№ 32
гр. Тутракан, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200141 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-13/12.06.2023 г., издадено от
началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, на П. И. Й., ЕГН
********** от ***, на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), за извършено административно нарушение на чл. 36, ал.
1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000
(хиляда) лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят П. Й., който чрез надлежно упълномощената да го защитава
адв. В. С. от *** го обжалва в срок. В жалбата, пледоарията и приложените
писмени бележки са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП, свързани с неустановеност по безспорен начин на извършването на
нарушението, в което е обвинен жалбоподателят. Претендира се
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – началник отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
1
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от гл.
юрисконсулт С. Ж., редовно упълномощена. В приложените писмени бележки
излага доводи за законосъобразност на НП и отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2023 г., около 08:42 ч., актосъставителят Р. К. и свидетелят В.
В. – служители в сектор „Рибарство и контрол“ към отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ гр. Русе (заемащи длъжностите съответно главен
специалист и главен инспектор), осъществявали проверка със служебна
патрулна лодка във водите на р. Дунав в близост до брега при гр. Тутракан.
При извършване на патрулната си дейност установили, че от борда на
риболовен кораб с рег. № ***, намиращ се на GPS координати N 44.050215 E
26.605297, две лица, едното от които бил жалбоподателят П. Й., осъществяват
стопански риболов посредством найлонов мрежен риболовен уред,
поставяйки го във водата. В момента, в който служителите на ИАРА били
забелязани от риболовците, последните пуснали мрежата във водата. След
проведен разговор на място, при който риболовците отрекли както мрежата да
е тяхна, така и да са риболували, двете лодки, движещи се в непосредствена
близост една до друга, се насочили към лодкостоянката, като служителите
взели мрежата от водата и я поставили в своята лодка.
След като акостирали на брега до лодкостоянката, служителите на
ИАРА установили параметрите на риболовната мрежа. След това
актосъставителят съставил Акт № В 0031869, с който повдигнал обвинение на
жалбоподателя за осъществено административно нарушение, изразяващо се в
извършването на стопански риболов посредством мрежен риболовен уред от
найлон с дължина 80 м.,без радина, с размер на окото 30 мм., при минимално
допустим размер от 36 мм., определен в Наредбата по чл. 15, ал. 1 от ЗРА.
Деянието било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 36,
ал. 1 от ЗРА. Актът бил подписан както от св. В. В., така и от жалбоподателя,
2
който вписал „Възразявам: в момента не извършвам риболов, мрежата не
беше в лодката“ и получил препис от АУАН.
На 12.06.2023 г. АНО издал процесното НП № 18-13, с което на
основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на
чл. 36, ал. 1 от ЗРА, на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева. НП било фактически
връчено на жалбоподателя на 16.06.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; з. к. на НП № 18-13/12.06.2023 г.; Акт № В 0031869/26.04.2023
г.; известие за доставяне ИД PS 7012 005EE6 U; з. к. на Заповед № РД 09-
406/01.04.2022 г. на министъра на земеделието.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя К. и св. В., тъй като те
са обективни, непредубедени и взаимосвързани и в същото време не са
налице доказателства за предходни извънпроцесуални взаимоотношения
между служителите на ИАРА и жалбоподателя, които биха предпоставили
тяхната заинтересованост от недобросъвестното изпълнение на служебните
им задължения (в ущърб на проверяваното лице).
Същевременно, съдът не кредитира като правдиви показанията на св. А.
Х., тъй като, от една страна, е налице предпоставка за предубедеността му,
доколкото той се намира в нескрити добри отношения с жалбоподателя и
спътника му, а от друга – свидетелят не е пряк очевидец (по обективни
причини – нямал е видимост) на установяването на нарушението и с
показанията си в немалка степен пресъздава евентуално изречени от
жалбоподателя думи. Допълнителен довод за дискредитирането на
показанията на св. Х. е и обстоятелството, че съдът намира противоречие в
тях – твърдението, че жалбоподателят не ловял риба по време на забрана, не
кореспондира с причината (според самия св. Х.) да се придвижи от кейовата
стена до лодкостоянката – да види дали имат риба.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
3
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № В 0031869/26.04.2023 г. Актосъставителят е
длъжностно лице, притежаващо материална и териториална компетентност –
главен специалист РК в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“,
сектор РК – Русе. АУАН е съставен съобразно законовите изисквания на чл.
42, ал. 1 от ЗАНН и в законовите срокове, предвидени в чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Атакуваното Наказателно постановление № 18-13/12.06.2023 г. е
издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.
Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури (ИАРА) – т.е. от родово и местно компетентен
АНО. НП съдържа всички изискуеми по чл. 57 от ЗАНН реквизити, като е
издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Обстоятелствената част и
диспозитивът на НП са взаимно свързани и допълващи се, давайки надлежна
правна квалификация – както словесна, така и цифрова – на установеното с
АУАН нарушение.
Обективните съставомерни признаци на деянието, за което е наказан
жалбоподателят, се извличат от санкционната разпоредба на чл. 73, ал. 1 и
нарушената такава на чл. 36, ал. 1 от ЗРА. Изпълнителното деяние
представлява извършването на стопански риболов със забранени мрежени
уреди – такива със стъпка на окото с размер, по-малък от определения в
Наредба 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите – държавна
собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на
стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна
собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите,
издадена от МОСВ и МЗХ; по-специално – чл. 12, ал. 2 от Наредбата,
указващ, че стопански риболов на дунавска скумрия (карагьоз) се извършва
само с едностенни мрежи с минимален размер на окото не по-малък от 36 мм.
Риболов, съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, е „поставянето на разрешени
уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми,
изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване“. Оттук
следва, че фактическото улавяне или не на риба е правно ирелевантно в
4
конкретния случай, доколкото фактическият състав на нарушението е
осъществим и при самото поставяне на риболовните уреди във водата.
Следователно – доводът на защитата, че не било налице риболов, тъй като не
била уловена риба, е неоснователен. Необходимо е да се отбележи, че
употребата на словосъчетанието „разрешени уреди“ в дефиницията за
риболов не следва да се тълкува буквално – в смисъл, че ако дейността е с
неразрешени уреди (какъвто е настоящият случай), то не е налице риболов,
тъй като такъв извод би бил абсурден и правно нетърпим (доколкото не биха
подлежали на санкциониране лица, извършващи риболов с неразрешени
уреди). Квалифицирането на процесния риболов като стопански се извлича от
§ 1, т. 28 от ДР на ЗРА и по-специално – от второто изречение на
разпоредбата, предложение първо, според което „За стопански риболов по
смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от
тези по чл. 24, ал. 1…“. На същия извод, по аргумент от противното, сочи и
разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗРА, според която „Любителският риболов се
извършва само с уредите по чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 и при условията на ал. 2.“, от
което следва, че риболовът, осъществяван с други уреди, е стопански.
Наведеното от защитата възражение, свързано с обстоятелството, че не
било доказано кой от двамата риболовци държал мрежата, и оттук – не било
доказано извършването на нарушение от страна на жалбоподателя, съдът
счита за неоснователно. Риболовът с мрежа в болшинството случаи по
необходимост е свързан с наличието на двама души в лодката, тъй като
единият следва да борави с мрежите, докато другият направлява плавателното
средство (като ролите нерядко в хода на риболова се разменят). От това обаче
не следва, че този, който в момента на установяване на нарушението е
направлявал лодката, не е риболовец. Тъкмо обратното – доколкото
действията и на двамата са насочени към една и съща цел – уловът на риба,
дейността им следва да се определи като съучастническа (необходимо
съучастие във вид на съизвършителство), което е наказуемо на основание чл.
12 от ЗАНН и по аргумент от противното на чл. 11 от с. з.
Следващият обективен признак се изразява в по-малкия размер на окото
на мрежата в сравнение с нормативно допустимия минимум от 36 мм. съгл.
чл. 12, ал. 2 от Наредбата за ловене на дунавска скумрия. Мълчаливото
специфициране от АНО на извършвания от жалбоподателя риболов като
такъв на скумрия, съдът отдава на обстоятелството, че ловът именно на този
5
вид риба е бил позволен към 26.04.2023 г., за разлика от останалите пролетно-
лятно размножаващи се риби в р. Дунав (т.е. дори и да се допусне, че
жалбоподателят е бил на лов за скумрия, то използваната от него мрежа е
забранена за лова на тази риба). Видно както от АУАН, така и от
кредитираните показания на служителите на ИАРА, процесната мрежа е била
с размер на окото 30 мм., от което следва, че и този обективен съставомерен
признак е изпълнен.
От изложеното съдът извежда, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна нарушението по чл. 73, ал. 1 вр. чл. 36, ал. 1 от ЗРА вр. чл.
12, ал. 2 от Наредбата.
От субективна страна нарушителят е действал с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици, но въпреки това го е сторил. На този извод
навеждат действията на нарушителя, който, забелязвайки контролните органи,
е направил опит да избегне установяването на нарушението, като се е
разделил с мрежата, твърдейки че не е негова.
Настоящият съдебен състав счита, че процесното деяние не следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
тъй като случаят не се отличава по никакъв начин от типичните нарушения от
този вид, а и не са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства. Липсата на доказателства за
предходно наказване на жалбоподателя за нарушение на ЗРА не представлява
изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство и не е в състояние
само по себе си да доведе до приложението на чл. 28 от ЗАНН.
АНО е наложил предвиденото в чл. 73, ал. 1 от ЗРА наказание,
индивидуализирайки го в минимален размер от 1 000 лв., което според съда е
удачно с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 27 и постигането на целите
по чл. 12 от ЗАНН. Вземайки предвид така изложеното, както и липсата на
правомощие по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН съдът да увеличи размера на санкцията,
то е безпредметно в този контекст да се обсъжда наличието или липсата на
отегчаващи и/или смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно, тъй като не са налице
6
основания за неговата отмяна или изменение.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, но предвид изхода на делото,
такова не следва да му бъде присъдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-13/12.06.2023 г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.
Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, с което на П.
И. Й., ЕГН ********** от ***, на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), за извършено административно
нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7