№ 11082
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110101900 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от К. Е. Х., ЛНЧ: **********, чрез адв. А. Н., с която от
"Фармакрос"АД ,ЕИК : *********,на основание чл. 128, т. 2 от КТ се претендира заплащане
на сумата в общ размер от 86 182,88 лева, представляваща сбор от дължими и неизплатени
трудови възнаграждения за периода 01.12.2018 год. до 13.02.2020 год. Претендира се и на
основание чл. 245, ал. 2 от КТ заплащане на сумата от 19 941,05 лева, представляваща
обезщетение за забава, формирано от неизплатените суми за трудово възнаграждение, за
периода от 01.01.2019год. до 14.01.2022год./съобразно уточнителна молба на ищеца от
02.02.2022год./
В исковата молба ищецът твърди, че за времето от 27.06.2016год. до 13.02.2020год.
бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността
„изпълнителен директор“ срещу основно трудово възнаграждение от 7 835 лева, уговорено
в трудов договор №6. С допълнително споразумение към Трудов договор № 6, сключено на
01.03.2017 год. основното му трудово възнаграждение било коригирано на 7 043 лева. Сочи,
че на 13.02.2020год. трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №
006/13.02.2020год. на управителя, но без да му бъде изплатено дължимото трудово
възнаграждение. На 15.07.2020год. била връчена нотариална покана, с която поискал
дължими заплати и обезщетение за забава, в 30 дневен срок. В допълнителна молба сочи ,че
неизплатените му трудови възнаграждения са както следва : 4601,69лв. – неизплатено
трудово възнаграждение за месец декември 2018год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово
възнаграждение за месец февруари 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово
възнаграждение за месец март 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение
1
за месец април 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец май
2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец юни 2019год. ;
6080,73лв. – незаплатено трудово възнаграждение за месец юли 2019год. ; 6080,73лв. –
незаплатено трудово възнаграждение за месец август 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено
трудово възнаграждение за месец септември 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово
възнаграждение за месец октомври 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово
възнаграждение за месец ноември 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2019год. ; 6080,73лв. – незаплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2020год. ; 2531,70лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за месец февруари 2020год. Претенцията за законна лихва, в общ размер от
19 941,05лв. е формирана,както следва: 1418лв., мораторна лихва върху възнаграждението за
м.12.2018год. от 4601,69лв.,за периода от 01.01.2019год. до 14.01.2022год.; 822,61лв.,
мораторна лихва върху възнаграждението за м.01.2019год. от 6081,73лв.,за периода от
01.02.2019год. до 14.01.2022год.; 1775,311лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за
м.02.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.03.2019год. до 14.01.2022год.;
1722,95лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.03.2019год. от 6081,73лв.,за
периода от 01.04.2019год. до 14.01.2022год.; 1672,27лв.,мораторна лихва върху
възнаграждението за м.04.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.05.2019год. до
14.01.2022год.; 1619,91лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.05.2019год. от
6081,73лв.,за периода от 01.06.2019год. до 14.01.2022год.; 1569,24лв.,мораторна лихва върху
възнаграждението за м.06.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.07.2019год. до
14.01.2022год.; 1516,87лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.07.2019год. от
6081,73лв.,за периода от 01.08.2019год. до 14.01.2022год.; 1464,51лв.,мораторна лихва върху
възнаграждението за м.08.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.09.2019год. до
14.01.2022год.; 1413,83лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.09.2019год. от
6081,73лв.,за периода от 01.10.2019год. до 14.01.2022год.; 1361,47лв.,мораторна лихва върху
възнаграждението за м.10.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.11.2019год. до
14.01.2022год.; 1310,79лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.11.2019год. от
6081,73лв.,за периода от 01.12.2019год. до 14.01.2022год.; 1258,43лв.,мораторна лихва върху
възнаграждението за м.12.2019год. от 6081,73лв.,за периода от 01.01.2020год. до
14.01.2022год.; 1206,06лв.,мораторна лихва върху възнаграждението за м.01.2020год. от
6081,73лв.,за периода от 01.02.2020год. до 14.01.2022год.; 481,75лв.,мораторна лихва върху
възнаграждението за м.02.2020год. от 2531,70лв.,за периода от 01.03.2020год. до
14.01.2022год.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца, както следва: сумата от 86 182,88 лв., представляваща брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.12.2018год. до 13.02.2020год., ведно с мораторната лихва в
размер на 19 941,05 лв., за периода от 01.01.2019год. до 14.01.2022год. В с.з. ищецът,
редовно призован се явява лично и се представлява се от процесуален представител, който
поддържа претенциите, така както са предявени. Претендира разноски. Подробни
2
съображения излага в становище.
Ответникът "Фармакрос Медикъл"АД /с предишно наименование „Фармакрос“АД/,
ЕИК : ********* в срок е депозирал писмен отговор,с който оспорва предявените искове по
основание и размер.Навежда доводи,че договореното основно трудово възнаграждение на
ищеца е 7043 лева, като след съответните удръжки за данъци и осигурителни вноски,нетната
сума е 5966,64 лева. Оспорва, че за процесния период дължи на ищеца трудово
възнаграждение, тъй като твърди, че последният не е полагал труд. Същият системно
нарушавал трудовите си задължения като се отклонявал от служебните си задължения – без
основание отсъствал от работното си място, като за периодите от средата на м.12.2017год.
до началото на м.04.2018год. и от началото на м.06.2018год. до началото на м.01.2019год.
изобщо не се явявал на работното си място. По изложените съображения моли съда да
отхвърли предявените искове. В с.з. заседание се представлява от процесуален
представител,който поддържа възраженията,прави искане за присъждане на разноски и
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.Подборни съображения излага в писмена
защита.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност
и поотделно,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и съдът е обявил, на основание чл. 153 ГПК, че не
подлежат на доказване обстоятелствата, че за периода от 27.06.2016год. до 13.02.2020год.
страните са били обвързани от трудово правоотношение ,по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „изпълнителен директор“ ; че с допълнително споразумение от
01.03.2017год., считано от 01.03.2017год. основното му трудово възнаграждение е било
променено на 7043 лева; че със Заповед № 006/13.02.2020год. трудовото правоотношение на
ищеца е било прекратено, по постигнато съгласие, на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ,
считано от 13.02.2020год.
Съгласно Трудов договор № 6 от 27.06.2016 г., ищецът е приел да изпълнява
длъжността „изпълнителен директор“ с място на работа по трудовия договор – гр. София.
Страните са уговорили, че трудовият договор се сключва като безсрочен.
Уговорено е основно трудово възнаграждение в размер на 7 825 лева за календарен
месец, като допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се
включват в брутното трудово възнаграждение. Посочено е, че трудовото възнаграждение се
изплаща по банкова сметка на служителя, еднократно, ежемесечно до 10-то число на месеца,
следващ период, за който се отнася, като по искане на служителя трудовото възнаграждение
може да бъде изплащано и в брой.
Работното време е определено на 8 часа дневно или 40 часа седмично при петдневна
работна седмица. Служителят има право но платен годишен отпуск в размер на 20 работни
дни за една календарна година.
С Допълнително споразумение към Трудов договор № 6 от 01.03.2017 г., за което не
се спори, че е подписано от двете страни, страните по трудовото правоотношение са се
3
споразумели, че считано от 01.03.2017 г., трудовото възнаграждение са намалява от 7
8253,00 лева на 7 043 лева, като последното се изплаща един път в месеца от 25-то до 31-во
число на всеки месец.
С молба от 13.12.2019 г. К. Х. е отправил до работодателя д си предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 13.02.2020 г.
Със заповед № 006/13.02.2020 г., издадена от „Фармакрос“ АД трудовото правоотношение
между страните е прекратено по взаимно съгласие.
С нотариална покана, връчена на ответника на 15.07.2020 г., К. Х. е поканил
„Фармакрос“ АД да заплати неизплатените трудови възнаграждение за периода 01.03.2018 г.
- 13.02.2020 г. в общ размер на 96 217,93 лева, както и сумата в размер на 19 023,90 лева,
представляваща законна лихва за забава. В отговор на нотариалната покана, „Фармакрос“
АД е изготвил нотариална покана от 31.07.2020 г., за която липсва отбелязване да е получена
от К. Х., в която се оспорва дължимостта на претендираните трудови възнаграждения, като
са отправени и насрещни претенции за парични вземания.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на вещото
лице по която, изготвено въз основава на проверка на представените по делото документи и
проверка в счетоводството на ответника, се установява, че за периода декември 2018 г. до
февруари 2020 г. във фишовете за заплати на ищеца са начислени възнаграждения, както
следва: за месец декември 2018 г. нетно трудово възнаграждение в размер на 6 092,32 лева,
за всеки от месеците от януари 2019 г. до юни 2019 г. е начислено нетно трудовото
възнаграждение в размер на 6 042,71 лева, като за периода от юли 2019 г. до януари 2020 г.
за всеки от месеците е начислено нетно трудово възнаграждение в размер на 6080,73 лева, а
за месец февруари 2020год. е начислено нетно трудово възнаграждение в размер на 2 531,70
лева. Вещото лице дава заключение, че трудовото възнаграждение за месец декември 2018 г.
е изцяло заплатено на 13.07.2020 г., като с плащане от същата дата е погасено и частично
вземането за трудово възнаграждение за месец януари 2020 г.Дължимият остатък за м.
януари 2019год.е в размер на 5 133,78 лева. За периода декември 2018 г. – февруари 2020 г.
вещото лице посочва, че дължимото и непогасено трудово възнаграждение е в размер на
80 444,15 лева.
По делото са разпитани двама свидетели по искане на ответника, а именно лицата
Юлия Петрова, бивш служител на „Фармакрос медикъл“ АД на длъжност „главен
счетоводител“ и Даниел Василев, служител на „Фармакрос медикъл“ АД на длъжност
„експерт логистика“. И двамата свидетели посочват, че познават ищеца К. Х.. Свидетелката
Петрова, заемала длъжността главен счетоводител в ответното дружество в процесния
период, посочва, че трудовото си възнаграждение, ищецът, в качеството си на изпълнителен
директор, получавал на личната си банкова сметка с основание – заплата. Посочва, че тя е
подготвяла справка за всички дължими плащания и осигуровки, като заплатите са се
нареждали от собствениците на дружеството. Когато работодателят е имал финансови
затруднения, имало забавяне и неплащане на трудово възнаграждение, което се споделя и от
двамата свидетели. И двамата сочат, че служителите изпълнявали трудовите си задължения
4
в седалището и адреса на дружеството в гр. София, като дружеството имало и
представителство в Гърция, където е бил ищецът, когато е отсъствал от офиса в гр. София.
Свидетелката Петрова, поддържа, че когато ищецът е отсъствал от работа е подавал молба за
ползване на отпуск, като посочва и че са отправяни устни забележки към К. Х. за
отсъствията му, но официално не е имало такива. И двамата свидетели посочват, че с оглед
характера на заеманата от ищеца длъжност – изпълнителен директор, на последния често му
се е налагало да пътува извън страната, като заповеди за командироване не са виждали и в
дружеството такива не са се използвали. Посочват, че рядко са виждали ищеца в офиса в гр.
София. Свидетелят Василев сочи, че не е имало оплаквания или забележки от главния шеф
към ищеца, нито търсене на отговорност защо ищецът не е бил в офиса в гр. София, като
поддържа, че спорът межда страните се е появил след прекратяване на трудовото
правоотношение.
При изложеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Според чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. За да бъде уважен иска ,с правно основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 242 КТ
и чл. 245, ал. 2 КТ, в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал труд, съобразно
уговореното и за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово
възнаграждение, както и размера на същото, а така също, че ответникът е изпаднал в забава
в плащането му, поради което дължи обезщетение, както и размера на същото.
Не е спорно по делото, че за периода от 01.12.2018 год. до 13.02.2020год. страните
са били в безспорно трудово правоотношение като ищецът е бил назначен на длъжността
„изпълнителен директор“, както и че в исковия период основното месечно брутно трудово
възнаграждение е в размер на 7 043 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че за времето от 01.12.2018 г.
до 13.02.2020 г. ищецът е имал периоди, в които не е полагал труд в офиса на работодателя
в гр. София.В приетата по делото заключение по ССчЕ ,вещото лице е посочило,че за
периодите на отсъствие на ищеца не са налице заповеди за командироване,не са изготвяни
документи за предоставен служебен аванс,няма отчети за извършени дейности във връзка с
пътуванията му.Същевременно от показанията на св.Юлия Петрова,която в процесния
период е изпълнявала длъжността „главен счетоводител“ става ясно ,че в ответното
дружество не са се издавали нарочни заповеди за командироване,приета е била практика при
командировка в чужбина ,разходите да се заплащат от служителите ,след което им се
възстановяват от сметките на дружеството.
Също така от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
работодателят е начислявал възнаграждения в пълния уговорен размер на ищеца за исковия
период като дружеството оспорва, че не дължи възнаграждението, тъй като ищецът не е
престирал реално труд.
Съдът намира, че въпреки, че се установява, че в процесния период ищецът не е
5
престирал труд само в офиса на работодателя в гр. София, същия има право да получи
брутното трудово възнаграждение в размера, уговорен от страните.
Спорно между страните е обстоятелството полагал ли е ищецът труд за исковия
период, което е свързано с мястото на работа на същия като възраженията на ответника се
отнасят най-вече той да престира труд на мястото, посочено в трудовия договор – офиса на
дружеството в гр.София. С оглед на уговореното в трудовия договор място на работа – гр.
София и показанията на свидетелите Петрова и Василев, които съда приема, основният офис
на ответника е в гр. София, но такъв работодателя има и в Република Гърция. Доколкото не
са наведени твърдения, че работодателят е възлагал на ищеца работа, която последният е
отказал или не е извършил, тъй като не се е намирал в гр. София, то обстоятелството, че не е
пребивавал там не е повлияло на извършваната от него работа и готовността му да престира
труда си. В допълнение на изложеното, следва да се има предвид и характера на работата на
изпълнителния директор, комуникацията му с клиенти и множество срещи, които водят до
динамика в неговото мястото, на което полага труд.
Предвид изложеното, за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. и над сумата от
80 444,15 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото по делото се
установи, че трудовото възнаграждение за месец декември 2018 г. е погасено, а за периода
от 01.01.2019 г. до 13.02.2020 г. на ищеца се дължи трудово възнаграждение съобразно
уговореното в трудовия договор и допълнително трудово споразумение от 01.03.2017 г. в
общ размер на 80 444,15 лева, а именно:
сумата от 5 133,78 лева, представляваща незаплатен остатък от нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2019 г.;
сумата от 6 042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
февруари 2019 г.;
сумата от 6 042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец март
2019 г.;
сумата от 6 042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
април 2019 г.;
сумата от 6 042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец май
2019 г.;
сумата от 6 042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни
2019 г.;
сумата от 6 080,73 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юли
2019 г.;
сумата от 6 080,73 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
август 2019 г.;
сумата от 6 080,73 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
6
септември 2019 г.;
сумата от 6 080,73 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
октомври 2019 г.;
сумата от 6 080,73 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
ноември 2019 г.;
сумата от 6 080,73 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
декември 2019 г.;
сумата от 6 080,73 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2020 г.;
сумата от 2 351,70 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение
пропорционално на отработеното време за месец февруари 2020 г.;
Така посочените трудови възнаграждение се дължат от ответника ,ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба съда – 04.01.2022 г., до
окончателното им погасяване.
Върху незаплатените в срока, определен в допълнително споразумение от
01.03.2017 г., трудови възнаграждения се дължи лихва за забава, която въз основа на
изложените правни съображения за периода на дължимост по отношение на действието на
чл.6 от Закона за извънредното положение и при приложение на чл.162 ГПК съдът
изчислява за следните периоди в следните размери:
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. декември 2018 г., изплатено на
13.07.2020 г. – за периода от 01.01.2019 г. до 13.07.2020 г. (датата на плащането му) в
размер на 947,70 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. януари 2019 г., частично
погасено на 13.07.2020 г. – за периода от 01.02.2019 г. до 13.07.2020 г. (датата на
частичното плащане ) лихва в размер на 887,94 лева, както и за периода от 14.07.2020
г. до 13.01.2022 г. лихва в размер на 782,90 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. февруари 2019 г. – за период от
01.03.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 762,45 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. март 2019 г. – за период от
01.04.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 710,42 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. април 2019 г. – за период от
01.05.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 660,06 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. май 2019 г. – за период от
01.06.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 608,03 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. юни 2019 г. – за период от
7
01.07.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 557,67 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. юли 2019 г. – за период от
01.08.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 515,11 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. август 2019 г. – за период от
01.09.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 462,75 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. септември 2019 г. – за период от
01.10.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 412,08 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. октомври 2019 г. – за период от
01.11.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 359,71 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. ноември 2019 г. – за период от
01.12.2019 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 309,04 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. декември 2019 г. – за период от
01.01.2020 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 256,68 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. януари 2020 г. – за период от
01.02.2020 г. до 13.01.2022 г. в размер на 1 204,32 лева;
лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. февруари 2020 г. – за период от
01.03.2020 г. до 13.01.2022 г. в размер на 492,28 лева;
Предвид изложеното, на основание чл. 162 ЗЗД съдът изчислява, че лихвата върху
забавеното трудово възнаграждение се дължи за посочените по-горе периоди в общ размер
на 20 929,14 лева. В исковата молба, ищецът е претендирал заплащането на лихва в размер
на 19 241,83 лева, като след указанията на съда, с уточнителна молба от 02.02.2022 г.,
ищецът е конкретизирал нейния размер, като е разбил сумата по периоди и отделни суми,
като е посочил общ размер – 19 941,05 лева. С доклада по делото съдът е докладвал
исковата претенция по чл. 245, ал. 2 КТ в размер на 19241,83 лева, като не е съобразил
уточнения от ищца размер в допълнителната молба. Въпреки липсата на възражение по
доклада по делото, съдът приема, че е сезиран с цена на иска по чл. 245, ал. 2 КТ в размер на
19 941,05 лева, като предвид предявения от ищеца размер и с оглед диапозитивното начало
следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
По разноските :
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, право на разноски има ищеца, съобразно
уважената част от исковете му. Същия не е представил списък на разноските по чл.80 от
ГПК, както и не е доказал такива, вкл. за уговорено и платено адвокатско възнаграждение.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.
3 от ГПК има и ответника, който своевременно е поискал такива. Съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК той е доказал разноски в общ размер от 2 150лв.,от
които съобразно отхвърлената част от исковете на ищеца му се следва сумата от 143,16
лева.
8
Ответникът, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да бъде осъден да заплати
разноски по сметка на СРС за дължимата по делото държавна такса в размер на 4 244,97
лева /от които 3 447,32лв. – д.т. върху иска по чл.128,т.2 от КТ,797,64лв. – д.т. върху иска за
мораторна лихва върху трудовите възнаграждения/ и заплатеното възнаграждение на
вещото лице в размер на 150 лева. Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в общ размер от 3 962,31 лева, както и сумата от
150 лева,представляваща възнаграждения на вещите лица или сумата в общ размер от
4 112,31 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Фармакрос Медикъл"АД /с предишно наименование „Фармакрос“АД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Козяк“, бл.28, вх.Б,
ет.2, да заплати на К. Е. Х.,роден на 19.10.1968год., гръцки гражданин, със съдебен адрес в
гр.София, ул.“Леге“ № 10, ет. 4 чрез адвокат Атанас Н., САК, на основание чл.128, т.2 от
КТ сумата в общ размер от 80 444,15 лв., представляваща незаплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от месец януари 2019 год. до месец февруари 2020год.,от която:
5 133,78 лева, представляваща незаплатен остатък от нетно трудово възнаграждение за
месец януари 2019 г.; 6 042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
февруари 2019 г.; 6 042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
март 2019 г.; 6 042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец април
2019 г.; 6 042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец май 2019 г.; 6
042,71 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2019 г.; 6 080,73
лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юли 2019 г.; 6 080,73 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец август 2019 г.; 6 080,73 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец септември 2019 г.; 6 080,73 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г.; 6 080,73 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2019 г.; 6 080,73 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец декември 2019 г.; 6 080,73 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец януари 2020 г.; 2 351,70 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 01.02.2020 г. до 13.02.2020 г.,
ведно със законната лихва от 14.01.2022год. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 80 444,15 лева до пълния предявен размер от 86 182,88 лева,
както и за периода от 01.12.2018 г. до 01.01.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА "Фармакрос Медикъл"АД /с предишно наименование „Фармакрос“АД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Козяк“, бл.28, вх.Б, ет.2, да
заплати на К. Е. Х.,роден на 19.10.1968год.с ЛНЧ **********, гръцки гражданин, със
съдебен адрес в гр.София, ул.“Леге“ № 10, ет. 4 чрез адвокат Атанас Н., САК, на основание
чл. 245, ал. 2 КТ сумата в общ размер от 19 941,05 лева, представляваща лихва за забава
9
върху незаплатените трудови възнаграждения,от която: 947,70 лева - лихва за забава върху
трудовото възнаграждение за м. декември 2018 г. за периода от 01.01.2019 г. до 13.07.2020
г.; 1670,84 лева - лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. януари 2019 г.,
частично погасено на 13.07.2020 г. – за периода от 01.02.2019 г. до 13.07.2020 г. и за периода
от 14.07.2020 г. до 13.01.2022 г.; 1 762,45 лева - лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. февруари 2019 г. за период от 01.03.2019 г. до 13.01.2022 г.; 1 710,42
лева - лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. март 2019 г. за период от
01.04.2019 г. до 13.01.2022 г.; 1 660,06 лева - лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. април 2019 г. за период от 01.05.2019 г. до 13.01.2022 г. ; 1 608,03 лева
- лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. май 2019 г. за период от 01.06.2019
г. до 13.01.2022 г.; 1 557,67 лева - лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. юни
2019 г. за период от 01.07.2019 г. до 13.01.2022 г.; 1 515,11 лева - лихва за забава върху
трудовото възнаграждение за м. юли 2019 г. за период от 01.08.2019 г. до 13.01.2022 г.; 1
462,75 лева - лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. август 2019 г. за период
от 01.09.2019 г. до 13.01.2022 г.; 1 412,08 лева - лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. септември 2019 г. за период от 01.10.2019 г. до 13.01.2022 г.; 1 359,71
лева - лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. октомври 2019 г. за период
от 01.11.2019 г. до 13.01.2022 г.; 1 309,04 лева - лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. ноември 2019 г. за период от 01.12.2019 г. до 13.01.2022 г.; 1 256,68
лева - лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. декември 2019 г. за
период от 01.01.2020 г. до 13.01.2022 г.; 1 204,32 лева - лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. януари 2020 г. за период от 01.02.2020 г. до 13.01.2022 г.; 492,28 лева
- лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. февруари 2020 г. за период от
01.03.2020 г. до 13.01.2022 г.
ОСЪЖДА К. Е. Х., роден на 19.10.1968год. с ЛНЧ : **********, гръцки
гражданин, със съдебен адрес в гр.София, ул.“Леге“ № 10, ет. 4 чрез адвокат Атанас Н.,
САК, да заплати на „Фармакрос Медикъл"АД /с предишно наименование
„Фармакрос“АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Козяк“,
бл.28, вх.Б, ет.2, на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 143,16 лева,
представляваща деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Фармакрос Медикъл"АД /с предишно наименование „Фармакрос“АД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Козяк“, бл.28, вх.Б, ет.2 ,
да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 4 112,31 лева - съдебни
разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице по делото.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11