Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 93
11.06.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесети май през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №407 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №664 от 14.05.2018г., постановено по гр.дело №2259/2017г. по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен предявения от „М“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, против И.И.П. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът И.И.П. дължи на „М“ЕАД сумата от 45842,69лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден нА.9.04.2017г., с падеж – 31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на ч.гр.дело №9498/2017г. по описа на РС-П. – 23.06.2017г., до окончателното й изплащане, за които задължения са били издадени в полза на ищеца Заповед за незабавно изпълнение №5977/27.06.2017г. и изпълнителен лист, като „М“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на И.И.П. с ЕГН:********** ***, сумата от 1900лв. – разноски по производството.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „А.Б.“ЕАД /с предишно наименование „М“ЕАД/, който чрез пълномощника си юрисконсулт Я.З. го обжалва с доводи за неправилност, според които вземането се основава на редовен от външна страна менителничен ефект, в какъвто смисъл е бил и изготвения доклад по делото и разпределена доказателствената тежест, с който на ищцовото дружество не са били дадени указания за установяване на факта, от който произтича вземането, за което е издаден записа на заповед, а при докладване на възраженията на ответната страна е посочено, че те са единствено за нищожност и унищожаемост на ценната книга, въпреки което мотивите на съда, за да отхвърли иска, са, че не е установен факта, от който произтича вземането по записа на заповед и пораждането на задължение, станало причина за подписването му. Поддържа и по делото да са били налице доказателства за наличието на такова задължение, произтичащо от причинени на дружеството от ответника вреди, сумите за обезщетяване на които да са предявени по надлежния ред, доколкото предвиденият с чл.211 от КТ е само възможност за работодателя и съдебният ред е изключен, когато страните по трудовото правоотношение са уредили доброволно отношенията си, както в случая, съгласно подписаната от ответника декларация. По така изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна И.И.П. е депозирал чрез пълномощника си адв.Д.А. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които записът на заповед е издаден във връзка със задължения за обезщетяване на имуществени вреди, произтекли от трудовото правоотношение между страните, каквито дружеството-работодател реално да не е претърпяло и обезщетяването на каквито от работника или служителя законът да не допуска в размер, надхвърлящ месечното му брутно трудово възнаграждение, съгласно чл.201 от КТ, а претендираните в случая да го надхвърлят 65 пъти. Поддържа работодателят да е нарушил и процедурата по чл.211 от КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника, при която претендираните вреди следва да бъдат доказани от работодателя и присъдени по съдебен ред. Претендира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае изцяло неблагоприятното за него отхвърлително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ищецът твърди нА.9.04.2017г. ответникът да е издал запис на заповед, с който неотменимо и безусловно се е задължил да му заплати сумата от 45842,69лв. на посочения падеж – 31.05.2017г., по индивидуализирана банкова сметка *** „РБ Б ЕАД, и, тъй като не сторил това, дружеството се снабдило със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №9498/2017г. по описа на Районен съд-П., срещу която ответникът подал възражение. При тези обстоятелства ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 45842,69лв. по записа на заповед, и да бъде осъден да му заплати разноските по заповедното и по исковото производство.
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.538,ал.1 от ТЗ.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения записът на заповед да не отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ, тъй като в текста му липсва израза „безусловно“ и не е посочено място на плащане. Твърди записът на заповед да е издаден не като абстрактна, а като каузална сделка, и да обезпечава вземане по декларация от 19.04.2017г., която е бил заставен да подпише при прекратяване на трудовото му правоотношение с ищеца със Заповед №8/11.04.2017г., при което той да не може да бъде процедиран без преди това да е проведена процедура за събиране на вземането, материализирано в основния документ. Счита, че, тъй като към момента на подписване на записа на заповед е имал качеството на работник/служител при ищеца като работодател, законът не допуска възможността да бъде задължаван спрямо работодателя си за вреди в размер, надхвърлящ месечното му брутно трудово възнаграждение, който в случая е надхвърлен с над 65 пъти, както и да не е спазена процедурата на чл.210 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на работника и то за имуществени вреди, които работодателят реално не е претърпял. Поддържа да е нарушена и процедурата по чл.211 от КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника, при която претендираните вреди следва да бъдат доказани от работодателя и присъдени по съдебен ред. Въз основа на тези обстоятелства заявява възражение за нищожност по чл.26,ал.1 от ЗЗД на записа на заповед като издаден в противоречие и при заобикаляне на закона – чл.210 и чл.211 от КТ. Навежда всички документи по повод прекратяване на трудовото му правоотношение, включително и записа на заповед, да са подписани от него противно на волята му, под оказан му от неговия непосредствен ръководител, възползвал се от притеснението, объркването и погрешното възприемане на обстоятелствата, психически натиск и заплаха с наказателно преследване от органите на прокуратурата, с оглед на което заявява възражение за унищожаемост на записа на заповед по чл.30 от ЗЗД.
С обжалваното първоинстанционно решение окръжният съд е приел процесният запис на заповед за редовен от външна страна и съдържащ изискуемите от чл.535 от ТЗ реквизити, съответно за неоснователни възраженията на ответника относно формалната му редовност, както и възражението за подписването му под заплаха. Приел е да е въведено в предмета на спора от ответника каузално отношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, но ищецът да не е доказал факта, от който произтича вземането му, действителността на каузалното правоотношение и пораждането на задължение за ответника, станало причина за подписване на записа на заповед, както и да не е доказал ангажиране на имуществената отговорност на ответника по реда на чл.200 и сл. от КТ, наличието на причинени вреди и техния размер, по които решаващи съображения е отхвърлил иска.
При осъществяване на служебната проверка по чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Със заявление вх.№36104/23.06.2017г. ищецът „М“ЕАД с променено на А.8.05.2018г. след постановяване на първоинстанционното решение наименование на „А.Б.“ЕАД се е снабдил със Заповед №5977 от 27.06.2017г. по ч.гр.дело №9498/2017г. по описа на Районен съд-П. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.И.П. да му заплати сумата от 45842,69лв., дължима по запис на заповед, издаден нА.9.04.2017г., с падеж 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 23.06.2017г. до окончателното й изплащане, и разноските по делото в размер на 916,85лв. за държавна такса и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист за посочените вземания, въз основа на който е образувано изп.дело №20178280400717 по описа на ЧСИ Д. М.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение на дата 25.07.2017г. В двуседмичния срок по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение вх.№43355/27.07.2017г. по чл.414,ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, с което заявява да не дължи плащане по така посоченото от заявителя основание. Заявителя е уведомен за подаденото от длъжника възражение с връчено му нА.5.08.2017г. съобщение. Настоящият иск е предявен с искова молба вх.№27367/12.09.2017г., т.е. в едномесечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК. Описаните обстоятелства обосновават наличие на правен интерес и допустимост на предявения установителен иск относно оспореното от длъжника вземане по издадената заповед за изпълнение.
Представеният запис на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, противно на възраженията на ответника с отговора на исковата молба, е редовен от формална страна и съдържа изискуемите се от чл.535 от ТЗ реквизити. Според задължителните указания по т.2 от Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. по тълк.дело №1/2004г. на ОСТК на ВКС, изрази като „безусловно обещавам“, „безусловно се задължавам“ или други подобни, на липсата на каквито акцентира ответникът, не са условие за валидност на записа на заповед, като е достатъчно в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на записа на заповед да е под условие. Такова условие не е посочено в съдържанието на процесния запис на заповед. При записи на заповед с определена дата на падеж, които не следва да се предявяват за плащане, законовото изискване на чл.535,т.4 от ТЗ за посочване на място на плащане, за неспазването на което настоява ответникът, е спазено, ако в документа е отразено, че плащането следва да се извърши по банков път и по конкретна индивидуализирана с необходимите данни банкова сметка, ***. В този смисъл процесният запис на заповед отговаря на нормативните изисквания относно формата за действителност на менителничния ефект.
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е навел наличие на каузално правоотношение между страните, за обезпечаване на вземането по което, чието възникване оспорва, да е издаден записа на заповед, представляващо обезщетение за имуществени вреди, настъпили по повод изпълнението на трудовите му задължения по трудовото правоотношение с ищцовото дружество. В тази връзка надлежно в предмета на спора е въведено и подлежи на изследване посоченото каузално правоотношение. Установяването на обуславящите съществуването на произтичащото от него претендирано вземане обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца, а ответникът носи такава за фактите, на които основава възраженията си за несъществуването му. Тази доказателствена тежест не е била надлежно разпределена от първоинстанционния съд с изготвения с Определение №2983 от 15.12.2017г. по чл.140 от ГПК проект за доклад по чл.146 от ГПК, обявен за окончателен в първото по делото съдебно заседание от 28.02.2018г., тъй като на ищеца не е вменена такава досежно обстоятелствата за възникването и съществуването на процесното вземане по наведеното от ответника каузално правоотношение и на същия не са дадени указания да ангажира доказателства във връзка с тях, изричните оплаквания във въззивната жалба на ищеца за така допуснатите процесуални нарушения при докладване на делото в който смисъл са основателни. За отстраняването им въззивният съд в първото проведено нА.0.09.2018г. съдебно заседание е дал възможност на страните да посочат относими към съществуването на процесното вземане по наведеното каузално правоотношение доказателства, каквито са и събрани във въззивното производство.
На изложените във връзка с каузалното правоотношение фактически обстоятелства ответникът основава възраженията си за нищожност на записа на заповед като едностранна сделка поради издаването му в противоречие и при заобикаляне на закона, за неговата унищожаемост като подписан под заплаха и релативното възражение за невъзникване на вземането по каузалното правоотношение.
Между страните по силата на представения Трудов договор №......... е възникнало трудово правоотношение, по което ответникът П. е изпълнявал длъжността „........“, Направление „........“, с място на работа – всички магазини на ищцовото дружество на територията на гр.П., със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, с изтичането на който той е окончателно сключен като безсрочен. По повод направено на 24.03.2017г. оплакване от клиента П.Ч., подала приложената на лист 115 жалба, в магазина в гр.П., ул.“Б..., № ..., където по това време е изпълнявал трудовата си функция П., за сключен на нейно име договор за телефон на изплащане и тарифен план, какъвто не е подписвала, и подадени през следващата седмица жалби от други клиенти за неправомерен лизинг на техните телефонни номера, мениджърът на магазина Р. Г. се усъмнила в действията на П., извършила проверка, разговаряла с него, уведомявайки го за сериозността на проблема, и сигнализирала ръководството в лицето на св.В. Б. като регионален мениджър на район „П. “, на когото в личен разговор П., вече силно притеснен от случващото се, признал, че има и други клиенти, освен оплакалите се междувременно, от името на които подписвал договори за телефони с тарифен план, които телефони, по негови думи, давал на приятел, без да се възползва от сумите, който впоследствие го излъгал и нямало как да си вземе парите от него, в каквато насока са показанията на цитирания свидетел. Самият П. изготвил списък на клиентите, които си водел в една тетрадка, какви номера им е дал и какви телефони им е изписвал, който доброволно предоставил на св. Б.. Въз основа на така извършената проверка и предоставеният списък свидетелят изготвил докладната, приложена на листове 45-46 от настоящото дело, до ръководството на дружеството, за сключените от П. без знанието и присъствието на клиентите в магазина договори за услуги и продажби на изплащане, и било открито дисциплинарно производство. В рамките на него П. е дал приложените на лист 48 писмени обяснения, според които получавал информация от негов познат за посочените в списъка клиенти, които същият твърдял, че познава и че искат да закупят телефони на изплащане с услуга, като той разписвал документите без тяхното знание и присъствие и предавал апаратите на този свой познат. Представени са договор от 27.02.2017г. с Н. М. за продажба на изплащане на телефонен апарат, Приложение №1 и допълнение към договор от 19.12.2016г. с М. П.и приемо-предавателни протоколи за закупено крайно устройство, издадени в периода 05.12.2016г.-15.03.2017г., както и жалби на част от лицата по тях до дружеството, според които не са подписвали договори за лизинг и не са получавали телефонни апарати, поради което неоснователно са им начислени задължения за такива. Със Заповед №8/11.04.2017г. на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение с него е прекратено, поради нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в създаване, отразяване и активиране в системата за управление на взаимоотношения с клиентите посредством личното потребителско име и парола на договори за услуги и продажби на изплащане на посочените клиенти на компанията без тяхно знание и присъствие. Заповедта е връчена на П. нА.9.04.2017г. На същата дата от него е подписана декларация, с която признава констатираните нарушения на трудовата дисциплина и поема отговорност за причинените вследствие на тях вреди в размер на 45842,69лв., които се съгласява доброволно да обезщети, като гаранция за което издава в полза на дружеството запис на заповед за посочената сума. Процесният запис на заповед е издаден на същата тази дата и за същата сума, поради което и с оглед обстоятелствата, при които е подписан, е несъмнена връзката му с каузалното правоотношение по обезщетяване на причинените на работодателя при изпълнение на трудовите задължения имуществени вреди, около каквото именно се консолидират и двете страни.
Във връзка с твърдението си да е бил принуден чрез заплахи от регионалния мениджър св.Б. да подпише записа на заповед в първоинстанционното производство ответникът е ангажирал гласни доказателства посредством разпит на неговата майка Е. Я.като свидетел. Според показанията й, по повод оплакване на клиентка, синът й, който бил в отпуск, бил извикан в офиса, до който тя го придружила, но останала да го чака навън в колата, и като се върнал бил много разстроен и притеснен и й казал, че имало оплакване от някаква жена и регионалният мениджър го накарал да напише обяснение под диктовка, което той подписал, защото му било обещано, че е формалност и ще запази работата си. След около десет дни отново потърсили сина й и двамата отишли до офиса, но тя не влезнала, а после той й разказал, че го заплашили със съд, прокуратура и затвор и той без да разсъждава подписал предварително подготвени и отбелязани в папка документи, сред които декларация, запис на заповед и заповед за освобождаването му. Видно е, че показанията на свидетеля не се основават на лични и непосредствени впечатления за обстоятелствата около подписване на обясненията и документите при прекратяване на трудовото правоотношение, включително процесния запис на заповед, на което тя не е присъствала, а е чакала отвън, и възпроизвеждат споделеното й от самия ответник, поради което не се ползват с доказателствена стойност. Освен това, съдът не ги кредитира в частта им относно причината за възприетото от свидетеля състояние на ответника на притеснение и стрес непосредствено след подписване на документите като дължащо се на отправени му заплахи. Показанията изхождат от майката на ответника, която е заинтересована в негова полза по смисъла на чл.172 от ГПК, и, преценени с оглед на другите данни по делото, противоречат на показанията на св.Б., според които П. е бил притеснен от разкритията при вътрешната проверка и сам е оповестил данните за останалите клиенти, извън оплакалите се към този момент, на името на които е сключвал договори за услуги и устройства и за които си е водел специална тетрадка, предоставяйки доброволно списък за тях, както и на писмените доказателства за подадени жалби от клиентите по списъка. Следва да се има предвид и, че заплашване по смисъла на чл.30 от ЗЗД е осъществено, когато едно лице извърши неправомерни или противоречащи на добрите нрави действия, принуждаващи друго чрез възбуждане вследствие на тях на основателен страх у него за живота, здравето, честта, достойнството или имуществото му да подпише документи с правна стойност, съзнавайки тяхното естество, за да избегне последици, които лицето счита за по-неблагоприятни за себе си или близките си. Очевидно евентуалното предупреждение към ответника за търсене на отговорност по съдебен ред или чрез органите на прокуратурата, с което той и ангажираният от същия свидетел, твърдят да е бил заплашен, не може да бъде квалифицирано като заплаха по смисъла на законовата разпоредба. Всяко лице, което счита за засегнати свои права, може да потърси тяхната защита по гражданскоправен или наказателноправен ред спрямо друго лице, чието уведомяване за предприемането на такива действия не съставлява поведение, което да поставя под угроза или да засяга неправомерно негови лични или имуществени права, доколкото то разполага с правото да се защити в съответния процес от евентуално неоснователни претенции или обвинения. Такова поведение би било недобросъвестна злоупотреба само в случай, че лицето, въпреки, че съзнава липсата на защитими права, пристъпва или заявява, че ще пристъпи, към действия за реализиране на такива с единствена цел да увреди права и законни интереси на другото лице. В конкретния случай обективно са били налице оплаквания от клиенти на ищцовото дружество във връзка с ощетяващи ги неправомерно действия на ответника като негов служител, дали основание за извършване на проверка и провеждане на дисциплинарно производство, с оглед установеното в рамките на което за дружеството е било налице основание да счита за накърнени негови права, за предприемане защита на които е предупредил ответника. Не се установява и между страните да са съществували друг тип отношения, които да обосноват извод действията на ищцовите служители да са продиктувани единствено от намерение да увредят ответника. В този смисъл притеснението на П. при подписване на документите е произтичало от грозящите го последици от собственото му поведение, а не от поведението на служителите на ищеца. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на възражението на ответника за порок на волята при подписване на процесния запис на заповед като формирана под заплаха.
Твърденията на ответника за нищожност на записа на заповед като издаден в противоречие и при заобикаляне на закона – чл.210 и чл.211 от КТ, всъщност не касаят действителността на самия запис на заповед като едностранна абстрактна сделка, а съществуването на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден, считайки, че установяването на причинени от работника или служителя при или по повод на изпълнение на трудовите му задължения вреди за работодателя следва да бъде реализирано по предвидения от посочените специални разпоредби ред и съобразно регламентирания с тях обем на отговорността. Настоящата инстанция намира, че разпоредбите на чл.210 и чл.211 от КТ, на които се позовава ответникът и в отговора на въззивната жалба, са приложими за ограничената и пълната за липси при отчетническа дейност имуществена отговорност на работника или служителя за вредата, която е причинил на работодателя при или по повод изпълнението на трудовите си задължения по небрежност, съгласно чл.203,ал.1 от КТ. Когато, обаче, вредата е причинена умишлено, отговорността е деликтна по ЗЗД, съгласно чл.203,ал.2 от КТ, и се установява и реализира по общия исков ред в пълен обем. В настоящия случай обстоятелствата относно сключване на договори от ответника в качеството му на служител на ищцовото дружество за продажба на изплащане на апарати за ползване на мобилни услуги без знанието и присъствието на клиентите, които апарати не са им били реално предоставяни, а са предавани, според данните, на трето лице, очевидно сочат на умисъл. Няма доказателства и сведения за упоменатите действия против ответника да е образувано наказателно производство. Липсата на влязла в сила присъда, обаче, не изключва деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД на работника или служителя за умишлено причинена на работодателя вреда. Събраните във въззивното производство доказателства в своята съвкупност са в потвърждение на причиняването на такава в случая. Договорът от 27.02.2017г. с Н. М. и приемо-предавателните протоколи за закупени крайни устройства са двустранно подписани – за продавача „М“ЕАД от името на ответника И.П.. Същият своевременно е оспорил положените от негово име подписи в приемо-предавателните протоколи, с оглед на което е открито производство по чл.193 от ГПК и жалбоподателя на основание чл.183 от ГПК е задължен да представи техните оригинали. В изпълнение на това задължение в съдебно заседание на.0.12.2018г. протоколите са представени на електронен носител – компактдиск, по смисъла на чл.184 от ГПК, с оглед изявлението да не съществуват техни оригинали на хартиен носител и да са подписвани дигитално, като на въззиваемия е предоставена възможност за запознаване с неговото съдържание. С приетото в съдебно заседание на 20.05.2019г. заключение от 10.05.2019г. по допуснатата СГЕ е установена идентичност между първоначално представените възпроизведени на хартиен носител като заверени от страната преписи приемо-предавателни протоколи и съдържащите се на впоследствие представения електронен носител. Със заключението протоколите са разделени на две групи, като за включените в първата група конкретно описани по дати и клиенти е формиран категоричен извод да са подписани от въззиваемия И.П., а за включените във втората група експертът е изложил при сравнителното изследване да не се установява достатъчна съвкупност, както от съвпадащи, така също и от несъвпадащи признаци, въз основа на които да се достигне до категорично положителен или отрицателен извод, като в съдебно заседание е пояснил подписите от името на продавача в тези протоколи да нямат характера на такива, а да съставляват нечетливи праволинейно възвратни движения, които сами по себе си не носят никаква графическа информация от гледна точка на почерково изследване. Заключението е оспорено от въззиваемия, но искане за изготвяне на ново допълнително или повторно заключение не е заявено от негова страна, нито такава необходимост е била налице, тъй като приетото заключение е достатъчно пълно и ясно и е изготвено въз основа на безспорен сравнителен материал, поради което съдът го възприема. Установеното с него авторство на част от протоколите като подписани именно от П. кореспондира на останалите събрани доказателства – показанията на св.Б. и изричните писмени извънсъдебни признания на ответника, материализирани в подписаните от него в дисциплинарното производство обяснения и декларацията от 19.04.2017г., както и на обстоятелството, че всички протоколи са съставени електронно и подписани дигитално, а всеки служител, според изнесеното от свидетеля, разполага с личен идентификационен номер за достъп в системата и лична парола, позволяващи персонализиране на потребителя. Що се касае до останалата част от протоколите, за авторството на които експертизата не е формирала извод, тежестта да докаже неистинността им е върху въззиваемия, което той не е сторил. В случай, че се приеме, че тези протоколи въобще не са подписани от името на продавача, с оглед изявленията на вещото лице отразеното в тях да няма характеристиките на подпис, то съставянето им и активирането на услугите по същите безспорно, съобразно обсъдените доказателства, е дело именно на въззиваемия. От показанията на св.Б. се установява, че клиентите, от името на които са подписани без тяхно знание и присъствие представените договор и протоколи, в потвърждение на което са подадените от тях жалби и писмените признания на ответника, са били освободени от тежестта да погасяват неправомерно вменените им задължения за изплащане на телефоните, каквито не са получили реално. Доказателства в противна насока от ответника, в чиято тежест е, не са събрани. Според обясненията, които е дал устно на св.Б. и изложил писмено в дисциплинарното производство, П. е предоставял апаратите на трето лице – негов познат, което съставлява признание да ги е изнесъл неправомерно от магазина. За тяхното местонахождение той не е събрал доказателства. Тези обстоятелства налагат еднозначният извод за умишлено причинена от него като служител на ищцовото дружество при изпълнение на трудовите му задължения имуществена вреда. Вредата няма характера на пропусната полза. Тя не произтича от стойността на апаратите, фиксирана в договорите и приемо-предавателните протоколи за тях, с оглед нищожността им поради липса на съгласие и изначалната недължимост на сумите по тях. Тя не произтича и от стойността на апаратите при директната им продажба от ищеца, а не на изплащане, предвид липсата на доказателства за създадени от него с трети лица – клиенти правоотношения за изгодно разпореждане с тях чрез директната им покупка, която при това да е осуетена единствено вследствие неправомерните действия на ответника във връзка с изнасянето на същите от магазина на дружеството. Вредата в случая съставлява претърпяна от ищцовото дружество загуба и се съизмерява с платената от него на доставчика цена на телефоните. Тази стойност, според приетото заключение от 29.11.2018г. на ССчЕ, възлиза на 31571,79лв. с ДДС. Това е сумата, дължима от ответника за обезщетяване на умишлено причинената от него на ищеца имуществена вреда. Ответникът не твърди, ни то е събрал доказателства, да е възстановил доброволно на ищеца частично или изцяло посочената сума. До този размер по изложените съображения иска се явява основателен и следва да бъде уважен след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение в тази му част като неправилно, а в останалата му отхвърлителна част за разликата над посочената сума до претендираната от 45842,69лв. решението като правилно следва да се потвърди. Решението следва да се коригира и в частта му относно присъдените на ответника разноски от 1900лв. като се отмени за размера над 591,47лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
С оглед на този изход по спора при настоящото му въззивно разглеждане и във връзка с изричното искане на ищеца за присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство, ответника следва да бъде осъден да му заплати сумите от: 631,43лв. – разноски за държавна такса за заповедното производство; 103,30лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 631,43лв. – разноски за държавна такса за първоинстанционното производство; 103,30лв. – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство; 631,43лв. – разноски за държавна такса за въззивното производство; 103,30лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство; 103,30лв. – разноски за вещо лице по ССчЕ за въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът също претендира за разноски за въззивното производство. Такива той е заплатил в размер на 900лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.09.2018г. и за СГЕ в размер на 500лв. От тях, съразмерно на отхвърлената част от иска, му се дължат съответно сумите от 280,17лв. и 155,65лв., каквито жалбоподателя-ищец следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №664 от 14.05.2018г., постановено по гр.дело №2259/2017г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „М“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, против И.И.П. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът И.И.П. дължи на „М“ЕАД сумата от 31571,79лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 19.04.2017г., с падеж – 31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на ч.гр.дело №9498/2017г. по описа на РС-П. – 23.06.2017г., до окончателното й изплащане, за които задължения са били издадени в полза на ищеца Заповед за незабавно изпълнение №5977/27.06.2017г. и изпълнителен лист, И В ЧАСТТА, с която „М“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на И.И.П. с ЕГН:********** ***, сума в размер над 591,47лв. до присъдената от 1900лв. – разноски по производството, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че И.И.П. с ЕГН:********** ***, дължи на „А.Б.“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 31571,79лв. /тридесет и една хиляди петстотин седемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ по запис на заповед, издаден на 19.04.2017г., с падеж – 31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение №5977/27.06.2017г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №9498/2017г. по описа на Районен съд-П..
ПОТВЪРЖДАВА Решение №664 от 14.05.2018г., постановено по гр.дело №2259/2017г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „А.Б.“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, против И.И.П. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът И.И.П. дължи на „А.Б.“ЕАД сума в размер над 31571,79лв. до претендираната от 45842,69лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на. 19.04.2017г., с падеж – 31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на ч.гр.дело №9498/2017г. по описа на РС-П. – 23.06.2017г., до окончателното й изплащане, за които задължения са били издадени в полза на ищеца Заповед за незабавно изпълнение №5977/27.06.2017г. и изпълнителен лист, И В ЧАСТТА, с която „А.Б.“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на И.И.П. с ЕГН:********** ***, сума в размер на 591,47лв. /петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/ – разноски по производството.
ОСЪЖДА И.И.П. с ЕГН:********** ***, да заплати на „А.Б.“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумите от: 631,43лв. – разноски за държавна такса за заповедното производство; 103,30лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 631,43лв. – разноски за държавна такса за първоинстанционното производство; 103,30лв. – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство; 631,43лв. – разноски за държавна такса за въззивното производство; 103,30лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство; 103,30лв. – разноски за вещо лице по ССчЕ за въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А.Б.“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.И.П. с ЕГН:********** ***, сумата от 280,17лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, и сумата от 155,65лв. – разноски за вещо лице по СГЕ за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: