ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. гр. София, 17.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Б. Иванов
Членове:Аделина Иванова
Виктор Б. Чаушев
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600110 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.
чл.270 ал.4 НПК. Образувано е по въззивен частен протест на прокурор при СП срещу
протоколно определение на Специализирания наказателен съд от 28.03.2022г. по НОХД
№4015/2019г., по описа на 04-ти състав СНС, с което съдът е уважил молбата на
подсъдимия С. и защитника му – адв.П. за смекчаване прилаганата мярка за процесуална
принуда от „Гаранция в пари“ от 200 000лв, в „Гаранция в пари“ в размер на 50 000лв.
Спазен е срока от седем дни, предвиден чл.342 ал.1 НПК за подаване на протест,
което съдът установи от датата на постановения в открито заседание акт на съда от
28.03.2020г., и подадения на 31.03.2022г. протест. Същия е депозиран от съответен орган на
държавното обвинение, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С частният протест е оспорена законосъобразността на съдебния акт, с твърдения за
неправилност изводите на съда, довели до смекчаване тежестта на мярката за процесуална
принуда прилагана спрямо подс.С.. Твърди се, че прилаганата до момента процесуална
принуда, не е прекомерна, че е съобразена с имущественото му състояние, че същата е
необходима и пропорционална на целите на закона по чл.57 НПК. Представителят на
държавното обвинение акцентира върху характера и тежестта на обвинението предявено
срещу подс.С., по настоящото съдебно производство. Твърди се, че подсъдимия е лице с
висока степен на лична обществена опасност с оглед характера, мащабите и естеството на
инкриминираната в обвинението срещу него престъпна деятелност. Налице са твърдения за
възможен риск от извършване на неправомерно посегателство срещу доказателства и
интересите на правосъдието, по това производство. Според прокурора не са настъпили
„промяна в обстоятелствата“, което да налага облекчаване на изпълняваната мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 200 000лв.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата и с доводите изложени във
въззивния протест, с аргументите на решаващия съд отразени в атакуваното определение
прецени, че протеста следва да бъде оставен без уважение като неоснователен, а атакуваното
протоколно определение на СНС от 28.03.2022г. да бъде потвърдено.
Подсъдимия М. С. С. е привлечен към наказателна отговорност заедно с още
четиринадесет подсъдими, с внесе обвинителен акт за престъпления по чл.321, ал.6 НК за
1
престъпен сговор в периода от януари 2015г. до май 2019г.; чл.248а, ал.5, вр.ал.2, вр.чл.20,
ал.3, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.3 НК – затаяване на сведения с оглед получаване
финансиране от еврофондове от ЕС, за три продължавани престъпления; чл.248а, ал.2,
вр.чл.20, ал.3, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за предоставяне на неверни сведения с осем
отделни деяния за получаване финансиране по фондове от ЕС при условията на съучастие
като подбудител и помагач; чл.248а, ал.2 НК; и чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.3
НК за предоставяне на неверни сведения за финасиране от ЕС, при условията на съучастие
като подбудител;
С мерки за неотклонение свързани с лишаване от свобода подсъдимия С. е бил
ограничаван в периода от 05.09.2018г. до 01.02.2021г. (задържане под стража) и от
01.02.2021г. до 02.07.2021г. (датата на внасяне на паричната гаранция 02.07.2021г.- л.2871
част 8) при условията на „Домашен арест“, след като съдът на 30.06.21г. е постановил
изменението му в мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 200 000лв.
Считано от 02.07.2021г. подсъдимия има право на свободно придвижване и за
посочения период не са констатирани нарушения на процесуалните му задължения, нито да
е поставил в риск събирането на доказателствата по делото. Подсъдимия е неосъждан.
Първостепенният съд е съобразил, постъпили по делото писмени доказателства за
актуалното имуществено и семейно състояние на подсъдимия С., като е обсъдил
доказателствената информация за имущественото му състояние от справки от Агенция по
вписванията, наличието на приобщени запорни съобщения за налагане на обезпечение от
ДСИ по изп. дело № 20181110401344; Запорно съобщение от ТД на НАП - София по изп.
дело № *********/ 25.06.2021г., годишни данъчни декларации – справки от НАП за 2020г.,
че няма данни на М. С. С. да са изплатени дивиденти от търговски дружества, че общата
годишна данъчна основа за 2019г. и 2020г. съответно била в размер на по 31039.20 лв. за
всяка година; че за съпругата му Р. С. общата годишна данъчна основа за облагане за 2019 г.
е била в размер на 265950,72 лв., а за 2020 г. е в размер на 335 006,61 лв.; От справки от
Агенция „М......", е видно че в регистъра на корабите няма и не е имало вписани джетове,
лодки, кораби или други плавателни съдове, собственост на лицата М. С. С. и Р. М. С..;
Справка от Главна дирекция „г. .... .“, че по отношение на лицата М. С. С. и Р. М. С. няма
регистрирани записи за собствени, наети или държани на друго правно основание
въздухоплавателни средства;
В мотивите си решаващият съд, правилно е съобразил обстоятелството, че по
отношение наличието на обосновано подозрение за евентуална съпричастност на
подсъдимия, не следва да обсъжда в детайли конкретни доказателства, в обем и по въпроси
относими към чл.301 НПК. Същевременно с оглед изискването на закона в чл. 270, ал. 1
изр.2 НПК, съдът правилно е съобразил и продължителния период на прилагане на мерки за
процесуална принуда и това, че за целия период не са констатирани да са нарушени. В този
смисъл, въпреки изложените доводи от прокурора за наличие на реален риск от извършване
на престъпление в случай на ново облекчаване на мерките за процесуална принуда, същите
не са доказателствено подкрепени и в този смисъл се явяват декларативни. Липсват и
доводи свързани с имущественото положение на подсъдимия в конкретния процесуален
момент, които да налагат по-високи финансови нива на обезпечаване на твърдените
процесуални рискове. Наличието на изминалия времеви период, считано от 02.07.2021г. до
момента, без констатирани процесуални нарушения, съдържа такава „промяна в
обстоятелствата“, която обективно установява наличие на ново състояние на твърдените
рискове, които цели да обезпечи прилагането на която и да е мярка за неотклонение.
Посоченото съдът отчита като наличие на намаляване риска от извършване на
престъпление, доколкото риск от укриване не се установява да е налице към настоящия
момент и не се твърди като основание за настоящия протест от страна на държавното
обвинение. В този смисъл следва да се приеме, че изтеклия период от време, в съчетание от
липсата на процесуални нарушения и други данни за неправомерно поведение, обуславя
извод за настъпила промяна в обстоятелствата по см. на чл.270 ал.1 изр.2 НПК, които
правилно са послужили за определянето на настоящата мярка за неотклонение „Гаранция в
пари“ в размер на 50 000 лв.
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 и чл.345 от НПК, IV
2
въззивен състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Специализирания наказателен съд от
28.03.2022г. по НОХД №4015/2019г., по описа на 04-ти състав СНС, като оставя без
уважение частния протест на СП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3