението на договора.

Съгласно нормата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. С оглед установеното по делото частично изпълнение от страна на ищеца, което е прието от ответника без възражения и отговаря на условието да бъде полезно, съдът прави извод, че ответното дружество дължи заплащане на извършените доставка и монтаж по процесния договор, съобразно количеството на доставената и монтирана дограма на обекта.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, средната пазарна стойност на монтираното на обекта количество дограма, съобразно характеристиките на същата, възлиза на 17 087.77 лева с ДДС. Съдът счита, че съобразно тази стойност следва да бъде определено дължимото вземане на ищеца. След приспадане на авансово платената сума от 10 000 лева, дължимият остатък на задължението на ответника по процесния договор за изработка от 02.07.2019г. възлиза на 7087,77 лева с вкл. ДДС.

С оглед горното, съдът приема, че в рамките на предявения размер, исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в цялост.

 

Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът „Д.с.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „К.“ ЕООД направените в настоящото производство разноски, които възлизат в общ размер на 750,00 лева, от които 50,00 лева за държавна такса по ч.гр.д. № 7338/2020г. на ВРС, 100,00 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 7338/2020г на ВРС, 50,00 лева за заплатена държавна такса по настоящото производство, 350 лева депозит за съдебно-техническа експертиза, 200 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2500.00 лева (две хиляди и петстотин лева), представляваща част от общото вземане от 8717.60 лева, дължима по договор за доставка и монтаж на дограма от 02.07.2019г., за която е издадена фактура № 378/28.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 3501 от 15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7338/2020г., по описа на ВРС, 34-ти състав,на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева), представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в заповедното и настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: