№ 4477
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110125118 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
17.03.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 25118/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу П. М. Б. и Й. Л. Б., в която се твърди, че
ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
*****************, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на
стойност 3479,17 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но ответниците не я били
заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 612,56 лева за периода от 15.08.2021 г. до
06.10.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответниците му дължали сумата от 21,82 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.,
както и сумата от 5,08 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г. Поддържа, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, но която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен
интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответниците му
дължат разделно по равно претендираните суми, както и присъждането на деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците,
чрез особения представител, като се сочи, че исковете са процесуално допустими. Твърдят,
че не дължат претендираните вземания, като претенциите се оспорват. Поддържат, че не е
доставяна топлинна енергия. Правят възражение за погасителна давност. Искат отхвърляне
на претенциите.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
2
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата
за държавните имоти от 15.12.1993 г., като се установява, че П. М. Б. и Й. Л. Б. са придобили
собствеността на следния недвижим имот, находящ се в гр. *****************.
Приложена е молба-декларация от П. М. Б. от 11.03.1997 г., с която последният е
поискал от „ТС“ АД да му открие партида и да му доставя топлинна енергия по отношение
на следния недвижим имот, находящ се в гр. *****************.
Молбата-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ответника Б. за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Тоест, между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия, който договор обаче е индивидуално сключен, поради което ответника Б. се явява
единствени потребител на топлинна енергия, поради което същата отговаря изцяло
заплащане на цената на доставената топлинна енергия, но в рамките на спазването на
основният принцип за българският граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл.
6, ал. 2 ГПК).
Следователно въпреки, че ответницата Б. е собственик на имота, при наличието на
индивидуално сключен с ответника Б., това изключва договорната отговорност на
ответницата. В този смисъл наличието на съсобственост при наличието на индивидуално
сключен договор не води до солидарност по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД. Това не води и до
хипотеза на неистинска солидарност – т.е. хипотеза, че две или повече лица дължат една и
3
съща сума на различните основания. Тоест, наличието на индивидуален договор изключва
друго основание за заплащане на дължимата сума, тъй като единствено лицето по
индивидуалният договор за покупко-продажба на топлинна енергия са пасивно
легитимирани да отговарят за заплащането на незаплатените суми. Следователно
претенциите по отношение на ответницата Б. следва да бъдат отхвърлени изцяло, като съдът
взема предвид, че претенциите за дялово разпределение и мораторно лихви върху двете
дължими суми са обусловени от изхода на спора по главния иск, а след като обуславящата
претенция е неоснователна, то такива се явяват и обусловените.
Тоест налице е валидно сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия единствено с ответника Б..
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че в процесният случай е отчитана топлинна енергия за отопление на имот и
БГВ на базата на „служебен отчет“ поради неосигурен достъп, а ТЕ за сградната инсталация
е отчитана на съобразно нормативната база. Вещото лице е изяснило, че дължимата сума за
топлинна енергия е в размер на 3507,76 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесният период няма извършени
плащания, с които претендираните вземания да са били погасени.
Съдът, като взе предвид заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективно, компетентно
и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор
или са недобросъвестни.
С оглед заключението на СТЕ, съдът счита, че ищецът не е доказал, че действително е
4
потребено количество за топлинна енергия, което да е реално и действително отчетено,
доколкото вещото лице по заключението на СТЕ изрично е констатирало, че общият
топломер не е имал извършени надлежни метрологични проверки, като същият е
констатирал, че за процесния период същата е изтекла и не е ясно дали общият топломер е
бил изправен, а от представените му данни не може да се направи извод, че топломерът е
бил изправен и е отчитал правилно доставената топлинна енергия. В този смисъл, съобразно
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.
- обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от
17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99
от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015
г., бр. 74 от 20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г.,), количеството топлинна енергия се измерва
със средства за измерване за търговско плащане (топломери), отговарящи на изискванията
на Закона за измерванията. А съгласно правилото на чл. 52, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредбата, за
дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско
плащане, както следва: допълнителен контролен топломер, който служи за отчитане на
енергията за отопление като част от общата енергия през отоплителния период, отчетена със
средството за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция;
монтира се от топлопреносното предприятие след подгревателя за отопление в абонатната
станция по искане и за сметка на етажната собственост и се уведомява лицето по чл. 139б,
ал. 1 ЗЕ. Средствата по ал. 1 участват при определяне на дялове потребена топлинна енергия
от отделните клиенти в сгради - етажна собственост, след средството за измерване за
търговско плащане. Показанията на допълнителния контролен топломер се използват при
изготвяне от лицето по чл. 139б ЗЕ на годишната изравнителна сметка. Тоест, след като
общият топломер не може да се установи пълно и главно, че действително дори за
процесния период е бил годен, за да се отчете количеството топлинна енергия, вкл. като се
вземе предвид, че в случая с оглед заключението на СТЕ изрично сочи, че се касае за
топлинна енергия за сградна инсталация, то съдът не може да направи извод, че за целия
процесен период действително е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, която
да е отчетена и правилно разпределена, за да се дължи действителната й стойност. При това
положение с оглед неблагоприятните последици на доказателствена тежест, съдът е длъжен
да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период - обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр.
45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г.,
в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от
20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г..), всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в
имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в
общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от етажната
собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от отделни
Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е осигурен
5
достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от избраното от
ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство.
В случая ищецът не е ангажирал никакви доказателства във връзка с това, че е спазил
както нормативните изисквания, а така и собствениците си общи условия за да установи
надлежно това, че са били налице предпоставките за отчитане на топлинната енергия в
хипотеза на „неосигурен достъп“.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че исковете за главниците следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение акцесорните претенции за мораторни лихви, съдът намира, че същите
са обусловени от изхода на делото по обуславящите искове – за претендираните главници.
След като е неоснователен обуславящият иск, то такъв се явява и обусловения, поради което
претенциите следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Като за иска за лихвата за дяловото разпределение следва да се посочи и, че искът за
мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение е
неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и
начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от Продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и телеологическото
тълкува на клаузата на общите условия, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до
извод, че следва да са налице уреден ред и начин за заплащане на услугата, което очевидно
касае и въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в темпорален аспект. При
това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са
предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение за забава върху
главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното с правна възможност да претендират деловодни разноски
разполагат само ответниците. Последните не са поискали присъждането на деловодни
разноски и не са доказали, че действително са сторили такива, поради което не следва да им
се присъждат с оглед правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************** срещу П. М. Б., ЕГН: ********** и Й. Л. Б.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. *****************, за признаване за установено, че
П. М. Б., ЕГН: ********** и Й. Л. Б., ЕГН: ********** дължат разделно по равно на „ТС“
ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3479,17 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
*****************, аб. № 268971 за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата
от 612,56 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната
енергия за периода от 15.08.2021 г. до 06.10.2023 г., както и сумата от 21,82 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до
м.04.2022 г., както и сумата от 5,08 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.10.2023 г. по ч. гр. д. №
6
57293/2023 г. по описа на СРС, II Г. О. 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7