№ 341
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500056 по описа за 2023 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от
К. Д. Р. чрез адв. Г. Й., ищец в първоинстанционното производство, срещу решение 254 от
09.09.2022 г. на ОС Перник по гр.д. 41/2022 г. в отхвърлителната му част по главния иск за
разликата от 18 000 лева до 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
19.06.2021 г. и по иска за законна лихва за периода от 12.08.2021 г. до 12.11.2021 г.
Поддържа се, че обезщетението не отговаря на критерия за справедливост и е занижено, а
лихвата се дължи от поканата до застрахователя.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Постъпил е отговор от страна на
ответника „Бул инс“ АД чрез адв. А. И., в който се твърди, че обезщетението е справедливо
определено и се поддържа възражението за принос поради непоставен колан. Поддържа се
искането за комплексна САТЕ и СМЕ, неуважено от ОС Перник. Въззивният съд е уважил
искането за комплексна САТЕ и СМЕ, тъй като вещите лица пред първата инстанция са
работили независимо едно от друго, като не са съобразили показанията на разпитаната по
делото свидетелка и вещото лице-лекар не е отговорило еднозначно в резултат на удара с
кои части на автомобила са получени уврежданията.
Пред САС е изслушана и приета без оспорване от страните комплексна съдебно-
медицинска авто-техническа експертиза, изготвена от д-р Ц. Н. Г. и инж. д-р М. М., която,
като е изследвала механизма на ПТП и естеството на удара между двете МПС, е отговорила
на въпроса имала ли е поставен предпазен колан К. Р. и коланът би ли намалил получените
увреждания.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
1
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата между определения от първата инстанция размер от 18 000 лева и търсения от нея
размер от 30 000 лева, както и налице ли е неин принос за настъпване на вредите заради
непоставен предпазен колан.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаните
заключение на СМЕ, представените медицински документи и събраните свидетелски
показания.
Заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р К. С., съдът кредитира като обективно и
компетентно. От него се установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила контузия и
оток на лява лицева половина с охлузване и околоочен хематом и кръвоизлив под
конюнктивита; фрактура на предна стена на ляв максиларен синус с данни за хемосинус;
фрактура на лява зигоматична дъга; и хипеспезия /намалена чувствителност/ в зоната на
левия максиларен нерв. Възстановяването при нормално протичане на лечебния процес е
около 30 дни, а по делото няма приложени документи за продължителността на лечението.
Няма представени документи и за обективното състояние на ищцата след завършване на
лечебния процес. От счупванията на лява ябълчна кост и ляв горночелюстен синус, без
значима дислокация на фрагментите, ищцата би следвало да се е възстановила без
последствия. По отношение на намалената чувствителност в областта на лявата буза, с оглед
давността на травмата, най-вероятно ще е с траен характер.
Според показанията на свидетеля А. С. Г., дъщеря на ищцата, застрахован при
ответника водач, след удара майка й била в тежко състояние. Погледнала назад към нея и я
видяла как пада напред към шофьорската седалка, губейки съзнание. Имала наранявания в
цялата лява част на ръката, лицето и бузата, както и лявата ръка. Докато чакали линейка, за
момент губела съзнание, идвала в съзнание и повръщала. От болницата в Перник я закарали
с частна линейка в УМБАЛСМ „Пирогов”, където в отделението по лицево – челюстна
хирургия стояла една седмица. След изписването възстановяването продължило вкъщи в
рамките на два – три месеца, имала болки в скулата, в гръдния кош – в областта на ребрата.
Първите седмици не можела да се храни, да се къпе и облича сама. Към момента нямала
болки в скулата, но останала безчувствена в областта на лицето. Имала предходно
дългогодишно очно заболяване, поради което не трябвало да вдига тежко, за да не й се
отлепи ретината. След претърпяната травма била категорична, че зрението й се е влошило и
с двете очи. Към настоящия момент ищцата изпитва страх да се вози в автомобил, в първите
седмици плачела и не можела да спи.
Видно от епикриза от отделението по лицево – челюстна хирургия на УМБАЛСМ
„Пирогов”, болничният престой е от 19.06. до 23.06.2021 г. След изписването й ищцата
посетила офталмолог, видно от приложения амбулаторен лист от 23.06.2021 г., а
поставената диагноза е контузия на очната ябълка и околоочната кост, а придружаващи
заболявания - миопатия и старческа нуклеарна катаракта.
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищцата към
момента на увреждането – 65 год., вида и характера на травмите - контузия и оток на лява
лицева половина с охлузване и околоочен хематом и кръвоизлив под конюнктивита;
фрактура на предна стена на ляв максиларен синус с данни за хемосинус; фрактура на лява
зигоматична дъга; и хипеспезия /намалена чувствителност/ в зоната на левия максиларен
нерв, болничен престой от четири дни, възстановителен период от един месец, през който е
имала нужда от чужда помощ за ежедневните дейности и още един-два месеца, в който е
изпитвала болки и дискомфорт, както и намалената чувствителност на левия максиларен
нерв като трайна последица.
При съобразяване на деня на ПТП – 19.06.2021 г., отнесен към застрахователните
лимити, съдът намира, че обезщетение от 23 000 (двадесет и три хиляди) лева е
2
справедливо. Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на
обезщетението, предвид факта, че травмите са в областта на главата и наличието на трайната
последица – намалена чувствителност в лявата буза. Несправедливо би било определяне на
обезщетение над този размер обаче предвид краткия възстановителен период, липсата на
медицински интервенции и липсата на други последици извън намалената чувствителност
на левия максиларен нерв, както и предвид факта, че психологическите последици от
инцидента не се различават съществено от обичайните за този род изпитания в живота на
човека. Съдът кредитира св. показания, че ищцата изпитва страх от возене в кола, в
началото плачела и не можела да спи, но тези състояния са нормална човешка реакция и не
представляват патологична промяна, която следва да бъде обезщетявана с по-висок от
определения от настоящия състав размер.
Неоснователни са оплакванията, че съдът не е обсъдил твърдението за мозъчно
сътресение. Първоинстанционният съд е посочил, че то се твърди като вреда и че според
свидетелката майка й е имала тежко мозъчно сътресение, но такова не се установява от
приложените медицински документи. Действително, св. А. Г. разказва, че в болницата в
Перник са установили тежко комоцио, но по делото няма представени доказателства за
прегледа, извършен в първото лечебно заведение. В епикризата от отделението по лицево –
челюстна хирургия на УМБАЛСМ „Пирогов” е описано, че е направена КТ в Перник,
разчетена от дежурен неврохирург, но няма друг запис в тази връзка. Окончателната
диагноза е повърхностни травми на главата с неуточнена локализация. При постъпването си
в „Пирогов” ищцата е контактна, адекватна, ориентирана за време и място. Настоящият
състав кредитира показанията на свидетелката, че майка й е повръщала и ту се е свестявала,
ту е идвала на себе си, докато са чакали линейката, но не може да приеме за доказано
твърдяното в исковата молба и въззивната жалба тежко мозъчно сътресение, придружено
със загуба на съзнание.
По повод поддържаното и пред настоящата инстанция възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата поради непоставяне на предпазен колан съдът
излага следното. В константната си практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД
Върховният касационен съд последователно застъпва становището, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите за него вреди. За да е
налице съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на законовата
разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с което същият
да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на
конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването съответно за прилагане от съда на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
Възражението за принос поради непоставен предпазен колан е неоснователно.
Съгласно вещото лице, назначено от първата инстанция – д-р К. С., както и съгласно
КСМАТЕ, назначена от САС, при конкретния механизъм и скоростта на движение на
автомобила, дори и при обезопасителен колан е възможно да бъдат получени точно тези
травми. Ето защо, ОС Перник правилно е преценил възражението за неоснователно.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди от 23 000 лева не следва да бъде
намалявано.
Основателни са оплакванията относно началната дата на законната лихва. Съгласно
цитираната и от жалбоподателя практика на ВКС лихвата следва да се присъди от деня, в
който застрахователят е бил сезиран. Ето защо, решението следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен искът за законна лихва върху присъдените 18 000 лева обезщетение от
12.08.2021 г. до 12.11.2021 г. и да се присъди законната лихва за този период.
Допълнителното обезщетение от 5000 (пет хиляди) лева следва да се присъди от същата дата
– 12.08.2021 г.
Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 18 000
3
(осемнадесет хиляди) лева до 23 000 лева (двадесет и три хиляди) лева обезщетение и
потвърдено в останалата част. На ищцата следва да се присъди допълнително обезщетение
от 5 000 (пет хиляди) лева със законната лихва съобразно изложеното – от 12.08.2021 г.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като на адв. Й. се дължат 1367
лева, т.е. следва да му бъдат присъдени допълнително 297 лева. „Бул инс“ АД следва да
заплати още 200 лева държавна такса в полза на бюджета на ОС Перник.
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател се дължат разноски за
адвокатски хонорар от 616 лева (5000/12000х1480). Възражението за прекомерност,
направено от процесуалния представител на „Бул инс“ АД, е основателно. За материален
интерес от 12 000 лева минималният адвокатският хонорар е 1480 лева, поради което
уговореният хонорар от 3000 лева следва да бъде намален до предвидения минимален, като
се съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото и проведеното едно
заседание.
„Бул инс“ АД следва да заплати 100 лева държавна такса в полза на бюджета на САС
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
В полза на ответника по жалбата се дължат 1050 лева за адвокатски хонорар според
отхвърлената част от жалбата (1800х7000/12000). Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като минималният адвокатски хонорар с включен ДДС е 1776 лева и
уговореният хонорар от 1800 лева е незначително по-висок.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 254 от 09.09.2022 г. на ОС Перник по гр.д. 41/2022 г. в частта, в
която искът на К. Д. Р. срещу „Бул инс“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 19.06.2021 г. е отхвърлен за разликата от
18 000 (осемнадесет хиляди) лева до 23 000 (двадесет и три хиляди) лева със законната
лихва от 12.08.2021 г. до плащането, както и в частта, в която е отхвърлен искът за законна
лихва за периода от 12.08.2021 г. до 12.11.2021 г. върху присъденото обезщетение от 18 000
лева
и вместо това постановява
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на К. Д. Р., ЕГН **********
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително обезщетение от 5 000 (пет хиляди) лева за
неимуществени вреди от ПТП на 19.06.2021 г. със законната лихва от 12.08.2021 г. до
плащането.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на К. Д. Р., ЕГН **********
законна лихва върху главница от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева от 12.08.2021 г. до
12.11.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Й. Й. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за представителство на К. Д. Р. за първата инстанция в
размер на 297 лева.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса от 200 лева в полза на ОС Перник и държавна такса от 100 лева в полза на
САС.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на К. Д. Р., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 616 лева.
ОСЪЖДА К. Д. Р., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивната инстанция от 1050 лева.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5