Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 69
17.07.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №678 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и
следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №1707/21.03.2019г.,
от адв. М.Д. – БАК, пълномощник на ЗКПУ „Наша земя“, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: община Айтос, с. Черноград, представлявана от
председателя Вълчо Маринов Вълев, с която се обжалва Решение №51 от 25.02.2019г.
по гр.д. №583/2018г. по описа на Районен съд Айтос.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отменил на основание чл.58 от ЗК като незаконосъобразни решенията на
Общото събрание на ЗКПУ „Наша земя“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: община Айтос, с. Черноград, проведено на 02.06.2018г., обективирани
в протокол № 14 от 02.06.2018 г., както следва:
-
за
утвърждаване на решението на Управителния съвет за прием на нови член
кооператори и освобождаване на член кооператори по тяхна молба
-
за
упълномощаване на Председателя и УС на кооперацията „да подписва всички
необходими документи през банки, ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция,
Областна земеделска служба, решения за раздаване на ренти, да сключват
договори, продажба на ненужно имущество по цени на оценител, както да залагат
имущество на кооперацията при необходимост“.
Твърди се във въззивната жалба, че съдът е
излязъл извън заявените от ищеца пороци на решенията, като се е произнесъл по
непосочени от ищеца основания за незаконосъобразност на решенията.
Посочва се, че в нарушение на
диспозитивното начало, съдът служебно е търсил пороци на решенията на ОС на
ЗКПУ Наша земя и по този начин е нарушил принципите на състезателност и
равенство в процеса.
На следващо място се посочва, че районният
съд е извършил неправилна преценка относно това дали е налице допуснато
нарушение и ако е допуснато, дали води до незаконосъобразност на взетите
решения.
Твърди се, че по отношение на искането за
отмяна на решението по т.2 от дневния ред, прието по т.1, в частта, с която се
делегират правомощия на Председателя и Управителния съвет, съдът отново е
излязъл извън заявените от ищеца основания.
Изложени са подробни съображения и се
претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се
отхвърли като неоснователен искът за отмяна на процесните решения на ОС на ЗКПУ
„Наша земя“, взети на проведеното на 02.06.2018г. общо събрание на
кооперацията. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете
съдебни инстанции.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника се явява
адв. Димитрова, която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият И.Н.И.,
не се явява, представлява се от адв. Габровски, който оспорва въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд констатира, че първоинстанционното решение е валиден, но недопустим
съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл. 58 от Закона за кооперациите.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от И.Н.И., срещу ЗКПУ „Наша земя“, с която
се претендира от съда да отмени приетите решения от Общото събрание на ЗКПУ
„Наша земя“, проведено на 02.06.2018г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
член кооператор на ЗКПУ „Наша земя“. На 02.06.2018г. се провело Общо събрание,
което се състояло в с. Черноград. Според ищеца събранието е проведено в разрез
със Закона за кооперациите и Устава на ЗКПУ „Наша земя“, а приетите решения
противоречат на законовата и подзаконова нормативна база. Ищецът посочва, че
към датата на предявяване на иска не може да изложи в детайли исковата си
претенция, тъй като не разполага с Протокола от проведеното Общо събрание.
С уточняваща молба от 10.09.2018г. ищецът е
заявил, че не може да посочи конкретни решения, тъй като не разполага с
протокола от Общото събрание, а в същото време приетите решения останали неясни
за него. Твърди се нарушение на процедурните правила и умишлено внесена
неяснота. Изрично се посочва, че ищецът е присъствал на проведеното общо
събрание. Твърди се съмнение в извършване на редица нарушения, включително
наличието на кворум при гласуването за вземане на решения и придържане към
поставените за гласуване въпроси на дневния ред, както и начина, по който са
били приети новите член кооператори. Не са ангажирани
доказателства с уточняващата молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е подаден отговор на исковата молба от ответната кооперация, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. На първо място се
твърди, че районният съд не е надлежно сезиран от лицето, посочено като автор в
исковата молба. В тази връзка се излагат съображения.
На следващо място се твърди недопустимост
на предявения иск, поради обстоятелството, че исковата молба не съдържа никакви
конкретни оплаквания за нарушения при провеждането на ОС и взимането на
решенията.
Развиват се съображения в подкрепа на
твърдението, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания на
закона и устава на кооперацията. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане
на направените съдебно-деловодни разноски в полза на ответника. Ангажирани са
доказателства.
В първото по делото открито съдебно
заседание ищецът изрично е посочил, че исковата молба е подписана от адвоката
му, както и че поддържа всички извършени от последния процесуални действия.
В същото съдебно заседание са уточнени
решенията на Общото събрание, които се оспорват, а именно – решението по т.1, в
заложения дневен ред за провеждане на ОС за освобождаване на членове и приемане
на нови /незаконосъобразност по дневния ред/. Посочено е, че решенията по т.2 и
т.3, а именно – за приемане и гласуване отчета на УС за 2017г., както и
приемане и гласуване на годишния финансов отчет за 2017г., не се оспорват. Не се
оспорва още свикването и кворума на събранието. Не се оспорва, че лицата, които
са вписани в протокола, че са починали, действително са починали. Като
основания за оспорването си ищецът е посочил, че счита за нарушена цялата
процедура, поради обстоятелството, че това, което е залегнало в
обстоятелствената част на протокола не е облечено във формата на решение /т.е.
няма диспозитив/. По отношение на другото оплакване твърди, че е налице висящ
спор за избора на председател и членове на УС, като в тази връзка представя
решения по гр.д. №340/2017г. на РС Айтос и №345/2018г. на Окръжен съд Бургас,
които към онзи момент не са влезли в сила. Счита, че предвид висящия спор, ОС
не разполага с правомощия да вземе такова решение.
Основанията за отмяна следва да бъдат
изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискването на чл. 127,
ал.1, т.4 от ГПК, като всеки твърдян порок съставлява самостоятелно основание
на отделен иск. Произнасянето по основания, за които съдът не е надлежно
сезиран с исковата молба, представлява нарушение на принципа на диспозитивното
начало и е недопустимо. Аргумент в тази насока е задължителната съдебна
практика, обективирана в т.6 /и т.8/ от ТР №1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС,
съгласно която не е допустимо чрез
изменение на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за
неправилност на решението на ОС след изтичане на сроковете по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Съгласно мотивната част на горепосоченото
тълкувателно решение, не могат да бъдат разглеждани основания за отмяна на
решението на ОС, с които съдът не е сезиран, както и допълнително въведени в
рамките на съдебното производство такива. Те съставляват самостоятелни
основания за отмяна, заявени извън преклузивния срок. При спазване на
преклузивния срок, всеки член на дружеството може да предяви иск по чл. 74 ТЗ
срещу едно или всички решения на ОС. Искането за отмяна би могло да се основава
на процесуална незаконосъобразност на решението /решенията/, състояща се в
опорочена процедура по свикване или вземане на решението. Това искане би могло
и/или да се основава и на твърдение за материална незаконосъобразност -
противоречие на решението с материалноправна норма на устава или ТЗ. И в двата
случая, обстоятелствата на които се основава искането за отмяна следва да бъдат
изрично посочени и конкретизирани. Касае се за обективно съединяване на отделни
искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба
пороци, води до отмяна на решението на ОС.
Това правило следва да се приложи по
аналогия и по отношение на иск за отмяна на решение, взето от общо събрание на
кооперация, в какъвто смисъл има формирана съдебна практика.
В настоящия случай, Общото събрание е
проведено на 02.06.2018г., видно от представения протокол. Ищецът е присъствал
на него, както сам заявява в своя молба до съда от 10.09.2018г. и което
обстоятелство е видно от представения по делото протокол от ОС. Следователно
двуседмичният преклузивен срок, за него е изтекъл на 16.06.2018г., но тъй като
този ден е бил в събота, подадената от него искова молба за отмяна на решенията
на общото събрание, на 18.06.2018г. – в понеделник, на основание чл. 66, ал. 6
от ГПК, следва да се счита за подадена в срок.
Видно от съдържанието ѝ, в нея не се
съдържат конкретни решения, които се оспорват, нито конкретни пороци и
нарушения на атакуваните решения. Ищецът твърди, че не може да посочи такива,
тъй като не разполага с протокола от общото събрание, на което сам заявява, че
е присъствал. С уточнителната молба от 10.09.2018г. отново не е направена
необходимата конкретизация на иска, а такава е направена едва в първото
проведено по делото открито съдебно заседание пред първата инстанция, на
19.11.2018г., поради което всички въведени от ищеца основания за отмяна на
решенията, след 18.06.2018г. са били преклудирани.
Районният съд се е произнесъл по
основания, наведени много след изтичане на преклузивния срок. Следва да се
отбележи, че едно от решенията е отменено като незаконосъобразно,
на основание, което изобщо не е било въвеждано от ищеца по време на цялото
производство. Произнасянето
на съда по пороци на решението на ОС, които не са релевирани от ищеца е в
противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес. Ако съдът се
произнесе извън предявеното основание, той излиза извън предмета на спора, с
който е сезиран.
По този начин районният съд е постановил
недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото –
да се прекрати.
При този изход на делото и направените от
двете страни искания за разноски, на въззивника такива му се следват, предвид основателността
на въззивната жалба. Направено е искане в този смисъл своевременно, поради
което такива му се дължат. Претендират се разноски в размера на държавната
такса – 25 лв. за производството пред въззивната инстанция, както и 350 лв.
–адвокатски хонорар за производството пред районния съд. Общият размер на
разноските за двете съдебни инстанции е 375 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на въззиваемата страна. Представени са доказателства за
плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №51 от 25.02.2019г.,
постановено по гр.д. №583/2018г. по описа на Районен съд Айтос.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН:**********, с адрес: ***,
да заплати на ЗКПУ „Наша земя“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: община Айтос, с. Черноград, представлявана от председателя Вълчо
Маринов Вълев, сумата от 375 /триста седемдесет и пет/ лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.
№678/2019г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.