№ 84
гр. Разград, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20213300100228 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 497 от КЗ.
Производството е образувано по предявен от К. К. К., ЕГН:
**********, адрес: с. Киченица, ул. „Мусала" № 10, общ. Разград, обл.
Разград, чрез пълномощника си адвокат Н.Н. Д., вписан в АК- Шумен,
ПРОТИВ
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представялвано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д., София Николова Антонова,
Валентин Валентинов Илиев, начин на представляване: заедно от двама от
четиримата изпълнителни директори,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал.1 във вр. с чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 вр. чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми:
1. сумата от 60 000,00 (шестдесет хиляди) лева предявени частично от 80
000,00 (осемдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно
обезщетение за търпените от него болки и страдания в резултат на
процесното ПТП от 07.05.2021 г., ведно със:
законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от
КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
01.06.2021 г. до окончателното й изплащане;
ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума (главница 60
1
000,00 (шестдесет хиляди) лева, предявена частично от 80 000,00
(осемдесет хиляди) лева и лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от
датата, на която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1., или от
дата 21.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
2. сумата в размер на 1 786,80 (хиляда седемстотин осемдесет и шест
лева и осемдесет стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, реално направени
разходи за лечение, в резултат на процесното ПТП, ведно със:
законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от
КЗ, считано от датата на уведомяване с извънеъдебната претенция -
01.06.2021 г. до окончателното й изплащане;
законна лихва върху посочената по - горе сума (главница 1786,80
(хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки) и
лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата, на която изтича 15
работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1, или от дата 21.06.2021 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията
си:
На 07.05.2021 г. около 12:30 часа по път Е-70, км 84+917, пътя гр.
Разград - гр. Шумен, до разклона на с. Веселина, настъпва пътнотранспортно
произшествие между:
- МПС с peг. № Р 7783 ВА, марка „Пежо", модел „307", собственост
на Д. Д.а Д.а, ЕГН: ********** и управлявано от водача Е.М.З., ЕГН:
**********
- и МПС с peг. № СА 3048 СС, марка „Нисан", модел „Кашкай",
собственост на С.В. Д., ЕГН: **********, управлявано от нашия доверител К.
К. К., ЕГН: **********.
В пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП на
07.05.2021 г. К. К. К., получил средна телесна повреда, изразяваща се в
съчетано счупване на долните краища на лакътна и лъчева кости вляво,
открито, на ниво дистална трета. Проведено било лечение в Отделение по
ортопедия и травматология на МБАМ „Свети Иван Рилски - Разград" АД,
като след обстоен преглед на пострадалия еконстатирано обективно наличие
на костни крепитации, патологична подвижност и деформация в лявата
предмишница и е поставена стерилна превръзка и гипсова имобилизация.
След отказано болнично лечение, още същия ден постъпва в Отделението по
ортопедия и травматология в УМБАЛ „Канев" АД, гр. Русе, за продължаващо
хирургическо лечение, като е извършена открита репозиция на фрактурата на
лъчевата кост, която е фиксирана с две Киршнерови игли и е оставен под
наблюдение за периода от 07.05.2021 г. до 26.05.2021г.
Причина за възникване на ПТП са действията на водача на ППС л.а. с
peг. № Р 7783 ВА, марка „Пежо", модел „307" - Е.М.З., ЕГН: **********,
който реализира същото поради несъобразяване със създалата се пътна
2
обстановка, с правилата за движение по пътищата и останалите участници в
него, като губи контрол над управляваното от нея МПС и навлиза в
насрещното платно и се блъсква в правомерно движещия се л.а. с per. № СА
3048 СС, марка „Нисан", модел „Кашкай", управлявано от ищеца К. К. К.,
след което последният излиза от пътното платно и преустановява своето
движение в крайпътна нива.
Отговорността за последното е на водача на ППС л.а. с peг. № Р 7783
ВА, марка „Пежо", модел „307" - Е.М.З., който с безспорното си
непредпазливо и неправомерно поведение, в нарушение на правилата в ЗДвП
виновно допуска настъпване на процесното ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка с което са и последвалите увреждания на К.К..
Относно въпросния инцидента имало образувано ДП № 296 ЗМ
50/2021 г. по описа на ОДМВР Разград.
Към датата на събитието 07.05.2021 г. за л.a. с peг. № Р 7783 ВА,
марка „Пежо", модел „307" е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" със ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, предоставящо покритието по чл.
493 от КЗ с полица № BG/22/120001811919, сключена на 01.07.2020г. с
начална дата на валидност 01.07.2020г. и крайна дата на валидност
01.07.2021г. Претендират се разноски. С допълнителна молба прави
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК относно претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника му адвокат С.Д. Н. от АК - Разград. Намира исковата
претенция за допустима, но я оспорва изцяло като неоснователна и
недоказана. Оспорва отговорността на водача Емилия Занева по основание и
по размер. Счита, че същият не е реализирал виновно поведение, в резултат
на което да е причинено процесното ПТП. Оспорва причинно следствената
връзка между ПТП и травматичните увреждания на ищеца, както и
причинната връзка между тези увреждания и претендираните неимуществени
вреди. Оспорва вредите като факт от обективната действителност и като
размер. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване,
като твърди, че:
- пострадалият не изпълнил задълженията си по чл.20 от ЗДвП да
наблюдава и да се съобразява с пътната обстановка и да предприме незабавно
необходимите мерки като намали скоростта и спре движението на
управляваното от него МПС
- пострадалият е пътувала без поставен обезопасителен колан, което е
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗдвП.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение,
възникнало на основание застрахователен договор, обективиран в полица №
BG/22/120001811919.
Третото лице помагач на страната на ответника - Агенция „Пътна
3
инфраструктура", депозира писмен отговор на исковата молба. Поддържа
становището за неоснователност и недоказаност на исковите претенции
обективирано в отговора на ответника. При условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалия се е движел с
несъобразена скорост и при несъобразяване с пътната обстановка съгласно
чл.20 от ЗДвП, и неадекватно поведение.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът
не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Петра Свиленова Стоянова
от САК, която поддържа исковата молба, претендира разноски, включително
и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА, за което
представя и списък по чл. 80 ГПК /т.2, 378/. Представя и подробна писмена
защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, за
ответника се явява пълномощникът му адвокат С.Д. Н. от АК – Разград.
Същият поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски.
Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, за
третото лице помагач на страната на ответника - Агенция „Пътна
инфраструктура" се явява пълномощникът му старши юрисконсулт Диана
Христова Йорданова. Същата поддържа отговора на исковата молба.
Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от протоколно определение от 10.02.2022г. по НОХД №
63/2022г. по описа на Районен съд – Разград, с което на осн. чл. 382, ал.7
НПК, е одобрено споразумение съгласно което:
ОДОБРЯВА сключеното между РП Разград представлявана от
прокурор Павлина Узунова - от една страна, и от друга – обвиняемата
Е.М.З., ЕГН: ********** и защитника й адв. Ст. Стефанов при АК-гр.
Разград, споразумение за прекратяване на производството по НОХД №
63/2022 г. по описа на РС Разград в следния смисъл:
ОБВИНЯЕМАТА Е.М.З. се признава за ВИНОВНА в това, че на
07.05.2021 г., на път 1-2, км-84+915, в непосредствена близост до
кръстовище за с. Веселина, при управление на моторно превозно средство
лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ Р 7783 ВС, е нарушила правилата за
движение по пътищата, визирани в:
- чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП):
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“
и чл.З от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата
(ППЗДвП): „Участниците в движението са длъжни: т.1. да спазват
4
правилата за движение и т.2. да пазят живота и здравето на хората;...“,
-чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
-чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия студено време в условията на снеговалеж, с релефа
на местността при относително голям напречен наклон на платното за
движение, със състоянието на пътя - заснежена и заледена пътна настилка
и на превозното средство, което е било с различно износване на гумите, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост – нощно време с ограничена видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, и по непредпазливост е причинила телесна повреда на
повече от едно лице, а именно средна телесна повреда на:
- Ф.Р.Х. от с. Киченица, обл. Разград, изразяваща се в
многофрагментно счупване на лъчевата кост на дясна предмишница,
открито, което по своята медико-биологична характеристика обуславя
трайно затруднение в движението на десния горен крайник поради
счупването на дясната лъчева кост; фрактура в областта на ключичната
изрезка на гръдната кост (клавикуларна ямка на стернум) в ляво, което по
своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в
движението на левия горен крайник - фрактура в областта на ключичната
изрезка на гръдната кост в ляво; размачкване на меки тъкани на дясна
предмишница - разкъсно-контузни рани, частична увреда на мм.
брахиорадиалис, палмарис лонгус, флектор дигиторум суперфициалис, както
и на фасцията, които по своята медико-биологична характеристика
обуславят разстройство на здравето с временна опасност за живота
поради размачкването на меки тъкани на дясна предмишница и
образувалите се тромби в големи артериални съдове и на
- К. К. К. от с. Киченица, обл. Разград, изразяваща се в открита
многофрагментна фрактура в долната трета на двете кости на лявата
предмишница - лъчева и лакътна (с двуетапна операция поставяне на
външен фиксатор и открита репозиция с налагане на метална
остеосинтеза); счупване на кости от двете редици на лява китка -
ладиевидна, тапецовидна, кукеста, полулунна, тристеннопризматична и
графовидна и фрактура на пета дланна (метакарпална) кост, които по
своята медико- биологична характеристика обуславят трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един
месец,
престъпление по чл.343, ал.З, пр.4, във вр.с ал.1, б.“б“, пр.2 от вр.с
чл.342, ал.1 от НК (чл.5, ал.1, т.1; чл.20, ал.. 1 и ал.2 от ЗДвП; чл.З, т. 1 и т.2
от ППЗДвП). Наложено й е наказание.
5
Така и изготвените за процесното произшествие протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум, и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 102 от 07.05.2021г. от ОДМВР – Разград, в който са
удостоверени констатации на служител на МВР за пострадали от
произшествието лица, сред които – ищеца по производството, и че за водача
на л.а. Пежо 307 е била сключена с ответното дружество задължителна
застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/22/120001811919,
сключена на 01.07.2020г. с начална дата на валидност 01.07.2020г. и крайна
дата на валидност 01.07.2021г. /т.2, л.287-288/.
Видно от заключението на САТЕ, което съдът приема като пълно,
ясно, обосновано и правилно /т.2, л. 320-347/, е че:
На 07.05.2021 г., около 12:30 часа лек автомобил марка „Пежо 307"
с peг. № Р 7783 ВС, управляван от Е.М.З., се е движил по път 1-2 в посока
към гр. Варна със скорост около 95 км/час. Движението се е извършвало през
деня при слънчево време, по прав участък от пътя в зоната на изпъкнала
вертикална крива, от платно за двупосочно движение при суха
асфалтобетонова настилка. Геометричната видимост в участъка на
изпъкналата вертикална крива, където настъпва ПТП е ограничена до около
120 метра.
В лентата за движение на л.а. „Пежо 307" в посока за гр.Варна е
имало повреди /3 дупки/ по асфалта с дълбочина около 4 см. Първата дупка е
била с размери - дължина 1,5 м. и ширина 70 см., разположена на около 87
метра преди кръстовището. Втората е била съставена от две по-малки
дупки на отстояние 8 см. една от друга, като едната от тях е с размери -
дължина 40 см. , ширина 70 см. , другата е с размери - дължина 90 см. ,
ширина 40 см., разположена на около 76 метра преди кръстовището.
Третата дупка е била най-голяма, с размери - дължина 2,9 м. и ширина 90
см., разположена на около 61 метра преди кръстовището.
Видно от протокола за оглед на ПТП и от снимките от
фотоалбума, дупките са разположени по средата на лентата за движение в
посока гр.Шумен, което се вижда от снимките, където първата дупка е
разположена в първата направляваща стрелка за направо и ляво. Третата
дупка е разположена непосредствено до втората направляваща стрелка за
движение направо.
При приближаване на кръстовището за с.Веселина и забелязвайки
повредите по асфалтовата настилка водачът на л.а. „Пежо 307" не е
намалила скоростта до разрешената от 70 км/ч, продължила е да се движи
с около 95 км/ч и е предприел маневра, за отклоняване на автомобила наляво,
с цел да избегне преминаването през неравностите /дупките/ по пътя. В
резултат на това, автомобила е поднесъл и последвалите опити на водача
да овладее управлението му са били неуспешни. Под действие на
инерционната сила автомобилът се е занесъл, навлязъл е в лентата за
насрещно движение, преминал е с левите колела през бордюра на по-големия
6
направляващия остров в кръстовището и е продължил движението си в
лентата за насрещно движение, с оставяне на следи по асфалта в резултат
на странично плъзгане на гуми при едновременното търкаляне на колелата.
След кръстовището, водачът на л.а. „Пежо 307" се е опитала да завие на
дясно и да се върне в дясната лента.
По същото време в обратна посока към гр.Разград се е движел
товарен автомобил, марка „Нисан Кашкай" с per. № СА 3048 СС ,
управляван от К. К. К. със скорост около 107 км/час. Поради ограничената
геометрична видимост в участъка от пътя, водачът на т.а. „Нисан
Кашкай" е забелязал насрещно движещият се в неговата лента автомобил
от разстояние около 100-120 метра. С цел избягване на челен удар,
водачът на т.а. „Нисан Кашкай" не е направил опит да намали
скоростта и да спре, а е предприел маневра за отклоняване на автомобила в
ляво, при което автомобилът е напуснал лента си за движение и е навлязъл в
участъка, отделящ двете ленти с хоризонтална маркировка M15 „Коси
успоредни линии".
При така създалата се критична ситуация е станало пресичане на
траекториите на движение на двата автомобила и е възникнал удар между
тях. Ударът е настъпил в място с параметри при първоначалния контакт:
на около 104 метра след ОР1 по дължината на платното за движение и на
около 6,40 - 6,80 метра вдясно от левия край на платното за движение.
Ударът между двата автомобила по характер е бил кос, страничен,
преплъзгващ - предна челна дясна част на купето на лек автомобил „Пежо
307" с peг. № Р 7783 ВС, със странична дясна част на товарен автомобил
„Нисан Кашкай" с per. № СА 3048 СС , в зоната на предна дясна врата и
колонката. Ударът е настъпил в разделителната площ между двете ленти,
обозначена с хоризонтална маркировка M15 /„Коси успоредни линии"/.
Лек автомобил „Пежо 307" след удара с т.а. "Нисан Кашкай", с леко
завъртане по посока на часовниковата стрелка и простъргване в дясната
страна на т.а. "Нисан Кашкай", е продължил да се премества напред по
платното за движение и след 49,50 метра се е установил в покой в лявата
лента /в посока за гр.Варна/ с предна част насочена към гр.Шумен. След
удара между двата автомобила, т.а. "Нисан Кашкай" е продължил да се
движи около 55 метра косо на оста на пътя, с оставяне на следи от
протриване на гуми върху асфалта и десния банкет. След преминаване през
банкета и навлизането му в низходящия крайпътен скат, автомобилът се е
преобърнал странично по таван и търкаляйки се и плъзгайки се около 25
метра с оставяне на следи от заораване в почвата, се е установил в покой в
изправено положение върху колела в нивата, с предна част насочена към
гр.Шумен.
В резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на К. К. К. -
водач на т.а. „ Нисан Кашкай" и Ф.Р.Х. - пътник в т.а. „ Нисан Кашкай" и са
нанесени имуществени щети по двата автомобила.
7
Непосредствено преди ПТП, водачът на л.а „Пежо -307" - Е.М.З. се
е движила със скорост около 95 км/ч. Избраната от водача на л.а „Пежо"
скорост е превишена, тъй като за участъка на около 140 метра преди
кръстовището за с.Веселина, максимално разрешената скорост е 70 км/ч.
Скоростта на лек автомобил "Пежо 307", с рег.№ Р 7783 ВС,
непосредствено преди настъпване на ПТП е била равна на скоростта му в
момента на удара - около 95 км/час.
Скоростта на движение не е била съобразена и с пътните условия,
тъй като в този участък, е имало повреди на пътната настилка /дупки/.
В случай, че и двамата водачи не са превишавали скоростта на
движение и са се движили с разрешената скорост за този участък - 70
км/ч., ПТП е било предотвратимо, чрез едновременното аварийно
спиране.
Водачът на л.а. "Пежо 307", с рег.№ Р 7783 ВС - Е.М.З. е имала
възможност да задейства спирачната система и намали скоростта до
разрешената за участъка и да предотврати ПТП, като се движи с
разрешената скорост в дясната лента и контролира автомобила, така че
той да не навлиза в лентата за насрещно движение.
В конкретната пътна ситуация водачът на т.а. „Нисан Кашкай"
с рег.№ СА 3048 СС - К. К. К. също имал техническа възможност да
избегне удара с насрещно движещият се в неговата лента лек автомобил
"Пежо 307" и да предотврати настъпилото ПТП, чрез предприемане на
маневра за плавно спиране и отклоняване на автомобила в дясно и
насочването му в забавителния шлюз /лентата за дясно завиване към
с.Веселина/.
От техническа гледна точка основната причина за настъпилото
ПТП на 07.05.2021г. на път 1-2, на км. 84+915 е движението с превишена
скорост и неправилните действия на водачът на л.а."Пежо 307“, с рег.№ Р
7783 ВС - Е.М.З., в резултат на което тя е загубила контрол на
управлявания от нея автомобил и е допуснала навлизането му в лентата за
насрещно движение, където по същото време в обратна посока се е движил
т.а. „Нисан Кашкай" с рег. № СА 3048 СС.
Видно от заключението на СМЕ, което съдът приема като пълно,
ясно, обосновано и правилно /т.2, л. 351-364/, е че:
От приложената по Делото медицинска документация на името на
К.К. се установи, че при ПТП от 07.05.2021г, пострадалият е получил:
- открита многофрагментна фрактура в долната трета на двете
кости на лявата предмишница – лъчева и лакътна;
- размачкване на меки тъкани около мястото на счупване;
- счупвания на кости от двете редици на лява китка – ладиевидна,
тапецовидна, кукеста, полулунна, тристенно-призматична и граховидна;
- фрактура на пета дланна /метакарпална/ кост.
8
По своята медико-биологична характеристика:
- счупваниятана лъчевата и лакътна кост на лява предмишница,
както и на китковите кости и на пета дланна кост, по отделно и в
съвкупност, обуславят трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок повече от един месец;
- размачкването на тъканите около мястото на счупване на
предмишничните кости - временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Механизма на причиняване на телесната повреда е следния:
- травмата на лъчевата и лъкатната кост на лява ръка е получена
по комбиниран механизъм – удар, упор на екстензирана /разгъната/ или
флактирана /сгъната/ ръка;
- счупванията на китковите кости обичайно са резултат на
директен удар, хирепекстензия /максимално разгъване/ или хиперфлексия
/максимално сгъване/ на китката, удар по дланта;
- фрактурата на пета дланна кост – удар по тилната част на
китката или надлъжно натоварване по остта на пръста.
При множествените фрактури възстановителния период е поне 6-
8месеца.
Причината за настъпилите за ищеца увреждания е преживяното
ПТП.
Лечението включва:
- хоспитализация след инцидента – образни и лабораторни
изследвания, консулти със специалисти, оперативни интервенции –
хирургично отстраняване на некротични меки тъкани, поставяне на външен
фиксатор, открита репозиция /с налагане на метална остеосинтеза/,
гипсова имобилизация; консервативно лечение, вкл и в домашни условия;
- амбулаторно наблюдение от специалист ортопед;
- три курса на рехабилитация;
- оперативна интервенция за екстракция на наложената
остеосинтеза.
Както се посочи общия оздравителен процес за такава
множествена травма е 6-8месеца и включва болничното лечение след ПТП,
наблюдение от специалист-ортопед, екстракция на металната
остеосинтеза и курсовете рехабилитация.
В медицинската документация няма данни за настъпили клинични
усложнения при ищеца в резултат на претърпяното ПТП.
Болката е субективен сетивен феномен и не подлежи на
количествена оценка.
Най - изразени болки и страдания пострадалият е изпитвал през
първия месец след претърпяното ПТП. При липса на регистрирани
9
усложнения би следвало постепенно да започнат да намаляват и
отзвучават.
При конкретно установените травматични увреждания
настъпилите неудобства са свързани с ограничените и болезнени движения
в областта на левите лъкатна и гривнена става, нарушения на захвата.
Въпреки проведеното оперативно и консервативно лечение, както и
курсовете рехабилитация и към момента, все още са налице спонтанни, при
натоварване и при влошаване на времето болки, които най-вероятно няма да
отшумят.
При установеният двигателен дефицит, Експертизата счита, че
пълно възстановяване не е възможно – винаги ще е има остатъчни
негативни последствия - болки и неудобство в трудовата заетост, както и
дейностите от ежедневния живот от непълноценното използване и
непълното възстановяване на лявата ръка.
Проведеното при ищеца лечение съответства на правилата на
добрата клинична практика.
С оглед обективната находка при прегледа и субективните
оплаквания са препоръчителни двукратни физиотерапевтични курсове
годишно, както и балнеолечение.
Не се налагат нови оперативни интервенции.
При прегледа на 07.04.2022г. по лявата предмишница, китка и гърба
на дланта се установиха:
- върху горната трета на гръбната страна на лява предмишница
– розовеещ белег с неправилна форма 2,3/1,7см;
- по средата на долната й трета – вертикален белезникав слабо
розовеещ широк линеаренръбец с дължина 7см и следи от налагане на
хирургични шевове;
- в горната част на гърба на дланната ос на втори пръст –
нехомогенен неправилен белезникав белег 2/1см и
- още един върху остта на пети пръст с площ 1,5/2см;
- по лицевата повърхност на най-долната част на тази
предмишница – вертикален белезникав линеаренръбец с дължина 9,5см и
хоризонтални линеарни следи от 12оперативни шева.
Не може да се посочи за какъв период от време белезите ще са
видими с просто око, тай като регенеративните /възстановителните/
процеси са комплекс от строго индивидуални фактори – възможно е с
времето да избледнеят или да се пигментират.
Травмите на ищеца възпрепятстват нормалната физическа дейност
с лявата ръка и водят до натоварване на дясната.
Пълното възстановяване на двигателната функция – обем и сила на
движенията, възможността за натоварване за левия горен крайник не
10
може да се постигне.
Всички приложени по Делото фактури и касови бележки са във
връзка с лечението на ищеца и представляват необходим разход, с оглед
здравословното състояние и провежданото лечение на К.К..
В медицинската документация не са посочени никакви външни
травматични увреждания, вкл и следи от „коланни“ травми, но това не
изключва да е имало такива.
Практиката сочи, че в медицинската документация обичайно се
описва само клиничното състояние .
От приложената по Делото медицинска документация се
установява, че ищецът е провел 3/три/ курса рехабилитация, отразена в:
- Амб. лист №003792/21.07.2021г, д-р Анна Вълкова, физикална
терапия и рехабилитация - Механотерапия – 5бр; Физио-терапевтични
процедури от IIIгр, общ брой: 20;
- Амб. лист №004232/06.08.2021г, д-р Анна Вълкова, физикална
терапия и рехабилитация - Физио-терапевтични процедури от IIIгр, общ
брой: 10;
- Амб. лист №004999/10.09.2021г, д-р Анна Вълкова, физикална
терапия и рехабилитация -Пасивни упражнения – 5бр; Физио-терапевтични
процедури от III гр, общ брой: 20;
По отношение на назначената медикаментозна терапия има
безспорни данни за закупуване на:
- антибиотика Клиндамицин капс 600мг - 15,95лв /л. 173, том 1/ -
Аптека „Оптима“ гр. Русе, к. бон 050018/21.10.2021г;
- антитромбозния медикамент Ксарелто табл 10мг 2оп – 92,90лв
/л. 174, том 1/ - Аптека „Оптима“ гр. Русе, к. бон 050034/21.10.2021г.
С оглед описания в Автотехническата експертиза механизъм на
протичане на ПТП, от медицинска гледна точка - ако ищецът е бил без
поставен предпазен колан би получил много повече и много по-тежки ,
вкл и фатални за живота механични травми, както и такива от
сътресение – от свободното инерционно движение в купето на
автомобила и/или изпадане от него.
Видно от заключението на СПЕ, което съдът приема като пълно, ясно,
обосновано и правилно /т.2, л. 366-375/, е че:
Данните от делото и проведеното психологическо изследване
показват, че травматичният и психологичен стрес вследствие на
преживяното ПТП на 07.05.2021г. е довел до наличие на емоционални или
поведенчески симптоми като отговор на стресогенното въздействие водещи
до промяна на обичайното социално функциониране на личността.
Отчитайки поведението и реакциите на лицето същият е преживял т.нр.
Адаптационна тревожна реакция, като неадаптивен отговор на
11
преживения стрес. Изразява се в състояние на субективен стрес и
емоционално разстройство, нарушаващо временно социалното
функциониране. Като по-базисни се явяват: персистиращото безпокойство,
напрежение, раздразнение, както и симптоми от невротичния регистър -
колебания в съня, апетита, тонуса. На поведенческо ниво се наблюдава
промяна в стила на контактуване /затворил се, намалил
взаимоотношенията с близките и приятелите /.
При осв. К.К. силните болки свързани с физическата увреда и
травмите водят след себе си до емоционален отговор - засилена
тревожност, нарушения в съня, раздразнителност, безпокойство,
потиснато настроение, негативни мисли, депресия, напрежение, пристъпи
на гняв, загуба на увереност, чувство на отчужденост и изолация, усещане
за обща неудовлетвореност, апатия, сприхавост, заядливост, чувство за
несигурност, усещане за липса на перспектива, безпричинна промяна на
настроението.
Емоционалното му състояние вследствие на преживяното ПТП води
до нарушаване на емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза /психотравма/,
която няма характеристиките на патологично, болестно състояние и не
покрива критериите за наличие на тревожно-депресивно или друг вид
личностово разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък
водещ до дисбаланс в социалното функциониране.
Към момента осв. споделя, че се чувства по-добре, шофира на близки
разстояния, започнал е работа. Психологическото изследване регистрира
наличие на депресивни преживявания и засилена тревожност.
Катастрофата е вид травматично събитие водещо след себе си
определен тип реакции и по-точно Остра стресова реакция, разгърнала се
непосредствено след инцидента, в причинна връзка с преживения стрес,
включващ и причинената болка от нанесените наранявания. След
първоначална фаза на „зашеметеност" се наблюдават високо ниво на
тревожност, паника, гняв, отчаяние, свръхактивност или пълна пасивност.
Симптомите обикновено отзвучават след извеждане от травматичната
ситуация и могат да продължат от няколко часа до няколко дни. В случая,
предвид тежестта на травмите, свързани с физическа болка и останалите
негативни чувства и преживявания за увреда на физическата цялостност,
стресорите разгръщат клинична картина на т.нар. разстройство на
адаптацията. Видно от данните в делото Адаптационната реакция в
началото след стресогенното събитие е с интензивни симптоми, които с
течение на времето отслабват или се активират в период на криза. Хода на
разстройството следва оздравителен резултат още повече, че лицето
получава активна подкрепа от близки и приятели. Не се налага прием на
медикаменти, като благоприятен ефект би имало психологическото
консултиране със специалист. Отчитайки възрастта, личностовите
особености и социалната подкрепа, осв. има възможност да изгради
12
ефективни начини за справяне и да се върне към обичайното си
функциониране.
Като реакция на психотравмиращото събитие са се отключили най-
вече разстройства на съня, с наличие на чувства на тревожност и
безпокойство, обусловени от преживения физически и психически стрес.
Типът и продължителността на разстройството в адаптацията е
различен, в зависимост от конкретните възрастови и личностови
особености, ползваната специализирана психиатрична, психологична помощ,
семейната и социалната подкрепа. В болшинството случаи завършва с
оздравяване, но е възможно някои от оплакванията да персистират една,
две години, или да се развие посттравматично стресово разстройство. Това
състояние не нарушава базисните психични годности на индивида.
В показанията си свидетеля Т. Ив. Т. - полицейски служител посетил
процесното ПТП /т.2, л. 312-313/, сочи че е имало дупка на пътното платно в
лентата в посока гр. Шумен, но свидетеля не помни броя и размерите им.
Сочи, че по принцип същата представлява препятствие по пътното платно, но
може да бъде избегната.
По делото е разпитан в качеството на свидетел О.Х. /съпруг на
сестрата на ищеца/ т.2, л. 313-314. Свидетеля сочи, че е посетил ищеца в
болницата в Разград същия ден след ПТП-то. Ищецът бил в ортопедичното
отделение с гипсирана ръка, стресиран, треперел, не можел да говори. Същия
ден по-късно го транспортирали в болница в гр. Русе, където останал около
месец. След изписването от болницата за ищеца се грижели родителите му.
Минимум месец след изписването от болницата ищецът не можел да се грижи
за себе си. И сега имал болка в ръката. Станал мълчалив, неконтактен.
По делото е разпитана в качеството на свидетел А.Х. /майка на
ищеца/ - т.2, л. 315-317. Свидетеля сочи, че е посетила ищеца в болницата в
Разград същия ден след ПТП-то. Ищецът изиптвал болки, бил отчаян. Същия
ден по-късно го транспортирали в болница Канев в гр. Русе, където му били
направени 2 операции. След изписването от болницата, тъй като ръката му
била гипсирана, ищецът не можел да се обслужва сам. За това за него грижи
полагали родителите му. Грижите били особени интензивни през първия
месец след изписването. Ищецът бил емоционално сринат. Станал мълчалив,
стоял на тъмно. Все още не се е възстановил физически и психически.
Съдът възприема показанията на свидетелите вкл. и по реда на чл. 172
ГПК, тъй като те се подкрепят от другите данни по делото.
На 31.05.2021г., по пощата, ищецът отправил претенция по чл. 380,
ал.1 КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
до ответното дружество, която била получена на 01.06.2021г. /т.1, л. 100-102/.
Така била образувана щета № 0000-1000-03-21-7337/01.06.2021г., като не се
спори, че застрахователят не изплатил обезщетения.
При така установените факти съдът приема от правна страна
13
следното:
По исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на имуществената отговорност на застрахователя,
исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално
допустима поради наличие на проведено рекламационно производство пред
застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъдат осъществени следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка
Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
На основание чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, след
влизане в сила на определението за одобряване на споразумението въпросите
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на процесното
ПТП, от което са настъпили вреди за ищеца, не могат да бъдат
преразглеждани и следва да се възприемат от съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието. Това се отнася до всички
елементи на деянието, включени във фактическия състав на престъплението.
Одобреното от наказателния съд споразумение, има последиците на влязла в
сила присъда - чл. 383, ал. 1 НПК и следва да бъде зачетено в настоящето
производство. Така и Решение № 133 от 3.05.2022 г. на ВнАС по в. т. д. №
75/2022 г., Решение № 413 от 23.03.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2671/2021 г.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени
доказателства, че към момента на увреждането е съществувало валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", за автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата и ответното застрахователно дружество, като по силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
14
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове за
главниците са доказани по основание.
По възраженията за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Относно възражението, че не е използван обезопасителен колан по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на процесните вреди поради непоставяне на предпазен колан
от ищеца. Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена
тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи ищецът, със своите
действия да е нарушил правилото за движение по пътищата относно
използването на обезопасителен колан по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с
непоставяне на такъв през време на движението на МПС-то, както и с него
той да е съпричинил настъпването на вредоносния резултат. От събраните по
делото доказателства не се доказа ищецът при настъпване на процесното ПТП
да не е използвал обезопасителен колан. Напротив, по делото от СМЕ се
установява, че „ако ако ищецът е бил без поставен предпазен колан би
получил много повече и много по-тежки, вкл и фатални за живота
механични травми, както и такива от сътресение – от свободното
инерционно движение в купето на автомобила и/или изпадане от него“.
По възражението на ответника и на третото лице помагач, за
съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, тъй като ищецът не е изпълнил
задълженията си по чл. 20 ЗДвП да наблюдава и да се съобразява с пътната
обстановка и да предприеме незабавно необходимите мерки като намали
скоростта и спре; движел се е с несъобразена скорост и при несъобразяване
с пътната обстановка съгласно чл.20 от ЗДвП, и неадекватно поведение.
Както вече се посочи, съгласно заключиението на САТЕ: „ В
конкретната пътна ситуация водачът на т.а. „Нисан Кашкай" с рег.№ СА
3048 СС - К. К. К. също имал техническа възможност да избегне удара с
насрещно движещият се в неговата лента лек автомобил "Пежо 307" и
да предотврати настъпилото ПТП, чрез предприемане на маневра за
плавно спиране и отклоняване на автомобила в дясно и насочването му в
забавителния шлюз /лентата за дясно завиване към с.Веселина/……….. С
цел избягване на челен удар, водачът на т.а. „Нисан Кашкай" не е направил
опит да намали скоростта и да спре.“
15
Ето защо, съдът приема за доказано възражението за съпричинаване
от страна на ищеца, поради допуснато от негова страна нарушение по чл. 20
ЗДвП.
Приносът на пострадалия /ищеца/ за настъпване на вредоносния
резултат в конкретния случай не е никак малозначителен, защото липсващото
в случая правомерно поведение на пострадалия би дало възможност за
предотвратяване настъпването на пътния инцидент, независимо от факта, че
водачът на другия автомобил е нарушил правилата за движение. Фактът, че и
водача на другия автомобил е допуснал сериозни нарушения на ЗДвП е
установен в хипотезата на чл. 300 ГПК, но той не може да игнорира
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,
тъй като противоправното поведение и причинно- следствената връзка (която
се обсъжда понастоящем) са различни елементи от фактическия състав на
деликта.
По тези съображения, съдът счита, че в конкретния случай, приноса
на пострадалия е 1/3 част, съпоставимо с обема на пряката- причинно
следствена връзка. Тази съразмерност в съпричиняването на вредоносния
резултат следва да бъде взета предвид, при определяне на окончателния
размер на дължимото застрахователно обезщетение, при условията на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1
от КЗ, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост.
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще
бъдат разгледани в следващата част от мотивите на настоящото решение.
Безспорно установени са естеството и характера на получените от
ищеца телесни увреждания, както и наличието на пряка причинно -
следствена връзка, между конкретния механизъм на настъпване на
процесното ПТП и конкретно понесените травми.
Трайната съдебна практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за
16
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта
при определяне на размера на обезщетението, освен лимитите на
застрахователните обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" към годината на ПТП-то, ще трябва да се
отчитат и социално- икономическите условия към момента на настъпването
на вредите. В тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на
минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната
издръжка на домакинство и др. икономически данни. Именно социално-
икономическите критерии за справедливост са правно значимата условна
граница между адекватния размер на обезщетението и неговата
прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Нито една травма и
свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като
обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на обезщетенията
трябва да бъдат разумни и съответни и на обществените разбирания за
справедливост, а не само формалистично да бъдат съобразявани само с
лимитите по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" и то към максимума.
При липса на нормативно установен икономически критерий за
оценка на понятието справедливост, настоящият състав на съда съобрази
утвърдената практика на ВКС на РБ (например: Решение № 177/27.10.2009 г.
по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т.
дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело
№ 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело №
1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело №
619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело №
ЗЗ19/2015 г. на ВКС, II т. о. при ТК и др.) която споделя становището, че при
определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната,
към момента на настъпване на увреждането.
В заключение на събраните факти и спомената съдебна практика,
съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение за
17
понесените неимуществени вреди, което е легитимиран да получи ищеца е
оценимо на 50 000 лева.
На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, сумата на застрахователното
обезщетение следва да бъде редуцирано с 1/3 част - до краен размер от
33 333.33 лева.
В заключение, съдът намира, че ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за понесените неимуществени вреди, породени от установените
в процеса травматични увреждания в размер на 33 333.33 лева, а за разликата
– над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за
60 000 лева, частичен иск от 80 000 лв - искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение за имуществени вреди:
По делото се установи от съвкупната преценка на представените
медицински документи, фактури и приетото заключение на СМЕ, ищецът е
извършила разходи за медицински услуги и материали и за медикаменти
общо в размер на 1 786.80 лева, които са били необходими и използвани за
лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания.
Следователно извършените от ищеца разходи са в причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на делинквента, отговорността на който
е застрахована при ответника, поради което и имуществени вреди се явява
доказан по основание.
Съдът приема, че установеният и доказан с разходни документи, общ
размер на заплатените от ищеца суми за медикаменти, медицински
консумативи, прегледи и медицински услуги, който следва да бъде признат за
имуществени вреди възлиза на 1 786.80 лева.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, сумата на застрахователното
обезщетение следва да бъде редуцирано с 1/3 част - до краен размер от
1 191.20 лева.
В заключение, съдът намира, че ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за понесените имуществени вреди, породени от установените в
18
процеса травматични увреждания в размер на 1 191.20 лева, а за разликата –
над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 1
786.80 лева лева - искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По претенциите за лихви.
Върху горепосочените суми за неимуществени и имуществени вреди
ответникът дължи заплащане на законна лихва, считано датата на
уведомяването му по реда на чл. 429, ал. 3 от КЗ на 01.06.2021г. до
окончателното изплащане.
Направено е искане, обосновано с чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, за
заплащане на законна лихва върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение (включващо както размера на обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди, така и лихвите по чл. 429, ал. 3 от КЗ),
считано от 21.06.2021 г. деня, следващ изтичането на 15 работни дни от
уведомяването на застрахователя до окончателното им изплащане. Искането е
неоснователно. Ищецът неправилно се позовава на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ,
защото тази разпоредба е приложима само при дадено от застрахователя
указание по чл. 106, ал. 3 от КЗ за представяне на допълнителни
доказателства. Такива указания застрахователят не е давал. Поради това,
приложим е чл. 496, ал. 1, т. 2 от КЗ и законна лихва се дължи от изтичането
на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебната
претенция за обезщетение. Тук следва да се уточни, че от уведомяването на
застрахователя до изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за
произнасяне се дължи лихва за забава по чл. 429, ал. 3 от КЗ, чието основание
е чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Това е лихва за забава на деликвента, която
застрахователят е задължен да покрие. След изтичане на тримесечния срок по
чл. 496, ал. 1 от КЗ, не се дължи лихва за забава на деликвента, тъй като вече е
сезиран застрахователят с искане за обезщетение. След изтичане на този срок
се дължи лихва за забава на договорното задължение на застрахователя да
определи и изплати застрахователно обезщетение. По този начин се образува
общ лихвен период, включващ периода от уведомяването на застрахователя
по реда на чл. 429, ал. 3 от КЗ до изтичането на тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, и периода след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от
КЗ до окончателното изплащане на обезщетението. Тези лихви не следва да се
19
"кумулират" каквото искане по същество е направил ищецът.
По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:
На основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т. 2 ЗА, във вр. чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
Сияна Атанасова Христова от САК, с личен № ********** със служебен
адрес гр. София, ул. Христо Белчев № 2, полуетаж 4, офис 6 сумата от
1 583.60 лева за процесуално представителство на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковате.
Ответното дружество също има право да получи от ищеца на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съответна част от направените съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Така от разноските на ищеца в общ
размер на 1900 лв. /1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 900 лв. за
разноски за експертизи/, ответникът следва да бъде осъден да заплатни
сумата от 820.02 лв. Съдът намира възражението по чл. 78, ал.5 ГПК
направено от ищеца относно заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение за неоснователно. За да стигне до този извод съдът съобрази
фактическата и правна сложност на делото, защитимият материален интерес,
както и обема на осъществените действия от страна на пълномощника.
В настоящия процес, ищецът е бил освободен напълно от
задължението за заплащане на държавна такса и съдебни разноски, поради
което ответникът, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 3 ГПК следва
да бъде осъден да заплати на бюджета на съда сумата от 1 404.78 лева,
представляваща дължима според уважената част от исковете държавна такса
и 429.00 лева – за разноски изплатени от бюджета на съда за събиране на
поискани от ищеца доказателства - СПЕ.
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „ По молба за издаване
на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на
такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и 5 лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
20
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представялвано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д., София Николова Антонова,
Валентин Валентинов Илиев, начин на представляване: заедно от двама от
четиримата изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. К., ЕГН:
**********, адрес: с. Киченица, ул. „Мусала" № 10, общ. Разград, обл.
Разград, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 33 333.33 лева (тридесет и
три хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили при ПТП от 07.05.2021 г., което е причинено от Е.М.З., ЕГН:
********** - водач на МПС с peг. № Р 7783 ВА, марка „Пежо", модел „307", и
на основание чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД да заплати законната лихва
върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от 01.06.2021 г. до
деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - в частта за разликата,
над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 60 000 лева
предявен като частичен иск от 80 000 лева и претенцията за законната лихва
върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди и върху лихвата на осн. чл. 429, ал.3 КЗ, считано от 21.06.2021г. до
окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представялвано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д., София Николова Антонова,
Валентин Валентинов Илиев, начин на представляване: заедно от двама от
четиримата изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. К., ЕГН:
**********, адрес: с. Киченица, ул. „Мусала" № 10, общ. Разград, обл.
Разград, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 1 191.20 лева (хиляда
сто деветдесет и един лева и двадесет стотники), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили при ПТП от
07.05.2021 г., което е причинено от Е.М.З., ЕГН: ********** - водач на МПС
с peг. № Р 7783 ВА, марка „Пежо", модел „307", и на основание чл. 497 от КЗ,
21
във вр. с чл. 86 от ЗЗД да заплати законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от 01.06.2021 г. до деня на
окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - в частта за разликата,
над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 1786.80 лева и
претенцията за законната лихва върху сумата на дължимото застрахователно
обезщетение за имуществени вреди и върху лихвата на осн. чл. 429, ал.3 КЗ,
считано от 21.06.2021г. до окончателното изплащане, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представялвано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д., София Николова Антонова,
Валентин Валентинов Илиев, начин на представляване: заедно от двама от
четиримата изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Сияна
Атанасова Христова от САК, с личен № ********** със служебен адрес гр.
София, ул. Христо Белчев № 2, полуетаж 4, офис 6, на основание чл. 38, ал.2
вр. ал.1 т. 2 ЗА, във вр. чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 1 583.60
лева (хиляда петстотин осемдесет и три лева и шестдесет стотинки),
представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН: **********, адрес: с. Киченица, ул.
„Мусала" № 10, общ. Разград, обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, представялвано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д., София Николова Антонова,
Валентин Валентинов Илиев, начин на представляване: заедно от двама от
четиримата изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - сумата
от 820.02 лева (осемстотин и двадесет лева и две стотинки) за съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представялвано от Мария
22
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д., София Николова Антонова,
Валентин Валентинов Илиев, начин на представляване: заедно от двама от
четиримата изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, следните суми:
- 1 404.78 лева /хиляда четиристотин и четири лева и седмедесет
и осем стотинки/ - представляваща държавна такса върху уважения размер
на исковете, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК,
- 429.00 лева /четиристотин двадесет и девет лева/ -
представляваща разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице изготвило съдебно психологическата експертиза, на основание,
чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК,
- 5.00 лева /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
Плащането на задълженията към К. К. К. може да бъде извършено
чрез превод по посочена от ищеца банкова сметка:
IBAN:BG38UBBS80021049120340
BIC:UBBS BGSF
открита на ищеца при Обединена българска банка АД.
Решението е постановено с участието на третото лице Агенция
„Пътна инфраструктура" с ЕИК *********, представлявана от инж. Ивайло
Денчев - и.д. председател на УС на АПИ, със седалище в гр. София, бул.
„Македония" № 3, П.К. 1606, помагач на страната на ответника по исковете
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, представялвано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д., София Николова Антонова,
Валентин Валентинов Илиев, начин на представляване: заедно от двама от
четиримата изпълнителни директори.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
23
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
24