Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я
Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 14533 по
описа на СГС за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 177741 от 21.07.2018г., постановено по гр.д.№ 13872/2016г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 58-ми състав, с което са били уважени исковете, предявени от „М.Т.“
ЕООД на право основание чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД, вр .с чл.83, ал.1
от ЗЗД против Ч.Р.Б. АД за сумите както следва: 20 000 лева, явяваща се
обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор № 146692/ 12.10.2007г. за
присъединяване към преносната и разпределителна електрическа мрежа, в следствие
на токов удар, настъпил на 31.07.2015г. в гр.П. и сумата от 2 148 лева –
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на извършения ремонт на инвертор
на климатична система HITACHI RAS 20 FSN U43F5857, след неговото
дефектиране в следствие на настъпил на 31.07.2015г. токов удар в гр. П.. И
двете суми са присъдени едно със законната лихва от 11.03.2016г. до окончателно
им плащане като за разликата над сумата
от 2 148 лева до пълния предявен размер от 4 296 лева, искът
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на извършения ремонт на инвертор
на климатична система HITACHI RAS 20 FSN U43F5857, след неговото
дефектиране в следствие на настъпил на 31.07.2015г. токов удар в гр. П. е бил отхвърлен
като недоказан.
Ответникът ЧЕЗ Разпределение АД е осъден на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца М.Т. ЕООД сумата от 2 769.62 лева,
представляваща съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция.
Недоволен от така постановеното решение, в частта му, с която исковете са
уважени, ответникът го обжалва в срок с въззивна жалба.
Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо в частта, с която
същият е бил осъден да заплати сумата от 20 000 лева за нанесени имуществени
вреди увредата на три броя автоматични бариери, защото съдът се е произнесъл
свръхпетитум, нарушавайки правилото на чл.6 от ГПК. Излага доводът си, че след
като е сезиран с иск в размер на 20 000 лева и е приел, че е приложима
разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗЗД и следва да се намали обезщетението, което
ответника дължи на половина, по причини, за които ищецът отговаря, е следвало да определи размера му на
10 000 лева (половината сума от предявената искова претенция), а не да
взима като базова стойността на ремонта, който сочи експертизата – 40 740 лева
и да наля на присъдените 20 000 лева.
Твърди, че правната квалификация на разгледаните от съда искове не е
коректна, доколкото договор № 146692/
12.10.2007г. за присъединяване към преносната и разпределителна електрическа
мрежа е прекратен и отговорността на ответника не би могла да произтича от
него. Оспорва да е доказан механизмът на настъпилите вреди и дали се касае до
виновно неизпълнение на ответника.Причината за настъпване на дефектите по уредите
и имуществото на ищеца, която вещото лице е посочило като токов удар, е само
предполагаема такава, но не и категорично установена. Твърди ищецът сам да е
причинил вредите, защото неправомерно е положил изходящите кабели, захранващи
бариерите в тръбната мрежа и не е
монтирал минималнонапрежнова защита за опазване на собствените си електрически
съоръжения след границата на собственост. Навежда довод, че вредите са
следствие от дефект на паркинг системата, която била морално остаряла. При тези
аргументи моли въззивият съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционния съдебен акт, в частта, с която са уважени исковете и да
постанови ново, с което да ги отхвърли по същество като неоснователни.
Въззиваемата страна, М.Т. ЕООД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
депозирала отговор на въззивната жалба, с който е взела становище по нейната
неоснователност. Излага становище, че ответникът носи отговорност за качествено
доставяне на услугата по
електроразпределителната мрежа, обхваната от издадената му лицензия
съгласно чл.89 от ЗЕ и чл.12,т.2 и т.3 от ОУ. Недоказано според него е
твърдението, че ищецът е положил незаконно свързващите кабели на бариерите на
паркинг системата. Оспорва да не е положил грижата на добрия стопанин,
доколкото СТЕ установява, че бариерите са имали инсталирана максимално токово-термична
защита, а така също и твърдението, че паркинг системата е била много стара и
амортизирана. Твърди решението да е правилно, в смисъла, в който е било
постановено и моли въззивният съд да го потвърди.
Решението, в частта, с която искът за разликата над сумата от 2 148
лева до пълния предявен размер от 4 296 лева за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на извършения ремонт на инвертор на климатична
система HITACHI RAS 20 FSN U43F5857, след неговото дефектиране в следствие на настъпил на 31.07.2015г. токов
удар в гр. П. е бил отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната
жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа
по същество. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. При изпълнение правомощията си
по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира решението за валидно и
допустимо. Не
е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане
на които въззивният съд също следи служебно.
Съставът на настоящият
въззивен съд не възприема като основателни оплакванията на жалбоподателя за
недопустимост на решението по отношение размера на уважения иск за имуществени
вреди за сумата от 20 000 лева. Видно от диспозитива на обжалвания съдебен
акт, по отношение на предявения иск за имуществени вреди, които са стойността
на ремонта за отстраняване на повредите по три автоматични входно – изходни
бариери на паркинга на ищеца, съдът се е произнесъл както в рамките на
заявената от ищеца като размер претенция, така и по заявените от страните факти,
поради което и като съобрази Решение №
33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, според което : „Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в
нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е
сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала.“ то въззивният съд намира, че СРС не е
постановил недопустим акт.
По отношение правилността на обжалваното решение по наведените от ответника
доводи за неправилност на същото, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
По делото са приети като
доказателства следните писмени документи – учредителен акт за учредява на ЕООД;
договор № 146692/12.10.2007г. за присъединяване на обекти с ЕРД П. АД; жалба до
Ч.Р.Б. АД от 31.07.2015г. с вх.№ 100000080506 за прекъснато ел. захранване при
ищеца, както и декларация от същата дата за уведомяване на ответника по реда на
чл.51, ал.1 от ОУ; констативен протокол № 100000080506 / 03.08.2015г. за
нанесени имуществени вреди; протокол за диагностика от 08.08.2015г. на фирма „К.“ООД
за дефектирала паркинг система на М.Т. ЕООД в следствие на токов удар,
възникнал от късо съединение силовата подземна кабелна мрежа (20 кV), захранваща трафопостът, обезпечаващ електрозахранването на сградата на М.Т. ЕООД; констативен протокол от
10.08.2015г. за диагностика на климатична система на М.Т. ЕООД, извършена от
фирма „Е.“ООД, която е установила, че в следствие на токов удар при прекъсване
на ел захранването е увреден инверторът
на една от машините на климатичната система; фактури за плащане на
ремонта на климатичната инсталация - №5416/25.08.2015г, и № 5421 от
27.08.2015г.; удостоверение от МВР –
ГДПБЗН за възникнало произшествие на 31.07.2015г. е гр. П., М.Т., в обект –
кабелен тунел, до бизнес център „М.Т.“.
По делото е изготвена и приета от съда СТЕ, която дава
заключение, че в конкретния случай комутационно пренапрежение (токов удар) е
причината за дефктиране на три от четирите входно – изходни бариери и на
инвертора на една от климатичните машини. Посочено е, че ден преди инцидента е
била извършена пълна профилактика на паркинг системата, която е била изправна и
при извършения оглед на място от вещото лице е изключена възможността повредата
да е възникнала в следствие на късо съединение, възникнало в самите бариери.
Вещото лице дава заключение,че към момента на проверката изгорели са кабелите,
които свързват бариерите със системата за управление, а не тези които ги
захранват с електрическа енергия.
Посочва се, че конкретната паркинг система е въведена в експлоатация през
2007г. и за 8 години не може да се
амортизира, както че бариерите и захранващите им кабели са били снабдени с
монтирани автоматични прекъсвачи. Няма монтирана защита от пренапрежение или
ниско напрежение в ел. съоръженията на ищеца след границата на собствеността.
По делото са разпитани свидетелите: Л. И., Д.А.и М.Б.от
чиито показания се установява че на процесната дата е било прекъснато
електрозахранването в търговския център. Св.А.и св. Б. описват установените
повреди от това, а св.И., който е управител на търговския център обяснява, как
непосредствено след като токът спрял, той слязъл на паркинга на търговския
център и видял как шахтата там, която е на ответника – пуши. По това време дошла
и пожарна кола – наемател от ТЦ ги е повикал, след като също видял въпросната
шахта да пуши. Дошъл е екип и на ЧЕЗ, като техен служител е влязъл в шахтата за
да види какъв е проблемът. От служитете на ЧЕЗ разбрал, че почти 1/3 от град П.
е без ток в момента. Разпитан е свидетелят В.Т., служител на ЧЕЗ, който е
посетил обекта на търговския център и е изготвил представения по делото
констативен протокол. Свидетелят заявява, че от прекия си ръководител – П.
Янев, знае, че в диспечерския дневник за 31.07.2015г. има отбелязани оперативни
превключвания по кабел Янтар, които били „по стечение на обстоятелствата“,
който освен ТЦ М.Т. захранва още 1500 потребителя в гр.П.. Свидетелят твърди,
че в шахтата, в която минава инсталацията на ЧЕЗ е
видял да минава друг кабел, с ниско напрежение, който захранвал бариерата
отпред и за който твърди, че е неправомерно монтиран там, предполага от ищеца,
като допуска той да е причина за аварията на кабел Янтра.
Пред въззивната инстанция е приета тричленна СТЕ,
която дава заключението че в резултат на три краткотрайни прекъсвания межди
11:40 ч до 11:52 ч на 31.07.2015г. на захранването от извод Янтра, захранващ
трафопост 328, поради авария на кабел САХЕкТ, възстановено в 12:05 часа, са
възникнали повредите в автоматична паркинг система на бизнес център М.Т. П.,
поради което електронните модули на паркинг системата и управлението й са
дефектирали непоправимо. Електронните модули не могат да бъдат ремонтирани или
заменени с други, нужна е подмяна на цялата система, като средната пазарна
стойност за това е посочена от вещите лица да е 61 253,96 лева към датата
на изготвяне на експертизата.
При така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 79 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение на кредитора, ако не
изпълни задължението си по причина, за която отговаря. При така приетата правна
квалификация в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки
: наличие на валидно облигационно отношение между страните; виновно
неизпълнение на задължение на ответника, вреди и причинна връзка между
неизпълнението и вредите.
Неоснователно е оплакването на въззивника, касаещо
правната квалификация, дадена от СРС, доколкото той е подвел спора под същата и
така е разпределил и тежестта на доказване в процеса, без някоя от страните да
е била лишена от процесуална възможност да ангажира своите доказателства по
правнозначимите за спора факти.
Отговорността на ответника в е с договорен характер,
като сам той не оспорва наличието на облигационната връзка между страните и тя се
основава не на договор № 146692/12.10.2007г. за присъединяване към преносната
и разпределителна електрическа мрежа, както е приел СРС, а на договорните отношение между страните,
породени по силата на общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи, което обстоятелство се потвърждава и от
редицата писмени доказателства (писма и констативни протоколи), от които е
видно, че страните се намира в договорни отношения.
Аргументът на
въззивника, че не е доказано какъв е механизмът на настъпилите вреди и дали се
касае до виновно неизпълнение на ответника, е неоснователен.
Както СТЕ от
първата инстанция, така и тройната СТЕ, приета от възината инстанция, които
въззивният съд цени като обективна, пълна и безпристрастно дадена установяват,
че пряка причина за вредите е т.нар. „токов удар“ - три краткотрайни
прекъсвания межди 11:40 ч до 11:52 ч на 31.07.2015г. на захранването от извод
Янтра, захранващ трафопост 328, поради авария на кабел САХЕкТ. Посоченото
напълно кореспондира с показанията на свидетеля
Танов, който казва, че в диспечерския дневник за 31.07.2015г. има
отбелязани оперативни превключвания по кабел Янтар, които били „по стечение на
обстоятелствата“, който кабел освен ТЦ М.Т. захранва още 1500 потребителя в гр.П..
Съгласно раздел първи от ОУ на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ЧЕЗС
Разпределение България АД, ответникът им право да прекъсне захранването с
електроенергия към своите клиенти без предупреждение в случаите от чл.34 , т.1 до 11 вкл.
Процесният слу чай не попада в тази
хипотеза. Според вещите лица и по двете експертизи се касае до
повреда на захранващ кабел Янтра – тип САХЕкТ, което е довело до аварийно изключване
на захранването. На мястото на късото съединение тока в мястото нараства
многократно като по този начин предизвиква рязък спад на напрежението и това
рязко спадане е причината за дефектиране на уредите от мрежата с ниска електро
отдалеченост. Това, според настоящия състав на съда, обосновава имуществената
отговорността на ответника да бъде
ангажирана на основание чл.42,т.3 от ОУ.
Твърдението на
въззивника - ответник ищецът сам да е причинил вредите, защото неправомерно е
положил изходящите кабели, захранващи бариерите в тръбната мрежа и не е
монтирал минималнонапреженова защита за опазване на собствените си електрически
съоръжения след границата на собственост, съдът намира за необосновано. От
показанията на свидетеля И., Т. и удостоверението от МВР- Пожарна безопасност
се установява, че технически проблем е констатиран в шахтата на предния паркинг
на търговския център, където преминава повредения захранващ кабел Янтра.
Единственият който твърди да има налични други кабели в шахтата, собственост на
Ч.Р.Б. АД е служителят им – Т., който казва, че ако неправомерно поставения
кабел който захранва бариерната уредба дефектира, може да увреди и главния
захранващ кабел Янтра. Посоченото обаче напълно противоречи на обективната находка
на вещото лице по единичната СТЕ, което изрични заявява, че при огледа, който е
извършил, се установява, че са прекъснати (изгорели ) кабелите, които свързват
автоматичните бариери със системата за управление, а кабелите които захранват
бариерите с еленергия са невредими. При
това положение и при спазване правилото на чл.172 от ГПК в тази им част като
заинтересовани показанията на свидетеля Т. не следва да бъдат ценени като
достоверно доказателствено средство. Доводът, че вредите са следствие от дефект
на паркинг системата, която била морално остаряла, също не е основателен,
доколкото заключението по СТЕ напълно го опровергава, освен това става ясно от
него, че самите бариери са имали монтирани защити – автоматични прекъсвачи.
В отговора на въззивната жалба, ищецът е изразил
несъгласие с извода на СРС, че сам е допринесъл поравно с ответника за
настъпване на процесните вреди. Въззивният съд приема, че разпоредбата на
чл.83, ал.1 от ЗЗД не е приложима в случая. Разпоредбата предвижда, че
ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. В
конкретния случай не се установява договорното неизпълнение на ответника да се
основава на такива обстоятелства, за които да отговаря, в смисъл на това - да е
обвързан от договорна клауза, ищеца. Че е поставил незаконно кабел с ниско
напрежение в шахта, собственост на ответника е недоказано по делото, а ОУ ,
които обвързват го обвързват като ползвател на електроразпределителната мрежа
не предвиждат задължение (съгласно раздел втори) за монтаж на защити срещу
пренапрежение.
Предвид диспозитивното начало
на процеса, като съобрази че искът за срещу ответното дружество за изплащане на
обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договорно задължение,
в следствие на токов удар, настъпил на 31.07.2015г. в гр.П., е уважен от СРС в
пълния му предявен размер от 20 000 лева, доколкото СТЕ дава
значително по – висока сума за отстраняване на повредата, въззивният съд намира
за основателен именно до заявения от ищеца размер.
Искът за сумата
от 2 148 лева – имуществени вреди, изразяващи се в стойността на извършения
ремонт на инвертор на климатична система HITACHI RAS 20 FSN U43F5857, след неговото дефектиране в следствие на настъпил на 31.07.2015г. токов
удар в гр. П., е основателен в пълния си предявен размер, доколкото са налични
фактури за плащане на цялата претендирана сума, но поради липса на въззивна
жалба от ищеца срещу решението в отхвърлителната му част, а депозиране само на
жалба от ответника в осъдителната му такава, поради правилото на ограничения
въззвив, следва да бъде потвърдено като
правилно именно в обжалваната от ответника част.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваема страна, която претендира и доказва реално да е сторила такива и с
оглед диспозитивния характер на процеса, следва да й бъдат присъдени въззивни
разноски в общ размер на 3050 лева, от които 2000 лева за адвокатско
възнаграждение и 1050 лева за внесен депозит за вещи лица по изслушаните
експертизи пред въззивния съд.
Възражението, че договорът за адвокатска защита и съдействие, представен от
въззиваемия е от 2017г. не е основателно, доколкото в чл.1 от текста на същия ясно е
описано, че е с предмет осъществяване на процесуално представителство във
въззивно производство пред СГС по повод подадена въззвина жалба срещу решение срещу
решение № 177741/21.07.2017г. по гр.д.№ 13872/2016г по описа на 58ми състав на
СРС. Размерът на хонорара напълно отговаря от една страна на предвидения в
Наредба №1 от 2009г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от
друга страна напълно кореспондира на фактическата и правна сложност на самото
дело, поради което не следва да бъде намаляван като прекомерен по реда на чл.81
от ГПК.
По делото, преди изслушване на тройната СТЕ в о.с.з. от 13.06.2019г. е
депозирана молба с вх.№55771/24.04.2019. от вещите лица – Т., Х. и П., които
заявяват, че предвид сложният, комплексен характер на експертизата и
необходимостта да се посети обекта на място в гр.П., възнаграждението на вещите
лица трябва да се завиши с още 750 лева или общо да бъде определено на 1500
лева. След разпореждане на съда от 30.04.2019г. вещите лица са депозирало
справки – декларации по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2 от 2015г. за
вписването, квалификацията, и възнагражденията на вещите лица. По тази причина
съдът намира за справедливо възнаграждението
на вещите лица да бъде увеличени от 750 лева на 1500 лева, като сумата от 750
лева следва да бъде заплатена от бюджета на съда и да бъде издаден РКО за нея в
полза на вещите лица.
Предвид изхода на спора и по правилата на чл.78 от ГПК, страната в чиято
тежест са разноските пред въззивния съд е въззивната страна – „Ч.Р.Б.“АД.
Доколкото сумата от 750 лева, която се изплаща на вещите лица от бюджета на
съда като увеличение на тяхното възнаграждение, не е авансово внесена от
страните, същата следва на основание чл.77 от ГПК да бъде събрана от въззивната
страна – „Ч.Р.Б.“АД, защото представлява разноски по делото, за които е
останала задължена именно тази страна.
Доколкото характерът на спора е търговски с цена на иска до 20 000 лева, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК,
решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177741 от 21.07.2018г., постановено по гр.д.№ 13872/2016г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 58-ми състав, частта, с която са били уважени исковете, предявени от „М.Т.“
ЕООД на право основание с чл.79 от ЗЗД против Ч.Р.Б. АД за сумите както следва:
20 000 лева, явяваща се обезщетение за вреди от лошо изпълнение съобразно ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ЧЕЗС
Разпределение България АД , в следствие на токов удар, настъпил на 31.07.2015г.
в гр.П. и сумата от 2 148 лева – имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на извършения ремонт на инвертор на климатична система HITACHI RAS 20 FSN U43F5857, след неговото дефектиране, в едно със законната лихва върху сумите от
11.03.2016г. до окончателно им плащане
Решението, в частта, с която е
отхвърлен искът за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
извършения ремонт на инвертор на климатична система HITACHI RAS 20 FSN U43F5857, след неговото дефектиране в следствие на настъпил на 31.07.2015г. токов
удар в гр. П. разликата над сумата от 2 148 лева до пълния предявен размер
от 4 296 лева, е влязло в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО за сумата от 750 лева в полза на вещите лица : инж. Н.Н.Х.,ас.онж.К.В.Т. и
инж. С.Д.П.. КАТО СУМАТА ИМ БЪДЕ ИЗПЛАТЕНА ОТ БЮДЖЕТА НА СГС.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“АД с ЕИК:
******* да заплати на „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК : ******* сумата от общо 3050 лева, от
които 2000 лева за адвокатско възнаграждение и 1050 лева за внесен депозит за
вещи лица по изслушаните експертизи пред въззивния съд.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“АД с ЕИК:
******* на основание чл.77 от ГПК да заплати по смета на СГС сумата от 750 лева
– възнаграждение за вещи лица, изплатено от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, по аргумент от чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: