№ 36
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000292 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №261321 от 09.02.2021г. от „Т.к. М.
АД /в нес./– ****, представлявано от синдика И.Б. чрез упълномощения
процесуален представител адв. В.С. против решение №260058 от 31.12.2020
г., постановено по т. д. N 2/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с
което е отхвърлен предявеният от „Т.к. М. АД /в нес./– **** против С.
"Б.Ч.К." – **** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника
да му заплати сумата 97 040 лева, с която неоснователно се е обогатил с
неплатени по особената сметка на синдика суми, произтичащи от ползването
на помещения на територията на „Т.к. М. АД /в нес./ за периода 16.11.2015г. –
30.09.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и с което е отхвърлен предявеният от
„Т.к. М. АД /в нес./– **** против „А.К.“ ЕООД – **** иск с правно основание
чл.55 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД за осъждането му за заплащане на сумата 97 040
лева, с която се е обогатил неоснователно, приемайки възнаграждения за
ползване на помещения на територията на „Т.к. М. АД /в нес./ за периода
16.11.2015г. – 30.02.2019г. без основание за такова заплащане, ведно със
1
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и с което е осъдено Т.к. М. АД /в нес./– **** да заплати
на С. "Б.Ч.К." – **** сумата 3000 лева – разноски по делото, а на „А.К.“
ЕООД – **** сумата 3230 лева – разноски по делото.
Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност на
обжалвания акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното и по същество да постанови друго, с което да уважи предявения
против С. "Б.Ч.К." – гр. С. иск, а ако намери същия за неоснователен – да
уважи евентуалния иск за осъждане на „А.К.“ ЕООД – гр. Д.. Претендира
присъждане и на сторените разноски.
Въззиваемата страна „А.К.“ ЕООД – **** – чрез своя пълномощник
адв. А.А. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Не е постъпил отговор по въззивната жалба от ответника по нея С.
"Б.Ч.К.".
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Съединени при условията на евентуалност искове с правно основание
чл.55 ал.1 предл. 1-во и чл.59 от ЗЗД.
Главният иск е предявен от Т.к. М. АД /в нес./ против С. "Б.Ч.К." – гр.
С. като се иска осъждане на този ответник да му заплати сумата 97 040 лева, с
която неоснователно се е обогатил с неплатени по особената сметка на
синдика суми, произтичащи от ползването на помещения на територията на
„Т.к. М. АД /в нес./ за периода 16.11.2015г. – 30.09.2019г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. При условията на евентуалност е предявен иск против
„А.К.“ ЕООД – гр. Д. като се иска осъждането му да заплати сумата 97 040
лева, с която се е обогатил неоснователно, приемайки възнаграждения за
ползване на помещения на територията на „Т.к. М. АД /в нес./ за периода
16.11.2015г. – 30.09.2019г. без основание за такова заплащане, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
2
Ищецът твърди, че ответникът С. "Б.Ч.К." – гр. С. през периода за
периода 16.11.2015г. – 30.09.2019г. е държал складови помещения,
собственост на Т.к. М. АД /в нес./ и находящи се на негова територия:
находящи се в СГРАДА *****.***.***.**,**** улица- неизвестна; вид
собственост-частна обществени организации; функционално предназначение-
складова база,склад; брой етажи-1; застроена площ 1 616 кв.м., съгласно
Заповед за одобрение на КККР №**-**-***/31.10.2017г. на изп. директор на
АГКК /индивидуализирани от ищеца в молба вх.№932/24.01.2020г./, но е
заплащал наем за ползването им на друго дружество, което няма право да
отдава под наем посочените обекти. Твърди, че в отговор на изпратена покана
ответникът е потвърдил ползването на помещенията, но е противопоставил
като основание за това договор с „А.К.“ ЕООД с предмет складови
помещения с площ от 560 кв.м.,находящи се в **** и сключени 12 броя
допълнителни споразумения за индивидуализиране на предоставените
помещения за съответните периоди и уговорка за заплащане на наемна цена.
Ищецът оспорва изложеното от наемателя и твърди, че „А.-к.“ЕООД не е бил
легитимиран да преотдава под наем помещения на ищеца. Претендира да
бъде осъден ответника С. "Б.Ч.К." да му заплати сумата 97 040 лева –
обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ищеца имот, описан
по-горе за периода 16.11.2015г. – 30.09.2019г. При условията на евентуалност
претендира осъждане на „А.-к.“ ЕООД - гр.Д. да му заплати сумата 97 040
лева, с която се е обогатил неоснователно за сметка обедняването на ищеца, в
резултат на получаване на наемна цена за отдадени под наем на трети лица
помещения, принадлежащи на ищеца за периода от 16.11.2015г. до
30.02.2019г.
Ответникът С. "Б.Ч.К." – ****1 с писмен отговор от 17.02.2020г.
оспорва предявения иск. Твърди, че за периода от 16.11.2015г. до 30.02.2019г.
е ползвал хладилни камери по договор с „А.К.“ ЕООД, който има право да
отдава под наем същите въз основа на договор с „М.“ ООД. Твърди, че
именно това дружество е регистрирано като ползвател на обект „Х.с.с.з.м.и
с.“, за което му е издадено и удостоверение за вписване в списъка на
наемателите – търговци на храни от животински произход. Твърди, че до
30.09.2019г., когато синдикът е отдал под наем целия имот на „А.п.“ ЕООД,
счита, че няма основание за заплащане на наем или обезщетение за
3
ползваните камери на друг, различен субект от своя наемодател.
Ответникът „А.К.“ ЕООД – **** с писмен отговор от 12.02.2020г.
оспорва предявения иск. Твърди, че ползваните от С. "Б.Ч.К." хладилни
камери са движими вещи, изградени в Сграда *****.***.***.** от „М.“ ООД.
За тяхното изграждане ищецът е отстъпил на „М.“ ООД право на преминаване
през собствения си недвижим имот, както и право на поставяне на
съоръженията – предмет на договора - върху описания имот, включително и
хладилните камери. Твърди, че посочените разрешения са били част от
необходимата документация и от условията за кандидатстване и последващо
одобрение на проект по програма С.. Обектът е изграден от „М.“ ООД и след
завършването му именно „М.“ ООД като възложител е станал собственик на
хладилните камери – част от него. Твърди, че с договор за покупко-продажба
от 02.07.2014г. „М.“ ООД е прехвърлило собствения си хладилен блок,
състоящ се от отделни хладилни камери, на „Б.“ АД. Твърди, че с договор от
28.01.2015г. „Б.“ АД предоставя за възмездно ползване на „М.“ ООД четири
броя хладилни камери, които последният има право да преотдава под наем.
Това е сторено от „М.“ ООД въз основа и в изпълнение на договор за
сътрудничество от 25.09.2013г., сключен между него и „А.К.“ ЕООД. Твърди,
че посоченият договор е основанието за отдаване под наем на посочените
хладилни камери от него на първия ответник. Поддържа, че след 02.07.2014г.
тези вещи са собственост на „Б.“ АД, с който неговият съконтрагент „М.“
ООД има сключен договор от 28.01.2015г. за възмездно ползване. Твърди, че
хладилните камери не са част от масата на несъстоятелността , тъй като не
са собственост на ищеца, а са допълнително изградени в имота с разрешение
за преминаване и поставяне. С оглед на тези обстоятелства оспорва да е
налице обогатяването му за сметка на обедняване на ищеца.
С Решение №95/30.10.2013г. на Окръжен съд-Хасково, постановено по
т.д.№67/2011г. по отношение на “К.к.М.“АД е открито производство по
несъстоятелност. С Решение №134 от 30.12.2014г. дружеството е обявено в
несъстоятелност.
Видно от представения Нотариален акт от 22.08.2005г. за собственост
на недвижим имот №** т.* рег.№****, дело №*** „К.к.М.“АД е призната за
собственик на недвижим имот: Търговски обект- „Т.п.з.ц., състоящ се от 27
подобекти, находящи се в собствения на дружеството поземлен имот №*****
4
с площ 56,636 кв.м.,четвърта категория, находящ се в м.“Г.к.“, в землището на
с.К.,Х. област. Не се спори, че в сграда *****.***.***.** са изградени
хладилни камери с различна квадратура. Ответникът С. "Б.Ч.К." признава, че
за периода от 16.11.2015г. до 30.02.2019г. е ползвал хладилни камери,
поставени в сграда *****.***.***.** по договор с „А.К.“ ЕООД, като твърди,
че това дружество има право да отдава под наем същите въз основа на
договор с „М.“ ООД.
Действително хладилните камери се намират в имота на ищеца - сграда
*****.***.***.**. Те обаче са изградени от „М.“ООД по проект
№************ по програма С. - към Д.ф. "З." на МЗХ В тази връзка по
делото са представени Акт образец №19 „За извършени натурални видове
СМР на Обект:“*************“ и Приемо- предавателни протоколи от
12.10.2004г. и от 20.10.2004г. Същите са подписани от „М.“ ООД като
възложител.
По делото е представен договор от 30.12.2003г., с нотариална заверка
на подписите на страните от същата дата, вписан в Службата по вписвания на
16.02.2004г., стр.****, т.*, рег.** Същият е сключен между „К.к.М.“АД в
качеството и на собственик на недвижим имот – част от имот №*** находящ
се в землището на с. К., м. „Г.к.“ и „М.“ ООД-гр.Х. в качеството му на
ползвател. Предмет на договора е правото на преминаване през недвижимия
имот и правото на поставяне на съоръжения върху него, подробно описани в
чл.3 от договора. Част от тези съоръжения са и хладилните камери. Видно от
същия договор ищецът предоставя на „М.“ ООД правото на поставяне на
съоръжения върху недвижимия имот за подземен резервоар за газ до обект
124 от 40 кв.м.,котел до обект 106 от 20 кв.м., хладилни камери и линия за
пакетаж в част от Хале -100А,представляваща част от П.п.-Хале 100 от общо
780 кв.м. Съгласно чл.4 от договора той е сключен за срок от от 10 години.
Впоследствие с Анекс от 15.11.2013г. срокът на договора е удължен за срок
от още 10 години - до 30.12.2023г. За предоставените му права ползвателят
заплаща обезщетение, уговорено в размер на 820 лева месечно. Съгласно
чл.10 от договора разходите по изпълнението, т.е. по поставяне на
съоръженията, са за сметка на ползвателя.
С договор за покупко-продажба на хладилен блок от 02.07.2014г.,
5
сключен между „М.“ ООД и „Б.“ АД последното дружество купува срещу
заплащане на цена от 60 000 лева следната вещ: хладилен блок от 780 кв.м.,
построен върху железобетонен фундамент, трайно закрепен към земята по
проект №************ по програма С.-ф."з." на МЗХ от 2004г., ведно с
договореното право за поставяне по договор от 30.12.2003г. с „Т.к."М.“,
собственик на терена,нотариално заверен и вписан в имотния регистър.
С договор от 28.01.2015г. „Б.“АД предоставя за възмездно ползване на
„М.“ ООД четири броя хладилни камери, част от собствения на дружеството
хладилен блок от 780 кв.м. В договора фигурира изрична клауза, че „М.“ООД
има право да преотдава под наем хладилните камери на трети лица.
С договор за сътрудничество от 25.09.2013г. „М.“ ООД предоставя за
ползване на „А.К.“ ЕООД четири броя хладилни камери и част от Хале за
сушене на плодове и зеленчуци. В този договор също има изрична клауза, че
„А.К.“ ЕООД може да преотдава на други лица или дружества
предоставените активи - предмет на сключения договор за сътрудничество.
Видно от представената справка от Службата по вписванията на
01.07.2004г. от страна на ищеца е учредена договорна ипотека върху земя в
размер на 56,636 дка, ведно с техническата инфраструктура, без сградите. Има
изрично отбелязване, че земята е обременена с право на строеж, учредено в
полза на „М.“ООД.
С оглед на обстоятелството, че хладилния блок е изграден от „М.“
ООД със средства на това дружество – в какъвто смисъл е изричната уговорка
в чл.10 от договора от 30.12.2003г. и при изрично предоставено от самия
ищец право на ползвателя да преминава през собствения му имот и да постави
съоръжения в него, не може да бъде направен извод, че „Т.к."М.“ АД е
собственик на хладилен блок от 780 кв.м., построен върху железобетонен
фундамент, трайно закрепен към земята, със съответните рампи за достъп,
част от който са ползваните от ответника С. "Б.Ч.К." четири хладилни камери
по договор за наем. Изградилият тези съоръжения в имота „М.“ ООД е
сторил това въз основа на учреденото му от ищеца право на преминаване и
право на изграждането и поставянето им. Представеният от ищеца
нотариален акт от 22.08.2005г. за собственост на недвижим имот №** т.* рег.
№****, дело №***, с който „К.к.М.“АД е призната за собственик на
6
недвижимия имот, в който са поставени съоръженията, не легитимира ищеца
като техен собственик. Описаният търговски обект е „Т.п.з.ц., състоящ се от
27 подобекти, находящи се в собствения на дружеството поземлен имот
№***** с площ 56,636 кв.м.,четвърта категория, находящ се в м.“Г.к.“, в
землището на с.К., Х.област. Обектите в това тържище не са
индивидуализирани, не са посочени с площта на всеки от тях, а хладилен
блок или хладилни камери изобщо не са описани. Ето защо този нотариален
акт не легитимира ищеца като собственик на изградените въз основа на
учредените от самия него права съоръжения, част от които са и хладилните
камери. Приращение по смисъла на чл.92 от ЗЗД също не е налице, тъй като
се касае за движими вещи – съоръжения.
Според настоящата инстанция не е налице и вторият елемент от
фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника С. "Б.Ч.К." -
то да е ползвало собствения на ищеца имот без основание.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно –
оценителска експертиза се установява, че за исковия период С. "Б.Ч.К." не
ползва самостоятелни складови помещения, представляващи обособени
обекти в сграда с идентификатор *****.***.***.** , а отделни хладилни
камери, които са включени в общ хладилен блок от 780 кв.м. Това е сторено
въз основа на договор за наем и допълнителни споразумения към него,
сключени с „А.К.“ ЕООД. Последното дружество обосновава правото да ги
отдава под наем въд основа на сключения между него и „М.“ ООД договор за
сътрудничество от 25.09.2013г. Те са предоставени за възмездно ползване на
последния от дружеството, на което са били прехвърлени от „М.“ ООД след
изграждането им – „Б.“ АД на основание договор от 28.01.2015г. Във връзка с
възражението за недействителност на тази прехвърлителна сделка с оглед на
обстоятелството, че правото на преминаване и поставяне на съоръженията
било учредено в полза на „М.“ ООД – настоящата инстанция намира, че
същото е неоснователно. Липсва забрана за прехвърляне на движимите вещи
– съоръжения на трети лица, независимо от това къде и с чие разрешение са
поставени. Правният интерес на ищеца е охранен от предвиденото в договора
от 2003г. право на обезщетение. За учредените от ищеца права е предвидено
право на същия и съответно задължение на ползвателя да му заплаща
обезщетение, уговорено в размер на 820 лева месечно. Ако не получава
7
такова от своя контрагент по договора, за ищеца възникват съответните
облигационни права – да предяви иск за вземането си или да поиска от него
премахване на съоръженията. Пои тези претенции обаче не са пасивно
легитимирани настоящите ответници – главен и евентуален.
Ето защо настоящата инстанция намира за правилен изводът на
първоинстанционния съд за неоснователност на главния иск против С.
"Б.Ч.К.".
Неоснователен е и евентуалния такъв против „А.К.“ ЕООД – гр. Д..
Съображенията са сходни с тези, изложени по главната претенция. На първо
място – ищецът не е собственик на съоръженията, поставени в неговия имот,
за каквото поставяне, ползване и преминаване е дал съгласие с договор от
2003г. „А.К.“ ЕООД преотдава по наем част от тези съоръжения въз основа на
договор, сключен с „М.“ ООД, а той от своя страна – по договор с настоящия
собственик „Б.“ АД. Дали „М.“ ООД, а впоследствие „Б.“ АД изпълняват
задълженията си към ищеца по договора от 2003г., с който той предоставя
право на преминаване и поставяне на съоръжения в своя имот, касае
договорни отношения между тези страни, които не са предмет на настоящия
спор. Не е налице обедняване на ищеца от ползването под наем на камерите
от С. "Б.ч.к., респ. от отдаването им под наем от А.К.“ ЕООД.
До същите правни изводи е достигнал първоинстанционния съд,
поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК жалбоподателят - ищец следва да бъде
осъден да заплати на ответника „А.К.“ ЕООД сумата 1500 лева - разноски по
делото пред въззивния съд за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.620 ал.7 от ГПК следва „Т.к. М. АД /в нес./– **** да
бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт - бюджетна
сметка на Пловдивски Апелативен съд сумата 3881.60 лева – държавна такса
за въззивно обжалване. Тъй като не е присъдена държавна такса и за
разглеждане на делото от първоинстанционния съд следва да бъде
постановено и осъждане на „Т.к. М. АД /в нес./– гр.Х. да заплати държавна
такса в размер на 7763.20 лева за разгледаните и отхвърлени претенции.
8
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260058 от 31.12.2020 г., постановено по
т. д. N 2/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е отхвърлен
предявеният от „Т.к. М. АД /в нес./– **** против С. "Б.Ч.К." – **** иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата 97 040 лева, с която неоснователно се е обогатил с неплатени по
особената сметка на синдика суми, произтичащи от ползването на помещения
на територията на „Т.к. М. АД /в нес./ за периода 16.11.2015г. – 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и с което е отхвърлен предявеният от
„Т.к. М. АД /в нес./– **** против „А.К.“ ЕООД – **** иск с правно основание
чл.55 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД за осъждането му за заплащане на сумата 97 040
лева, с която се е обогатил неоснователно, приемайки възнаграждения за
ползване на помещения на територията на „Т.к. М. АД /в нес./ за периода
16.11.2015г. – 30.02.2019г. без основание за такова заплащане, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и с което е осъдено Т.к. М. АД /в нес./– **** да заплати
на С. "Б.Ч.К." – **** сумата 3000 лева – разноски по делото, а на „А.К.“
ЕООД – **** сумата 3230 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.к. М. АД /в нес./– **** да заплати на „А.К.“ ЕООД – ****
сумата 1500 лева – разноски по делото пред въззивния съд.
ОСЪЖДА „Т.к. М. АД /в нес./– **** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по бюджетната сметка на Пловдивски Апелативен съд сумата
3881.60 лева – държавна такса за въззивно обжалване и 7763.20 лева за
разгледаните и отхвърлени претенции от първоинстанционния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10