РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 30.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16759/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 173964/22.12.2017 г., предявена от М.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищецът М.И.В. твърди, че на
19.04.2017 г., около 11.55 часа, на път ІІ-19 (Гоце Делчев – Добринище), П.Д.М.,
при управление на лек автомобил „Рено
Клио“, с peг. № ********, нарушил
правилата за движение по
пътищата, в резултат на
което станал
причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
насрещно движещия се товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 40“, с рег. № ********.
По
случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
5/27.04.2017 г. и било образувано досъдебно производство № 3794 ЗМ-137/2017 г.
по описа на РУ на МВР – гр. Банско, пр. пр. № 1020/2017 г. по описа на РП – гр.
Р., което с постановление от 20.12.2017 г. било прекратено.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното ПТП, е бил пътник в лек автомобил „Рено Клио“, с
peг. № ********. В резултат на описаното ПТП, на ищеца били причинени следните увреждания: Контузия на
мозъка; Контузия на гръдния кош вдясно; Счупване на III, IV, V, VI, VII ребра
вдясно; Пневмоторакс вдясно; Счупване на
дясната лопатка /скапула/; Контузия и разкъсно-контузна рана на десния лакът;
Счупване на дясната срамна кост;
След
настъпване на ПТП, ищецът бил настанен
за лечение в „МБАЛ-Р.“ ЕООД в увредено общо състояние, дезориентиран и без спомен
от случилото се. В деня на хоспитализацията, на ищеца била извършена оперативна
интервенция - торакоцентеза. На 02.05.2017 г., ищецът бил
изписан и възстановяването му продължило в домашни условия, като болките не отминавали,
ищецът не можел да се движи и да се обслужва, бил постоянно на легло и разчитал
на помощта на брат си. Възстановяването на ищеца било много бавно и продължило
месеци. Придвижвал се с помощни средства едва след няколко месеца след
инцидента, първоначално с количка, а впоследствие с проходилка и патерици. Към
предявяване на исковата молба, ищецът изпитвал силни болки в контузените места
и сериозни затруднения при движение,
бързо се изморявал и задъхвал, изпитвал главоболие и световъртеж. Ищецът
изпитвал затруднения и при шофиране, трудно се концентрирал, изпитвал страх, че може да му прилошее
внезапно.
В
исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/22/116003213907,
валидна от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г., ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Рено
Клио“, с peг. № ********, включително и на водача П.Д.М..
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лева – частичен иск от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от уврежданията, настъпили в резултат на
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2017
г. до окончателното й изплащане.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.” АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на П.Д.М.,
като водач
на лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № ********. Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен, евентуално – завишен по
размер. Ответникът оспорва, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на
водача П.Д.М., че в резултат на
процесното ПТП са настъпили твърдените в исковата молба увреждания, както и
причинно-следствена връзка между събитието от 19.04.2017 г. и твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Ответникът
оспорва и продължителността и тежестта на твърдените затруднения в ежедневното
обслужване на ищеца, периода на възстановяване, както и твърденията за
последващи затруднения при шофиране и страх.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, като твърди, че същият е бил без поставен предпазен колан при
настъпване на процесното ПТП, с което е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Ответникът
счита и че размерът на претендираното с исковата молба обезщетение за
неимуществени вреди е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта и
съдебната практика. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата. Претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа предявения иск и оспорва възраженията на ответника, като
неоснователни. Твърди, че при настъпване на процесното ПТП е пътувал на
предната дясна седалка. Счита, че механизмът на ПТП не е свързан с възможността
обезопасителният колан да предотврати настъпването на уврежданията на ищеца и
няма връзка между пътуването без опезопасителен колан и вредите от процесното
ПТП.
В
допълнителния отговор, ответникът поддържа релевираните възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.). Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може
да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 19.04.2017 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 19.12.2016 г. във
формата на застрахователна полица № BG/22/116003213907, валидна от
23.12.2016 г. до 11.07.2017 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил “Рено Клио“, с peг. № ********, включително и
на водача П.Д.М.. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от
25.06.2018 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л. 10).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 19.04.2017 г., около 11.55
часа, на път ІІ-19 (Гоце Делчев – Добринище), км. 48 +900, е реализирано
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № ********, управляван от П.Д.М.,
и товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 40“, с рег. № ********, както и че при
настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил пътник в лек автомобил „Рено Клио“.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 19.04.2017 г. от
разследващ полицай при РУ на МВР – гр. Банско, в съответствие с чл. 155, чл.
156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 5/27.04.2017 г., съставен от дежурен ПТП
при ОД на МВР – гр. Банско, който е посетил мястото на ПТП – път
ІІ-19, км. 48 +900. Като обстоятелства и причини за ПТП, в Констативния
протокол е посочено, че „Участник № 1 (лек автомобил „Рено Клио“, с
peг. № ********), движейки се по път ІІ-19, с посока с. Места – гр. Добринище,
при мокра асфалтова настилка, на десен завой, автомобилът се завърта, навлиза в
насрещната пътна лента, и с дясната странична част се блъска в предната част на
насрещно движещия се товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 40“, с рег. № ********,
реализирайки ПТП“. Като пострадало лице, в констативния протокол е посочен М.И.В..
По случая е било образувано досъдебно производство № 3794 ЗМ-137/2017 г. по описа на РУ на МВР – гр. Банско, пр. пр. №
1020/2017 г. по описа на РП – гр. Р., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С постановление от 20.12.2017 г. на заместник районен прокурор при Районна
прокуратура – гр. Р., производството по ДП № 3794 ЗМ-137/2017
г. по описа на РУ на МВР – гр. Банско, е било
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК (след като е прието, че водачът П.Д.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, но
пострадалият М.И.В. е направил искане за прекратяване на наказателното
производство).
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП: На 19.04.2017 г., около 11.55 ч., на главен път ІІ-19, км. 48+900, на около
1-2 километра след гр. Добринище, товарен автомобил „Фолксваген JIT“, с peг. № *******, управляван от П.Х., се е движел в посока от гр. Добринище към
с. Места (посоката на огледа). Скоростта на автомобила е била около 29 км/ч. В същото време, лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № *******, управляван отП.М., се е движел в обратна посока, като преди десния за
посоката му завой, скоростта му е била около 81 км/ч.
Водачът на л.а. „Рено Клио“ навлязъл в десния за
посоката му завой, изгубил напречна устойчивост, автомобилът започнал да
поднася на ляво и възприемайки движещия се срещу него товарен автомобил,
водачътП.М. се опитал да овладее автомобила и да го върне в дясната за посоката
му пътна лента като завърта на волана на дясно. Автомобилът станал неуправляем
и движейки се праволинейно се отклонил на ляво с едновременно завъртане около
масовия му център в посока по часовите стрелки, като направил завъртане на
около 270°. Ударът бил с десните врати
на лек автомобил „Рено Клио” в челната зона на товарния автомобил, при което
лекият автомобил е бил отхвърлен напред и вляво спрямо посоката на товарния
автомобил и се е установил на мястото намерен при огледа на ПТП. Товарният автомобил
е спрял в близост да лекия, след което е изместен назад до мястото където е
установен при огледа. При удара са нанесени щети в зоните на контакт на двете
МПС и травматични увреждания на возещия се на предната дясна седалка в лекия
автомобил М.И.В.. Произшествието е станало в светлата част на денонощието при
добра видимост и мокро пътно платно.
Видно от
АТЕ, причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на л.а.
„Рено Клио“ -П.М., който е навлязъл в десния за посоката му завой със скорост
равна или по-висока от критичната скорост за странично плъзгане в завоя 81
км/ч, станало причина да загуби контрол над автомобила, което е довело до
отклонение на ляво, навлизане в пътната лента за насрещно движение и удара в
товарния автомобил. Вещото лице е посочило, че при движение със скорост
по-ниска от критичната скорост за странично плъзгане в завоя 81 км/ч и
адекватно въздействие на органите за управление на автомобила, водачът на л.а.
„Рено Клио“ -П.М. е имал техническа възможност да предотврати навлизането в
пътната лента за насрещно движение, с което и настъпването на ПТП.
Ударът е
настъпил в пътната лента за движение по посоката на товарния автомобил „Фолксваген”.
Водачът на товарния автомобил, движейки се със скорост 29 км/ч., непосредствено
преди ПТП от момента когато л.а. „Рено“ е навлязъл в пътната му лента, не имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Този извод е
по-категоричен, ако навлизането на лекия автомобил в пътната лента на товарния
автомобил, е в условия на изгубена напречна устойчивост и завой, както и при движение на т.а. „Фолксваген“ със скорост
по-висока от 29 км/ч и предприето спиране от водача преди удара.
По делото е прието заключението
по комплексната съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещите лица д-р Д.П.Н.,
специалист невролог и д-р К.А.С., специалист ортопедия и травматология. Вещите
лица по КСМЕ, след като са се запознали с представената по делото медицинска
документация и след личен преглед на ищеца (на 17.12.2019 г.), са приели, че
при процесното ПТП, ищецът е получил следните увреждания:
-
Контузия на мозъка;
-
Контузия на гръдния кош вдясно;
-
Счупване на III, IV, V, VI, VII ребра
вдясно;
-
Пневмоторакс вдясно;
-
Счупване на дясната лопатка
/скапула/;
-
Контузия и разкъсно-контузна рана
на десния лакът;
-
Счупване на долния клон на
дясната срамна кост;
На ищеца е било проведено хирургично лечение,
изразяващо се в торакоцентеза на дясна гръдна половина. Вещите лица са
посочили, че торакоцентезата представлява поставяне на пластмасова тръбичка с
вакуум в гръдния кош, за да се отстрани насъбралата се кръв и въздух от
счупените ребра и увреденият бял дроб. Било е проведено и консервативно лечение
с вливане на инфузионни разтвори, обезболяващи, антибиотици, аналгетици,
противооточнш и противовъзпалителни медикаменти. По отношение на счупването на
долния клон на дясната срамна кост е проведено консервативно лечение с покой на
легло около 30 дни и последваща рехабилитация.
Видно от КСМЕ, получените
увреждания са били свързани с болки при дишане, болки в гръдния кош от
счупените ребра при движение и дишане, болки в дясна раменна става, болки в
дясната половина на таза и дясна тазобедрена става, вследствие на счупената
срамна кост за срок около 45 дни. През този период, ищецът е имал затруднения в
хигиенно битовото си самообслужване. Получената травма на главата с мозъчна
контузия е свързана с пристъпно главоболие, световъртеж, лесна умора и намалена
концентрация, с ограничения за физическо и умствено натоварване, поради
засилване на тези оплаквания.
При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, общият период на възстановяване е около 3
месеца. При прегледа, извършен на 17.12.2018 г., вещите лица са установили
белег от торакоцентезата с големина 2 см. в областта на дясна гръдна половина.
Констатиран е запазен обем движение в дясна раменна и дясна тазобедрена става.
В КСМЕ е посочено, че по отношение на увреждането на мозъка, възстановителният
период продължава и е необходимо проследяване на
неврологичното състояние, ЕЕГ и КТ изследване на мозъка, предвид възможност за
появата на късни последици от преживяната черепномозъчна травма.
В открито съдебно заседание на
28.01.2019 г., вещите лица са посочили, че както контузията на белия дроб с
пневмоторакс, така и контузията на мозъка, представляват временна опасност за
живота.
ВЛ д-р С. е уточнил, че по отношение
на останалите увреждания, ищецът е бил и със счупен таз, което е налагало
ограничения в двигателния режим. Стандартното лечение на такова счупване е
около 15 до 20 дена постелен режим, след което вертикализиране и раздвижване. В
случая, обаче, е имало съчетано увреждане на таза и на горен крайник, което е
забавило раздвижването, тъй като пациентът не е могъл ефективно да използва
патерици. Същевременно, получените увреждания не са били свързани с
продължителни обездвижвания и при прегледа не е установен функционален дефицит
на близкостоящите стави, тазобедрена и раменна от дясната страна. Винаги,
обаче, след счупвания има болки при натоварване и при смяна на времето.
ВЛ д-р Н.
е уточнила, че ищецът е бил с мозъчен кръвоизлив който не е резорбиран при
изписването от болницата. Впоследствие, съобразно документите, също нямало
резорбция на кръвоизливите и фактически бил в процес на резорбция. Вещото лице
е посочило, че е непредсказуемо как ще приключи този процес. И при извършването
на прегледа, ищецът е имал оплаквания от главоболие и световъртеж, намалена
концентрация, които са типични усложнения след такава травма. Поради това,
следва да продължава да спазва режим, като всяко психическо и физическо
натоварване засилва оплакванията.
Заключенията по АТЕ и КСМЕ
са изготвени от вещи в съответната област на науката лица, които са
висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Г.С.З., чиито племенник е ищецът. Свидетелката сочи, че е видяла ищеца в
болницата в гр. Р., няколко часа след катастрофата на 19.04.2017 г. Ищецът бил
опериран. Състоянието му било много лошо, целият бил в маркучи, с „изрязан“ бял
дроб, със счупен кръст и ребра. Главата на ищеца също била много зле. През
цялото време, свидетелката била при ищеца, като й помагали „сватовете“. Ищецът
не можел да става, бил много зле, с апарат за дишане на устата, с дренажи на
дробовете. Не можел да си вдига главата, не можел да се храни, бил само със
системи. В болницата останал 15 дни, след което на носилка бил транспортиран до
дома си. Свидетелката сочи, че почти 6 месеца, ищецът е бил на легло в къщи. Бил
с катетър, на подлога. След това, някъде след три месеца, бил с проходилка, а след това с патерици.
Свидетелката заявява, че и в момента (разпитът е проведен на 28.01.2019 г.),
ищецът е в лошо състояние. Боляли го „кокалите“, гърдите, с главата не бил
добре, не бил толкова адекватен, въпреки че пиел лекарства за главата. Преди
работел като строител. „Сега“ се опитвал, но не можел да работи, „заради
главата“.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът П.Д.М. е действал противоправно, тъй
като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждаща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Тук
следва да се посочи, че извършеното от водача М. нарушение не е по чл. 20, ал.
1 ЗДвП. Нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено
нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в резултат на
което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл.
20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради
други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на
внимание при управление, разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима
на скоростта в резултат на несъобразяване с пътните условия е нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91
г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г. по н.д. №
96/16 г. на ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС,
решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на ВКС,
І НО.
Следователно,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Л.И.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява М.И.В. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП – 60 години, както и отражението, което е дало и
продължава да дава процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и ще окажат върху начина на живот на М.И.В., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 60 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на
уврежданията, тъй като при настъпване на процесното ПТП е бил без
предпазен колан. В допълнителната исковата молба, ищецът твърди, че при
настъпването на процесното ПТП, е пътувал на предната дясна седалка
Видно
от заключението
по комплексната съдебно-медицинската експертиза, в конкретния
случай е налице страничен удар с деформация на автомобила навътре и получените
увреждания, не биха се повлияли от поставен предпазен колан. Вещите лица са обяснили, че предпазните
колани са най ефикасни при удар в предната част на автомобила. При страничен
удар, коланите не фиксират достатъчно телата на водача и пътниците и те са
относително подвижни при удар. Предпазните колани не могат да предотвратят
въздействията на инерционни сили върху вътрешните органи, както и травмите,
получени от деформиралите се и притискащи части от купета на автомобила. В
случая, ударът за лекия автомобил е бил страничен, в областта на двете десни
врати, с деформация на вратите навътре. От характера на получените травми от
ищеца и механизма на ПТП, не може да се направи категоричен извод за наличието
или не на поставен предпазен колан от ищеца.
Напълни идентичен извод е направен и в заключението по автотехническата
експертиза. Вещото лице, след като е анализирало конструкцията на предпазните
колани, които се монтират в превозните средства е посочило, че предпазните
колани не предотвратяват уврежданията на тялото от странично въздействащите
травмиращи сили, какъвто е конкретния случай.
Други
доказателства, в тази връзка не са ангажирани.
При
така установените факти, не се установява по нетърпящ съмнение начин, че ищецът
е допуснал нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Дори
и обаче да е бил без поставен предпазен колан, това му нарушение не е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а както беше посочено дори
безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли
за настъпване на вредоносните последици. Следователно, възражението е за
съпричиняване е неоснователно, поради което и определеното по-горе обезщетение
не следва да бъдат намалявано.
Поради изложеното, съдът приема, че искът
следва да бъде уважен за сумата от 60 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева –
частичен иск от 200 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 22.08.2017
г. (видно от покана и известие за доставяне/обратна разписка – л. 38-40), като по
делото няма данни, че ответникът е отговорил. Ето защо и с оглед цитираните
по-горе разпоредби, обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, е дължимо след изтичане на три месеца от
нейното предявяване, т.е. от 22.11.2017
г. Искането за присъждане н обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, е неоснователно и следва да се отхвърли за периода от
19.04.2017 г. до 21.11.2017 г.
Относно
разноските: На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“, адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 2541.60 лева, с ДДС (3530
лв. + ДДС в размер на 706 лв. = 4236 лв.
х 0.60).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
320 лева от общо направените
разноски в размер на 800 лева (800 лв. х 0.40), вкл. депозит за КСМАТЕ. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 180 лева (450 х 0.40) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 2640 лева, в т.ч.:
държавна такса в размер на 2400 лева (60 000 лв. х 4 %) и депозит за
експертиза – 240 лв. (400 лв. х 0.6), от внасянето на които съдът, на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.И.В., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, на основание чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 60 000 лева -
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 19.04.2017
г., на път ІІ-19, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2017
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1
КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 60 000 лева до пълния
предявен размер от 100 000 лева – частичен иск от 200 000 лева, както
и искането за законната лихва, за периода от 19.04.2017 г. до 21.11.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „Й. И Е.“, БУЛСТАТ*******,
със седалище и адред на управление:***, офис 4, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 2541.60 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.В., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 320 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 180 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2640 лева – разноски по делото, вкл.
държана такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: