Решение по дело №528/2023 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 270
Дата: 28 октомври 2024 г.
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20231820100528
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Елин Пелин, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Т.ова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т.ова Гражданско дело №
20231820100528 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът Ц. Н. Ш. ЕГН ********** от гр....., ул.
„.....“ № 37 чрез пълномощника си адв. И. Г. – САК със съдебен адрес:
гр.София ул. „.....“ № 10 е предявил срещу ответника Т. И. Н., ЕГН
********** от гр......., ул. „......“ № 42А иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати следните суми: 5500.00 лева
неимуществени вреди изразяващи се в травматични увреждания, физически
болки и страдания от нанесен побой; сумата от 2500.00 лева обезщетение за
нанесени неимуществени вреди - обиди и заплахи, изразяващи се в
емоционални болки и страдания, стрес, тревожност, гняв, както и траен
спомен за преживяното, които продължават и към момента на предявяване на
иска в съда.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът работел по трудово
правоотношение в „......“ КД, ЕИК .... където заемал длъжност „Групов
ръководител комисиониране“ /Ръководител на отдел Прием стоки“.
На 27.12.2022 г. в изпълнение на трудовите си задължения, ищецът се
намирал в складовите помещения на работодателя, находящи се в с......, ул. „3-
1
ти март“ № 1 и приемал от доставчици, чрез автотранспорт /камиони/
осигурен от различни, независими транспортни фирми, стоки предназначени
за продажба в магазините на ...., а именно свежо месо. Такива били
обичайните трудови задължения на ищеца.
На 26.12.2022 г. следобяд, ответникът Т. И. Н. и Г.Н.И. – шофьори на
тежкотоварни хладилни камиони били преминали в България през румънската
граница. Камионите им били пломбирани от служители на НАП, като бил
уговорен и часа на доставка в приемния склад на .... за 26.12.2022 г.. Такава
предварителна заявка към .... винаги е необходима, тъй като доставката на
вносно месо е сложна операция, като документите се заверяват, а камионите
се пломбират от НАП. Промяната на доставка също става с формуляр до НАП.
Освен това, складът на .... е винаги много натоварен и приемните рампи
обикновено са заети. По тези причини приемът на стоките, за които по силата
на трудово правоотношение отговаря ищецът изисква строга организация и
предварителна координация с транспортните фирми. Камионите са се
забавили за уговорената за 26.12.2022 г. доставка и разтоварването им било
отложено за следващата сутрин, като включително е бил подаден и съответен
формуляр до НАП. Така ищецът, пристигайки на работното си място около
8.00 часа сутринта на 27.12.2022 г. заварва камионите и шофьорите на
рампата, готови за разтоварване.
По силата на договорен между .... и съответните доставчици и
транспортни фирми принципен механизъм на доставка и прием на тази стока,
разтоварването на свежото месо се извършва винаги от транспортната фирма
доставила стоката. Това обстоятелство обикновено е известно на шофьорите,
докарали стоката.
В съответствие с това правило ищецът приканил шофьорите да
започнат да разтоварват докараната от тях стока в склада на ...., но вместо да
направят това, те отказват да разтоварват сами. Ищецът ги посъветвал да се
свържат с транспортните фирми, които са ги наели и да се разберат за начина
на разтоварване, което .... не дължи по принцип. Междувременно и до
разрешаване на въпроса, Ц. Н. Ш. ги моли да освободят рампата, за да могат
други чакащи камиони да бъдат разтоварени. Тогава Т. И. Н. става агресивен,
започва да обижда с ругатни и нецензурни думи, както и да заплашва ищеца, а
именно: Кой си ти бе мухльо? Сега ще ти еба майката. Сега ще ти разбия
2
главата. Ей копеле нещастно. Ти няма да ми казваш какво да правя,
некадърник. Майка ти да еба нещастник“.
Ищецът се почувствал незаслужено и тежко обиден. Намирайки се на
работното си място, той бил спазил съвестно всички свои задължения по
трудовия си договор. Бил положил и всички усилия да организира доставката
и да съдейства на шофьорите и по никакъв начин не бил виновен за
транспортните усложнения, наложилата се промяна в графика и
непознаването на правилата за разтоварване от страна на шофьорите. Държал
се любезно и професионално въпреки обидите и заплахите и с оглед на
обстоятелството, че бил на работното си място, изпълнявал служебните си
задължения и се чувствал длъжен да спазва общоприетите норми на
поведение поради което се въздържал и не реагирал на непредизвиканите
обиди и заплахи.
Ответникът Н. не се задоволил само с тези непредизвикани обиди,
ругатни и заплахи. Доближавайки внезапно ищеца, който по никакъв начин
не бил реагирал на агресията, а запазил спокойствие и показал
професионализъм, Т. Н. внезапно нанесъл на ищеца рязък удар с глава в
зъбите. Ищeцът изпитал рязка и остра болка от неочаквания удар, потекла му
кръв. Острата болка продължила и след удара. Според издаденото
впоследствие медицинско удостоверение, от удара ищецът получил
травматични увреждания - подкожен хематом с надлежащо охлузване между
долната устна в ляво и лигавицата на устната кухина. Въпреки побоя, ищецът
се сдържал емоционално и отново не отвърнал на нападателя. За побоя бил
уведомен спешният телефон 112. Пристигнала полицейска патрулна кола и
била образувана полицейска проверка № 262р-29506/27.12.2022 г. по описа на
РУ Елин Пелин, както и прокурорска преписка № 63/2023 г. по описа на РП
Елин Пелин.
Във връзка с получената травма на долната устна и продължаващите
болки се наложило ищецът да потърси лекарски преглед на 30.12.2022 г., за
което му бил издаден амбулаторен лист и рецепта от 30.12.2022 г..
Нараняването от побоя преминавало бавно и продължително, още
повече, че били засегнати устата, зъбите и челюстта на ищеца, поради което
дълго след инцидента той все още изпитвал болка и дискомфорт, особено при
хранене. Нараняванията пречели на нормалното му хранене, но се усещали и
3
при говор, както и при по-рязко движение на устните.
Вследствие нанесените обиди и нецензурни обръщения, ищецът се
почувствал незаслужено унизен, достойнството му било накърнено. Той не
бил свикнал на такова поведение и такъв език, не е попадал в такава среда и не
е очаквал такова обидно и унизително отношение от лице, с което общува във
връзка със службата си. Все още не е отминал травмиращият спомен за
случилото се. Ищецът особено тежко възприел факта, че е трябвало да понесе
физическа агресия, заплахи, ругатни и обиди, каквито не е чувал от никого
преди, именно по повод и във връзка с работата си, която съвестно
изпълнявал. Всичко това води до още по-травматични негативни
емоционални изживявания за ищеца, доколкото неприятния инцидент се е
случил на работното му място, на което имало и свидетели. Побоят и обидите
са станали известни и на други колеги на ищеца, освен тези които са
присъствали. Случаят се коментирал в предприятието и в последствие.
Ищецът сочи, че е дългогодишен служител на ...., ползва се с добра
репутация на работното си място и в обществото. Той заема отговорна
длъжност в голяма търговска верига и работният му ден е натоварен. Спазва
общоприетите норми на поведение и законите на страната и до процесния
инцидент никога не е преживявал подобна физическа и словесна агресия.
Затова и особено интензивно изживява негативните емоции, следствие на
побоя и обидите.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и
предявения с нея иск е допустим.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника Т. И. Н., с указанията по чл.131-133 от ГПК, като в срока по чл.131,
ал.1 от ГПК същият е депозирал писмен отговор и насрещен иск. С отговора
на исковата молба ответникът Н. заявява становище, че исковете са
допустими, но изцяло неоснователни и недоказани.
Твърди, че не оспорва обстоятелството, че към 27.12.2022 г. и към
момента на подаване на отговора на исковата молба заема длъжност „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ при „....“ ЕООД. Задълженията му
по длъжностна характеристика са ясно определени в приложените към
трудовия договор документи и категорично не включват товаро-разтоварни
дейности. Сключеният договор-заявка между работодателя на ответника и
4
възложителя на превоза не включва товарно-разтоварни дейности.
По заявка на „......“ ЕООД е извършен превоз на прясно охладено месо
от Г. до България с разтоварен адрес: .... ....., ул. ...... № 1. Превозът е извършен
с камион рег. № ......, управляван от Т. И. Н.. Действително по обективни
причини е имало забавяне на превоза от няколко часа и след пристигане на
разтоварен адрес, разтоварването е отложено за другия ден – 27.12.2022 г..
Тези обстоятелства са били координирани между възложителя на превоза и
превозвача, съобразно условията в договора.
Твърди, че познава ищеца Ц. Н. Ш. отпреди със специфичния му
характер и отношение към шофьорите на товарни камиони, във връзка с
изпълнение на международни превози до същия разтоварен адрес, който в
случая настоял камионът да бъде разтоварен от Н..
На разтоварния адрес в този момент бил и друг товарен камион на „....“
ЕООД, чиито шофьор бил Г.Н.И., който получил същите нареждания от
ищеца „да започват да си разтоварват камионите“.
Предвид липсата на такава трудова ангажираност, двамата шофьори
не са разполагали с необходимото облекло и обувки за разтоварване и
обяснили на Ш., че задължения за разтоварване нямат, нито разполагат с
облекло и обувки за това. Ш. изпаднал в състояние на гневна истерия,
започнал да псува и да крещи, че няма кой да я върши тази работа и задължил
ответника да се обадят с колегата му в офиса на работодателя си. Там
спедиторът М.Д. е потвърдил липсата на задължение за разтоварване и е чул
изцяло препирнята между Ш. от една страна и Н. и И. от друга. Монологът на
Ш. достигнал кулминацията си, когато псувал на майка и блъскал с ръце Н.,
който залитнал, подхлъзнал се и ударил главата си в лицето на Ш., като
предните зъби на Ш. се врязали в челото на Н. и предизвикали прободна рана,
от която потекла кръв и на Н. му прималяло от удара и от болка и седнал
настрани. Ш. се отдалечил от мястото на събитието, след известно време се
върнал и предоставил на двамата шофьори АDR обувки, каквито се изискват
от склада на .... за разтоварване на хранителни продукти. Въпреки липсата на
задължение, двамата шофьори разтоварвали в продължение на около час
стоката от камионите. Когато приключили с разтоварването, извън склада ги
очаквали служители на МВР, които били извикани от Ш.. Дадени са
обяснения, образувана е преписка от РП Елин Пелин. В края на
5
производството прокурорът отказал да образува досъдебно производство за
престъпление от общ характер и го прекратил.
На мястото на събитието полицаите видяли състоянието на Н. – целият
бил в кръв, която продължавала да тече от раната през цялото време на
разтоварването. Попитали го дали иска да отиде до съдебен лекар и да си
извади удостоверение за състоянието си, което да бъде приложено по
преписката, за да предяви по-късно обвинение за нанесени телесни повреди и
за неимуществени вреди срещу Ш.. Ответникът преценил, че няма
необходимите познания и умения да отиде до София и да търси съдебен
лекар. Въпреки огромните болки и страдания и огромната емоционална
натовареност не е счел за необходио да предяви претенции срещу Ш.. С
настоящата искова молба ответникът е изправен срещу претенции на лицето,
което само е предизвикало и съпричинило деянието, от което са понесли
вреди и двете страни.
Оспорва твърденията на ищеца за любезно и професионално
отношение, за спазване нормите на доброто общуване и общоприети норми на
поведение. В средите на товарните шофьори агресивното отношение на Ш. е
публично известен факт. В този смисъл счита предявените искове за
неоснователни, тъй като травматичните увреждания на ищеца са получени от
него в резултат от неговите лични действия срещу ответника – извадил го е от
равновесие с блъскане. Не Н., а Ш. е псувал и обиждал всички присъстващи,
включително и другия шофьор – И.. Понесените болки и страдания, описани и
остойностени в исковата молба не са в пряка и непосредствена връзка с
поведението на ответника, а са причинени от собственото му противоправно и
противно на обществения ред поведение.
Предявения насрещен иск от Т. И. Н. срещу ответника Ц. Н. Ш., изцяло
препокрива описаната фактическа обстановка с изложената в отговора на
исковата молба. Моли съдът да осъди ответника Ш. да му заплати сумата от
600.00 лева частичен иск от обща сума от 6000.00 лева – обезщетение за
нанесени неимуществени вреди вследствие травматичните увреждания –
физически болки и страдания, главоболие, временна загуба на ориентация и
продължило медикаментозно лечение с обезболяващи в резултат от
физическия сблъсък между ищеца и ответника, от което му е причинено
нараняване на главата в областта на челото; сумата от 300.00 лева частичен
6
иск от обща сума от 3000.00 лева обезщетение за нанесени неимуществени
вреди – негативни трайни емоционални състояния на стрес, тревожност, страх
и неудобство от обидите, които са му отправени пред обществеността,
колегите и работещите на разтоварен адрес, с които Н. се среща и до момента
по повод изпълнение на трудовите си задължения.
Препис от насрещната искова молба е връчена на ответника Ц. Н. Ш.,
който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника
си адв.М., с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
изложените факти и обстоятелства от ищеца Т. Н. не отговарят на истината и
оспорва изложената от него фактическа обстановка като абсурдна. Начинът
по който е нанесено нараняването на ищеца изключва неговия случаен
характер, а хипотезата му е нереалистична, при която след „блъскане“ и
„подхлъзване“ Н. е ударил случайно главата си точно в зъбите на Ц. Ш., който
би трябвало да е стоял и изчаквал с отворена уста срещу него. Напротив Н. е
целял и постигнал нараняване на Ц. Ш. точно там, в зъбите и то с глава, видно
от обстоятелствата по делото.
Оспорва издадения месеци по-късно медицински документ като
неистински, тъй като удостоверените в него обстоятелства, относно начина на
настъпване на евентуалното нараняване са неверни. Невярно е и
заключението, че белегът на челото на ответника е настъпил именно в
резултат на удара с глава в зъбите на Ц. Ш.. Дори да е така, то Н., а не Ш. сам е
виновен за това свое нараняване, получено при нападението срещу Ц. Ш..
Не оспорва, че РП Елин Пелин е отказала образуване на наказателно
производство, но не защото деянието не е било извършено, а доколкото става
въпрос за лека телесна повреда, която се преследва по тъжба на пострадалия,
както е установил наблюдаващия прокурор. В случая Ц. Ш. е отказал да
подаде такава, като е счел, че исканото по граждански ред обезщетение е
достатъчно.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представено по делото допълнително споразумение с дата 30.03.2019
г. към трудов договор от 16.07.2010 г. и характеристика на длъжностна
Ръководител на отдел Прием на стока се установява, че Ц. Н. Ш. заема
7
длъжност „Ръководител на отдел Прием на стока“ /Ръководител отдел в
складовото стопанство/ в .... България ЕООД ....
Видно от съдебно-медицинско удостоверение № V-484/2022 г. издадено
от д-р А.М.А. специалист по съдебна медицина към КСМД София на
27.12.2022 г. е извършил преглед на Ц. Н. Ш., при който са установени
следните травматични увреждания – в областта на границата между долната
устна в ляво и лигавицата на устната кухина има подкожен хематом на площ
1/1 см с надлежащо охлузване на кожата на площ от 0,8/0,5 см, покрито със
засъхнала червеникава кръв, за които увреждания освидетелстваният
съобщава, че на 27.12.2022 г. бил ударен с глава по лицето от непознат мъж. В
заключение се сочи, наличието на подкожен хематом и охлузване в областта
на долната устна в ляво. Установените травматични увреждания се дължат на
удар с или върху твърд тъп предмет и биха могли да бъдат получени по начин
и време, както съобщава освидетелстваният и са му причинили болка и
страдание.
Представен е амбулаторен лист № 22364С01D5F от 30.12.2022 г. издаден
на името на Ц. Н. Ш., в който е отбелязано, че след битова злополука след
нанесен побой получава травма на долна устна с хематом, за което са изписани
обезболяващи и издадена рецепта за закупуване на медикаменти.
Установява се от трудов договор № 587/10.06.2021 г. и длъжностна
характеристика на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона, че Т. И. Н. заема длъжност шофьор тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона във фирма „....“ ЕООД.
От заявка-договор № 5103/14.12.2022 г. е видно, че „......“ ЕООД е
възложило на „....“ ЕООД извършването на автомобилен транспорт с дата на
товарене в Г. – 23.12.2022 г. с адрес на разтоварване .... ..... България със срок
на доставката 26.12.2022 г.
Видно от съдебно-медицинско удостоверение № 216/2023 г. издадено от
д-р Федя Т.ов – съдебен лекар е, че при извършен на 17.07.2023 г. преглед на
Т. И. Н. е установено на челото срединно в горната част ръбец с белезникав
цвят и дължина около 0,7 см. Констатираното увреждане отговаря да бъде
получено от действието на твърд тъп предмет и по време посочени от
пострадалия, което му е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Представени са и касов бон и фактура удостоверяващи
8
заплащането на извършената услуга.
Видно от постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 28.01.2023 г. по пр.пр. № 63/2023 г. по описа на Районна
прокуратура Елин Пелин същата е образувана по повод постъпила докладна
записка относно посетен сигнал за побой в село ...... В постановлението е
прието, че по преписката не са събрани достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер, поради което е отказано образуването на
досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер. В
мотивите на прокурорския акт е изведен извод, че доколкото са налице данни
за евентуално извършено престъпление по чл.130 от НК – лека телесна
повреда, съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК престъплението е от
частен характер и се преследва по тъжба на пострадалото лице. По делото е
представен заверен препис на пр.пр. № 63/2023 г. по описа на РП Елин Пелин,
съдържаща докладни записки, снети сведения, протоколи за предупреждение,
съдебно медицинско удостоверение на името на Ц. Н. Ш..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите –
В.Г.К. и С.Т.М. по искане на ищеца и – Г.Н.И. и Б.П.Л. водени от ответната
страна, от показанията на които се установява следното:
Свидетелят В.Г.К. разказва, че познава ищеца, в качеството си на
търговски представител на „....“ в ..... във връзка с работата им. Известен му е
инцидента между Ц. и ответника, чието име не знае, но го вижда в съдебната
зала. Не помни датата, но било сутринта. Видял, че Ц. говори с ответника и
със другия свидетел по делото, който е дошъл за разпит, като ги помолил по
повод изпълнение на служебните си задължения да си сложат работни обувки
и да разтоварят камионите. Ответникът и свидетелят отказали да разтоварват
камионите и да си обуват работни обувки, въпреки, че в .... задължение на
всички шофьори е да си разтоварват стоката и да носят защитни обувки при
разтоварването. Ц. се държал нормално с двамата шофьори и това което
правел е негово обичайно задължение. Свидетелят сочи, че от пет години е
търговски представител и никога не е присъствал на инцидент с Ц. и не е чул
дори да се говори за някакви инциденти или проблеми. Ц. отишъл към
ответника и другия шофьор с обувките, но те двамата го заклещили и
застанали пред него, като ответникът се опитал да удари Ц. с ръка, но не успял
и понеже е дребен го ударил с главата си, като го уцелил по устатата,
9
вследствие на което си разкървавил главата, а на Ц. му потекла кръв по
устните. Тъй като видял, че Ц. се изплашил, свидетелят отишъл към тях, като
ответникът и другия шофьор се отдръпнали, а Ц. влязъл вътре. Свидетел взел
работните обувки, за да ги даде на двамата шофьори, но единият казал, че си
има в камиона, след което им показал как трябва да се разтовари камиона.
След това дошла полиция и му снели показания за случилото се. Твърди, че
двамата шофьори по негова преценка били изнервени и предварително били
решили да набият Ц., като не се държали нормално. Сочи, че не му е известна
причината за инцидента, но след като видял, че заклещват Ц. до камиона и му
посягат, било ясно, че искат да набият Ц.. Твърди, че познава Ц. отдавна,
като колега в базата на .... и са говорили около 10 пъти. След инцидента не са
разговаряли.
От показанията на свидетеля С.Т.М. се установява, че с Ц. са колеги в
склада на .... в с......, като Ц. работи от около 14 години във фирмата, както и
свидетелят. Първоначално Ц. бил служител в отдел „Прием стоки“, но от
около три години бил повишен в длъжност ръководител на същия отдел.
Счита, че ищецът е съвестен, изпълнителен, отговорен и се е доказал във
времето, поради и бил повишен в длъжност ръководител на отдел и ръководи
екип от около 35 човека. Сочи, че му е известен инцидента с ответника, тъй
като свидетелят в този момент изпълнявал функцията на ръководител на
централния склад в с...... и се явявал пряк ръководител на Ц. Ш.. Инцидента
станал по Коледните празници, когато всички имали страшно много работа.
След инцидента, Ц. посетил свидетеля в офиса му, като целият треперел,
гласа му треперел и бил в шок, а устата му била разбита, имал и кръв по нея.
Свидетелят попитал Ц. какво става и той почнал да разказва. Потвърждава, че
„.... България“ има договор с всички спедиторски фирми, че шофьорите имат
задължението сами да си товарят и разтоварват стоката в централния склад,
поради което в случая това трябвало да сторят и двамата шофьори, които по
принцип били закъсняли. След като двамата шофьори отказали на
служителите на гишето да разтоварят камионите сами, служителите
уведомили за това ръководителя си Ц. Ш., който отишъл на място при
шофьорите на рампата и първо им припомнил задължението по договор, че те
трябва да разтоварят стоката, като трябва да носят задължително предпазни
обувки за тяхната сигурност и предпазно облекло. Шофьорите отказали да
разтоварят стоката, макар, че бил проведен разговор със спедиторската фирма,
10
която ги изпращала. Тогава Ц. им казал да премахнат камионите от рампата, за
да могат да дойдат други камиони и да продължи работата по разтоварването,
което довело до ескалиране на ситуацията, като по думите на Ц. двамата
шофьори започнали да го обиждат и да го псуват, след което единият шофьор
се опитал да го удари с юмрук, но той избегнал удара, затова пък го ударил с
глава в областта на устата. Когато Ц. отишъл при свидетеля непосредствено
след инцидента, за да го уведоми в качеството му на пряк ръководител за
случая, от устата му течала кръв и плюел кръв. Ц. обяснил на свидетеля, че не
е имало размяна на други удари, тъй като той запазил самообладание.
Свидетелят го похвалил и го успокоил и отишъл на мястото на инцидента,
където заварил кръв на земята, а шофьорите си били по кабинките, като
установил и един друг шофьор, който бил свидетел на инцидента и потвърдил
пред свидетеля това, което му разказал Ц.. Свидетелят сочи, че не е много
сигурен, но вероятно той е подал сигнала на тел.112, като пред полицаите
шофьора на камиона по никакъв начин не отрекъл, че той е ударил Ц.. Сочи, че
той лично закарал Ц. до града, за да си извади медицинско свидетелство. През
целият път Ц. все още бил в шок от случилото се. През следващите месеци
също бил стресиран, бил с подута уста дълго време вследствие удара от
инцидента и всички във фирмата го питали какво е станало, поради което Ц.
трябвало отново да обяснява пред колегите си какво се е случило. В
продължение на месеци видимо си личало, че Ц. преживява трудно този
инцидент, като казвал на свидетеля, че не може така, той да си изпълнява
задълженията съвестно и в крайна сметка да получава разбита уста.
Свидетелят заявява, че като негов ръководител му обяснил, че е постъпил
правилно, като не е отвърнал на удара, защото точно за това учат всички
ръководители да запазват самообладание в подобни случаи и да не допускат
ескалация и физическа саморазправа, като Ц. точно това правило е изпълнил
както трябва.
Свидетелят Г.Н.И. сочи, че към месец 12.2022 г. работел като шофьор
във фирма „МАГДАГ“ и присъствал на инцидента между Ц. и Т. в базата на ....
в ...... Твърди, че с Т. влезли на рампите и поискали да разтоварят стоката, като
били с два камиона, но им казали, че не могат да влязат без обувки и ги
изгонили и те излезли. След това им предложили обувки, но преди да влязат
при тях дошъл един човек, на който не знае името, но работи в .... и с
нечовешко и некултурно държане започнал да се кара и налитал на бой.
11
Свидетелят му казал да не се разправя с тях, не само той е нервен, за да не
стават лоши неща. Човекът отишъл след това до колата на Т., който си седял
на седалката на кормилото и започнал да се кара с него, като се държал грубо
и даже го напсувал. Тогава колегата му слязъл и хванал работника от .... като
му казал „Не ме дърпай, пусни ме“ и колегата без да иска го е ударил.
Свидетелят сочи, че видял кръв на челото на колегата си и тогава другия човек
казал „Аз ще те съдя“, а колегата му казал „Аз трябва да те съдя, защото от
мен капе кръв“. Според свидетелят И. от колегата му течало много кръв от
челото му. След това разтоварили камионите и дошла полиция, като им снели
обяснения за случилото се. Твърди, че той като шофьор няма задължение да
разтоварва като от фирмата са му казали излизаш и чакаш, или плащаш на
някои от работниците да те разтоварят, поради което той като отиде в .... си
плаща, за да го разтоварват. Лицето което дошло и се държало грубо с тях
разбрал, че се казва Ц. и работи в ..... Колегата му Т. бил притеснен след този
инцидент в .....
От разпита на свидетеля Б.П.Л. се установява, че същият работи във
фирма „.....“ от три години и половина и познава Т. от 10-12 години, като
колега. Сочи, че много негови колеги се оплакват от фирма .... и склада им в
с......, поради което никой от колегите му не иска да разтоварва там, защото
винаги имат проблеми с хората от склада и с държанието им. Той също като
разтоварвал трябвало да си мълчи, за да не стават проблеми. Т. му споделил за
случилото се с него в ..... няколко дни след това, като казал, че имал проблем с
човек от .... и бил много обиден, а на челото имал една голяма лепенка и не
бил адекватен от случая, защото такова нещо не му се било случвало до
тогава. Не може да посочи датата, на която е станало този инцидент. Известно
му е, че Т. има диабет и по принцип доста са му увеличени хапчетата от
тогава, защото за пръв път в живота му се случвало да се занимава с полиция
и съд. Твърди, че по принцип по договор нямат право да разтоварват камиона
и вероятно от там идват проблемите с разтоварването в ..... Разтоварването се
извършва с електрическа количка, която не всеки може да управлява.
В хода на производството е назначена съдебно-медицинска експертиза,
неоспорена от страните, от заключението на която, се установява, че от
приложената по делото медицинска документация е видно, че на Ц. Н. Ш. са
били причинени следните травматични увреждания: охлузване съчетано с
кръвонасядане в областта на долната устна вляво, което му е причинило болка
12
и страдание. При ответника Т. И. Н. е установено наличието на ръбец от рана,
по кожата на челото. Наличието на ръбец в областта на челото, който е с
белезникав цвят, сочи че в описаната анатомична област на главата е имало
рана на кожата, която е заздравяла с оформянето на ръбец. Цвета на същия
определя неговата давност като по-голяма от шест месеца. Раната на кожата е
реализирала медикобиологичният критерии временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Според заключението на вещото лице нараняванията на ищеца Ц. Н. Ш.
са установени и описани в деня на инцидента, като могат да бъдат причинени
по време и начин съобщени от него. Увреждането на ответника Т. И. Н. е
установено около седем месеца след инцидента, като по морфологичен път не
е възможно да се определи момента на неговото причиняване. С оглед
свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели, може
да се определи, че раната в областта на челото е причинена при процесния
инцидент. Относно периодът на възстановяване на страните, следствие на
получените травматични увреждания, вещото лице сочи, че за нараняването
на ищеца Ц. Н. Ш., което представлява охлузване и кръвонасядане на долната
устна, срокът за възстановяване е около 7-10 дни. За нараняването на
ответника Т. И. Н., което представлява разкъсноконтузна рана, срокът на
възстановяване е около 20-25 дни.
Заключението на изслушаната и приета от съда съдебно-психиатрична
експертиза дава заключение, че освидетелстваният Ц. Н. Ш. е преживял
психотравмена ситуация свързана с конфликт на работното място, при която
публично е унижен. Налице е травматичен стрес, довел до известна
дезорганизация на личността, изразяваща се в първоначалното шоково
състояние, с последваща затвореност и необщителност, характерно при
острата реакция на стрес в случая. Естеството на стресора го определя като
социален стрес. От данните от ръководителя на освидетелствания става ясно,
че непосредствено след травмата е изпаднал в остра реакция на стрес с
известна зашеметеност, оттегленост, като публичното унижение е
предизвикало усещане за загуба на уважение и престиж от колегите му, той е
изпаднал в състояние на травматичен стрес, намиращ израз в известен
физически дискомфорт, известна оттегленост, затваряне в себе си, социални
страхове. Травматичният стрес вследствие инцидента на 27.12.2022 г. при
освидетелствания /остра стресова реакция/ е с висока интензивност, но
13
неголяма продължителност около месец. Описаната по-горе симптоматика не
е придобила хроничен ход, поради подкрепящата роля на ръководителите на
освидетелствания по-точно на прекия му ръководител.
Относно състоянието на освидетелствания Т. И. Н., вещото лице дава
заключение, че при същия е налице травматичен стрес, довел до изразен
депресивитет. Непосредствено след травмата – публичното му „орезиляване“
на тази възраст и усещането му, че е обявен за криминален престъпник е
предизвикала в него усещане за загуба на статус /обществено положение/,
загуба на уважение и престиж, той е изпаднал в състояние на травматичен
стрес, характеризиращ се със социална тревожност, депресивност, свръхмерна
фикдация върху травмата, социална дисфункция, социални страхове,
нарушили качеството му на живот. /Станал затворен, срамувал се, изпитвал
чувство на вина „без вина виновен“, дори затова, че се е родил, че съществува/.
Травматичният стрес при Н. довел до социална дисфункция, тревожност,
депресия, обостряне на хронични страдания /трайно повишаване на кръвната
захар, поява на постоянно сърцебиене/, свръхмерна фикдация върху травмата,
социална дисфункция, социални страхове, нарушили качеството му на живот
/постъпки за напускане на работа, свръхценностна фиксация върху
психотравмата, с мисли за безперспективност, свързани със загуба на
социален статус, престиж и уважение. За жалост увредата е значителна и не би
могло да се възстанови социалното му функциониране предвид възрастта.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен искът по чл.45
от ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните кумулативно изискуеми предпоставки: че ответникът му е
нанесъл удар по главата в областта на устата, вследствие на което е претърпял
твърдяните увреждания и произтичащите от тях неимуществени вреди, че
тези вреди са в причинна връзка с противоправните действия на ответника,
като вината се предполага и опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото гласни доказателства на свидетелите -очевидци
14
на случилото се - В.Г.К. и Г.Н.И. се установява противоречива фактическа
обстановка.
Свидетелят В.Г.К. – колега на ищеца заявява, че видял как двамата
шофьори заклещват Ц. и единият от шофьорите първо замахнал с ръка, но Ц.
избегнал удара, след което понеже е по-нисък от Ц. ответникът го ударил с
главата си и го уцелил по устата, от което на Ц. му потекла кръв от устата,
както и на шофьора, който пък имал кръв по челото вследствие удара.
Другият очевидец на случая - свидетелят Г.Н.И. разказва, че ответникът
слязъл от камиона и хванал работника от ...., като му казал „Не ме дърпай,
пусни ме“ и тогава без да иска ударил Ц. след което видял кръв на челото на
Т., като не видял никаква травма по служителя на ..... След съпоставка на
свидетелските показания на двамата очевидци К. и И. с останалите
доказателствата по делото, съдът дава вяра на показанията на свидетеля К.,
тъй като същите са логични, вътрешно последователни и непротиворечиви и
съответстват на изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза,
според която уврежданията на ищеца и ответника отговарят да са получени по
време и място, за което съобщават, както и на механизма на получаването им.
В съдебно заседание вещото лице също потвърждава, че увреждането на
ищеца е получено от притискането на устата между зъбите и предмета който
нанася удара и в случая съответства с показанията и материалите по делото и
с наличната рана на челото на Т.. Показанията на свидетеля К. се
потвърждават и от материалите събрани в хода на прокурорската преписка,
където в изготвените докладни записки е пресъздадена фактическа
обстановка, каквато излага и свидетелят К.. За фактическа обстановка
идентична с тази пресъздадена от свидетеля К. разказва и свидетелят С.Т.М.,
който веднага след случилото се посетил мястото на събитието и след разговор
с присъстващите на място лица и съдействието на полицейските служители,
установил, че именно ответникът е нанесъл удар на ищеца по начина описан в
исковата молба. В този смисъл и въз основа на така установените
обстоятелства, съдът кредитира показанията на свидетеля К. и им даде вяра
относно действията на ответника към момента на инцидента – начина на
увреждането и полученото травматично увреждане, а именно, че ответникът
целенасочено е нанесъл удар на ищеца с главата си и по този начин му е
причинил травматично увреждане в областта на устата. Съдът прецени
показанията на свидетелите К. и М. като незаинтересовани, доколкото не се
15
установява наличието на пряка заинтересованост от депозирането им, а от
друга страна под страх от наказателна отговорност, свидетелите излагат
подробно и последователно всички възприети от тях обстоятелства, като не се
установява стремеж за депозиране на изгодни за ищеца факти.
Съдът изцяло възприема и изготвеното по делото заключение на
вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза и защитата й в
открито съдебно заседание, което приема за обективно, безпристрастно и
компетентно, поради което го кредитира изцяло.
Не се кредитират показанията на свидетеля Г.Н.И. относно начина на
нанасяне на удара на ищеца от ответника, тъй като същите са изолирани,
вътрешно противоречиви и не съответстват на останалия доказателствен
материал, сочат на фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните
по делото доказателства.
Ето защо след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че на 27.12.2022 г. ответникът Т. И. Н. е извършил непозволено
увреждане спрямо ищеца Ц. Н. Ш., изразяващо се в нанасяне на удар с
челото в областта на устата на ищеца. Твърдението на ответника, че ищецът
блъснал с ръце ответника, който залитнал, подхлъзнал се и ударил главата си
в лицето на Ш., като предните зъби на Ш. се врязали в челото на Н. и
предизвикали прободна рана на ответника останаха голословни и
неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал. Показания в
насока сочената от ответника фактическа обстановка не депозира нито един
свидетел по делото, дори и свидетелят Г.Н.И., за който се твърди, че също е
очевидец на случилото, но пресъздава различна обстановка, като заявява
лаконично, че ответникът без да иска ударил ищеца след което видял кръв на
челото на ответника. И тук липсват каквито и да било твърдения за
подхлъзване и случайно залитане срещу ищеца, което да е довело до
нараняването му.
В подкрепа твърденията на ищеца е и приетото като доказателство по
делото съдебно-медицинско удостоверение издадено от Катедра по съдебна
медицина и деонтология София издадено само няколко часа след инцидента,
като свидетелят С.Т.М. потвърждава, че лично е транспортирал ищеца след
получената травма до медицинското заведение, за да бъде освидетелстван,
което също изключва възможността нараняването на ищеца да е получено по
16
начин различен от описания в исковата молба.
В този смисъл, настоящият състав приема, че по делото се установи
наличието на твърдяното от ищеца увреждане лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузване, съчетано с кръвонасядане в областта на долната
устна вляво, което увреждане му е причинило болка и страдание.
Описаните травматични увреждания са причинили на ищеца физически
страдания, като според вещото лице срокът за възстановяване на долната
устна е бил в порядъка от около седем до десет дни. Свидетелят М. също
заявява, че след инцидента Ц. бил с подута уста дълго време след случилото
се. Изложеното обуславя извод, че е налице причинна връзка между
противоправното деяние извършено от ответника, изразяващо се в
посегателство върху телесната неприкосновеност на ищеца и причинените му
неимуществени вреди, вината от поведението на ответника, която по принцип
при непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното, но в
случая по изложените по-горе съображения, се установява по несъмнен начин,
поради което възраженията на ответника в обратен смисъл останаха
недоказани.
Предвид изложеното, съдът намира, че всички изискуеми от закона
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД са
налице, поради което искът е основателен и доказан по своето основание.
Относно размерът на иска съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, според която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението, като характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.. В
конкретния случай в резултат на причинените травматични увреждания
ищецът е претърпял физически и психоемоционални болки и страдания.
Както бе посочено и по-горе, възстановителния период за физическите травми
е продължил между 7 и 10 дни, като не се установи да е имало усложнения от
полученото увреждане. При преценка обезщетяването на вредите, съдът
следва да вземе предвид техния характер, вид и степен, както и
17
продължителността на причинените болки и страдания. От друга страна съдът
отчете и обстоятелството, че нанесената травма на ищеца е била
изключително унизителна за него, причинена е на работното му място, в
качеството му на ръководител на отдел, което е компрометирало неговата чест,
престиж и достойнство пред колектива, който ръководи и пред ръководния му
състав. От заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза се
установява, че непосредствено след инцидента ищецът е изпаднал в остра
реакция на стрес с известна зашеметеност, като публичното унижение е
предизвикало усещане за състояние на травматичен стрес, намиращ израз в
известен физически дискомфорт, известна оттегленост, затваряне в себе си,
социални страхове. Травматичният стрес вследствие инцидента на 27.12.2022
г. при ищеца е с висока интензивност, но неголяма продължителност около
един месец, като симптоматиката не е придобила хроничен ход, поради
подкрепящата роля на ръководителите на освидетелствания и по-точно на
прекия му ръководител.
В този смисъл настоящият състав намира, че предвид лекия характер
на полученото увреждане, без данни за получени усложнения и сравнително
краткия период на отзвучаване и възстановяване, през който увреденият е
изпитвал неудобства и с оглед икономическата обстановка в страната към
момента на увреждането, както и при съобразяване на обстоятелството, че
размерът на обезщетението се определя към датата на деликта, настоящият
състав намира, че сумата от 2500.00 лева е от естество да репарира
действително причинените неимуществени вреди съобразно доказателствата
установени в производството. Присъждането на обезщетение само по себе си
съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията на
деликвентите са противоправни и ангажиране отговорността им за
причинените вреди. Размерът на присъденото обезщетение е с цел репариране
на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване. В
случая не са доказани претърпени вреди над обичайните, поради което искът
за разликата от уважения размер от 2500.00 лева до пълния предявен размер
от 5500.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Основателно се явява и искането за репариране на ищеца във връзка с
нанесените му обиди и унижение на работното му място, тъй като от
изслушаното заключение по съдебно-психологичната експертиза се
установява, негативно отражение в психиката на ищеца и социалния му
18
дискомфорт, които обаче не са с трайни и неотстраними последствия,
доколкото се сочи, че продължителността им е около един месец и не е
придобила хроничен ход. С оглед изложено, уважаването на иска за
неимуществени вреди поради нанесеното публично унижение и обиди следва
да се определи в размер на 1000.00 лева и в останалата част за разликата до
пълния предявен размер от 2500.00 лева подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното общият размер на така определеното обезщетение
следва да се присъди в размер на 3500.00 лева, като в останалата част за
разликата до пълния предявен размер от 8000.00 лева искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Настоящият състав намира, че обезщетение в по-голям размер би
довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на
моралните вреди и несъобразяване с обществения критерии за справедливост,
както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.
Присъдената сума в общ размер от 3500.00 лева се дължи ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 27.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Наведените доводи за съпричиняване на резултата от страна на ищеца
Ш., поради арогантно и нападателно поведение не намериха опора в
доказателствения материал. Както бе посочено и по-горе от свидетелските
показания не се установява поведението на ищеца да е било от такова
естество, че да провокира ответника към употреба на физическо насилие. Не
се установиха и конкретни думи или изрази, които да засегнат честта и
достойнството на ответника и да са довели до предизвикване у последния на
реакция, която да доведе до нанесения от него удар на ищеца. Поради това от
събраните по делото доказателства не се констатира поведение на ищеца Ц.
Ш., което да е в причинна връзка с настъпилите вредни последици, поради
което не може да бъде направен извод, че ищецът е участвал в причинния
процес и неговите действия имат характер на условие довело до настъпването
на противоправния резултат.
По предявения насрещен иск от Т. И. Н. срещу Ц. Н. Ш.:
С оглед извода на съда за основателност на предявения иск от Ц. Н. Ш.
срещу Т. И. Н. с правно основание чл.45 от ЗЗД, съдът намира, че насрещният
иск се явява неоснователен и недоказан по изложените по-горе съображения,
19
които настоящият състав намира, че не следва да преповтаря, доколкото по
делото не се установиха виновни действия от страна на ответника Ш., които
да са причинили на ищеца Н. вреди, които да подлежат на обезщетяване по
реда на чл.45 от ЗЗД и предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищеца направените разноски по делото пропорционално на уважената част на
иска – в размер на 1058.75 лева, съставляващи съответната част от
направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в общ размер на 2420.00
лева – включващи внесена държавна такса, възнаграждение на вещи лица и
заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът също дължи на ответника
разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 675.00 лева,
включващи заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи
лица.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. И. Н., ЕГН ********** от гр......., ул. „......“ № 42А да
заплати на Ц. Н. Ш., ЕГН ********** от гр....., ул. „.....“ № 37 чрез
пълномощника си адв. И. Г. – САК със съдебен адрес: гр.София ул. „.....“ № 10
сумата от 3500.00 лева (три хиляди и петстотин лева), ведно със законната
лихва върху нея, считано от 27.12.2022 год. до окончателното й изплащане –
съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки,
страдания и обиди от причиненото му от ответника увреждане на 27.12.2022 г.
при изпълнение на трудовите задължения от ищеца в базата на работодателя
му „......“ КД, находяща се в с......, Софийска област, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от уважения размер от 3500.00 лева до пълния му предявен размер
от 8000.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Т. И. Н., ЕГН ********** от
гр......., ул. „......“ № 42А със съдебен адрес гр......, ул. „.....“ № 1А партер север
чрез адв. М. М. – ВТАК срещу Ц. Н. Ш., ЕГН ********** от гр....., ул. „.....“ №
37 чрез пълномощника си адв. И. Г. – САК със съдебен адрес: гр.София ул.
„.....“ № 10 с правно основание чл.45 от ЗЗД с искане ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/, частичен иск от
20
обща сума в размер на 6000.00 лева обезщетение за нанесени неимуществени
вреди – травматични увреждания и 300.00 лева /триста лева/ частичен иск от
общо 3000.00 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди – трайни
емоционални състояния на стрес, тревожност, страх и неудобство от обидите,
които са му отправени, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2022 год.
до окончателното изплащане на сумите по повод деяние извършено в базата на
„......“ КД, находяща се в с......, Софийска област, което деяние е извършено на
27.12.2022 год., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. И. Н., ЕГН ********** да заплати на Ц. Н. Ш., ЕГН
********** направените съдебни и деловодни разноски по делото
пропорционално на уважената част на иска – в размер на 1058.75 лева
(хиляда петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Ц. Н. Ш., ЕГН ********** да заплати на Т. И. Н., ЕГН
********** направените съдебни и деловодни разноски по делото
пропорционално на отхвърлената част на иска – в размер на 675.00 лева
(шестстотин седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
21