Номер 129009.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20202100502111 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Етажната собственост в комплекс
„Вила Астория 1“, сграда с идентификатор №11538.13.52.1, с адрес: к.к. Елените, гр. Свети
Влас, м. „Козлука“, общ. Несебър, представлявана от председателя на управителния съвет А.
А. Р., чрез процесуалния си представител адв. Дичко Янев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Васил Априлов № 2, ет. 3 против Решение № 124 от 28.04.2020 г. постановено по гр.д. №
860/2019 по описа на Районен съд Несебър, с което съдът е отменил като незаконосъобразни
всички решения на проведеното на 19.07.2019 г. Общо събрание на собствениците на
Етажната собственост на комплекс „Вила Астория 1“, сграда с идентификатор
№11538.13.52.1, обективирани в протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от 19.07.2019 г., както и е осъдил Етажната собственост да заплати на
ищцовото дружество „Зора Феникс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 581, 74 лв.
съдебни разноски.
С въззивната жалба решението се оспорва като недопустимо, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. По допустимостта на иска, въззивникът намира, че същият е предявен след
изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което следва да бъде
оставен без разглеждане. Сочи, че не са изпълнени предпоставките на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС,
във вр. с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, и ищецът не можел да черпи права от собственото си
противоправно поведение. Законът не задължавал свикващият събранието да преценя дали
определен собственик да бъде призоваван или не по електронна поща, а задължение на
етажния собственик било в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС да уведоми писмено
1
председателя на УС на ЕС за адреса си в страната или електронната си поща, чрез които да
бъде уведомяван за ОС. В настоящия случай, макар ЕС да е изпращала уведомления до
ищцовото дружество по електронна поща, то това не означавало, че е изпълнен състава на
чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, съответно на чл. 16, ал. 7, изречение последно, в който случай, за
председателя на УС на ЕС се поражда задължение за изпращане на съобщение за изготвения
протокол от проведеното ОС на електронната поща на ищцовото дружество. Правят се
възражения и за недопустимост на решението като постановено “плюс петитум“. Районният
съд следвало да се произнесе само по наведените в исковата молба доводи за
незаконосъобразност на оспорените решения, като това следвало от характера на
производството като исково, в което съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата
молба основания. В конкретния случай всички основания, на които се основавал
предявеният иск и заявени с исковата молба били приети от съда за неоснователни и
недоказани, а искът бил уважен поради констатирани от съда процесуални нарушения,
каквито не били наведени от ищеца. На следващо място, във въззивната жалба се правят и
оплаквания за непълен и неточен доклад, и нарушения при разпределението на
доказателствената тежест, в резултат на които били нарушени правата на въззивника, тъй
като не били ангажирани доказателства относно взето от УС на ЕС решение за свикване на
ОС. С оглед на така заявените оплаквания, към въззивната жалба страната представя
писмени доказателства, чрез които цели да докаже, че всички членове на УС са изразили
воля да бъде свикано Общо събрание на ЕС, като относно тяхната допустимост прави
позоваване на чл. 266, ал. 3 от ГПК и на възражението за непълен и неточен доклад.
Несъгласие се изразява и с извода на районния съд, че съставения протокол от ОС не
отговарял на изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. В протокола и приложенията към него -
списък на участниците в събранието и покана - уведомление, се съдържат всички изискуеми
реквизити и данни по закон, като били отразени и всички изявления, предложения и взетите
решения. Обосновава възражението си с отразени в протокола изявления на адв. Милатов,
който присъствал при провеждането на ОС. Посочва, че съдът е допуснал процесуално
нарушение като не е допуснал водения от ЕС свидетел – св. Л. Д. Р., с аргумент, че същата, в
качеството си на етажен собственик се явявала ответник по делото. Независимо от това, че
ЕС била неправосубектна общност, свидетелката Р. следвало да бъде допусната до разпит,
тъй като било установено, че същата е участвала в подготовката по провеждането на ОС на
ЕС. Допускайки до разпит само посочените от ищеца свидетели, съдът допуснал нарушение
на чл. 9 от ГПК, установяващ принцип на равенство на страните при упражняване на
предоставените им права. Моли за отмяна на обжалваното решение и прави искане за
приемане на представените към въззивна жалба писмени доказателства. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Зора Феникс“ ЕООД,
чрез упълномощения представител на дружеството - адв. Цветомир Милатов, от БАК, с
който въззивна жалба се оспорва като недопустима и неоснователна. Възражението си за
недопустимост на жалбата обосновава с това, че същата не била подписана от всички
членове на УС на ЕС, както и че липсвало решение на УС на ЕС за упълномощаване на
2
председателя на УС – А. Р. да подпише жалбата, съответно да упълномощи адвокат за това
процесуално действие. Наред с това сочи, че по делото липсват доказателства, от които да се
установява, че към датата на подаване на въззивната жалба, посочения в нея като
представляващ ЕС –А. Р. е бил член на УС на ЕС и съответно е заемал длъжността
председател. Излагат се подробни съображения и досежно неоснователността на подадената
жалба. Сочи, че въззивникът е имал възможност да възрази срещу изготвения
проектодоклад по делото, но не бил сторил това, поради което оплакването във въззивната
жалба за непълнота на доклада било неоснователно. Изразява становище по представените с
въззивната жалба писмени доказателства, като намира, че същите не следва да бъдат
приемани, поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 1 от ГПК. В допълнение
изразява становище за тяхната доказателствена сила като частни свидетелстващи документи
без достоверна дата. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно и за присъждане на направените във въззивното производство
разноски.
На основание чл. 267 от ГПК, въззивният съд е извършил проверка по редовност и
допустимост на въззивната жалба, констатациите от която се съдържат в постановеното по
настоящото дело Определение № 2398 от 14.09.2020 г. и в което съдът се е произнесъл по
възражението на възиваемото дружество относно процесуалната легитимация на лицето,
подписало жалбата. Въз основава на представените по делото доказателства, и в частност
писмо рег. № Н5-ЕС -269-001/29.10.2019 г. на Община Несебър отразяващо последно
вписаните промени на обстоятелства, свързани с етажната собственост на „Вила Астория 1,
съдът е приел, че А. Р. е вписан като Председател на Управителния съвет на ответната ЕС,
като именно това лице надлежно е представлявало ЕС и в хода на първоинстанционното
производство, лично и чрез упълномощения от него адвокат Янев. Ищцовото дружество не
твърди да е настъпила промяна в представителството на ЕС в хода на производството, нито
представя доказателства, които да обосноват извод, различен от този на
първоинстанционния, както и на въззивния съд относно процесуалната легитимация на А. Р.
да представлява ЕС. Поради което, въззивната жалба като подадена от страна, която има
правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, се явява допустима.
В съдебно заседание въззивната ЕС се представлява от Председателя на УС, който се
явява лично, както и от упълномощения представител – адв. Янев, които поддържат
подадената въззивна жалба и молят в полза на ЕС да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
В проведеното пред БОС съдебно заседание, въззиваемото дружество „Зора феникс“
ЕООД се представлява от упълномощения представител адв. Милатов, който моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и също претендира разноски, както и
възразява срещу прекомерния размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от
въззивника.
Съдът в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, е длъжен да извърши
3
служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, а
относно неправилността на същото е ограничен от оплакванията, съдържащи се във
въззивната жалба. В рамките на извършената служебна проверка, настоящият въззивен
състав достигна до различен извод по въпроса за допустимостта на производство в
сравнение с изложения от първоинстанционния съд, като намира, че същото подлежи на
прекратяване. Мотивите за това, съдът формира въз основа на събрания по делото
доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, както и на основание
чл. 12 и чл. 235 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод подадена на 05.09.2019 г. пред
Районен съд Несебър искова молба, с която ищцовото дружество „Зора Феникс“ ЕООД иска
отмяна на всички решения на Общото събрание на Етажната собственост в комплекс „Вила
Астория 1“ с идентификатор 11538.13.52.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
11538.13.52, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети Влас, общ.
Несебър, с адрес: к.к. Елените, гр. Свети Влас, м. „Козлука“, обективирани в Протокол от
19.07.2019 г. поради допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на
материалния закон, водещи до нищожност или незаконосъобразност.
В исковата молба се твърди, че „Зора Феникс“ ЕООД е инвеститор на комплекс „Вила
Астория 1“, както и че е собственик на самостоятелен обект от сградата – апартамент № 84,
с площ от 103.69 кв.м. и 14.41 кв.м. прилежащи идеални части от общите части на сградата.
Твърди се, че апартаментният хотел с бирария, апартаменти и студия, представляващ
комплекс „Вила Астория 1“ е жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2, във
вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС и в тази връзка се представят доказателства. На 19.07.2019 г.
било проведено Общо събрание на Етажната собственост в посочения комплекс, за което
управителката на дружеството узнала в същия ден и поради невъзможност да вземе лично
участие в същото, упълномощила адвокат, който да представлява „Зора Феникс“ ЕООД.
Твърди се, че няколко дни след датата на провеждането на ОС на ЕС същата посетила
сградата, но не забелязала да има разлепено съобщение за изготвен протокол. На 10.08.2019
г. отправила по имейл покана до председателя на УС на ЕС с искане да й бъде изпратено
копие от протокола от проведеното на 19.07.2020 г. общо събрание и приложенията към
него. На 14.08.2019 г. чрез писмо с обратна разписка е получила заверен препис както от
самия протокол от проведено ОС, така и заверени преписи от следните документи:
уведомление за свикване на ОС, протокол за поставяне на уведомление за свикване на ОС на
19.07.2019 г., списък на участниците в общото събрание и протокол за поставяне на
съобщение за проведеното ОС. Излагат се подробни оплаквания относно допуснати
нарушения по свикването и провеждането на ОС, поради неспазване на процедурните
правила, предвидени в ЗУЕС, както и поради нарушение на императивни материалноправни
разпоредби: неправилно изчисление на кворума, поради което решенията били взети при
липса на кворум и липса на необходимо мнозинство; нарушения на разпоредбата на чл. 16,
ал. 5 от ЗУЕС относно изискванията протоколът да съдържа информация за мястото, на
което е проведено ОС, явилите се лица и притежаваните от тях идеални части и отразяване
кой собственик как е гласувал ; нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС – събранието било
4
председателствано от лице, което не е председател и не е член на УС; нарушение на чл. 16,
ал. 4 от ЗУЕС – протоколчикът да бъде избран от председателстващия; нарушение на чл. 14,
ал. 5 ЗУЕС – относно изискването към протокола да се приложат пълномощните на всички
лица, представлявани в ОС от упълномощени лица; нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС –
относно правилото едно лице да представлява най – много трима собственици или
ползватели; допуснати нарушения във връзка с изискването за преводач и езика, на който е
било проведено ОС; липса на отразяване в протокола на начален час на регистрация и
начален час на събранието. Отделно са изложени конкретни доводи за нищожност и
незаконосъобразност на всяко едно от взетите решения.
Ответната етажна собственост в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата
молба, като е оспорила предявения иск като недопустим- подаден след преклузивния срок по
чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС и като неоснователен. Заявява, че съобщението за изготвения протокол
е било поставено на видно място на входната врата на комплекса на 22.07.2019 г., за което е
съставен протокол при спазване на изискванията в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Освен това твърди,
че препис от протокола е бил предоставен на пълномощника адв. Милатов преди да бъде
изпратен и по имейл на дружеството. Оспорва твърдението на ищеца, че комплекса е от
затворен тип, като излага подробни съображения. Посочва, че редът за свикване и
провеждане на общото събрание е спазен, като не са допуснати сочените от ищцовата страна
нарушения. Посочва, че протоколът е бил изготвен и подписан при спазване на
изискванията, визирани в чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС, като след изтичане на 7 – дневния срок за
оспорването му по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, същият се е стабилизирал и имал
обвързващо етажните собственици действие. Излагат се доводи за законосъобразност на
взетите решения и се прави искане за отхвърляне на предявения иск. Представят се писмени
доказателства относно свикването и провеждането на общото събрание, както и такива за
изясняване на въпроса дали комплекса е от затворен тип.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
По допустимостта на предявеният иск и на съдебното производство, съдът намира
следното.
От приложения по делото протокол за проведеното на 19.07.2019 г. общо събрание на
ЕС, се установява, че ищцовото дружество „Зора Феникс“ ЕООД е взело участие в същото,
чрез упълномощен представител – адв. Милатов , като по този факт страните не спорят. От
съдържанието на представеното по делото пълномощно се установява, че ищецът е
възложил на упълномощения от него адвокат да го представлява в общите събрания на ЕС
на „Вила Астория 1“, включително с правото да вземе участие в процесното общо събрание,
с право да гласува по точките от дневния ред, без ограничения. Пълномощникът е бил
оправомощен и с правото да получава протоколите от проведени общи събрания, както и с
право да оспорва същите, включително и чрез искове по чл. 40 от ЗУЕС. В тази връзка за
взетите от ОС решения, ищецът е бил уведомен още при провеждане на същото, като
липсват твърдения в противна насока.
От представените по делото доказателства – съобщение от 22.07.2019 г. за изготвен
протокол от проведеното на 19.07.2019 г. ОС и протокол от 22.07.2019 г. за поставяне на
5
съобщението за изготвен протокол на видно място в комплекса, се установява, че ЕС, е
спазила изискванията, регламентирани в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС относно реда за уведомяване
на етажните собственици за взетите решения. Тези доказателства не са оспорени от ищеца,
който от своя страна не е ангажирал други такива в подкрепа на твърдението си, че при
посещение на комплекса не е видял да има залепено уведомление за изготвения протокол.
Следва да се посочи, че изложеното в исковата молба твърдение не е конкретизирано, като
липсва яснота кога е било осъществено твърдяното посещение и съответно дали е било в
рамките на 7- дневния срок, предвиден в чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС. Въз основа на посочените
доказателства, съдът приема, че с поставянето на съобщението че протокола от проведеното
ОС е изготвен, което действие е осъществено на 22.07.2019 г, редът за уведомяване за
взетите решения по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е спазен, и от този момент следва да се счита, че
започнал да тече и срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Представените доказателства за по –
късното поискване на препис от протокола, и съответно получаването му от ищеца по
електронна поща на 14.08.2019 г., не обосновават различен извод относно началния момент,
от който в конкретния случай за ищеца е започнал да тече 30 – дневния срок за предявяване
на иска по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
В практика по приложението на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС се приема, че с цитираната норма
е уредена една фикция за уведомяването на етажните собственици за изготвения протокол от
проведеното ОС на ЕС. Тази законодателна техника, при която законодателят предвижда
предпоставки и ред за осъществяване на т.нар. фингирано връчване /получаване на
документи, като същото се зачита за редовно, не е нова. Условие за зачитане на
предвидените от законодателя последици на създадената фикция, е изпълнението на строго
формалните предпоставки, разписани в закона. Такива изисквания в хипотезата на чл. 16, ал.
7 от ЗУЕС са поставянето на съобщение за изготвяне на протокола, на видно и
общодостъпно място на входа на сградата, съставяне на нарочен писмен протокол, в който
се отбелязва действието по поставяне на съобщението, както и относно лицата, които
съставят този протокол, както и неговото съдържание. Спазването на тези изисквания е
достатъчно, за да се приеме, че извършеното действие по уведомяване на етажните
собственици за изготвения протокол е законосъобразно и същото поражда валидни
последици при определяне на началния срок за оспорване на взетите решения.
Получаването на препис от изготвения протокол, поотделно от всеки един от етажните
собственици, с изключение на тези, които са подали уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС,
не е елемент от фактическия състав на процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, с провеждането
на която, законодателят е обвързал началото на 30 – дневния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. В
тази връзка, съдът намира, че районният съд е тълкувал разширително нормата на чл. 40, ал.
2 от ЗУЕС, което е недопустимо доколкото става въпрос за императивна норма,
регламентираща преклузивен срок за упражняване на права. В случая съдът неправилно е
приел, че под „получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7“, каквато е използваната от
законодателя формулировка в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, се има предвид не фингираното
получаване на решенията, уредено в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а осъщественото спрямо ищеца
лично връчване на протокола на дата 14.08.2019 г.
6
По делото в действителност се установява, че на 10.08.2019 г. ищцовото дружество е
отправило до Председателя на ЕС искане за предоставяне на заверени преписи от протокола
от проведеното ОС, ведно с приложенията, озаглавено „покана за доброволно изпълнение“.
В изпълнение на това искане, на 14.08.2019г. препис от протокола е бил изпратен чрез
писмо с обратна разписка. Въпросът, който се поставя е относно последиците на това
връчване, доколкото същото е осъществено след като срокът за оспорване на решенията
вече е започнал да тече на основание фингираното връчване, осъществено с изпълнение на
процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Съдът намира, че срокът, започнал да тече по силата
на установената от законодателя фикция, че етажните собственици са уведомени за
решенията /с изключение на попадащите в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС/, нито се
прекъсва, нито се продължава с действията по поискване, съответно получаване на заверен
препис от протокола от собственика. Снабдяването със заверен препис от протокола от
проведеното ОС е по инициатива на етажните собственици. В кой момент те ще преценят да
сторят това и дали изобщо ще пожелаят да получат документите, е въпрос на лична
преценка. Законът не предвижда задължение за председателя на ЕС да връчва препис от
протокола лично на всеки един от собствениците, нито пък свързва определени правни
последици с изпълнението или неизпълнението на същото. Изключението от реда за
уведомяване по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, е ясно разписано и то касае само хипотезата на чл. 13, ал.
2 от ЗУЕС, когато собствениците не ползват имота си или отсъстват за повече от 1 месец.
Ето защо, след като срокът за оспорване на решенията е започнал веднъж да тече по силата
на закона /чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС/, то същият не може да бъде продължаван по аргумент за по
– късното запознаване на страната със съдържанието на протокола от проведеното ОС.
Страната е тази, която следва своевременно да положи необходимата грижа за изискване на
препис от протокола от проведеното ОС, за да се запознае със съдържанието му и при
преценка да го оспори. Това тълкуване намира опора и в краткия срок, който законодателят
е предвидил в чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, съгласно която всеки член на общото събрание /а в
случая „Зора феникс“ ЕООД безспорно е такъв/ може да оспори съдържанието на протокола,
включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва
писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал. 7, но
не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят
отсъства.
В допълнение следва да се отчете и това, че страната е взела участие в провеждането на
ОС, като от съдържанието на протокола се установява, че упълномощения й представител е
гласувал по точките от дневния ред и гласът му е отчетен при приемането на оспорените
решения . Не се твърди и не се установява да са взети решения, които не са отразени в
представения по делото протокол. Вярно е, че това дали един собственик е взел участие или
не в ОС, не обуславя извод за друг ред, по който може да обжалва взетите решения, и най –
вече не води до друг извод относно началния момент, от който започва да тече срока по чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС/. Но факта на участие при провеждане на самото ОС е индиция за знание у
етажния собственик относно взетите решения, и предпоставка за полагане от същия на
необходимата грижа, каквато е грижата на добрия стопанин, за своевременно запознаване
7
със съдържанието на самия протокол. Несвоевременното изискване на препис от протокола
в случая не се дължи на извинителна причина /каквато впрочем не се и твърди от страната/.
Както е видно и от съдържанието на пълномощното за представителство в ОС, с това
правомощие е разполагал и самия пълномощник, който е присъствал на събранието, а и
освен това с оглед юридическата си компетентност е бил наясно с предвидените в закона
предпоставки и срокове за надлежно упражняване на правото на иск. В заключение, за
присъствалата на Общото събрание на ЕС ищцова страна, която по силата на закона се счита
за уведомена относно протокола за взетите решения на ОС, считано от момента на поставяне
на обявлението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС – 22.07.2019г., 30-дневния срок за
оспорването им пред съда е започнал да тече считано от следващия ден 23.07.2019г. и
следва да се счита за изтекъл на 23.08.2019 г. Исковата молба е подадена след законния срок,
на 05.09.2019 г., поради което предявеният с нея иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС е недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззиваемата страна по приложението
на чл. 16, ал. 7, изр. второ, във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Според цитираната разпоредба
/чл. 13, ал. 2 ЗУЕС/ когато собственик или ползвател не ползва самостоятелния си обект или
отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като е длъжен да посочи електронна поща и адрес в страната, на които
да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Ако
се касае за такъв собственик или ползвател, който е уведомил писмено, че ще отсъства и е
предоставил електронна поща и адрес в страната, то за да се счита, че е редовно уведомен за
взетите от ОС решения, съобщението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС следва да му бъде изпратено на
посочените адреси. В последното изречение на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС е посочено, че когато в
случаите по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС лицето не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне
на съобщението.
Съдът, като съобрази изложените в тази връзка становища на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира, че в случая за ответната Етажна собственост не
е възникнало задължение да изпраща протокола по електронната поща на ищеца, предвид
липсата на представено от „Зора Феникс“ ЕООД до Председателя на ЕС писмено
уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Установяването на предпоставките по чл. 13, ал. 2 от
ЗУЕС е в тежест на ищеца, доколкото същият твърди положителния за него факт, че е
спазил срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. За доказването на тези твърдения е било необходимо
ищецът да ангажира надлежни писмени доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС,
тъй като за установяването на тези обстоятелства е приложима забраната по чл. 164, ал. 1, т.
3 ГПК -за доказването им законът /чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС/ изисква писмен акт. Изводът за
липсата на предпоставките по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС не се разколебава от представените по
делото доказателства, от които е видно, че поканата за провеждане на събранието от
19.07.2019 г. е била изпратена на електронната поща на ищцовото дружество. Страните не
са ограничени във възможностите си да комуникират по всякакви въпроси използвайки
електронните си пощи. Няма спор, че по този начин могат да се изпращат всякакви и най –
8
различни съобщения. За да възникнат обаче предвидените в закона правни последици,
следва да е спазена формалната процедура. При наличие на подадено писмено уведомление
по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, за председателя на УС на ЕС възниква задължение да
изпрати на посочения от отсъстващия етажен собственик електронен адрес препис от
протокола от проведеното общо събрание. Ето защо, не всяко уведомление, изпратено по
електронна поща, използвана на страната, би довело да настъпване на тези последици. При
липсата на доказателства, а дори и на твърдения, че „Зора Феникс“ ЕООД е отправило до
председателя на ЕС писмено уведомление по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, не може да се
презумира знание у Управителя на ЕС за наличието на предпоставките по чл. 13, ал. 2 от
ЗУЕС. Още повече че, страната е присъствала на общото събрание чрез упълномощения си
представител и не може да се приеме, че не е била известена за същото или, че е разбрала за
него в един по – късен момент.
С оглед изложеното и както вече бе посочено по - горе, съдът намира, че за ищцовото
дружество 30-дневния срок за обжалване по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е започнал да тече от деня,
следващ датата, на която е било поставено съобщението за изготвения протокол от
проведеното ОС, а именно от 23.07.2019г., и е изтекъл на 24.08.2019г. – първия присъствен
ден след последния ден от срока 23.08.2019 г. /неделя/. Предявеният на 05.09.2020 г. иск е
недопустим като подаден след изтичане на преклузивния срок. За допустимостта на иска
съдът е длъжен служебно да следи във всеки етап от производството. Пропускането на
предвидения в закона срок за оспорване на решенията на ОС на ЕС обуславя недопустимост
на исковата претенция на „Зора Феникс“ ЕООД, поради което същата не подлежи на
разглеждане от съда. Като се произнесъл по недопустим иск, районният съд е постановил
недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3,
изр. първо от ГПК , а производството по делото следва да се прекрати.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че право на разноски има въззивната етажна
собственост, в чиято полза следва да бъдат присъдени сторените такива пред двете
инстанции: за първата инстанция следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 179.52
лева, от които 1000 лева адвокатско възнаграждение, 140 лева - разноски за превод на
документи от руски на български език и 39.52 лева –разходи за копиране на документи. За
въззивната инстанция съдът намира, че следва в пълен размер да се присъди заплатената
държавна такса в размер на 40 лева, а искането за присъждане на адвокатско възнграждение
следва да бъде уважено до размер от 300 лева, поради приемането за основателно на
отправеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност.
На основание чл. 280, ал. 3 т. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 124 от 28.04.2020 г. постановено по гр.д. № 860/2019 по описа
9
на Районен съд Несебър, с което съдът е отменил като незаконосъобразни всички решения
на проведеното на 19.07.2019 г. Общо събрание на собствениците на Етажната собственост
на комплекс „Вила Астория 1“, сграда с идентификатор №11538.13.52.1, в местността
„Козлука“, к.к. Елените, град Свети Влас, община Несебър, представлявана от Председателя
на Управителния съвет на Етажната собственост А. А. Р., обективирани в протокол от
проведено общо събрание на етажните собственици от 19.07.2019 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от
„Зора Феникс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър,
к.к. Слънчев бряг, Административен център „Сапфир“, етаж 3, представлявано от
управителя Десислава Георгиева Хюсеин против Етажната собственост на комплекс „Вила
Астория 1“, сграда с идентификатор №11538.13.52.1, в местността „Козлука“, к.к. Елените,
град Свети Влас, община Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет
на Етажната собственост А. А. Р. за отмяна на всички решения на проведеното на
19.07.2019 г. Общо събрание на собствениците на Етажната собственост на комплекс „Вила
Астория 1“, сграда с идентификатор №11538.13.52.1, в местността „Козлука“, к.к. Елените,
град Свети Влас, община Несебър, обективирани в протокол от ОСЕС от 19.07.2019 г.,
поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА „Зора Феникс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Административен център „Сапфир“, етаж 3, представлявано
от управителя Десислава Георгиева Хюсеин да заплати на Етажната собственост на
комплекс „Вила Астория 1“, сграда с идентификатор №11538.13.52.1, в местността
„Козлука“, к.к. Елените, град Свети Влас, община Несебър, представлявана от Председателя
на Управителния съвет на Етажната собственост А. А. Р., сумата от 1 179.52 (хиляда сто
седемдесет и девет и 0,52 ) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер от 340 (триста и четиридесет) лева,
представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10