Р Е Ш Е
Н И Е № 1515
гр.Пловдив,
16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1911/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Р.П.Д., чрез адв.С.С. *** срещу решение № 1372/11.04.2019 г. по
гр.д. № 10697/2018г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено по отношение на Р.П.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. С.С., съдебен адрес:***»Цар Борис ІІІ
Обединител» 054, лява секция, ет.4, ап.25, че Г.Й.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Д., съдебен адрес: ***,
има вземане спрямо него в размер на 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лева, представляващо неплатена главница по Запис на заповед от 01.03.2016 г. с
падеж 30.05.2016 г. На жалбоподателя са възложени раноските по делото.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят
Р.Д. сочи, че решението е неправилно, тъй като
записът на заповед като абстрактна правна сделка, трябва да бъде предхождана от
едно каузално правоотношение, което обуславя валидността на абстрактната
сделка. Сочи се, че по нашето право не могат да съществуват абсолютно
абстрактни сделки, тоест сделки без никакво основание. Сочи се практика на
Върховен касационен съд и се иска отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се направените разноски пред двете
инстанции.
В срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от Г.Г., чрез адв.Р.К., с който
жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се съдебните разноски пред
въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията
на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Пред първата инстанция е
установено, че между страните има издаден Запис на заповед издаден на 01.03.2016г. в
гр.София, с падеж на задължението 30.05.2016г. и място на плащане - ***, съдържащ клауза
"безусловно" и „без протест".
С нотариална покана от 15.12.2017
год., издадена от Е.Е. - нотариус в PC София с peг. № 367 на Нотариалната
камара и презаверена в последствие на 18.12.2017 г. от Р.В., нотариус в район
РС-Пловдив, рег. № 643 на Нотариалната камара, Ищецът Г.Г. е поканил ответника Р.Д.
с оглед изтеклия падеж на Записа на заповед на петия ден след получаването на
същата да се яви в кантората на нотариус Е. в гр.София и плати дължимата сума.
Поканата е получена на 27.01.2018г. от Р.Д.. С Констативен протокол за
констатирано обстоятелство Акт.70, том. I, Peг. № 1192/ 01.02.2018 год. на
01.02.2018 г. нотариус Е.Е. констатирал, че в 13:00 часа в кантората му се явил
ищеца и представил Нотариална покана отправена до Р.П.Д., ЕГН ********** и
заявил, че поканата била връчена от Нотариус с район на действие PC Пловдив на
26.02.2018 г. До 13,30 часа Р.Д. не се явил в кантората.
При тези доказателства обоснован
е извода на РС Пловдив, че т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014
г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК, при
предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на
който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на
записа на заповед. Записът на заповед в казуса се установява, че е редовен от външна
страна и обективира, съобразно закона, действителна абстрактна сделка. Същият
съдържа изискуемите реквизити по чл. 525 от ТЗ.
РС
Пловдив приема, че доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните
твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално
правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към
погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за
доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на
заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, като
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл.422 ал.1 ГПК менителнично
вземане./Решение №17/16.02.2015 по дело №116/2014 на ВКС, ТК, II т.о./. Като възражението направено от
ответника, за въвеждане в заблуждение при подписването на записа на заповед не
е подкрепено с доказателства и в съответствие с правилото на чл.154 ал.1 ГПК , съдът не го взема предвид. С този извод
въззивният съд се съгласява.
Основателно е обаче възражението
на жалбоподателя Р.Д., че каузалното правоотношение твърдяно от ищеца поемател
по записа на заповед не се е доказало по делото. Ищецът Г.Г. сам в исковата си
молба, а и в отговорите си дадени по реда на чл.176 от ГПК /л.78/ твърди, че
записът на заповед е резултат от предоставен от него заем на ответника Р.Д.,
който е сключен устно и за който няма представени документи. Съобразно в т.17
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС при въведени от страните твърдения основани на конкретно каузално
правоотношение повод или причина за издаване на менителничния ефект, то на
изследване подлежи и каузалното правоотношение. При въведено от ищеца твърдение
за обуславящо каузално правоотношение /договор за заем/, то тази страна следва
да докаже фактите които обуславят претендираното право. На ищеца Г.Г., тази
доказателствена тежест е била изяснена по делото с определението по чл.140 от ГПК /л.68/ и в първото по делото съдебно заседание /л.78/. Приканен да
представи доказателства за твърдяното от него заемно правоотношение между
страните по делото същият е заявил, че няма такива доказателства и не може да
ги представи на съда.
Съобразно дадените указания на
ВКС в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. при спорно
каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, то съдът е
длъжен да обсъди този въпрос. При твърдение на ищеца, че сумата по записа на
заповед е резултат само от сключен договор за заем с дадена в заем сума от
24 960 лева, от които 24 000 на ръка и 960 лв. приведени по дело, по
което Р.Д. е осъден от „Дженерали застраховане“ /л.78/, то съдът е длъжен да
събере доказателства за това правоотношение и да обсъди възраженията на
ответника, а именно че такава сума не е давана в заем на ответника и той не
дължи връщането й. Връзката на записа на заповед с това каузално правоотношение
е пряко и недвусмислено въведена в процеса от твърденията на ищеца в исковата
му молба, в която искането по ценната книга се обосновава с това налично между
страните правоотношение. По делото липсват каквито и да е доказателства ищецът Г.
да е давал или привеждал сумата от 24 960 лева като паричен заем на
ответника Р.Д.. Ето защо на основание чл.154 от ГПК съдът приема, че такъв заем
на ответника Д. не е предоставян и той не дължи връщането на сумата по него,
така както възразява Р.Д. по отношение на това твърдяно от насрещната страна
каузално правоотношение обуславящо ценната книга и изрично въведено в процеса
от ищеца.
При тези съображения
установителният иск по чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на сумата
от 25 000 лева като даден паричен заем от ищеца Г.Г. на ответника Р.Д.,
обезпечен с издаден Запис на
заповед издаден на 01.03.2016 г. в гр. София, с падеж на задължението
30.05.2016г. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника Р.Д. се дължат разноски в размер на
500 лв. за държавна такса за въззивно обжалване /л.18/. На основание чл.38 ал.2 от ЗА при осъждане на
ответната страна за разноски адвокатския хонорар се заплаща в полза на
адвоката, осъществил безплатната защита – в случая на пълномощника на
жалбоподателя Д.– адв.С.С. /
л.75 от първата инстанция и л.39 от въззивното дело/.
Поради което на адв.С. на основание чл.38 ал.2 от ЗА следва да се присъди
сумата от по 1280 лева по чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за безплатна защита пред първата инстанция и пред въззивния съд
или общо за двете инстанции 2 560 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 1372/11.04.2019 г. по
гр.д. № 10697/2018г. по описа на РС Пловдив, ХІІІ граждански състав, като
вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от Г.Й.Г. ЕГН **********, с
адрес: *** предявен срещу Р.П.Д. ЕГН **********,*** за признаване за
установено, че Р.П.Д. ЕГН ********** дължи на Г.Й.Г. ЕГН ********** сумата в размер
на 25 000 лева, вземане произтичащо от Запис на заповед издаден на 01.03.2016 г. в гр. София,
с падеж на задължението 30.05.2016 г. и място на плащане - ***, съдържащ клауза "безусловно" и „без
протест".
ОСЪЖДА Г.Й.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Р.П.Д. ЕГН **********,*** сумата от 500 лева за разноски пред въззивния съд
за държавна такса.
ОСЪЖДА Г.Й.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адвокат С.В.С. ***,
в качеството му на пълномощник на Р.П.Д. ЕГН **********,***, защитаваш го
безплатно на основание чл.38 от ЗА сумата от 2 560 лева за адвокатски
хонорар за първата и въззивната инстанция по делото.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.