Определение по дело №514/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 949
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100500514
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….03.2020 год., гр. Варна

                                                                                                                                   

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН  И.

                                                             МАЯ НЕДКОВА

 

сложи за разглеждане в. ч. гр. д. № 514 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на глава ХХІ-ва ГПК.

           Образувано е по частна жалба на В.И. от гр. Варна, с адрес за призоваване: адв. В.Г.,*** срещу Определение № 1684/18.12.2019 год., постановено по гр. дело № 12596/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлено искането на В.И.И. (настоящ частен жалбоподател) за привличането на негова страна в качеството на трето лице помагач на „ОЗК-Застраховане“ АД.

           В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно.

           В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му.

           Отговор на жалбата не е подаден. 

           Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

           Производството по гр. дело № 12596/2019 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявени от Ц.К.Н. срещу В.И.И. обективно кумулативно съединени искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 857, 70 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за поправяне на нанесени от ответника повреди на собствения и́ лек автомобил BMW, per. No B 6329 HH, причинени от ПТП на 27.04.2019г., съгласно протокол за ПТП No 1656802, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.08.2019г., както и сумата от 246, 42 лева –  обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.05.2019г. до предявяване на иска до 06.08.2019г.

           С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличането на негова страна в качеството на трето лице помагач на „ОЗК-Застраховане“ АД.

           Съдът с обжалваното определение е отхвърлил искането, като е приел, че третото лице, чието привличане ответникът е поискал, не е индивидуализирано – липсвали посочен ЕИК и адрес за призоваване. Приел е, че срокът по чл. 219 ГПК бил преклузивен и поради това било недопустимо производството да се остави без движение и да се даде възможност за индивидуализация на лицето чието привличане се настоява.

           Определението в обжалваната от ответника част е неправилно.              

           Съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалното действие. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Според ал. 2 поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му, а съгласно ал. 3 - при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

           Нормата на чл. 101 ГПК е в Част първа ГПК (Общи правила) и е приложима относно всички процесуални действия, вкл. и относно исканията по чл. 219 ГПК. 

            Като е приел обратното, без да извърши дължимите действия, предвидени в чл. 101, ал. 1 ГПК и да даде възможност на ответника да индивидуализира надлежно лицето, чието привличане е поискал, първоинстанционният съд е процедирал в нарушение на закона, в резултат на което и обжалваното определение е неправилно.

          Наред с това по делото са налични доказателства (представени от ищцата с исковата и́ молба) от които е видно пълното наименование и адреса на управление на търговското дружество, чието привличане ответникът е поискал – л. 6 от делото на РС-Варна. (Отделен е въпросът, че при кратка справка в ТР или в регистъра на застрахователите съдът е имал възможност да се осведоми за всички индивидуализиращи признаци на застрахователното дружество).

          Отделно от горното с частната жалба е представено извлечение от ТР с пълните индивидуализиращи признаци на дружеството, чието привличане като помагач ответникът своевременно е поискал.

          По тези съображения определението в обжалваната част следва да бъде отменено и въпросът да бъде решен по същество от настоящата инстанция като искането на ответника за привличане на негова страна в качеството на трето лице-помагач на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пощ. код 1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5.

           Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОТМЕНЯ Определение № 1684/18.12.2019 год., постановено по гр. дело № 12596/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлено искането на В.И.И. (настоящ частен жалбоподател) за привличането на негова страна в качеството на трето лице помагач на „ОЗК-Застраховане“ АД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

           КОНСТИТУИРА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пощ. код 1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5 в качеството на трето лице–помагач на страната на ответника В.И.И. ЕГН *********** ***, с адрес за призоваване: адв. В.Г.,***, в производството по гр. дело № 12596/2019 год. по описа на РС-Варна.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

   Членове:1.   

 

 

 

                 2.