№ 458
гр. Пазарджик, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С. М.
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220102578 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Подадена е искова молба от В. СТ. СТ. от АК-Пазарджик, ул.“******, с
ЕГН **********, чрез адв.С.Д. против Д. П. Г., в момента в Затвора -
Пазарджик, в която ищецът твърди, че на 19.08.2015г. подал искова молба до
Административен съд-Пазарджик с цена на два иска по 10 000 лв. или общо
20 000лв., като пълномощник на Д. П. Г., в момента в Затвора в Пазарджик, с
ЕГН **********. Упълномощен бил с исковата молба като
упълномощаването било записано в края на същата. Делото под №690/2015г.
приключило с Решение №45/08.02.2016 год., което частично уважавало иска.
Последвали касационни жалби от ответника и от него като пълномощник на
Г..
Твърди, че ВАС с Решение №6573/26.05.2017г. по дело №4829/2016год.
обезсилил решението и върнал делото за ново гледане. С Решение
№620/08.12.2017г. по адм. д. №394/17г. Административен съд-Пазарджик
уважил изцяло двата иска.
Ищецът твърди, че в производството пред ВАС отново представлявал
1
Г.. Представил молба до ВАС от 12.11.2019г. по дело №2519/2018г. С
определение ВАС, поради промяна в подсъдността, изпратил делото на
Административен съд-Пазарджик. Ищецът твърди, че пред Административен
съд-Пазарджик също представлявал ответника. Представил молба от
12.06.2020г.
Административен съд - Пазарджик по дело №64/20г. с Решение №802
касационен състав намалил обезщетението на 2 000 лв.
Твърди, че едновременно с горното бил завел дело пред Европейския
съд по правата на човека - Страсбург още през 2016г., защото не вярвали, че
вътрешните инстанции ще присъдят адекватно обезщетение. На 02.01.2020г.
от регистратурата на ЕСПЧ ги попитали дали поддържат жалбата и има ли
някакво развитие на делото в България. С писмо от 23.01.2020г., получено в
регистратурата на ЕСПЧ отговорили и представили доказателства. Делото
продължавало - на 21.07.2021г. правителството ще обсъжда сключване на
споразумение за изплащане на обезщетение в размер на 10 000 евро - това е
ноторно, защото е обявено на сайта на Министерския съвет.
Ищецът твърди, че общо е представлявал и защитавал Г. на два пъти
пред две инстанции в България, с цена на иска 20 000 лв., както и пред ЕСПЧ.
Твърди, че след като по решенията на вътрешните инстанции на Г. била
изплатена сумата от 2000 лв., разговарял с него за плащане на адвокатско
възнаграждение, но той отказал, като се позовал на липсата на договор.
Ищецът сочи, че е нямал договор за хонорара за извършената работа.
Твърди, че е налице хипотезата на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата и
затова се обърнал за съдействие към Адвокатския съвет. Първоначално
Адвокатският съвет му отказал да определи хонорар, но по негова жалба
Висшият адвокатски съвет отменил отказа и задължил адвокатския съвет да
определи хонорар, поне в рамките на минимума по Наредба №1.
Твърди, че със свое Решение №9/14.07.2021г. Адвокатският съвет
определил по 1130 лв. адвокатски хонорар за делата №690/2015г.,
№4829/2016г., №394/2017г. и №64/2020г., както и 1200 лв. за жалбата до
ЕСПЧ или общо 5720 лв.
Ищецът твърди, че още преди да се обърне към Адвокатския съвет бил
изпратил покана до Затвора в Пазарджик с препоръчано писмо, с обратна
разписка, в което на две места е отбелязано, че пратката е от адвокат, но
2
писмото му било върнато с отбелязване, че нямал право на препоръчани
писма. С това писмо ищецът канел ответника да му заплати сумата 6 000 лв.,
която според него е справедливата цена.
Сочи, че самият ответник е изпратил до ЕСПЧ молба, в която признава,
че е влошил отношенията си с ищеца.
Моли съда да осъди ответника да му заплати 5720 лв., ведно със
законовите лихви от датата на завеждане на исковата молба до крайното
изплащане.
Претендира и разноските по делото за държавна такса и адвокатски
хонорар, съобразно представения опис.
Моли съда да се съобрази и с практиката на ВКС. Сочи съдебна
практика.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който е оспорил предявените искове, като
неоснователни. Възразил е, че между него и ищеца няма сключен договор за
заплащане на адвокатски хонорар. Твърди, че между тях е имало договорка
ответникът да подсигури на ищеца други клиенти.
Моли съда да остави без уважение исковите претенции на ищеца.
Предявените искове се поддържат изцяло от пълномощника на ищеца в
проведеното по делото съдебно заседание. Моли съда да уважи исковете като
доказани и основателни. Претендира разноските по делото по предствения
Списък по чл.80 от ГПК. Излага подробни съображения по същество.
Ответникът лично оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Излага доводи по същество.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и видно от представените,
приети и неоспорени писмени доказателства е, че ищецът В. СТ. СТ. е
адвокат от АК-Пазарджик. Не е спорно и това, че ищецът е представлявал
ответника по адм. дело №690/2015г. по описа на Административен съд-
3
Пазарджик, по адм. дело №4829/2016г. по описа на Върховен
административен съд, трето отделение, по адм. дело №394/2017г. по описа на
Административен съд-Пазарджик, по касационно адм. дело №64/2020г. по
описа на Административен съд-Пазарджик, както и че е изготвил и подал
жалба от ответника пред Европейския съд по правата на човека.
Страните не спорят, че за процесуалното представителство на ответника
по посочените дела и за изготвянето и подаването на посочената жалба,
между ищеца и ответника не са били сключвани договори за определяне
размера на адвокатското възнаграждение.
Видно от представения Протокол №9 от проведеното на 14.07.2021г.
присъствено заседание на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия –
Пазарджик е, че по преписката, образувана по жалба вх.№1383 от
11.05.2021г. от адв.В.С., която е върната на Адвокатски съвет Пазарджик за
изпълнение на указанията в Писмо изх.№702/28.06.2021г. на Председателя на
Висшия адвокатски съвет, а именно за произнасяне по същество, съгласно
чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата и съобразно Наредба №1/2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения по
депозирана от адв.В.С. молба с вх.№70/05.04.2021г. на АК-Пазарджик за
определяне на възнаграждение по делата, по които е бил пълномощник на Д.
П. Г. и след обсъждане на съображенията и проведеното гласуване САК-
Пазарджик е решил следното: 1. По административно дело №690/2015г. по
описа на Аминистративен съд-Пазарджик с материален интерес 20 000 лева:
Дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба
№1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, е в размер на 1130 лева; 2. По
административно дело №4829/2016г. по описа на Върховен аминистративен
съд, трето отделение, с материален интерес 20 000 лева: Дължимото
адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба №1/2004г. на
Висшия адвокатски съвет, е в размер на 1130 лева; 3. По административно
дело №394/2017г. по описа на Аминистративен съд-Пазарджик с материален
интерес 20 000 лева: Дължимото адвокатско възнаграждение, определено
съгласно Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, е в размер на 1130
лева; 4. По касационно административно дело №64/2020г. по описа на
Аминистративен съд-Пазарджик с материален интерес 20 000 лева:
Дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба
№1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, е в размер на 1130 лева; 5. За
4
изготвяне и подаване на жалба пред Европейски съд по правата на човека:
Дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба
№1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, е в размер на 1200 лева. Не е
определено адвокатско възнаграждение за представителство пред
Европейския съд по правата на човека, тъй като производството по делото е
прекратено със споразумение, без да е провеждано съдебно заседание.
Няма данни по делото ответникът да е заплатил на ищеца определените
му от Адвокатския съвет при АК-Пазарджик, по реда на чл.36 ал.3 от ГПК,
адвокатски възнаграждения в общ размер на 5720 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение
за своя труд. Текстът на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата предвижда, че
при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз
или клиента адвокатският съвет определя възнаградение съгласно наредбата
на Висшия адвокатски съвет.
В конкретния случай страните – ищецът и ответникът не са сключили
договори, с които да определят размера на адвокатското възнаграждение за
труда на адв.В.С., във връзка с процесуалното представителство на ответника
Д. П. Г. по процесните дела и жалбата пред Европейския съд по правата на
човека. Затова и по искане на ищеца – адв.В.С., Адвокатският съвет при АК-
Пазарджик, с протоколното решение №9/14.07.2021г. му е определил
възнаграждения, съобразно наредбата на висшия адвокатски съвет, а именно –
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минамалните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът, в чиято тежест бе, не ангажира доказателства за плащането
на определените по реда на чл.36 ал.3 от ЗА адвокатски възнаграждения на
ищеца. Не противопостави и други правоизключващи или правопогасяващи
факти и обстоятелства.
При тези данни, съдът намира, че предявените искове са доказани и
основателни и следва да се уважат изцяло в претендирания от ищеца общ
размер от 5720 лева.
Основателна е и акцесорната претенция - за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.07.2021г. до окончателното й изплащане.
5
Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца направените от
него разноски в размер общо на 870,00 лева, съгласно представения Списък
на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. Г., с ЕГН **********, в момента в Затвора –
Пазарджик да заплати на В. СТ. СТ. от АК-Пазарджик, ул.“******, с ЕГН
********** на основание чл.36 от Закона за адвокатурата сумата в общ
размер на 5720 лв., представляваща определени му с протоколно решение
№9/14.07.2021г. на Адвокатския съвет при АК-Пазарджик, по реда на чл.36
ал.3 от ЗА, адвокатски възнаграждения по: адм. дело №690/2015г. по описа на
Административен съд-Пазарджик, адм. дело №4829/2016г. по описа на
Върховен административен съд, трето отделение, адм. дело №394/2017г. по
описа на Административен съд-Пазарджик, касационно адм. дело №64/2020г.
по описа на Административен съд-Пазарджик, както и за изготвяне и
подаване на жалба пред Европейския съд по правата на човека, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 22.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в размер общо на 870,00 лева.
Банковата сметка на ищеца за плащане на сумите е: IBAN BG 85 CECB
9790 10B6 2591 00 – Централна кооперативна банка АД - клон Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6