№ 558
гр. Русе, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520200567 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от КР. Н. Н. против наказателно постановление № 3/10.03.2022г. на
Директора на регионална Здравна инспекция гр. Русе. С жалбата се иска от съда да отмени
наказателното постановление с което на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по 218 ал. 2 пр.2 от Закона за здравето.
Жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с процесуален представител,
редовно упълномощен от преди, който поддържа жалбата.
Регионална Здравна инспекция (РЗИ) гр. Русе, редовно призована, изпраща
процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
На 07.12.2022г. в РЗИ гр. Русе бил подаден сигнал за тютюнопушене в гостилница
„Възраждане“ в гр. Русе с управител жалбоподателката по електронна поща от лице, което
трайно, системно и по занаят се занимавало с подаването на подобни сигнали срещу
различни заведения в гр. Русе. Това заведение се състояло от две зали – закрита и открита
остъклена покрита тераса към снек – бар, съобразно разрешително за строеж №
721/03.08.2005. По повод на този сигнал била извършена проверка в заведението от
служители на РЗИ гр. Русе и ОДБХ гр. Русе на 17.12.2021г. В хода на проверката било
установено, че в едната от двете зали на заведението се допуска тютюнопушене, като три
маси били заети с клиенти, а пред тях и поставени пепелници, в които има фасове и пепел.
1
За това нарушение св. Й.Ч. съставила АУАН против жалбоподателката, а въз основа на него
АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 218 ал. 2 пр. 2
от Закона за здравето.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, а отделно от това обвинението е недоказано. Нарушена е
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката е наказана за
нарушение, субект на което може да е само едноличен търговец.
Нарушението по чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН се изразява в несъответствие между
възприетата фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението. Разпоредбата
на чл. 218 ал. 2 от ЗЗ съдържа три предложения (различни административнонаказателни
състава с оглед субекта, а не с оглед на това дали е нарушена разпоредбата на чл. 54, чл. 56
или чл. 56а от ЗЗ) – нарушение от физическо лице, едноличен търговец и юридическо лице
за допустителство за нарушения по чл. 54, чл. 56 или чл. 56а от с.з. Очевидно е при това
положение, че жалбоподателката е наказана в качеството и на физическо лице, допускащо
тютюнопушене по предложение първо от санкционната норма, докато в наказателното
постановление е посочено, че наказанието се налага на основание предложение второ от чл.
218 ал. 2 от ЗЗ. Това противоречие накърнява правото на защита на наказаното лице с оглед
невъзможността да разбере за какво точно нарушение му е наложено административното
наказание, съответно да организира защитата си. Нарушителят безусловно следва да бъде
информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно
нарушение е осъществил чрез пълното му текстово и цифрово описание, като между тях
следва да съществува пълно единство. По този начин за него ще бъде напълно ясен състава
на санкционната норма, която определя кръга на релевантните факти и които следва да
бъдат установени и именно посоченото по-горе - неправилно посочване нарушава правото
на защита на жалбоподателката.
На следващо място съдът намира, че обвинението е недоказано. Всъщност
единственият спорен момент по делото е дали са били отворени поне два срещуположни
прозореца, или само един от тях. По този въпрос по делото са налице две групи
доказателства, съдържащи се от една страна в показанията на актосъставителката св. Ч. и св.
Н.Й., част от екипа проверяващи, но по линия на Областна Дирекция Безопасност на
храните. Другата група доказателства се съдържат в показанията на свидетелите В. Д. и П.
Р., клиенти на заведението към момента на проверката. Общото между показанията на тези
2
свидетели е, че към момента на проверката в заведението се е пушело и съответно е имало
на някои от масите пепелници с пепел и угарки от цигари. Друг общ момент в показанията и
на четиримата свидетели е обстоятелството, че стените на лятната тераса от пода до средата
са били изградени от плътен материал (зидария с блокчета „Итонг“), а от средата до тавана
от отваряеми прозорци от РВЦ дограма, което се потвърждава и от приетата по делото, като
писмени доказателства строителна документация във връзка с въвеждането и в
експлоатация, видно от обяснителна записка на л.43 от делото и разрешение за строеж №
721/03.08.2005г. Няма спор между тези четирима свидетели и досежно това, че към момента
на проверката е имало един отворен прозорец. Единственият спорен момент в показанията
на двете групи свидетели е дали е имало и втори, срещуположно отворен прозорец, в
резултат на което в помещението би се осигурила естествена циркулация на въздуха (
течение ) и което би дало отговор на основния по делото въпрос – тютюнопушенето в
открито или в закрито обществено място е станало. От показанията на св. Ч. става ясно ,че
тя е възприела отворен само един прозорец : „По време на проверката констатирахме, че на
лятната тераса е подсигурена едностранна отваряемост на прозорците“, л.49 от пр. за с.з. от
03.05.2022г. Очевидно в съответствие с указанията на министерството на здравеопазването,
относно приложението на чл. 218 от ЗЗ, публикувани на официалната му интернет, които
нямат характер на автентично тълкуване по чл. 51 от ЗНА, съответно последиците му,
страница св. Ч. не би констатирала нарушение на забраната по чл. 56 от ЗЗ при следната
ситуация: „Достатъчно е от едната страна да бъде отворен един прозорец съвсем малко и от
другата страна да бъде отворен също един прозорец съвсем малко“, пак там, като в същия
разпит изрично уточнява, че не е фиксирано до колко трябва да са отворени прозорците. От
показанията на св. Н.Й. се установява, че неговият спомен се изразява единствено в това, че:
„В дъното на помещението единият прозорец беше леко отворен – на около една педя“,
показанията му на л.60, гърба от пр. за с.з от 14.06.2022г., като този свидетел изрично
посочва, че споменът му е само за този прозорец, т.е. по косвен начин той изразява
възприятие, че други прозорци не е имало отворени. От своя страна св. Д., който е редовен
клиент на заведението, е категоричен, че на терасата винаги има два срещуположни
отворени прозореца, вкл. и в деня на проверката, когато и той е присъствал. От друга страна
св. П. Р., също редовен клиент на заведението и също присъствал по време на проверката, се
е демотивирал да седне в откритата част на заведението (остъклената тераса), заради силното
течение, което е ставало в нея, което очевидно е в резултат на отворени прозорци. При това
положение и доколкото са налице две групи свидетели, които взаимно се опровергават и не
е възможно с други доказателства или доказателствени средства да се установи главният
факт на доказване по делото, съдът приема, че нарушението е недоказано и съмнението
следва да се интерпретира в полза на жалбоподателката - нормата на чл. 303 от НПК
материализира в себе си принципа in dubio pro reo. От това също следва, че не могат и да се
опровергаят и възраженията на защитата, че са били отворени и двата прозореца и по този
начин всъщност тютюнопушенето е допуснато и се е осъществявало в открит обществен
обект, което не е запретено деяние. Потвърждаването на наказателното постановление в
случая би означавало да се изхожда само от предположения и хипотези, което е
3
недопустимо както с оглед забраната по чл. 303 ал. 1 от НПК, така и с целта, залегнала в чл.
1 от ЗАНН – да се осигурят необходимите гаранции за защита правата и законните интереси
на гражданите.
Дори и да се приеме, че нарушението е доказано съдът намира, че в случая е налице и
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в заведението има две обособени помещения, като в
закритото обществено място не е допускано тютюнопушене, а в откритото такова дори и да
е било допускано тютюнопушене, са били осигурени приток и циркулация на свеж въздух
макар и от един прозорец, за което спор по делото няма. От представените и събрани по
делото доказателства не се установява жалбоподателката друг път да е наказвана с влезли в
сила наказателни постановления за нарушения по ЗЗ, вкл. и по чл. 218 ал. 2 от него и в този
смисъл съдът намира: това се потвърждава и от показанията на актосъставителката, че по
отношение на този обект са извършвани многократно проверки, но такова нарушение не е
констатирано.
При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане на защитата в
полза на жалбоподателката следва да се присъдят и разноски по делото, сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Въпреки, че тази сума е над минимума от 300
лв. по чл. 18 ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., то за съда не съществува възможност да я
намали към минималния размер, предвид липсата на подобно искане в тази насока.
При това положение съдът намира, че нарушението не е доказано по стандартите,
предвидени в чл. 303 от НПК
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.
С оглед изложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 вр. чл. 63д ал.
1 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3 / 10.03.2022г., издадено от Директора на
РЗИ гр. Русе, с което на КР. Н. Н. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 218 ал. 2 пр. 2 от ЗЗ.
ОСЪЖДА РЗИ гр. Русе да заплати на КР. Н. Н. с ЕГН ********** сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4