№ 380
гр. Сл., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря В. В. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20222230200106 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на Т. И. С., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №21-0804-003702/31.12.2021 година, издадено от
Началник Група в ОДМВР гр.Сл., сектор „Пътна Полиция“ гр.Сл., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лв.
В с.з. жалбоподателят,редовно призован не се явява лично,
представлява се от адв. Н. П. от АК-Сл., надлежно упълномощен, който
поддържа жалбата.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище чрез упълномощен
ст. юрисконсулт Дарина Конарева, че издаденото наказателно постановление
е правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.12.2021 г. жалбоподателят заедно с колегата си в екип младши
инспектор К. И. В. трябвало да застъпят на дежурство от 07:00 часа до 19:00
часа на КПП в с.Бяла, общ.Сл.. Поради това във връзка с изпълнение на
служебните им задължения двамата полицейски служители се качили на
служебен автомобил „Опел Астра“, с рег. № СН****НС, собственост на
ОДМВР гр.Сл. и потеглили към с.Бяла. Водач на служебния автомобил бил
младши инспектор Т. С.. Метеорологичните условия били усложнени и
пътната обстановка затруднена, поради интензивен снеговалеж.Пътят бил
1
заснежен, заледен и непочистен. На участък на път втори клас № II-53, км.102
в посока към с.Бяла задната част на колата поднесла и водачът не успял да
овладее МПС в резултат, на което настъпило пътно транспортно
произшествие. Автомобилът се ударил с предната си дясна част в
мантинелата в дясно по посока на движението и преустановил движението си
. В резултат на удара на МПС –во била нанесена щета, а именно счупен
десен фар и отчупване от предната броня. Жалбоподателят докладвал
незабавно в ОДЧ на РУ Сл. за възникналото ПТП и на мястото пристигнал
автопатрул на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Сл.. Водачът на
автомобила бил изпробван за алкохол с Дрегер апарат „Алкотест“, при което
уредът е отчел 0,00 промила.
Въз основа на настъпилото ПТП на жалбоподателя бил съставен АУАН
АВ№235954/18.12.2021 г. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Със
съставянето на АУАН на жалбоподателя бил иззет контролен талон №
6069809.
Въз основа АУАН серия АВ№235954/18.12.2021 г. на жалбоподателя
било издадено НП №22-0804-003702/31.12.2021 год. за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лв. Наказателното постановление е
получено лично от жалбоподателя на 17.01.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите К. И. В., Г.
С. Г., И. М. М., доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат
помежду си относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава
вяра на писменитете доказателства, приобщени по съответния процесуален
ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда императивното задължение
за всеки водач на МПС при управлението му да избира скорост, която да е
съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движението и други обстоятелства за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Водачът на
МПС е длъжен да съобрази скоростта си на движение не само с посочените от
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия
2
в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, като
намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността.
Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните
пътни и атмосферни условия.
По делото безспорно е установено и доказано, че на 18.12.2021 г. около
07:15 часа жалбоподателят Т. И. С. при изпълнение на служебните си
задължения, при управление на служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. №
СН****НС, собственост на ОДМВР гр.Сл. се е движел по път втори клас №
II-53, км.102 в посока към с.Бяла, със скорост от 30 км/ч. Установено е още,
че пътните условия били усложнени, поради снеговалеж и заледен път,
поради което жалбоподателят изгубил контрол над МПС и се ударил в
мантинелата от дясно в посока на движението. Не се спори и по отношение на
материалните щети, които са настъпили вследствие на възникналото ПТП.
В конкретния казус е установено безспорно,че водачът се е движил със
скорост от 30 км./час както и ,че МПС е било оборудвано не със зимни, а с
летни гуми.Задължение за смяна на гумите е имал служител в Дирекцията
различен от водача, въпреки което обаче това задължение не е било
изпълнено и водачът е бил поставен във необходимост да управлява МПС
при условия несъответствуващи на безопасността на движението.
Действително,по делото е безспорно,че е възникнало ПТП, но съдът
счита,че предвид минимални вреди настъпили в резултат на същото/ счупен
десен фар и отчупване на парче от предната броня на служебния
автомобил/,липсата на пострадали участници в пътното движение и факта,че
водачът е реагирал бързо и адекватно при настъпилото ПТП, АНО е следвало
да квалифицира извършеното като „маловажен случай“ по смисъла на закона
и да не ангажира административната отговорност на водача.
Предвид горното съдът, счита, че макар формално действията на
жалбоподателя да покриват състава на нарушението, същият не е следвало да
бъде санкциониран. Действително разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов –
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. / изключва приложението на чл.
28 и чл. 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, но съдът съобрази,че
процесното нарушение е извършено на 18.12.2021 г. т.е преди влизане в сила
на посочената промяна, поради което прие,че АНО е следвало да я приложи.
В разпоредбата на посочения чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК „маловажен случай“
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
3
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В
конкретния случай е установено,че водачът не е наказван за идентично
нарушение, от ПТП са настъпили минимални вредни последици както и това
,че то предизвикано от обективни причини за водача, а именно влошените
метеорологични условия, лошо състояние на МПС , което е служебно и за
чието техническо състояние и изправност водачът не отговаря. В случая
обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна. Не следва
да бъде пренебрегван и фактът, че жалбоподателят е изпълнявал служебните
си задължения, придвижвайки се към определения за дежурството му КПП в
с.Бяла, въпреки обилен снеговалеж, заледен пътен асфалт и непочистена
настилка, а като служител на ОД на МВР е бил в невъзможност да откаже да
управлява МПС,независимо от състоянието на пътя и на МПС–во.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Съобразно правилата на процеса, съдът следва да осъди АНО да
заплати на жалбоподателя сумата от 300 лв., представляваща разноски за
адвокатска защита, определени съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0804-003702/31.12.2021 година, издадено от
Началник Група в ОДМВР гр.Сл., сектор „Пътна Полиция“ гр.Сл., в с което
на Т. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сл., ул „17-ти януари“ №47, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Сл. да заплати Т. И. С., с ЕГН **********
сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
4