Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр. Перник, 13.07.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор М.Л.** от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
КАНД № 112 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Държавно предприятие „***“ (ДПУСЯ), с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр. София, район *** № 12, предсталявано от инж.
Ц.М.Б. срещу Решение № 4 от 05.04.2022 година на Районен съд- Трън, постановено
по АНД № 11 по описа за 2022 година на Районен съд- Трън, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № НЯСС-252/ 24.11.2021 година, издадено от
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с
което на ДПУСЯ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ул. „Княз
Александър I“ № 12 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/
лева на основание чл.83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201,ал. 12 и чл.200,ал.1, т.39
от Закона за водите за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл. 190а,
ал.1,т.3 от Закона за водите.
Касаторът
твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в
неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства, както и неправилно
приложение на материалния закон. моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението предмет на касационната проверка и да постанови друго, с което
да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
Касационната
жалба е връчена на ответника, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил
отговор.
В
проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В
проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за законосъобразност на решението на районния съд и предлага същото
да бъде оставено в сила.
След
извършената касационна проверка, в пределите по чл.218,ал.2 от АПК, настоящият
касационен състав намира, че решението на Районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по
допустима жалба.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
По
време на проверка, чрез обхождане, на 22.04.2021г. от служители на ДАМТН, в
присъствието на представител на собственика на яз. „***“, находящ се в поземлен
имот с идентификатор № 44781.200.76 в землището на с. ***, община Трън, област
Перник, е установено, че не са предприети действия от страна на собственика на язовира за извършване на
ремонтно- възстановителни работи и реконструкция, по предписания дадени с Констативен
протокол № 02-03-32/ 16.07.2020 година на контролни органи по чл. 190, ал. 4 от
ЗВ. С цитираният протокол на собственика на яз. „***“ е указано да бъдат
предприети действия за извършване на ремонтно - възстановителни работи или
реконструкция на язовирната стена, като е даден срок за изпълнение на това
указание до 30.11.2020 година. При проведената проверка е констатирано, че за
периода от 16.07.2020 до 30.11.2020 година ДПУСЯ, в качеството си на собственик,
на яз. „***“ не е предприело действия по изпълнение на даденото предписание по
чл.190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, поради което носи отговорност за виновното му
неизпълнение и бездействие. За извършената проверка е съставен Констативен
протокол № 02-03-13/22.04.2021 година. С Акт за установяване на административно
нарушение АУАН №02-009/ 14.06.2021 година съставен в присъствието на
упълномощен служител на ДПУСЯ
са отразени относимите за процеса обстоятелства. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
пред административнонаказващия орган е постъпило възражение, което е преценено
като неоснователно. Въз основа на АУАН, събраните по преписката доказателства и
след извършена проверка, Председателят на ДАМТН издава Наказателно постановление №
НЯСС-252 от 24.11.2021 година, с което на Държавно предприятие „ ***“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление г. ***е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева на основание чл.83 от ЗАНН във вр.с чл.201,ап.12 и
чл.200,ал.1,т.39 от Закона за водите за извършено нарушение по чл. 190а, ал.2
във вр. с чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите.
При така установеното от фактическа страна, Районен
съд- Трън постановява правилно решение.
Съображенията
на настоящия касационен състав са следните:
По
делото е безспорно установено от фактическа страна, като основано в
достатъчност и съвкупност на доказателствата, приобщени по делото, че при
извършена проверка е съставен констативен протокол, с който са дадени на
настоящият жалбоподател предписания, които е следвало да изпълни в определен,
посочен в протокола срок. При извършена повторна проверка се е установява, че
лицето, собственик на яз. „***“ не е предприело необходимите действия във
връзка с извършването на действията, които са предписани, което е дава
основание в последствие да се стигне до съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено и процесното
наказателно постановление. По категоричен начин се установява, че касаторът е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.190а,ал.2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т.3
от Закона за водите, а именно не е изпълнил предписанията, които са му дадени,
въпреки че разпоредбата на чл.190а, ал. 2 от Закона за водите предвижда
задължение по отношение на лица, които имат качеството собственици на язовирни
стени и съоръжения към тях.
Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на
доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установено от
обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение по Закона за
водите, при описаните в наказателното постановление обстоятелства, като е
потвърдил изцяло наказателното постановление с наложената имуществена санкция,
в размер на 1000 /хиляда/ лева.
При
така установените факти Районен съд -Трън при извършената цялостна проверка за
законосъобразност на производството по налагане на административното наказание
е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да обосноват
отмяната на наказателното постановление.
Пред
настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция
дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като
следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд - Трън
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният
съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата
страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от
районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на
чл.201,ал.12 и чл.200,ал.1,т.39 от Закона за водите за извършено нарушение на
чл.190а,ал.2 вр. чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след
пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил
задължението си, преди да разгледа по същество, да прецени спазени ли са
процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия
орган.
При субсидиарното действие на НПК, районният
съд е изпълнил задължението си служебно да проведе съдебно следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точно
съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието
съществуване са налице данни по делото и в обжалваното решение е изложил мотиви
относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на
последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло
споделя.
Настоящата
касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените от първоинстанционния
съд правни изводи, но иска да отбележи, че не споделя изложените в касационната
жалба отменителни основания, тъй като приема, че АУАН, с който е образувано АНП е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от компетентно
за това лице, съгласно чл. 201, ал. 11 от ЗВ във вр. със Заповед № А-276/18.05.2021г.
на Председателя на ДАМТН, в присъствието на свидетел и упълномощен представител на нарушителя
съобразно изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е подписан
от тях в съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. При спазване
на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, АУАН е връчен
на нарушителя, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени и възражения. АУАН съдържа
всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Въз основа на
него, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, компетентният
за това орган съгласно чл. 201, ал. 12 от ЗВ - Председателя на ДАМТН, е издал
обжалваното НП. Същото е в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Подписано е
от издателя му. Фактите – елемент от състава на нарушението по категоричен
начин се установяват от събраните писмени и гласни доказателства, между които
не се съдържат противоречия. От тях следва изводът, че ответникът по
касационната жалба
ДПУСЯ, в качеството
си на собственик на яз.
„***“ не е изпълнил задължението си да предприеме ефективни
мерки и действия за изпълнение на предписания по чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ, а именно:не изпълнено задължително предписание дадено в
Констативен протокол № 02-03-32/ 16.07.2020 година на контролни органи по чл.
190, ал. 4 от ЗВ. За неизпълнението на това задължение, разпоредбата на чл. 200, ал. 1т. 39, предл.
2-ро. предвижда
административно наказание „имуществена санкция “ в размер от 1 000 лв до 20 000 лв. В настоящия случай АНО, при съобразяване правилата на чл. 27 от ЗАНН, е наложил
такава в минимален размер от 1000 лв., като е приел, че тя
е достатъчна за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН.
Изложеното налага извод за законосъобразност
на решението на Районен съд – Трън, което като правилно, следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на
касационния жалбоподател за присъждане на направените съдебни разноски.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.221,ал.2, пр.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд- Перник,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 4 от
05.04.2022 година, постановено по АНД № 11 по описа за 2022 година на Районен
съд Трън.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/