№ 188
гр. Шумен, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500184 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №6/11.01.2023г. по гр.д.№348/2022г. по описа на НПРС ,съдът е
отхвърлил като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.422 във вр.с чл.415
от ГПК във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявен от "Юробанк България"АД ,с ЕИК:.....,със
седалище и адрес на управление: гр.......,представлявано от изпълнителните директори Д.Ш.
и П.Д.,с пълномощник по делото адв.С. З. –САК,със съдебен адрес:.....,партер срещу Ю. М.
С.,с ЕГН:**********,с адрес: с ....... , да бъде признато за установено,че по заявление -
договор за издаване на кредитна карта "....." от 30.06.2005г.,ответникът Ю. М. С. с
ЕГН:********** дължи на ищеца "Юробанк България"АД: главница в размер на
378.10лв.,72.00лв-договорна лихва за периода от ......г.до ....г., 30.00лв.такси за периода от
......г.до ...., 258.00лв[1]нотариални такси за периода от ......г.до ..../за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№500/20.09.2021г.по ч.гр.д.№1265/2021г.по описа на НПРС/, отхвърлил е искането на
"Юробанк България"АД за осъждане на ответника Ю. М. С., да му заплати направените по
ч.гр.д.№1265/2021г.по описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в общ размер на
385.00лв от които -25.00лв.-държавна такса и 360.00лв.-адвокатско възнаграждение,
отхвърлил е искането на "Юробанк България"АД за осъждане на ответника Ю. М. С. да му
заплати направените по гр.д.№348/2022г.по описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в
общ размер на 685.00лв от които : -125.00лв.-държавна такса, 360.00лв.-адвокатско
възнаграждение и 200.00лв.-депозит за изготвяне на ССЕ, осъдил е Юробанк България"АД
да заплати на ответника Ю. М. С. направените в настоящото производство /по гр.д.
1
№348/2022г.по описа на НПРС/ деловодни разноски в размер на 200.00лв.
Решението е обжалвано от ищеца “Юробанк България” АД гр.София, действащо,
чрез пълномощника си адв.С. З. от АК-София, като неплавилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявеният установителен иска за
исковите суми и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемата страна Ю. М. С. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал
отговор на въззивната жалба . Не се явява в съдебно заседание и не взема становище по
въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание депозирано от “Юробанк България” АД гр.София заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на дружеството е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№500/20.09.2021г. по ч.гр.д. №1265/2021г. по описа на НПРС и изпълнителен лист от
21.09.2021г. за следните суми: 378.10лв. главница; 72лв. – договорна лихва за периода от
......г. до ....г., друг вид вземане от 21.09.2021г. в размер на 258лв. нотариални такси ,
ведно със законната лихва върху главницата ,считано от .....г. до изплащане на вземането ,
държавна такса в размер на 25лв. и 360лв. адвокатско възнаграждение.
С разпореждане №1212/20.09.2021г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК само в частта му на претендираните такси от
30.00лв за периода от ....г. до .....г. Това разпореждане е обжалвано пред Окръжен съд –
Шумен и с определение №472/26.10.2021г. по в.гр.д.№419/2021г. по описа на въззивния съд
то е потвърдено.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК,[1]чрез залепване на уведомление от ЧСИ З.Д., с рег.№....., район на действие –
Окръжен съд –Шумен.
С разпореждане №339/10.02.2022г. по ч.гр.д.№1265/2021г. по описа на НПРС на
основание чл.415 ал.1 т.2 и ал.3 от ГПК на заявителя е даден едномесечен срок за
предявяване на установителен иск. Установителният иск е предявен от ищеца в
законоустановеният едномесечен срок, поради което е и допустим и следва да се разгледа.
Ищецът в исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да
2
признае за установено, че ответникът му дължи главница в размер на 378.10лв., 72.00лв-
договорна лихва за периода от ......г.до ....г., 30.00лв. такси за периода от ......г.до ....,
258.00лв[1]нотариални такси за периода от ......г. до ...., като се претендират и направените в
заповедното производство разноски в размер на 25.00лв.-държавна такса и 360.00лв.-
адвокатско възнаграждение и тези направени в исковото производство.
Между страните по делото не е спорно, че са сключили заявление-договор за издаване
на кредитна карта "....." от 29.12.2008г. - "Юробанк България"АД с ЕИК:....., в качеството му
на кредитор и Ю. М. С. с ЕГН:**********-в качеството му на картодържател в полза и на
името на ответника. В заявлението Ю. С. изрично декларирал, че е запознат, разбира и
приема Общите условия за издаване и използване на кредитни карти ".....", като по този
начин, те са станали неразделна част от сключения договор за издаване на кредитна карта. С
този договор на ответника била предоставена възможността да ползва издадената от
"Юробанк България"АД кредитна карта ".....", да тегли пари в брой с нея и да бъде
кредитиран от дружеството при извършване на сделки с нея. От своя страна,
картодържателят Ю. С. се задължил да заплаща месечни вноски във връзка с издадената му
карта, както и да заплаща лихва за отпуснатите му суми съобразно уговореното по чл.11 и
12 от Общите условия. Съгласно договора минималната месечна вноска била в размер на 3%
,но не по-малко от 15лв. и годишният процент на лихвата върху използваният кредитен
лимит възлизал на 18.5%. и се дължало обезщетение за забава в размер на основният лихвен
процент плюс 10%. Ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него
суми по изпращаните му месечни извлечения. С оглед на това обстоятелство и на основание
чл.17.1 и 17.3 от Общите условия към процесния договор, "Юробанк България"АД
упражнило своето потестативно право по договора и обявило цялото задължение на Ю. М.
С. , произтичащо от подписаното заявление-договор за издаване на кредитна карта "....." от
29.12.2008г. за изцяло и предсрочно изискуемо.Това уведомление било връчено на
ответника по реда на чл.47 от ГПК. В приложението към Общите условия, изрично са
посочени таксите, които кредитополучателят дължи на кредитора си за усвояване и
обслужване на кредита, такси при ползване, дневни лимити за транзакции, минимална
месечна вноска, лихвен процент /върху използвания кредитен лимит/, обезщетение за забава
върху дължимите плащания на годишна база. Ответникът е подписал договора без
възражения, съгласил се е с неразделните към същия Общи условия за издаване на кредитна
карта ..... или международна кредитна карта ......
От заключението на вещото лице по назначената пред ШРС ССЕ се установи ,че
дължимата от ответника главница по процесното заявление –договор за издаване на
кредитна карта от 29.12.2008г. е в размер на 378.10лв., размерът на дължимата договорна
лихва е 72.00лв. за периода от ......г.до ....г., вещото лице е посочило ,че няма дължими от
ответника нотариални такси , но ищецът е уточнил ,че това са направени от него разноски за
връчване на съобщението за предсрочната изискуемост на вземането му по договора чрез
ЧСИ.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
3
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и
търсената договорна лихва и такси.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищеца и ответника са били в
облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор , като на ответника
била предоставена възможността да ползва издадената от "Юробанк България"АД кредитна
карта ".....", да тегли пари в брой с нея и да бъде кредитиран от дружеството при извършване
на сделки с нея. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен
размер задължението си за връщане на ползваните по кредитната карта суми , като
ответникът в депозираният от него отговор не оспорва по същество ,че дължи на ищеца
исковата сума и твърди ,че е започнал да погасява задължението си по образуваното срещу
него изпълнително дело пред ЧСИ З.Д..
Съгласно т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на
ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането, чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Предвид на това платените суми от ответника в хода на принудителното изпълнение
на основание издадените в полза на ищеца заповед и изпълнителен лист не следва да се
взима в предвид при определяне на задължението му по делото .
Предвид гореизложеното съдът приема за установено ,че ответникът дължи на ищеца по
предявеният установителен иск главница в размер на 378.10лв., 72.00лв-договорна лихва за
периода от ......г. до ....г. и 258.00лв. такси за обявяване на договора за предсрочно изискуем
и установителният иск следва да се уважи до размера на тези суми.
Искът по чл.422 ал.1 от ГПК е недопустим по отношение на сумата от 30лв. такси ,тъй
като за тази сума заявлението на ищеца не е било уважено и липсва издадена заповед за тази
сума , поради което и липсва правен интерес от предявяването на установителен иск за нея и
за същата следва ищецът да предяви осъдителен иск .
Предвид гореизложеното ,решението на НПРС следва да се отмени в частта му с която
съдът е отхвърлил установителният иск на ищеца за сумата от 378.10лв. главница, 72.00лв-
договорна лихва за периода от ......г.до ....г. и 258.00лв. такси за периода от ......г.до .... и
4
вместо това искът да се уважи до размера на тези суми .
Решението на НПРС в частта му с която е разгледан и отхвърлен установителният иск по
чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от 30лв. такси за периода от ......г. до .... следва да се обезсили
като недопустимо, исковата молба в тази й част да се върне на ищеца и да се прекрати
производството по делото по този иск.
Предвид изхода от спора на ищеца следва да се присъдят и направените от него
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 369.35лв. по заповедното
производство , в размер на 657.16лв. за първоинстанционното производство и в размер на
23.98лв. за въззивното производство. На ответника съобразно обезсилената част от
решението се следват разноски за първата инстанция в размер на 8.13лв.
Предвид на това решението на НПРС следва да се отмени и в частта му за
разноските в гореизложеният смисъл.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6/11.01.2023г. по гр.д.№348/2022г. по описа на НПРС в
частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от "Юробанк България"АД ,с ЕИК:.....,със
седалище и адрес на управление: гр.......,представлявано от изпълнителните директори Д.Ш.
и П.Д.,с пълномощник по делото адв.С. З. –САК, със съдебен адрес:....., партер срещу Ю. М.
С. с ЕГН:**********, с адрес: с ....... иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК
във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД да бъде признато за установено,че по заявление -договор за
издаване на кредитна карта "....." от 30.06.2005г., ответникът Ю. М. С. дължи на ищеца
"Юробанк България"АД: главница в размер на 378.10лв., 72.00лв-договорна лихва за
периода от ......г.до ....г., 258.00лв[1]нотариални такси за периода от ......г.до .... /за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК №500/20.09.2021г.по ч.гр.д.№1265/2021г.по описа на НПРС/, като неоснователен и
недоказан , отхвърлил е искането на "Юробанк България"АД за осъждане на ответника Ю.
М. С., да му заплати направените по ч.гр.д.№1265/2021г. по описа на НПРС съдебни и
деловодни разноски до размера на сумата от 369.35лв., отхвърлил е искането на "Юробанк
България"АД за осъждане на ответника Ю. М. С. да му заплати направените по гр.д.
№348/2022г.по описа на НПРС съдебни и деловодни разноски до размера на сумата от
657.16лв., осъдил е Юробанк България"АД да заплати на ответника Ю. М. С. направените
в настоящото производство /по гр.д. №348/2022г.по описа на НПРС/ деловодни разноски за
разликата над 8.13лв. до присъдените 200лв., което е сумата от 191.69лв., като вместо това
постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр.с чл.79 от
ЗЗД по отношение на Ю. М. С. с ЕГН:**********, че в полза на “Юробанк България” АД,
ЕИК : ....., с адрес за призоваване – гр. София, ул. “Св. Св. Кирил и Методий” № 84, ет. 4,
срещу Ю. М. С. с ЕГН:********** съществува вземане в размер на 378.10лв. главница,
5
72.00лв-договорна лихва за периода от ......г.до ....г., 258.00лв[1]нотариални такси за
периода от ......г. до ...., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от .....г. до
изплащане на вземането , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №500/20.09.2021г. по ч.гр.д.№1265/2021г. по
описа на НПРС.
ОБЕЗСИЛВА решение №6/11.01.2023г. по гр.д.№348/2022г. по описа на НПРС в
частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от "Юробанк България"АД срещу Ю. М.
С. иск чл.422 ал.1 от ГПК, вр.с чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30лв. такси за
периода от ......г. до ....
ПОТВЪРЖДАВА решение №6/11.01.2023г. по гр.д.№348/2022г. по описа на
НПРС в частта му с която е отхвърлено искането за разноски на ищеца “Юробанк България”
АД за сумата от 15.65лв., за заповедното производство и за сумата от 27.84лв. за исковото
производство, както и в частта с която на ответника са присъдени разноски в размер на
8.13лв.
ВРЪЩА искова молба вх.№1887/22.03.2022г. на ищеца “Юробанк България” АД в
частта й с която е предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК, вр.с чл.79 от ЗЗД срещу Ю. М. С. за
заплащане на сумата от 30лв. такси за периода от ......г. до .... и прекратява производството
по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Ю. М. С. да заплати на “Юробанк България” АД, разноски по
делото в размер на 369.35лв. по заповедното производство , в размер на 657.16лв. за
първоинстанционното производство и в размер на 23.98лв. за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6