№ 43
гр. Благоевград, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ В. НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария С.а-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Ст. Й. Ар.
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Частно наказателно
дело № 20211200200671 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал.
1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС). Производството е образувано въз основа на получено в
Окръжен съд – Благоевград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено за признаване и изпълнение на
решение на несъдебен орган на Нидерландия, с което на засегнатото лице Ил.
Ст., роден на 13.04.1975 г. в Onbeuend, YU Северна Македония с обичайно
пребиваване в изпълняващата държава: гр. Петрич, ул. ,,Цар Борис III“ № 16,
обл. Благоевград е наложена финансова санкция – глоба в размер на 240.00
евро.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че искането е
основателно и следва да бъде уважено, тъй като са налице законовите
предпоставки за признаване на решението за финансови санкции, посочено в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета.
Засегнатото лице Ил. Ст., не е намерен, за да бъде редовно призован,
поради което и на основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС съдът му е
назначил служебен защитник, който да го представлява в настоящото
производство. Защитникът на С. – адв. Румяна Г. изразява становище за
уважаване на искането, тъй като са налице всички законови предпоставки за
1
признаване на решението.
От данните, съдържащи се в Удостоверението по чл. 4 от Рамково
решение (РР) 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че по отношение
на Ил. Ст. на 08.02.2021 г. е постановено решение на несъдебен орган в
решаващата държава, влязло в сила на 22.03.2021 г. въз основа на действия,
които съгласно нейния национален закон се преследват като
правонарушения, с което му е наложена финансова санкция от 240.00 евро. В
удостоверението е посочено, че на 10.06.2020 г. в 17:00 ч. засегнатото лице
Ил. Ст. е пренебрегнал забранителен знак F3/42 изпреварване с товарни
автомобили на Roermond Rijksweg A73 Roermond (A73). По този начин С. е
осъществил административно нарушение по закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата – чл. 2. Същият е имал поведение, с което е нарушил
разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите относно опасни товари. Изрично е посочено в удостоверението,
че производството е било писмено и лицето е уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
за обжалване.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира искането за
основателно.
Производството по реда на чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС има за цел да
бъде признато от български съд решение за налагане на финансова санкция,
издадено от компетентен орган в друга държава – членка на ЕС. В това
производство българския съд, в качеството си на изпълняващ орган, не може
да проверява дали действително засегнатото лице е извършило деянието, за
което му е наложена финансова санкция, нито да събира доказателства в тази
насока. Правомощията на съда се свеждат до това, да се установи дали са
налице основанията за признаване на решението – дали същото е издадено от
компетентен орган на издаващата държава-членка, дали удостоверението е на
български език, дали има реквизитите съгласно рамково решение
2005/214/ПВР и ЗПИИРКОРНФС; дали се отнася за деяние, за което е
допустимо признаване на решение за налагане на финансова санкция; дали са
налице основанията (предвидени в чл. 35 от закона) за отказ да се признае
или изпълни решението. Правомощията на съда са единствено относно
спазването на формалните изисквания на закона. Понятието за ,,решение за
налагане на финансова санкция“ е уредено в чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от закона, такива решения се признават и изпълняват в
Република България за деяния, които съставляват престъпление или
административно нарушение и по българското право (т.е. изисква се двойна
наказуемост), но в чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС е предвидено изключение
от принципа за двойната наказуемост. Описаното деяние представлява
административно нарушение и по българското законодателство, но двойна
наказуемост не се изисква, тъй като се касае за деяние по чл. 30, ал. 2, т. 1 от
2
ЗПИИРКОРНФС. Видно от приложеното удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, цитираното решение е влязло в законна
сила. Илия Стоянов е бил надлежно уведомен за възможността лично или
чрез пълномощник да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
Благоевградският окръжен съд намира, че е компетентен да признае
решението за налагане на финансова санкция, издадена в друга държава-
членка на Европейския съюз – Нидерландия, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл.
31, ал. 1 от закона, тъй като се явява Окръжен съд по обичайното пребиваване
на засегнатото лице. Решението на несъдебния орган на Нидерландия следва
да бъде признато, тъй като се отнася за деяние, което съставлява нарушение и
по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по
законодателството на издаващата държава. Лицето, срещу което е
постановено същото решение, има обичайно пребиваване в Р България.
В случая, не са налице основания за отказване признаването и
изпълнението на постановеното решение. Срещу осъденото лице липсват
данни за същото деяние в Р България или друга държава, различна от
издаващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за
налагане на тази финансова санкция (чл. 35, т. 2 от цитирания закон). Освен
това няма доказателства, че Ил. Ст. е с имунитет или привилегия, които по
българското законодателство правят решението на несъдебен орган на
Нидерландия недопустимо за изпълнение, както и не се отнасят до лице,
което поради възрастта си е наказателно неотговорно съгласно българските
закони (чл. 35, т. 4 и т. 8 от закона). Решението не се отнася за деяние
подсъдно на български съд (аргумент от чл. 2 НК), поради което не следва да
се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското
законодателство.
Решаващият съд намира, че не са налице и останалите отрицателни
предпоставки за признаване и изпълнение на решението на изпращащата
държава, визирани в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС – касае се за финансова санкция
– глоба, наложена с акт на несъдебен орган за извършено нарушение. От
съдържанието на удостоверението е видно, че производството е било писмено
и засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
за обжалване, поради което не са налице предпоставките на чл. 35, т. 9 и т. 10,
б. ,,а“ от Закона, за отказ да се признае и изпълни решението на несъдебния
орган на Нидерландия.
С оглед на всичко гореизложено настоящият състав намира, че са
налице всички предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице. Не са
налице основания по чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера
на финансовата санкция.
Размерът на паричното задължение, съгласно чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС следва да се определи в левова равностойност според
съотношението евро - български лев по курса на БНБ за деня на
3
постановяване на решението в издаващата държава, който в случая е
08.02.2021 г. Към този момент 240.00 евро се равняват на 469.39 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16,
ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение от 08.02.2021 г., постановено от Politie Limburg-
Zuid, Transactiemodule, адрес: Prins Hendriklaan 237 6443 AD Brunssum –
Нидерландия, влязло в сила на 22.03.2021 г., с което на Ил. Ст., роден на
13.04.1975 г. в Onbeuend, YU Северна Македония с последен известен адрес в
изпълняващата държава: 2850, гр. Петрич, ул. ,,Цар Борис III“ № 16, обл.
Благоевград, е наложена финансова санкция в размер на 240.00 евро за
извършено от него нарушение, изразяващо се в това, че на 10.06.2020 г. в
17:00 ч. на Roermond Rijksweg A73 Roermond (A73) е пренебрегнал
забранителен знак F3/42 изпреварване с товарни автомобили, като левовата
равностойност на санкцията възлиза на 469.39 лв. (четиристотин шестдесет и
девет лева тридесет и девет стотинки).
Препис от настоящото решение да се изпрати незабавно на ТД ,,НАП“ -
Благоевград за изпълнение.
Незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава –
Нидерландия за постановеното решение, като копие от същото да се изпрати
и на Министерство на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4