Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 18.01.2024 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Невена Чеуз

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 10 207 по описа на 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Б.Д.Б. твърди, че е кредитор на Д.А.М. като вземането му било съдебно установено с оглед издаден изпълнителен лист след проведено съдебно производство от АС – Пловдив. В исковата молба се твърди, че след постановяване на съдебното решение по установява на вземането от първата съдебна инстанция, М. предприел редица увреждащи действия като се разпоредил с имуществото си.

Твърди се в исковата молба, че на 23.04.2018 г.  в качеството си на дарител М. дарил на племенницата си А.К.М. имот с площ по документи 109, 43 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „**********, ап. 130, идентификатор 68134.306.347.3.130, както и вещното право на ползване в полза на брат му К.А.М..

Твърди се в исковата молба, че М. на 30.11.2017 г., заедно със съпругата си А.Н.М. продали на „Д и А – М И.“ недвижим имот, намиращ се в гр. София, район „Красно село“, в сградата на ул. „-**********, представляващ ап. 7 с площ от 58, 42 кв.м., заедно с 10.353% идеални части от общите части на сградата, който апартамент е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.290.1.7 по КККР.

Твърди се, че на 31.10.2017 г. А. и Д.М. апортирали в „Д и А – М И.“ АД недвижими имоти, тяхна лична собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.801.1496.1.22 по КККР с адрес на имота: гр. София, район „Изгрев“, ул. „-**********, вх. -*******ап. Г54, намиращ се в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.80.1.1496 с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ 108, 94 кв.м., с прилежащи части мазе № 54 с площ 3,17 кв.м. и 1,96% идеални части от общите части на сградата, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.801.1496.1.176 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район „Изгрев“, ул. „-**********, ет-*******, самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.801.1496 с площ 29,79 кв.м., прилежащи части – 2,02% идеални части от общите части на сградата, както и имот, представляващ ½ идеална част от ПИ с идентификатор 68134.4082.6288 по КККР на гр. София, с адрес на имота – гр. София, ж.к. „-*******“, с площ 1052 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване.  

Изложени са твърдения, че тези разпоредителни сделки целят изключване на описаните имоти от патримониума на длъжника, от които кредитора би могъл да се удовлетвори.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл. 135 от ЗЗД да обяви за недействителни спрямо него като кредитор, гореописаните разпоредителни сделки.

Ответникът Д.А.М.,  оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения. Претендира разноски.

Ответницата А.Н.М.,  оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения. Претендира разноски.

Ответницата А.К.М.,   оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения.

Ответникът К.А.М.,  оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения. Претендира разноски.

Ответникът „Д и А.И.“ ООД, оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения.

Съдът като взе предвид представените по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда. Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора, когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора / в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 171/2009 г. /.

С оглед на горните съображения, за да бъде уважен искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД  е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има качеството на кредитор, наличие на увреждаща кредитора сделка, знание /съзнаване/ на длъжника – прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота. Изискване за знание по отношение на безвъзмезден договор не е поставено като условие от страна на законодателя. Тези три предпоставки от фактическия състав на нормата са в съотношение на кумулативна предвиденост.

Качеството „кредитор” по смисъла, вложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./. Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е кредитор на ответника Д.М. респ. качеството му на „кредитор“ е и съдебно потвърдено въз основа на влязло в сила съдебно решение №74/13.05.2019 г. на АС – Пловдив по гр.д. 270/2018 г. и издадения въз основа на същото изпълнителен лист от 17.05.2019 г. за сумата от 277 486, 33 щатски долара. Силата на присъдено нещо на това съдебно решение следва да бъде зачетена от настоящия съдебен състав.

Предвид което е установена първата предпоставка от фактическия състав.

Не се спори по делото, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че процесните по делото сделки са сключени през 2017 г. и 2018 г. Договорът за заем, от който черпи легитимацията си ищеца като кредитор, видно от данните по делото /съдебното решение на АС – Пловдив/ е сключен на 14.08.2008 г. т.е. в период, значително предхождащ датата на процесните разпоредителни сделки.

Не е част от спорния предмет, че договорите за покупко-продажба и дарение са сключени в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма, поради което е произвел целеният вещно-транслативен ефект т.е. притежава характеристиките на разпоредителна сделка по смисъла на закона. Аналогично процесния апорт е посочен в дружествения договор на дружеството, като подписите на вносителите са удостоверени пред нотариус, извършил проверка досежно правото на собственост респ. договорът е вписан в Служба по вписванията /стр. 201 и сл. в делото/респ. в ТР. Прехвърлителната сделка по естеството си представлява акт на длъжника, който е увреждащ за кредитора, тъй като със същия се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора т.е. намалява се възможността на кредитора – настоящ ищец да се удовлетвори от имуществото му/ в този смисъл решение 45/01.06.2011 г. на Трето ГО на ВКС по гр. д. 450/2010 г./.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена и втората предпоставка на фактическия състав на нормата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Третата предпоставка касае субективният елемент на състава, а именно знание за увреждането у прехвърлителя респ. приобретателя, която е релевантна, както вече беше посочено в рамките на настоящото съдебно решение, само по отношение на сделки с възмезден характер. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - решение № 264/18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, IV ГО, какъвто е и разглеждания случай.

Купувачът по възмездната разпоредителна сделка /ответникът – търговско дружество/ не е лице от кръга, визиран в чл. 135 ал.2 от ЗЗД, установяваща оборимата презумпция за знание. Апортът от своя страна също представлява двустранен възмезден договор и по отношение на същия се изисква знание за увреждане на лицето, в чиято полза е извършена апортната вноска / в този смисъл решение 147/12.02.2018 г. по т.д. 2530/2016 г. на Първо ТО на ВКС/. Разпоредбата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД не подлежи на разширително прилагане, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание. Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи / решение 13/19.02.2015 г. по гр.д. 4606/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Видно от справката – извлечение на ТРРЮЛНЦ ответникът М. /длъжника/ като физическо лице е представляващ ответника – търговско дружество, купувач по разпоредителната сделка респ. дружество, в чиято полза е извършен апорта. 

Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след извършеното разпореждане. В този смисъл е и константната съдебна практика - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 год. ІV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр. д. № 754/2009 год. на ІV ГО на ВКС. Кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото, което е предмет на обезпечение на вземането му, по съображенията, изложени по-горе в решението, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от друго имущество на длъжника. 

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени като с оглед последователните уточнителни и пояснителни молби на ищеца, депозирани в хода на съдебното производство, следва да бъдат преценени частите, в които тези разпоредителни договори следва да бъдат уважени доколкото с допълнението към последната уточнителна молба ищецът е заявил петитум „за целите части на апартаментите“, което кореспондира и с обстоятелствената част на първоначалната искова молба респ. уточнителната молба от 04.12.2020 г., в която са посочени ответниците по исковете/стр. 16 гръб в делото/.

Първата разпоредителна сделка касае договор за дарение от 23.04.2018 г. Същата е обективирана в нотариален акт 130, дело 294/2018 г. на помощник нотариус Т. Г. при нотариус Ц.С./стр. 177 в делото/. Видно от съдържанието на сочения нотариален акт, предмет на разпореждане е 1/100 идеална част от имота и за тази част искът се явява основателен респ. неоснователен за горницата до пълния предявен размер.

Втората разпоредителна сделка касае договор за учредяване право на ползване от 23.04.2018 г. Същата е обективирана в т.1 от нотариален акт 133, дело 297/2018 г. на помощник нотариус Т. Г. при нотариус Ц.С./стр. 180 в делото/. Видно от съдържанието на сочения нотариален акт, предмет на разпореждане с правото на ползване са 49/100 идеални части от имота и за тази част искът се явява основателен респ. неоснователен за горницата до пълния предявен размер.

Третата разпоредителна сделка касае договор за продажба на право на строеж върху недвижим имот от 30.11.2017 г. Същата е обективирана в т. 1 от нотариален акт 196, дело 178/2017 г. на помощник нотариус Т.П.при нотариус К.К.. Видно от съдържанието на нотариалния акт, имотът предмет на разпоредителната сделка е СИО респ. продавач по него е и съпругата на длъжника М., ответник по иска. Изводът в тази насока е сторен от настоящия съдебен състав с оглед представеното удостоверение за граждански брак /между стр. 252 и стр. 253 в делото/, от което се установява, че ответниците Д.М. и А.М. са в брачно правоотношение от 06.08.1978 г. Видно от данните по делото, ищецът е кредитор само на ответника М., но не и на неговата съпруга. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД за ½ идеална част от имота с оглед естеството на иска като облигационен такъв. Сделката е недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец. Ищецът по този иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия съпруг -ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна / в този смисъл решение 246/30.06.2015 г. по гр.д. 578/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Предвид тези съображения този иск следва да бъде уважен до размера на ½ идеална част и отхвърлен в останалата му част.

Четвъртата разпоредителна сделка касае апорт в търговското дружество – ответник в производството, обективиран в дружествения договор на дружеството от 14.07.2017 г., вписан в Служба по вписванията – София с вх. рег. № 72132/31.10.2017 г. /стр. 201 в делото/. Предмет на настоящото производство са имотите, описани в чл. 9 ал. 2 т. 3, 4 и 5 от договора. Видно от съдържанието на същите предмет на апорта е правото на собственост върху двата апартамента и ½ идеална част от ПИ. Апортната вноска е внесена от собствениците – съпрузите М.. Съображенията, изложени по-горе касаещи личния дълг на един от съпрузите са релевантни и в тази хипотеза, поради което настоящият съдебен състав намира за безпредметно да бъдат преповтаряни. Поради което заявените искове са основателни до размера на ½ идеална част по отношение на имотите, описани в т.3 и т.4 и до размера на ¼ идеална част на имота, описан в т. 5 и неоснователни в останалата им част.

При този изход на спора на ищеца не се следват разноски с оглед липсата на данни такива да са сторени от същия. На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника К.М. се следват разноски в размер на 2 172, 60 лв., съразмерно отхвърлената част от иска с оглед представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение /между стр. 451 и 452 в делото/. На ответника Д.М. не се следват разноски с оглед липсата на данни такива да са сторени. В пълномощното /стр. 224 в делото/, от което адв. К. черпи валидна представителна власт липсват данни за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Такива данни не се установяват и от останалите приложени по делото доказателства на страните.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът Д.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС ДТ в размер на 1 895, 15 лв., съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за дарение от 23.04.2018 г., обективиран в нотариален акт 130, дело 294/2018 г. на помощник нотариус Т. Г. при нотариус Ц.С., с район на действие – СРС, с който Д.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.К. дарява на А.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** собственият си недвижим имот, в сградата на ул. „***********, представляващ ап. 130, с площ 109, 43 кв.м., идентификатор 68134.306.347.3.130, заедно с таван № 62 с площ от 5,18 кв.м. и 0,0664 % идеални части от общите части на сградата до размера на 1/100 идеална част като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за учредяване право на ползване от 23.04.2018 г., обективиран в т.1 на нотариален акт 133, дело 297/2018 г. на помощник нотариус Т. Г. при нотариус Ц.С., с район на действие – СРС, с който Д.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.К. е учредил право на ползване на К.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** върху собствения си недвижим имот, в сградата на ул. „********, бл********ет.* представляващ ап. 130, с площ 109, 43 кв.м., идентификатор 68134.306.347.3.130, заедно с таван № 62 с площ от 5,18 кв.м. и 0,0664 % идеални части от общите части на сградата до размера на 49/100 идеални части като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за продажба на право на строеж от 30.11.2017 г., обективиран, в нотариален акт 196, дело 178/2017 г. на помощник нотариус Т.П.при нотариус К.К., с който Д.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.К. е продал на „Д и А – М И.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** недвижим имот, намиращ се в гр. София, район „Красно село“, в сградата на ул. „-**********, представляващ ап. 7 с площ от 58, 42 кв.м., заедно с 10.353% идеални части от общите части на сградата, който апартамент е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.290.1.7 до размера на 1/2 идеална част като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер и срещу А.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за апорт от 14.09.2017 г., обективиран, в чл. 9 ал.2 т.3 от дружествен договор на дружество „Д и А – М И.“ ООД в чл., вписан в служба по вписванията гр. София, с вх. рег. № 72132/31.10-2017 г., акт 55, дело 51882/17 г., с който Д.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.К. е апортирал в „Д и А – М И.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.801.1496.1.22 по КККР с адрес на имота: гр. София, район „Изгрев“, ул. „-**********, вх. -*******ап. Г54, намиращ се в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.80.1.1496 с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ 108, 94 кв.м., с прилежащи части мазе № 54 с площ 3,17 кв.м. и 1,96% идеални части от общите части на сградата до размера на 1/2 идеална част като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер и срещу А.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за апорт от 14.09.2017 г., обективиран, в чл. 9 ал.2 т.4 от дружествен договор на дружество „Д и А – М И.“ ООД в чл., вписан в служба по вписванията гр. София, с вх. рег. № 72132/31.10-2017 г., акт 55, дело 51882/17 г., с който Д.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.К. е апортирал в „Д и А – М И.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.801.1496.1.176 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район „Изгрев“, ул. „-**********, ет-*******, самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.801.1496 с площ 29,79 кв.м., прилежащи части – 2,02% идеални части от общите части на сградата до размера на 1/2 идеална част като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер и срещу А.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за апорт от 14.09.2017 г., обективиран, в чл. 9 ал.2 т.5 от дружествен договор на дружество „Д и А – М И.“ ООД в чл., вписан в служба по вписванията гр. София, с вх. рег. № 72132/31.10-2017 г., акт 55, дело 51882/17 г., с който Д.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.К. е апортирал в „Д и А – М И.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** имот, представляващ ½ идеална част от ПИ с идентификатор 68134.4082.6288 по КККР на гр. София, с адрес на имота – гр. София, ж.к. „-*******“, с площ 1052 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване до размера на 1/4 идеална част като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер и срещу А.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78 ал.3 от ГПК да заплати на К.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2 172, 60 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.К. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС ДТ в размер на 1 895, 15 лв., съобразно уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред Софийски апелативен съд.

 

                                     СЪДИЯ: