№ 259
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20211800500490 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260020 / 24.02.2021 г. по гр. д. № 928 / 2019 г. И.ският
районен съд е признал за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на
ВЛ. АЛ. Д., че Р. АЛ. Д. е собственик на поземлен имот и на построената в
него вилна сграда, а именно парцел III в кв. 14 по действащия към 1993 г.
парцеларен план на местността „Дренов рът“ в землището на с. В., общ. И.,
при граници и съседи: улица, парцели I, IV и V, който поземлен имот е
идентичен с ПИ № 127 съгласно плана на местността по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ от
2000 г., при граници и съседи: улица и имоти с № 248, № 298, № 297, № 247,
№ 128, ведно с построената сезонна постройка (вила), и е осъдил ответника
да предаде на ищцата владението върху поземления имот и сградата.
Районният съд е възложил в тежест на ответника направените от ищцата
деловодни разноски.
Решението е обжалвано от ответника В.Д. със съображения за
неправилност.
1
Въззиваемата страна – ищца пред районния съд, е подала отговор по
реда на чл.263 ал.1 ГПК, с който оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е и правилно. То е постановено в
съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на
основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд се присъединява към
мотивите на районния съд – както относно установената по делото
фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни
изводи.
Отговорите на доводите, развити във въззивната жалба, се съдържат в
мотивите на първоинстанционния акт. Правните съображения на районния
съд са съответни на събраните по делото доказателства и на закона.
По делото се установява по несъмнен начин, че ищцата е собственик на
процесния имот на основание нотариален акт за дарение от 1993 г. за ½ ид.
част и възлагателно постановление на ЧСИ от 2018 г. за останалата ½ ид.
част. Установява се от свидетелските показания, от писмените доказателства
и от признанията на ответника (вкл. по реда на чл.176 ГПК), че същият владее
целия имот лично и чрез търговските дружества „В.В.Д.“ ЕООД и „В.-В.“
ЕООД, като това владение е лишено от основание.
Без значение за придобитите от ищцата права от публичната продан е
моментът на вписване на постановлението за възлагане в Имотния регистър.
Вписването на титула за собственост не е елемент от фактическия състав на
придобивния способ.
До приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция не са
събрани доказателства изпълнителните действия по публичната продан да са
били отменени. Извършеното от ЧСИ официално удостоверяване, че
постановлението за възлагане е влязло в сила на 21.12.2018 г., не е било
оспорено и не е било оборено, поради което то обвързва съда, разглеждащ
ревандикационния иск.
Договорът за заем за послужване от 2011 г. и анексът към него от 2018
г., сключени между ищцата и бащата на страните, са без значение за правото
2
на собственост. С договора и анекса не са били извършени разпоредителни
сделки.
Що се отнася до упражняваната фактическа власт върху имота, то със
изявленията си във въззивната жалба ответникът признава този факт, като се
позовава на облигационни права на търговски дружества, на които той е бил
или все още е управител. Позовава се и на вещно право на ползване върху ½
ид. ч. от имота, учредено от него в полза на „В.В.“ ЕООД през м. юли 2019 г.,
което обаче е станало не само след като ищцата е придобила на публична
продан собствената на ответника ½ ид. част, но и дори след вписването на
възлагателното постановление на 21.06.2019 г. Учредителната сделка е била
извършена от несобственик и тя не е породила никакви вещноправни
последици. Вярно е, че според свидетелите П. и А. ответникът е живял в бус
пред имота, но се установява, че този факт се е сложил в действителността
преди завеждане на исковата молба по силата на заповед за незабавна защита
от 30.08.2019 г., издадена в полза на бащата на страните срещу ответника за
срок от три месеца. Следва да бъде отчетено също така, че след
предявяването на иска ответникът е направил и извънсъдебни признания за
осъществяваната от него фактическа власт върху имота (лично и чрез
търговските дружества). Те се съдържат в приложените две прокурорски
преписки № 267/2020 г. и № 376/2020 г., съединени с постановление на
прокурор от 15.05.2020 г., както и в жалба от 29.06.2021 г. до РП – И.,
представена в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Регистрирането на ответника като земеделски производител,
несеквестируемостта на овощната градина в имота и несеквестируемостта на
вилната сграда в битието й на жилище представляват фактически твърдения,
които не само нямат никакво отношение към придобитите от ищцата права на
публичната продан, но и остават недоказани.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено
изцяло.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи
на въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски от 500 лв.
за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260020 / 24.02.2021 г. по гр. д. №
928 / 2019 г. на И.ския районен съд.
ОСЪЖДА ВЛ. АЛ. Д. с ЕГН ********** да заплати на Р. АЛ. Д. с ЕГН
********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500
лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4