№ 724
гр. ***, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630101265 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – гр. ***, ул. “***” № 9-13, ет. 3, кантора 32, срещу „***“ ЕАД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. “*** III” № 136 и
***о, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № 55, без посочено правно основание, и цена
от 2940 лева.
Ищецът сочи, че бил съсобственик с държавата, при равни квоти на
недвижим имот - масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ,
както следва: първи етаж, целият с площ от 246 кв.м., състоящ се от:
канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая,
кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел; втори етаж със
застроена площ от 246 кв. м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня,
санитарен възел; осем броя избени помещения с обща застроена площ от 125
кв.м., по скицата сградата е с площ от 233 кв.м., като сградата е построена в
имот № 000014 с ЕКАТТЕ 99164 в местността „***“ в землището на ***, общ.
***, при граници на имота: имот № 000003 – път I клас на държавата; имот №
000107, храсти – земи по чл. 19 от СПЗЗ; имот № 000141, пасище, мера на
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 000142 – полски път на Община ***; имот
1
№ 000139 – временно неизползвана нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот
000150, нива на Й.Д.Й.; имот № 000237 на Д.Д.Й. и имот № 000035 – полски
път на Община ***.
Имота бил включен в стратегически зони и съоръжения в тях, за язовир
„***“, утвърдени със Заповед № РД09-719/11.09.2017г. на министъра на
земеделието. Включването в зоната било, в резултат на предложение на
управителя на „***“ ЕАД – клон ***, в изпълнение на последователни
заповеди на министъра на земеделието и на изпълнителния директор на „***“
ЕАД, за възлагане организирането на дейностите по Инструкция № Iз-
3025/21.12.2010г. за условията и реда за определяне на стратегическите зони
на стратегически обекти и зони, свързани с изпълнението на стратегическите
дейности от значение за националната сигурност за язовир „***“ и за
подготовка и внасяне в ДАНС работни документи на съответните язовири,
находящи се в управлявания клон, съответно № РД-09-118/21.02.2017г. на
министъра и № РД-1163/15.03.2017г. на ИД на „***“ ЕАД.
Ищецът отдал под наем, с договор от 18.01.2019г., собствената си
идеална част от имота на физическо лице, което, и представители на
ищцовото дружество, поради включването му, в стратегическата зона на
язовира, нямали достъп до него. В следствие недопускането на наемателя до
имота ищцовото дружество претърпяло вреди – пропуснати ползи, в размер на
месечния наем, по договора – 980 лева. Поради това иска осъждане на
ответниците, солидарно, да му заплатят сумата от 2940 лева, за период от три
месеца – 18.01.2019г. – 18.04.2019г. и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени,
подават отговори. Считат исковете неоснователни, искат отхвърлянето им.
Оспорват фактите на които се основават. Твърдят, че достъп на ищеца до
имота е предоставен още през 2017г., от когато е и уведомен за включването
му в стратегическата зона и реда за специфичния режим на достъп, а
сключвайки договора за наем е бил недобросъвестен и ответниците, не
дължат обезщетение за вредите, които е могъл да избегне, при полагане
дължимата грижа.
В съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат заявеното в исковата молба и отговорите си.
Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са
2
неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, а и се установява от приложените писмени
доказателства и обяснения на страните, че ищецът е съсобственик, с
държавата, при равни квоти на процесната сграда, намираща се в ПИ №
000014, с площ от 19,945дка – частна държавна собственост/АДС №
3006/28.04.2017г./; поземления имот и сградата били включени в
стратегическата зона и съоръжения за язовир „***“ със Заповед № РД09-
719/11.09.2017г. на министъра на земеделието/стр. 14 от ГД № 2930/2021г., по
описа на ШРС/; наемателят на ищеца и представителя на дружеството ищец,
за исковия период, не са искали издаване на разрешения по реда на чл. 7 от
Инструкция № Iз-3025/21.12.2010г. за условията и реда за определяне на
стратегическите зони на стратегически обекти и зони, свързани с
изпълнението на стратегическите дейности от значение за националната
сигурност, за достъп до съсобствената сграда. Уведомление за заповедта /не
самата тя/, с посочване на включените в стратегическата зона на язовира
обекти, била връчена на едноличния собственик на капитала на ищцовото
дружество на 04.10.2017г.. Уведомлението съдържа и указания за начина на
достъп до обектите в зоната, регламентирано в Инструкция Iз-
3025/21.12.2010г. за условията и реда за определяне на стратегическите зони
на стратегически обекти и зони, свързани с изпълнението на стратегическите
дейности от значение за националната сигурност. С влязло в сила Решение №
834/22.01.2021г. на ВАС, 5-чл. състав, жалбата на ищцовото дружество срещу
Заповед № РД09-719/11.09.2017г. на министъра на земеделието, била
оставена без разглеждане. В писмо на управителя на „***“ ЕАД – клон
***/изх. № 147/06.03.2017г./, до изпълнителния директор на дружеството
съсобствената сграда фигурира в т. 8 от предложените да бъдат включени в
стратегическата зона на язовира обекти и съоръжения – имот с разположени в
него обслужваща сграда, авариен склад, други складови помещения.
Изготвено е, в изпълнение на последователно възложени, със заповеди, от
двамата ответници на дейности и внасяне на документи за съгласуване в
ДАНС, по споменатата инструкция, за язовир „***“, съответно № РД-09-
118/21.02.2017г. на министъра и № РД-1163/15.03.2017г. на ИД на „***“ ЕАД.
3
По договор за наем, сключен на 18.01.2019г., ищцовото дружество
предоставило ползването на два апартамента на първи етаж, един апартамент
на втори етаж и три изби в приземния етаж на описаната в исковата молба
сграда, срещу месечен наем от 980 лева на св. В. Виданов. Той, в показанията
си сочи, че за периода след сключване на договора за наем, бил препятстван,
да влезе в сградата, от лице представящо се за неин управител; при
сключване на договора, не знаел, че сградата попада в стратегическата зона на
язовира и, че съществува ред за достъп; бил влизал в помещенията преди
сключването на договора, с едноличния собственик на капитала на
дружеството ищец – негов вуйчо. Въпреки изключително колебливите и
вътрешно противоречиви показания на свидетеля, независимо от
възможността за преценката им по реда на чл. 172 от ГПК, може да се
приеме, при съпоставката им с приетите електронни документи,
възпроизведени на хартиен носител, че сградата, за исковия период, не е
ползвана като административна.
Така приетата за установено от фактическа страна доведе до следните
изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя на работа, е
необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа на
друго лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка
и непосредствена последица от противоправно поведение на лице
изпълнявало възложена му работа. Приетото за установено от фактическа
страна, сочи липса на част от предпоставките – противоправно поведение на
лицето изпълнило възложена му работа и причинна връзка между
противоправното му поведение и вредата. Не е твърдяна и посочена причина,
поради която, включването на съсобствената сграда, в стратегическата зона
на язовир „***“ е в противоречие с правна норма, освен това, че в
коментираното предложение, управителят на клон на ответното дружеството
неправилно е посочил сградата като обслужваща, вместо жилищна.
Посоченото даже и разглеждано като очевидна грешка, предвид записите за
сградата, в кадастралните регистри, като жилищна сграда – многофамилна,
нито противоречи на повелителна правна норма, нито е определящо за
ползването и. В анализа изискван от чл. 3 на коментираната инструкция,
съдържащ се в предложението на управителя е посочено, че сградата е
4
свързана с транспортната, комуникационна и производствена дейност в
обекта, като се ползва от служители на дружеството, на което е предоставен
за ползване. Въпроса, дали сградата е включена в стратегическата зона на
обекта, в нарушение на приложимото материално право – чл. 2 от Инструкция
№ Iз-3025/21.12.2010г. е бил разглеждан в административно производство по
обжалване на министерската заповед, с която е утвърдена зоната и
съоръженията в нея, което от една страна е пречка за настоящия състав, да се
произнася инцидентно по законосъобразността на административния акт – чл.
17, ал. 2, изр. второ от ГПК, и от друга даденото разрешение в обезсиленото
Решение № 6856/08.06.2020г., не го обвързва, с оглед чл. 297 ГПК. Това, че в
сградата, не се намират съоръжения и устройства, чието извеждане от
експлоатация, при нерегламентирано проникване, би застрашило или
увредило нормалното функциониране на обекта, не значи, че само, дори
заради непосредствената и близост до стратегическия обект /в един поземлен
имот/, нерегламентирания достъп до нея, дори и от собственик или ползвател,
по договор, не застрашава сигурността на обекта, като част от нормалното му
функциониране.
Невъзможността на съсобственика и неговия наемател да ползват
съсобствената сграда, не е в резултат на включването и в стратегическата зона
на язовира, а произ*** от отказа им, да се съобразят с произ***що от закона
допълнително условие за упражняване на правото им, което възприемат като
негово ограничение. Както посочват в открито заседание, те не са искали
разрешение за достъп до стратегическата зона, в която се включва
съсобствената сграда, по реда на чл. 7 Инструкция № Iз-3025/21.12.2010г., във
вр. с чл. 41, ал. 2, т. 1, чл. 43 и сл. от ППЗДАНС. Вярно е, че ищецът, негови
представители и наематели, не следва да получават разрешения от ДАНС, по
реда на чл. 7 от инструкцията, но не поради непосредственото действие на
Конституционна разпоредба – чл. 17, ал. 3, а следва да осъществяват достъп
до сградата, по реда на чл. 43, ал. 3 от ППЗДАНС, по ред определен от
ръководител на стратегическия обект.
По отношение нормата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията може да се
спомене, че практиката на КС, по относителната неприкосновеност на
частната собственост е обобщена в Решение № 17 от 4.11.2021г. на КС, по КД
№ 11/2021г. – ограничението на основно право е допустимо, когато е
наложително да се защитят определена категория обществени интереси.
5
Отнесено към настоящия спор, горното налага да се приеме, че нормативно
въведено допълнително условие за упражняване на абсолютно право на
ищеца, ако и да се възприема, като негово ограничение, е допустимо, с оглед
интереса на населението, на три области, в страната, по отношение обекта
осигуряващ битовото им водоснабдяване, да се прилагат най-високи
стандарти за сигурност, което само по себе си изключва възможността на
представители на ищеца, негови наематели и трети лица, да посещават макар
и съсобствена сграда, в непосредствена близост до язовира, който ползват за
риболов, извън нормативно установения ред.
Независимо, че с оглед горните изводи исковете са неоснователни,
може да се отбележи, че такъв характер има и едно от ответните възражения.
Договора между ищеца и св. Виданов, поради противоречие на закона, не е
недействителен, при приложение нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Действително уговорения начин на плащане на наемната цена е в
противоречие, с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за ограничаване
плащанията в брой, но ако се възприеме нищожност на тази уговорка, то тя,
не влече нищожност на целия договор, а поради това, не се и отразява, при
определяне размера на вредата, в настоящия спор. Второто ответно
възражение, основано на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, според този състав е
основателно, ако предявените искове се приемат за такива. Нормата от
посочения текст, не е с приложение само по отношения на един от
източниците на облигационни задължения – договорите, както твърди
ищцовата старна. Дори и само поради структурата на нормативния акт и
положението , в нея – намира се в общата част, в раздел действие на
задълженията, непосредствено следващ раздела регламентиращ източниците
на задълженията, при тълкуването , трудно би се обосновала възможност да
има действие, само по отношение на един от източниците на задължения, а не
за всички задължения, включително процесните произ***щи от непозволено
увреждане. Иначе казано, при неизпълнение на задължение, произ***що от
всички облигационни източници, длъжникът, не следва да дължи
обезщетение за вреди, които кредиторът би избегнал, при полагане грижата
на добрия стопанин, основното съдържание на която е добросъвестността.
Друг е въпроса, че при деликтната отговорност приложение следва да намери
специалната, спрямо спомената, разпоредба на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но според
която обезщетението може само да се намали, не и освободи длъжника от
6
отговорност, което е обяснимо с конкуренцията, в пределите на двете
отговорности. В случая от значение е, че ищецът, е действал недобросъвестно
при сключване на договора, с очакваната престация, по който обосновава
настоящата си претенция. В подкрепа на този извод е достатъчно да се
посочи, че договора е сключен, след узнаване на коментираната заповед, с
която съсобствената сграда е включена в стратегическата зона на язовир
„***“ и с близък родственик. Недобросъвестността му има двояко проявление
– от една страна, при сключване на договора е бил с ясното съзнание, че
отдава под наем части от недвижим имот, част от стратегическа зона на
язовир, с национално значение, ползването на който е свързано, с
допълнителни условия и на второ място търси съдебна защита на правото да
получи обезщетение за непозволено увреждане, размера на което се формира,
в следствие на собствената му недобросъвестност. Последното според
настоящия състав представлява упражняване права, в нарушение на
забраната, в чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 57, ал. 2 от Конституцията, което е
самостоятелно основание да се откаже търсената защита. Именно, в този по
широк смисъл е основателно ответното възражение.
При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника – ***о, сумата от 300 лева, а на
ответника „***“ ЕАД, сумата от 500 лева, съразмерно отхвърлена част от иска
и определеното юрисконсултско възнаграждение на ответния представител от
300 лева /чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП/.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – гр. ***, ул. “***” № 9-13, ет. 3, кантора 32, срещу „***“ ЕАД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. “*** III” № 136 и
***о, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № 55, субективно съединени искове, с
правно основание чл. 49 от ЗЗД, за осъждането им, солидарно, да заплатят
сумата от 2940 лева обезщетение за непозволено увреждане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – гр. ***, ул.
“***” № 9-13, ет. 3, кантора 32, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със
7
седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. “*** III” № 136, сумата от 500
лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – гр. ***, ул.
“***” № 9-13, ет. 3, кантора 32, да заплати на ***о, с адрес – гр. ***, ул. „***“
№ 55, сумата от 300 лева, разноски в производството на настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – *** в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8