№ 1268
гр. София, 13.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501277 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от А. Б. С. от гр.*** против
Определение № 4811/ 03.12.2021г. по в.ч.гр.д.№13172/21г. на СГС,с което е
оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу Решение
№ 06.08.2021, постановено по гр.дело № 14628/ 2021 на СРС, 83 състав, с
което е постановено вписване в книгата по чл.49, ал. 1 от. ЗН, че А. Б. С. е
загубил правото да приеме наследството на Г. Г. Т..Частният жалбоподател
поддържа, че обжалваното определение е неправилно и прави искане за
отмяната му.
Ответната по частната жалба страна Банка „ДСК“ЕАД не взема
становище по делото.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя
и данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу
обжалваем акт на въззивния съд от легитимирана страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С молба от 12.03.21 г. Банка „ДСК“ЕАД е поискала на основание чл.
51 ЗН на призованите към наследяване на починалата Г. Г. Т. да бъде
определен срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него.
1
В искането е направено позоваване на качеството на банката на кредитор на
починалата по договори за банков кредит.С определение от 02.06.21г. по
образуваното по молбата гр. д. №14 628/2021 г. на Софийски районен съд
съдът е указал на наследниците на Г. Г. Т. –жалбоподателя А. Б. С. и И. Б.
С. в едномесечен срок от връчване на определението да заявят дали приемат
наследството на Г. Г. Т. , починала на 15.12.20г., като им указал, че ако в
дадения срок не отговорят губят правото да приемат наследството. С решение
от 06.08.21 г. по гр. д. №14 628/2021 г. Софийски районен съд е постановил да
се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при СРС, че съгласно
чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН А. Б. С. е загубил правото да приеме наследството,а
за И. Б. С.-отказът му по чл.49,ал.1 от ЗН. Решението е мотивирано с
бездействието на А. Б. С. в едномесечен срок след връчването на 17.06.21г.
на определение от 02.06.21г.В посочения в решението седемдневен срок за
обжалване А. Б. С. е подал жалба срещу постановения акт, в която е изложил
доводи за неговата незаконосъобразност. За да остави без разглеждане
жалбата на А. Б. С. срещу решението от 06.08.21 г. с обжалваното
определение, Софийски градски съд е приел, че решението, с което съдът по
реда на чл. 51, ал. 1 ЗН е разпоредил да се впише, че призован към
наследяване е изгубил право да приеме наследството, не подлежи на
обжалване. Изложил е аргументи, че извършените от съда положителни
действия, с които се удовлетворява молба на заинтересовано лице, не
подлежат на обжалване, който извод следва от приложимата в случая изрична
норма на чл. 537, ал. 1 ГПК – поради естеството на производството няма
противна страна, засегната от акта. В решението е посочено, че когато
охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, засяга
правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се
разрешава по исков път.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определението е
неправилно.Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН по искане на всеки
заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да
наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се
отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи
правото да приеме наследството. Целта на производството е внасяне на яснота
по въпроса за придобиване на наследството от призования наследник. Това
производство е особено охранително производство – инициира се по молба на
2
заинтересувано лице, но в същото участва призованият към наследяване и
предметът на издавания охранителен акт /акта, с който се определя срок на
призования към наследяване/ е свързан с упражняване на неговото право да
приеме наследството. Постановеният от съда акт за определяне на срок по
реда на чл. 51, ал. 1 ЗН на призования наследник не подлежи на обжалване,
тъй като се касае до издаден охранителен акт, който удовлетворява молбата
на заинтересуваното лице и същото няма право да го обжалва /чл. 537, ал. 1
ГПК/. В производството по чл. 51 ЗН обаче се издават и други охранителни
актове. При мълчание на наследника сезираният съд по реда на чл. 51, ал. 2
вр. ал. 1 ЗН разпорежда да се впише, че призованият към наследяване е
изгубил правото да приеме наследството. В тази хипотеза издаденият
охранителен акт засяга правото на участващия по разпореждане на закона в
производството по чл. 51 ЗН призован към наследяване да приеме
наследството или се касае до издаване на охранителен акт, отразяващ се на
правата на участник в производството. Следва да се има предвид, че
приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими
волеизявления, които имат строго личен характер, зависят изцяло от личната
преценка на лицето, призовано към наследяване, и се отразяват на правната
му сфера. При отчитане на особеностите на производството по чл. 51 ЗН и на
характера на акта на съда за вписване по реда на чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН, че
призованият към наследяване е загубил правото да приеме наследството,
следва да се приеме, че това лице има правен интерес да обжалва визирания
съдебен акт и последният подлежи на обжалване. Действително съдебната
практика приема, че с иск наследникът, по отношение на когото е вписано
изгубване на правото да приеме наследството по реда на чл. 51 ЗН, може да
установява нищожност на вписването в хипотезата на приемане на
наследството преди определянето на срок по чл. 51 ЗН. В случая обаче
жалбоподателят твърди в частната жалба,че е приел наследството останало от
майка му с описаните действия,които са извършени преди постановяване на
обжалваното решение. Жалбоподателят се позовава и на нередовности около
връчването на определението от 02.06.21г., с което му е даден срок да заяви
дали приема наследството и подържа,че по отношение на него този срок не е
започнал да тече. Както е прието в определение № 614 от 13.12.2013 г. по ч.
гр. д. № 6634/2013 г. на ВКС, I г. о., за лицето, по отношение ,на което по
реда на чл. 51, ал. 1 ЗН е разпоредено вписване на изгубването на правото да
3
приеме наследството, липсва друг път на защита в хипотезата на нарушена
процедура по цитираната разпоредба.
По изложените съображения изводът на Софийски градски съд, че
решението на СРС не подлежи на обжалване е незаконосъобразен, което
налага отмяната на атакуваното определение и връщане на делото на
въззивната инстанция за произнасяне по същество на частната жалба.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ против Определение № 4811/ 03.12.2021г. по в.ч.гр.д.
№13172/21г. на СГС,ЧЖ-VI-Ж.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по частната
жалба на А. Б. С. от гр.*** срещу решение от 06.08.21 г. по гр. д. №14
628/2021 г. Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4